Жозе Родригеш душ Сантуш
Ключът на Соломон (30)

XXVIII

Синята картонена чаша с американския орел в ъгъла на масата димеше в очакване Джеймс Кронгард да я вдигне и да отпие от кафето, което си бе взел от машината в посолството. Агентът на ЦРУ в Лисабон следеше внимателно честотата на полицейското радио, но докладваните инциденти нямаха нищо общо с операцията. Той нетърпеливо грабна телефона и набра първия номер от списъка, който Шварц му бе дал.

— Дейвид слуша — отговори мъжки глас от другата страна на линията. — Заел съм позиция в апартамента на заподозрения от около час.

— Някакво раздвижване?

— Нищо.

След като провери пехотинеца, изпратен в апартамента на Томаш, Кронгард се обади и на мъжа, проникнал в Нов лисабонски университет, и получи същия отговор. Агентът, който наблюдаваше фондация „Гулбенкян“ докладва, че кабинетът на историка е заключен и тъмен, а охранителите не са го виждали наоколо тази вечер. След като приключи с прозвъняването на мъжете, разположени на ключовите места. Кронгард отново насочи вниманието си към полицейската честота.

— … Патрул 77–64, насочете се към района на „Дамая“. Постъпи оплакване за разбит банкомат. Очаквайте инструкции.

— 21, тук патрул 77–64. Получихме съобщението и пътуваме към „Дамая“. Посочете улица и номер.

— Прието, патрул 77–64. Улица „Карвальо Араужо“, номер…

Това не го интересуваше. Размяна на информация за обикновен инцидент между полицейската централа и патрулната кола, чийто район включваше квартал „Дамая“. На Кронгард не му оставаше друго, освен да чака. От агент на ЦРУ, каза си той, се изискваше много търпение и внимание към детайлите, докато чакаше.

Усети движение зад себе си и се обърна.

— Има ли нещо ново, Шварц?

Шефът на охраната на американското посолство в Лисабон поклати глава.

— Свързахме се с всички хотели в града и околностите — каза той. — Нищо. Няма регистрирани гости с имената на бегълците.

— По дяволите! — изруга Кронгард. — Този тип се е изпарил! — Американецът замислено потърка брадичката си. — Може би изобщо не е идвал в Лисабон, отишъл е другаде. — Той се взря в колегата си. — Разшири търсенето към всички хотели и места за настаняване в страната.

Шварц се опули.

— Полудя ли? Имаш ли представа колко хотели и къщи за гости има в цяла Португалия?

— Не ме интересува! — сухо отвърна Кронгард. — Заеми се.

За да не спори повече, агентът обърна гръб и се съсредоточи в компютъра си, като даде да се разбере, че решението е окончателно и в момента има по-важна работа. Шварц изруга през зъби, но знаеше, че няма избор, и се оттегли, за да изпълни заповедта. Трябваше да открият бегълците на всяка цена.

Докато се стараеше да овладее лекото безпокойство, което се прокрадваше в душата му, Кронгард се взря в женското лице на екрана — снимка, която едно от пенсионираните ченгета, наети от него, за да наблюдават „Лугар ду Репоузо“, му бе изпратило по имейла. Беше на директорката на старческия дом жената, с която заподозреният бе избягал.

— Бива си я — прошепна той, преценявайки красивото нежно лице, което фотографията бе замразила във времето. — Тази Флор е мацка с главно М.

Жената му напомняше на холивудска актриса. Опита да си спомни името… беше на върха на езика му. Момичето, което партнираше на Ръсел Кроу в „Красив ум“… По дяволите! Как се казваше? Не можа да се сети и бързо се отказа. В крайна сметка нямаше значение. Вероятно директорката вече се бе разделила с беглеца и се връщаше вкъщи.

Осени го идея. Взе телефона и намери номера на пенсионираното ченге, което бе наел в Коимбра. Тъкмо когато щеше да натисне зеления бутон, за да се обади, нещо познато сред разменените реплики на полицейската честота привлече вниманието му.

— … тире 70. Докладвайте дали е открит.

— Потвърждавам. Номерът е същият, продължаваме проверката. Патрул 33–31, потвърдете: марка „Фолксваген“, цвят — син?

— Потвърждавам.

— Патрул 33–31, посочете мотив за задържане.

— 21, става въпрос за превозно средство, изоставено на обществено място, с дупки в задното стъкло, вероятно причинени от огнестрелно оръжие, и огъната задна странична врата. Проверете дали превозното средство присъства в регистъра.

— Изчакайте, патрул 33–31.

За огромно разочарование от страна на Кронгард, връзката бе прекъсната.

— Къде, по дяволите? — попита той, бесен, че от разговора между патрула и централата не бе станало ясно онова, което го интересуваше. — Къде е проклетият фолксваген?

Агентът от ЦРУ остана на мястото си, втренчен в радиото. Нямаше съмнение, че португалската полиция бе открила колата на Томаш Нороня, но не бе уточнила мястото. Без тази информация той знаеше само, че беглецът наистина е в Лисабон, което обезсмисляше търсенето му в останалите хотели в страната.

— Шварц! — извика Кронгард, без да помръдне, за да отиде при шефа на охраната, от страх да не изпусне ново включване на полицейската честота, което да му разкрие местоположението на Томаш. — Шварц! Ела тук!

Той чу гласа на колегата си, който му отвърна, но прашенето на радиото му подсказа, че предстои нова полицейска емисия.

— Патрул 33–31, говори 21.

— Слушам, 21. Докладвайте.

— Превозното средство е участвало в катастрофа в Коимбра. Ще се обадя на Еко 31 да изпратят хора на мястото. Потвърдете адреса, 33–31.

— Откритото пространство на ъгъла на булевард „Берн“ и площад „Испания“. Изчакваме пристигането на колегите.

Като чу адреса, където се намираше синият фолксваген, Кронгард подскочи на стола си, вдигайки победоносно юмрук. Току-що бе разбрал къде се крие Томаш. Открито пространство между булевард „Берн“ и площад „Испания“ означаваше само едно.

„Гулбенкян“.