Жозе Родригеш душ Сантуш
Ключът на Соломон (50)

XLVIII

Тръпнещ е очакване нещо да се случи, Питър се взираше в мониторите в паникстаята и следеше случващото се в апартамента с нарастващо изумление. Наблюдаваше как двамата неканени гости претърсиха апартамента, за да се уверят, че няма никого, и накрая се спряха на кабинета. Видя как разглеждат снимките, претърсват бюрото, ровят в чекмеджетата и надничат в книгите по рафтовете, но онова, което най-много го изуми, бе разговорът им.

„Кои са тези хора? — запита се смаяно той, като търсеше отговора в образите на екрана. — Кой ги е изпратил?“

Когато ги чу да говорят, страхът определено отстъпи място на изненадата. В началото му се стори, че говорят на руски, и се запита дали се е сблъскал с отряд на Служба внешней разведки^[1], или СВР — руската разузнавателна агенция, наследник на КГБ. След като послуша по-внимателно, реши, че натрапниците не говорят на руски. Дали не е друг славянски език с подобно звучене, като български или полски например? В това няма смисъл, помисли си той, дори само защото тези страни в момента бяха съюзници на Съединените щати.

Ами ако не бяха славяни? Това предположение го изправи пред множество възможности. Заслуша се още по-внимателно в думите, идващи от високоговорителите, и внезапно се сети, че е чувал подобен език преди години, по време на мисия в Рио де Жанейро. Изведнъж му просветна — те говореха на португалски!

— Боже! — промърмори той. — Нима в тази история са замесени и бразилци?

Събитията поемаха в абсолютно неочаквана посока. След дълъг момент на вцепенение пред монитора, докато се опитваше да разбере какво всъщност става и да прецени възможностите си, Питър взе решение. Трябваше да изясни нещата.

Първото, което стори, бе да грабне телефона, за да се обади в полицията. Набра две цифри и постави слушалката на мястото й. Най-добре, реши той, бе сам да се заеме със случая. Въпреки че това не беше негова работа, все пак имаше необходимата подготовка за действие в такива ситуации и двама престъпници, дошли от гетото, нямаше да го уплашат.

Отиде до шкафа и отвори вратичките. Вътре имаше две автоматични пушки и няколко пистолета с различен калибър. Избра Смит енд Уесън M & Р-40, зареди го и го пъхна в кобура, който сложи на кръста си. След това закачи два чифта метални белезници на колана си. Накрая взе автоматична пушка M16 и зареди пълнителя й, готов за стрелба.

И така, добре въоръжен, Питър се отправи към вратата на паникстаята и натисна зеления бутон на стената. Врата се отвори с жужене; Питър пресече прага, озова се в коридора и стисна зъби.

— Мой ред е.