Жозе Родригеш душ Сантуш
Ключът на Соломон (77)

LXXV

Хвърли бърз поглед към часовника на стената в кабинета на Франк Белами и предвид времето, което оставаше на Мария Флор, Томаш усети пристъп на гадене.

Петдесет и осем минути.

По-малко от час. Осъзнаваше, че времето тече неумолимо. Освен това не бе напълно сигурен, че бе взел правилното решение. Нищо не му гарантираше, че ще успее.

— Какво правим тук? — попита Питър, озадачен, че португалецът отново настоя да отидат в кабинета на баща му. — Това място е претърсвано хиляди пъти милиметър по милиметър и нищо не е открито. Какво очаквате да намерите тук?

В отговор Томаш посочи с палец към скулптурата, която се виждаше през прозореца.

— Забравихте ли, че Kryptos ни помогна да разтълкуваме посланието на баща ви, оставено в големия пентаграм?

— Именно защото не съм забравил, съм много учуден, че ни доведохте тук. Нека ви припомня, че препратката от големия пентаграм към Kryptos ни посочи Берлин, тоест баща ми ни казва, че „Квантово око“ е в Берлин. — Той се поколеба дали нещо не му убягва. — Или пък не?

Историкът пресече кабинета, а тримата американци го последваха.

— Разбира се, че е в Берлин.

— Какво означава това? — попита Фъч. — Нима ще ходим в Берлин?

Без да го удостои с отговор, Томаш спря пред голямата планисфера от времето на Студената война, която Франк Белами бе окачил на стената, и скръсти ръце на гърдите си.

— Не забелязахте ли нещо необичайно в тази карта?

Американците разгледаха контурите на света върху планисферата от 1950 или 1960 г., чиито граници на някои страни като Виетнам, Йемен и Германия вече не бяха актуални.

— Кое е странното?

Историкът протегна ръка и посочи червените точки, които обозначаваха градовете.

— Обърнахте ли внимание, че тук са отбелязани световните столици? Ето, имаме Вашингтон, Лондон, Париж, Берлин, Москва, Пекин, Токио…

— И какво?

Историкът се обърна и впери поглед в мъжете от ЦРУ като учител, който се взира в непослушните си ученици.

— Нима не си давате сметка, че тези градове са големи столици?

— Разбира се — обади се Питър. — Само че все още не разбирам какво общо има това…

— Тази карта е създадена по време на Студената война. Само че тогава един от тези градове не е бил столица на особено важна страна, нали?

Погледите на всички в кабинета попаднаха върху една и съща червена точка в сърцето на Европа.

— Fuck! — възкликна Хари Фъч, който най-сетне бе разбрал какво има предвид португалецът. — Как може да ни убегне подобно нещо! Столицата на Западна Германия по онова време беше Бон!

— Това бе първото нещо, което ме учуди, когато видях тази карта. Значението на тази подробност стана очевидно, когато Kryptos ни разкри, че посланието, закодирано в големия пентаграм, гласи именно Берлин. Тоест Франк Бел ами е искал да ми каже, че решението на загадката е в тази карта, на мястото, посочено от географските координати, които също присъстват в изображенията на пентаграма. С други думи, собственият му кабинет.

Подобно на Хауърд Картър в момента на разкриването на загадката на Тутанкамон, историкът тържествено вдигна ръка и натисна върху червената точка, която обозначаваше Берлин. Чу се глухо изщракване и планисферата изчезна от стената, разкривайки сейф, за чието съществуване никой не подозираше.

— Какво, по дяволите! — изруга Фъч, смаян от откритието. — Какво е това? Старецът е скрил сейф зад картата! Скривалището не фигурира в нито един план на сградата!

— Не забравяйте, че Франк Белами беше единственият основател на ЦРУ все още на служба — припомни Томаш. — Когато Агенцията преместила седалището си, той вероятно е поръчал тайно този сейф, за да държи в него най-важните си и секретни проекти.

Петимата мъже наобиколиха сейфа, шефът на Националната служба за тайни операции и заместник-директорът на „Наука и технологии“ особено внимателно огледаха механизма за достъп. Нямаше клавиатура за въвеждане на цифри или букви; в средата на съоръжението имаше само издълбана в повърхността звезда. Това откритие не ги въодушеви особено.

— Няма да е лесно — заключи Халдерман. — Ще трябва да повикам инженерите да го демонтират. Трябва внимателно да огледаме дали вътре няма механизъм за саморазрушаване в случай на непозволен опит за достъп до съдържанието му.

— Колко време е необходимо за всичко това?

Халдерман си пое дълбоко дъх.

— Между една и шест седмици.

Томаш отново погледна часовника на стената.

Петдесет и пет минути.

— Имаме по-малко от един час.

— Не, невъзможно! — отвърна американецът. Съжалявам за приятелката ви, но не можем да отворим този сейф със сила. Рискът от унищожаване на съдържанието е прекалено голям.

— Нима намеквате, че ще я оставите да умре само защото не можете да отворите сейфа за по-малко от един час?

— Разбира се, че не — съгласи се Фъч, — но мога да изискам от вас допълнително усилие…

Всъщност историкът наистина криеше коз. Извади от джоба си старинния предмет, който директорът на „Наука и технологии“ му бе изпратил от Женева, и внимателно разгледа изображението, гравирано от едната страна, по-точно двете звезди, изобразени върху големия пентаграм.

