Кристина Кабони
Пътят на парфюма (26)

Епилог

Инулин. Изискан аромат, позлатен като цветята, които посрещат слънцето. Подкрепя вътрешното израстване; успокоява, помага да се изразят сърдечните чувства. Прогонва всички видове страх.

Решиха, че апартаментът на Кайл е по-подходящ за тях. Пригодиха една от стаите за малката Беатриче. Кайл я боядиса в тюркоазено и жълто, а на стените залепи десетки звезди, които светеха на тъмно. Люлката беше в средата. Около нея имаше само бели мебели; всичко трябваше да е светло и приветливо.

Кайл също смени леглото си със спалня. Тя вече беше там, когато Елена се върна от болницата. Готова да я приеме. В началото просто заспиваха заедно, като се търсеха през нощта и се прегръщаха. Но скоро стана ясно, че тази нужда вече се е превърнала в страст. Вече нямаше причини, които да ги спират. Докосваха се плътно, дишането им се смесваше… Притежанието и удоволствието бяха неща, които те си мислеха, че познават, но ги откриха отново заедно, докато изграждаха все по-стабилно собствения си свят и се губеха един в друг.

Елена обичаше изключително много тази спалня. Особено когато стояха до късно, прегърнати, като наваксваха загубеното време, или нощите, които прекарваха будни, за да бдят над Беа.

Щастието полека-лека се промъкна в живота им и ги обзе. Така всичко се промени. Лошите неща изглеждаха като стари спомени, които дори парфюмът не можеше да предизвика. Беше странно явление, водещо до ситуации, които преди време биха били немислими.

Тази сутрин Елена се събуди рано. Отвори очи и видя как зората осветява спалнята. Кайл беше до нея. Усещаше топлината и аромата му, чуваше разговора, който водеше шепнешком с дъщеричката си, седнала на гърдите му.

— Добро утро, любима — каза той, като разбра, че се е събудила.

Тя го целуна, после игриво захапа крачето на Беа и детето изкрещя щастливо. Елена стана и попита Кайл:

— Искаш ли чай?

— Да, благодаря ти — отвърна той.

Елена отиде в кухнята, отвори прозорците и пусна газта под чайника, за да направи чай за него и кафе за себе си.

Париж бе напълно буден. Отвън се чуваха ежедневните шумове. Тази сутрин имаше няколко важни срещи за парфюми по поръчка, а след това трябваше да се срещне с представител на един консорциум от малки бутикови парфюмерии, който щеше да предлага някои от нейните творения, съставени изцяло от природни есенции. Сега, когато Орор учеше в ISIPCA, във Версай, имаше по-малко свободно време. За щастие, Аделин й помагаше.

Кайл също й помагаше много. Тази сутрин щеше да остане с Беатриче и да я води в парка.

С внезапен порив вятърът вдигна завесата и навлезе в кухнята. Кафето избра този момент да кипне, разпространявайки своя аромат. Чаят бе вече налят в чашата на Кайл. Джон размаха опашка. Елена се усмихна и напълни купичката му. Той изчака тя да го погали, преди да се приближи. Все още й беше трудно да го докосне, но с малко повече упорство щеше да успее. Всъщност, благодарение на същото това упорство бе успяла да направи много, наистина много неща.

Наля кафе в чашата си, като внимаваше да не изцапа картичката, която бе забравила на масата предната вечер. Взе я и я сложи до другите. Жан-Батист беше на почивка с Бабет и от това, което бе написал, изглеждаше, че всичко минава по най-добрия начин. Спомни си как дойдоха да се сбогуват преди заминаването. Изглежда, бяха много развълнувани. Усмихна се и сложи мед и в двете чаши. Всичко беше готово.

Тъкмо се канеше да извика Кайл, когато погледът й се спря на една тюркоазена кутийка, сложена на бюфета. Това беше парфюмът, който Сузана бе направила за нея преди много години и който тя донесе със себе си от Флоренция. Беше го оставила на видно място. Някой ден щеше да го отвори.

Взе един поднос, на който сложи чашите и чинийка с няколко бисквити. Но погледът й се върна на кутийката и съдържанието й. Втренчи се в нея за няколко минути, после реши да я вземе. Отвори я внимателно и извади флакончето. Изобщо не тежеше, помисли си тя.

За миг се изкуши да я върне обратно, да отложи отварянето й. Сега животът й бе хубав — какво я интересуваше този парфюм?

Тя се втренчи в него, после затвори очи. Бавно развинти капачката и приближи флакончето до носа си.

При първото въздействие на аромата му дъхът й секна. Беше силен и остър. Да не би да се е развалил? Не, не беше възможно. Кутийката беше запечатана и прибрана на сигурно място. Отдалечи парфюма от носа си и си сложи няколко капки на китката. После зачака.

Една след друга връхните нотки се усетиха, разбудени от топлината на кожата. Ароматът наистина бе силен и остър. Като самата нея, като конфликтните отношения, които имаха с майка й. Но почти веднага дойде цветната експлозия и лекият дъх на ванилия. Сърцето на парфюма.

Топлината на една прегръдка, приспивна песен, скрита в дълбините на паметта й… Как беше припевът? Спи кокошката със своето пиленце, спи майката със своето детенце…

И тогава стана по-стабилен, омайващ и топъл. Като прегръдка. Беше прекрасно. Това беше един от най-хубавите аромати, които някога бе усещала.

Накрая го позна. Тя се намръщи и леко потрепери. Гърлото й изведнъж пресъхна. Отново се вгледа в него и си помисли, че е сгрешила. Но не беше така. Не беше възможно да е грешка, и тя го знаеше.

Това беше парфюмът, който тя бе направила за майка си, когато беше още дете. Само че имаше нещо ново, различно. И тогава разбра. Сузана беше запазила парфюма и го бе довършила.

И сега той беше идеален. Ето го нейния Идеален аромат.

Тя го подуши отново и розата изпъкна над нотките. След това бе впечатлена от ванилията — и в тези разцъфнали сърцевинни нотки Елена откри смисъла на това послание.

Това бе отговорът на майка й, прегръдката й, любовта й към нея. Лек, но и силен; остър, но и малко сладък аромат. Топъл, обгръщащ. Това беше ароматът на живота, ароматът на щастието.

Стоеше неподвижно, вдишвайки бавно, със затворени очи, потънала в магията му. После ги отвори. Моментът беше дошъл.

Докато Кайл продължаваше да говори с Беатриче, а детето му отговаряше по свой начин, тя извади телефона от чантата си и набра един номер. Изчака търпеливо. Сърцето й биеше силно, а ударите му отброяваха позвъняванията.

— Ало?

— Здравей, мамо. Аз съм, Елена.