Метаданни
Данни
- Серия
- Професор Томаш Нороня (7)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- A Chave de Salomao, 2014 (Пълни авторски права)
- Превод от португалски
- Дарина Бойкова Миланова, 2015 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Жозе Родригеш душ Сантуш
Заглавие: Ключът на Соломон
Преводач: Дарина Бойкова Миланова
Година на превод: 2015
Език, от който е преведено: португалски
Издание: първо
Издател: Издателска къща „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2015
Тип: роман
Националност: португалска
Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД
Излязла от печат: 26.11.2015
Отговорен редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Здравка Петрова
ISBN: 978-954-26-1520-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5066
История
- — Добавяне
LVI
Едва влязъл в акаунта си в системата на ЦРУ, майор Фуентес вече знаеше, че проникването в сайта на Джорджтаунския университет и сдобиването със списъка на чуждестранните преподаватели и студенти бе лесно като детска игра. Отне му по-малко от десет минути да открие имената и адресите и да разпечата списъка. Взе листа от принтера и потърси имена, които изглеждаха португалски. Откри двама с фамилия Силва, един Ферейра, един Коутиньо, двама Соуза, един Маркеш, един Агиар и още десетина подобни имена. Имаше и някои двусмислени като Сантуш, Тореш и други, които можеха да бъдат както португалски, така и испански.[1]
Верен на стриктните си работни методи, майор Фуентес се върна към страницата на университета и провери имената едно по едно. Започна с двусмислените и се увери, че само две от тях бяха португалски. Останалите преподаватели и студенти бяха от Мексико, Пуерто Рико, Перу и други испаноезични страни. Разполагаше с общо двадесет португалски имена. Следващата стъпка бе да ги провери. Бързо откри, че четиринадесет от тях бяха бразилски и по едно от Кабо Верде, Мозамбик и Ангола. Изключи всички.
Взря се в останалите три.
— Някой от вас е приютил клиента ми…
Разгледа профилите на тримата португалци, които посещаваха университета в Джорджтаун. Двама от тях бяха студенти — единият от Порто, другият — от Авейро. Третият бе професор по математика, дошъл на специализация. Сред тримата този му се стори най-обещаващ. Казваше се Жорже де Соуза Маркеш и специализираше модерни информационни системи.
— Хм, потенциален хакер — усмихна се майорът, предусещайки как скоро ще пипне жертвата. — Ако не греша, ти си този, който ровеше в системата ни…
Кликна върху реда с биографията на Жорже де Соуза Маркеш и страницата изпълни екрана. Според биографичната справка заподозреният бе роден във Вила Нова ди Гая и в момента бе професор по математика в Нов лисабонски университет.
Тази информация накара майор Фуентес да прегледа отново досието на Томаш Нороня, което Фъч му бе дал. Ето ти я връзката. Нороня преподаваше в същия университет.
— Бинго!
Разпечата страницата с биографията на Жорже и огради адреса. Професорът по математика, изглежда, живееше в кампуса на Джорджтаунския университет. Прибра листа в папката, изправи се и се отправи към работния си шкаф.
По рафтовете имаше различни оръжия, всяко от които предназначено за определена мисия. В този случай Фуентес търсеше дискретност и затова избра полуавтоматичен пистолет „Зиг Про“. Провери пълнителите и заглушителя и го пъхна в кобура, закопчавайки го отпред. След това облече сакото си, взе куфарчето с инструментите за разпит и палтото от закачалката до прозореца и го облече, докато вървеше към вратата.
Обръчът се затягаше.