— Мисля, че изразът, използван от Белами, за да посочи мен като Ключа, има няколко значения — каза той. От една страна, съм ключът към загадката около странната му смърт, но освен това е искал да каже, че ми е изпратил ключа за разрешаване на проблема.

— За този предмет ли говорите?

Томаш прокара пръсти по повърхността на алхимичния артефакт.

— Изображенията върху големия пентаграм се появяват за пръв път в Ключа на Соломон — ръководство по магия, чието авторство е приписвано на великия цар, построил Йерусалимския храм. Фигурите на големия пентаграм включват звезда със седем лъча, или хептаграм, а в нея е вписана друга звезда с шест лъча с позлатени краища, позната като печата на Соломон.

Томаш докосна втората звезда, натисна леко и завъртя кръга по посока на часовниковата стрелка, така че шестолъчната звезда се раздвижи и позлатените й контури станаха релефни. Американците стояха, вперели слисани погледи в амулета.

— Проклет да съм!

Томаш обърна големия пентаграм към мъжете от ЦРУ и им показа изпъкващата на повърхността му шестолъчна звезда.

— Според легендата печатът на Соломон бил всъщност пръстенът на Андалеб и давал на владетеля сила срещу седемдесет и два демона. Да видим какви демони ще освободи звездният пръстен от този сейф.

Историкът допря големия пентаграм до повърхността на сейфа и всички видяха как релефната шестолъчна звезда се вмести идеално в гравираната в средата звезда с шест лъча. С драматично движение Томаш завъртя амулета и звездата на сейфа също се завъртя, издавайки серия от изщраквания на заключващия механизъм.

— Ключът на Соломон е последният таен ключ на Франк Белами — заяви Томаш, завъртайки амулета за последен път, което предизвика финалното изщракване. — Сезам, отвори се!

Вратата на сейфа бе отключена.

Като изгладнял просяк пред богата трапеза Фъч избута мъжете и алчно пъхна ръце в металната кутия в стената. След като опипа тъмното пространство, той нетърпеливо измъкна най-големия предмет, който намери. На светлината стана ясно, че е досие. Разгледа го и разшири очи, прочитайки заглавието върху корицата от бял картон.

Quantic eye.

— „Квантово око“! — почти извика от радост той. — Най-после! „Квантово око“ е тук!

Грабна купчината листове, прихванати с халки, занесе ги на бюрото на Франк Белами и веднага започна да ги разглежда. Бяха най-малко двеста страници, което означаваше дълго четене. Томаш хвърли поглед към часовника, разтревожен за времето, с което разполагаше, за да спаси Мария Флор.

Петдесет и една минути.

Изнервен и нетърпелив, португалецът се обърна към Сам Дън.

— Слушайте, вече направих каквото поискахте — каза той. — Сега изпълнете вашата част от уговорката и се обадете да освободят приятелката ми.

Мъжът от ЦРУ погледна към шефа си.

— Е? — попита той. — Това ли е?

Шефът на Националната служба за тайни операции се намръщи и ядосано размаха ръце.

— Не разбирам нищо от тези глупости! — извика той. — Само уравнения и уравнения! Неразбираеми цифри! — Бутна досието в другия на масата, сякаш го захвърляше. — За да съм сигурен, че това е, което търсим, трябва да покажа тази купчина на хората си.

Дън примирено махна с ръка.

— Много съжалявам, но докато не сме сигурни, не мога да сторя нищо.

— Името на досието показва, че става въпрос за „Квантово око“, нали така? — нетърпеливо попита португалецът. — Какво ви тревожи?

— Мистър Фъч не е потвърдил. Освен това вие още не сте изяснили обстоятелствата около смъртта на Франк Белами. Това влиза в споразумението ни, както сигурно си спомняте.

Томаш отчаяно цъкна с език и се отправи към бюрото. Надникна в страниците, които четеше Фъч, и неспособен да скрие нетърпението си, което го изяждаше отвътре, взе документа.

— Дайте да погледна.

Шефът на Националната служба за тайни операции изненадващо не възрази. Остави досието, стана и се отправи към вратата с мобилен телефон в ръка. Трябваше да се обади.

В това време Томаш седна до прозореца и разлисти документа. Макар историк по образование, практиката го бе превърнала и в изследовател на историята на науката и той смяташе, че притежава достатъчно знания в тази сфера, за да разбере математическите формули и уравнения, които друг би бил неспособен да проумее. Освен това фактът, че познаваше добре понятията от квантовата физика, включително странното уравнение на Шрьодингер и мистериозното на вълновата функция, бе доказателство за това.

Той четеше бързо и предимно по диагонал, но все пак внимаваше на важните места и така след по-малко от двадесет минути португалецът приключи главата, в която бяха резюмирани най-важните точки от научния текст.

След като затвори досието, той погледна часовника, за да види оставащото време на Мария Флор.

Тридесет и пет минути.

— Е, мистър Нороня? — заговори Сам Дън. — Имате ли отговори?

Томаш все още осмисляше прочетеното, но съзнаваше, че времето го притиска, и затова се изправи и се приближи до американците. Фъч бе излязъл да говори по телефона, в кабинета бяха останали Дън и Халдерман.

— Франк Белами е разрешил най-голямата загадка на Вселената — заяви той. — Сбъднал е мечтата на всички физици.

— Коя мечта?

Историкът остави досието върху бюрото и си пое дълбоко дъх, все още разтърсен от текста, който покойният шеф на дирекция „Наука и технологии“ в ЦРУ бе оставил като завет за идните поколения.

— Теорията на всичко.