Даниел Стийл
Идеален живот (9)

9

На Саймън му бе нужен цял ден, за да се успокои след посещението на родителите си. Майка му винаги му причиняваше това. Блейз не спираше да му повтаря, че няма проблеми. Обясни му, че майка му не е проклета, а просто пряма, и не е обидила никого. Той приготви превъзходна вечеря, за да й благодари. „Шатобриан“ и аспержи със сос „Холандез“. А след като Салима се оттегли в стаята си, той отново заговори за майка си:

— Докато бях в колежа, тя ме попита дали съм гей, защото никога не я бях запознавал с момиче. А аз просто не смеех да го направя, защото тя е ужасна. Страхувах се — обясни той и отпи от виното.

Цял живот се извиняваше заради майка си и би трябвало да е свикнал с това, но не беше така. Все още се срамуваше и се притесняваше.

— И как я убеди, че не си гей? — развеселено попита Блейз.

— Спах с дъщерите на всичките й приятели, за да я уверя — отговори той и Блейз се засмя.

— Предполагам, че това е свършило работа.

— Мислех си за онова, което майка ми изтърси днес — че ние с теб имаме връзка.

— Тя би те очистила, ако беше така — отвърна Блейз.

Майка му бе показала ясно отношението си предишната вечер. Смяташе, че Блейз е прекалено стара за сина й, и Блейз беше съгласна с нея.

— Вече ти казах, че възрастта ти е без значение. Но какво мога да ти дам? Как мога да обогатя живота ти? Ти имаш зашеметяваща кариера и абсолютно всичко, което може да се купи с пари. Не бих могъл да те издържам с това, което печеля. Имаш си и Салима. А аз какво имам? Нищо.

Гласът на Саймън прозвуча тъжно. Беше размишлявал по въпроса цял ден и предишната нощ.

— Имаш себе си — простичко отвърна Блейз. — Това е всичко, което някога съм искала от някого. Никога в живота си не съм била зависима от мъж. Искала съм само този мъж да ме обича. Не се нуждая от нищо друго. А ти вече подобри живота ми страхотно. Тревожиш се за мен, грижиш се за мен, храниш ме. Чудесен си със Салима. Интересуваш се как е минал денят ми, питаш ме как съм и наистина искаш да знаеш. Това е повече, отколкото някога съм получавала от мъж, дори от онези, за които бях омъжена. Не ме интересува какво можеш да ми дадеш. Самият ти си дар, дори и само като приятел. Не предлагам да започнем връзка. Но ако го направим, истинският проблем е какво аз не мога да ти дам. Както спомена, аз си имам Салима. Сигурна съм, че ти искаш деца. А аз съм прекалено стара за това. Вероятно бих могла да родя, с известна медицинска помощ. Но не бих опитала, защото помня прекалено добре какво преживях, когато поставиха на Салима диагноза диабет. Никой няма право да те лишава от деца. Трябва ти жена, която може да ти ги даде. А това ме изключва от списъка, независимо какво си мисли майка ти.

— Винаги съм искал да имам едно или две деца — призна той. — Не четири като брат ми, защото ми се струва прекалено, но две би било чудесно. Или пък едно прекрасно дете. Трябва да призная, че бих се натъжил, ако остана без деца.

Саймън говореше честно с нея, но тя и бездруго вече го знаеше.

— Точно това имам предвид. Може да съм луда, но чувствам нещо между нас напоследък. Някакво електричество. Само че аз не съм реална възможност за теб. Трябва ти жена, която да ти даде деца. А това не съм аз.

Саймън кимна тъжно. Подозираше, че Блейз се чувства така, особено след проблемите със Салима. Целият този кошмар я бе уплашил и тя не искаше да го преживее отново.

— Защо говорим за това? — попита той и я погледна.

— Между другото, и аз усетих същото електричество като теб. Няколко пъти. Чудех се дали да заговоря за това, но се страхувах да не ме обявиш за луд. Нещо се случва между нас, Блейз. Знам го, и ти също. Не можем да го пренебрегваме завинаги. Май ще се окаже, че майка ми не е толкова откачена, колкото изглежда. Искам да те прегърна всеки път, когато те видя.

Саймън шепнеше, за да не ги чуе Салима, и Блейз последва примера му. Това, за което говореха, нарастваше от седмици. И той искаше да сложи картите на масата. Блейз бе наясно, че евентуална връзка би била безнадеждна, тъй като той искаше деца. И ги заслужаваше. Но не и с нея.

— И това ли е? — разстроено попита Саймън. — Нямаме шанс, защото не искаш деца? Това е глупаво.

— Не е глупаво — настоя тя. — Ти искаш деца, а аз не. Имам единственото, което искам.

— Не може ли да преговаряме? — попита той, сякаш се канеха да сключат сделка.

— Не, не може да преговаряме. Сигурна съм — отвърна тя тихо, но решително. — Дори не би трябвало да говорим по въпроса — меко добави тя.

Но внезапно всичко излезе на бял свят и част от нея се радваше, че стана така. Започваше да си мисли, че е полудяла. Изпитваше силно привличане към него. Но вече го познаваше толкова добре, че това привличане бе преминало в приятелство.

— Може да сме само приятели — каза тя. — Или ще разбиеш сърцето ми, когато се ожениш за по-млада жена, която да ти даде деца. По-разумно е да сложим край, независимо какво изпитваме, и да си останем приятели.

— Сигурна ли си, че това е разумно решение? Тези неща се случват просто така, нали?

— Не, не бива да се случват — възрази тя категорично. — Точно заради подобни неща и аз, и ти сме страдали преди. Човек взима решения. Отдръпва се от нещо нередно или нещо, което не желае. Аз съм четирийсет и седем годишна жена, която не иска деца. А ти ги искаш и би трябвало да ги имаш. Дори не знам дали мога да забременея отново. А ти ще се разочароваш, ако останеш без деца. Саймън, не мога да ти причиня подобно нещо.

— Стига — спря я той ядосано. — Не водиш преговори с телевизията. И не ме интересува на колко си години и дали искаш деца, или не. Обичам те. Обичам ума, сърцето, ценностите ти, начина, по който разсъждаваш. Обичам нежността и достойнството ти. Ти си всичко, за което копнея и в което вярвам. Не ми пука дали ще забременееш или не. Блейз… обичам те.

И без да каже и дума повече, той я прегърна и я целуна. Светът около тях избухна. Целуваха се безкрайно дълго, а когато вдигна очи към него, Блейз осъзна, че всичко, което бяха обсъждали, беше без значение. Обичаха се и нямаше какво друго да се каже. Той задържа лицето й в ръцете си и я погледна, после отново я целуна. А когато спря, и двамата се усмихваха. Блейз разбра, че думите на майка му са верни. Тя беше влюбена в него. А и той бе влюбен в нея, колкото и невъзможно да изглеждаше това. Обичаха се. Това бе единственото, което знаеха. А останалото ги очакваше в бъдещето.