Даниел Стийл
Идеален живот (12)

12

Коледа мина чудесно. Всички харесаха подаръците си, които отвориха на Бъдни вечер след великолепно пиршество. Отидоха на среднощната служба в катедралата „Свети Патрик“. Салима запали свещичка за Аби, както правеше винаги, когато ходеше на църква. Трудно й беше да повярва, че приятелката й я няма вече от три месеца. Салима знаеше, че никога няма да я забрави, но откакто Аби почина, в живота й се бяха случили безброй неща и сега изминалото време й се струваше много по-дълго.

Останаха будни до късно през нощта. Накрая Салима си легна. Блейз отиде при Саймън, който я чакаше в спалнята и й благодари за прекрасната Коледа и фантастичните подаръци. Той й подари златна гривна, която да носи заедно с онази от Дубай. Тя реши, че определено предпочита гривната от Саймън. Той бе гравирал вътре послание: „Весела Коледа. Обичам те. Саймън“. Тя му подари „Ролекс“, който можеше да носи всеки ден, и той се влюби в него. Блейз хареса и гривната от слонова кост от Салима. Дъщеря й също бе доволна от подаръците си. Саймън й бе записал чудесна музика на дискове.

На следващата сутрин той им приготви впечатляваща закуска: домашно приготвените вафли, които Салима обичаше, и кленов сироп за диабетици. Саймън й подари и гофретник и купчина книги на брайлово писмо, които тя искаше да прочете.

Тъкмо привършваха закуската, когато мобилният на Саймън звънна. Той вдигна и се намръщи. Веднага разбра, че го търси Мегън. Гласът му прозвуча напрегнато, когато й каза, че закусват. Замълча за известно време; само слушаше. После стана и се прибра в стаята си. Блейз се заприказва весело със Салима и се опита да не звучи разсеяно. Каквото и да бе казала Мегън на Саймън, явно бе разстроена от нещо, а той изглеждаше разтревожен, когато излезе от кухнята.

— Какво има, мамо? — попита Салима, доловила напрежението в гласа на майка си.

Блейз не искаше да й покаже, че е разстроена, нито пък да й обяснява, че Саймън е имал връзка с една от учителките в „Колдуел“. Той не искаше Салима да знае и Блейз му бе обещала да не издава тайната му. Връзката му с Мегън беше нарушение на училищните правила, а и той се срамуваше от неудобното положение. На интимните отношения между преподаватели не се гледаше с добро око, но те неизбежно се случваха. Саймън обаче не желаеше Салима да научи, че е прекарал три години с омъжена жена. Срамуваше се.

— Няма нищо — излъга Блейз и започнаха да обсъждат какво ще правят следобед.

Коледа винаги беше приятен ден за тях. Обикновено го прекарваха по пижами. Гледаха стари филми или футболни мачове. Саймън им беше обещал да приготви прочутата си пуешка яхния с месото, останало от празничната вечеря.

Минаха двайсет минути, преди той да се върне при тях. Саймън се престори на весел и не каза нищо за телефонното обаждане, докато остана насаме с Блейз.

— Какво е станало? — попита го тя нетърпеливо и разтревожено.

— Нищо. Тя просто искаше да ми пожелае весела Коледа и беше разстроена, защото средният й син си счупил ръката.

Гласът му прозвуча загрижено. Вече бе споделял с Блейз, че обича синовете на Мегън. Децата не го лъжеха, а само майка им.

— Баща му ли го е наранил? — попита Блейз, притеснена за това дете, което не познаваше.

— Не. Паднал от новото си колело — отвърна Саймън.

Блейз остана с впечатлението, че не иска да говори за Мегън с нея.

— Има ли и нещо друго? — попита тя.

Не знаеше защо, но имаше чувството, че в разговора е имало нещо повече. Саймън замълча за момент.

— Не, никакви проблеми — уклончиво отвърна той и се зае да зарежда миялната.

Блейз пристъпи към него и го целуна. Погледът му й напомни за времето, когато Андрю й се обади. Виждаше ясно болката в очите на Саймън.

— Обичам те — каза само тя и го прегърна.

— Аз също те обичам — тъжно отвърна той. После я целуна и й се стори, че видя сълзи в очите му.

Но той не каза нищо повече за Мегън. Прекараха останалата част от следобеда в четене на вестници, почивка и гледане на футбол. После Саймън отиде да приготви вечерята и им поднесе обещаната яхния. Вече бе в по-добро настроение и очевидно се беше съвзел от обаждането на Мегън. Тя беше призракът на миналите му Коледи, или поне Блейз се надяваше да е така. Вечерята беше чудесна. Саймън и Блейз все още се държаха предпазливо в присъствието на Салима, защото не искаха да я шокират. Тя нямаше представа, че Саймън прекарва всяка нощ в спалнята на майка й, и нямаше нужда да го знае.

След като си легнаха, двамата със Саймън се съгласиха, че са изкарали прекрасна Коледа.

— Първата ни Коледа заедно — отбеляза Блейз, а Саймън побърза да я поправи:

— Първата от много следващи.

— Надявам се да е така — меко каза тя.

Тази нощ той спа в прегръдките й, а тя се надяваше да не сънува Мегън.

Блейз беше в отпуск през седмицата между Коледа и Нова година и прекара цялото си време със Салима и Саймън. Ходеха на концерти и вечери, заведоха Салима на зимни кънки в Сентрал Парк, което страшно й хареса. Тримата се забавляваха чудесно. Салима посети и два рецитала в „Джулиард“ заедно с Лусиана и се запозна с някои от студентите. Върна се страхотно развълнувана; едва щеше да дочака прослушването. Времето отлетя невероятно бързо и отпускът на Блейз свърши.

Първите две седмици от януари бяха страшно натоварени за нея. Планираше три пътувания — едно до Калифорния и две до Европа; всяко от тях щеше да е само за няколко дни. Както винаги напоследък, Тереза оставаше в апартамента, за да помага на Саймън със Салима. Всеки път, когато Блейз се завърнеше, Саймън умираше от радост.

В средата на месеца тя вече се чувстваше изтощена. Пътуваше прекалено много, но интервютата й бяха важни. Всичките бяха излъчени и се приеха отлично. А през нощта, когато се завърна от последното си пътуване, предаваха на живо интервюто на Сузи Куентин с първата дама. В телевизията говореха за него от седмици.

Блейз седна да го изгледа разтревожена, а Саймън се присъедини към нея няколко минути преди началото. И той не искаше да го пропусне. Знаеше колко е нервна Блейз заради него. Андрю й беше изпратил съобщение по телефона, сякаш тя нямаше да знае часа на предаването. Блейз държеше да види колко сериозна е конкуренцията й. Телевизията бе дала страхотна възможност на Сузи да блесне и Блейз знаеше, че ако съперничат й се справи добре, това ще повлияе на собственото й бъдеще. Тази вечер можеше да се роди звезда, ако Сузи им вземе акъла. Блейз беше наясно, че отсега нататък може да й се наложи да се бори за позицията си всеки ден. А и без допълнителното напрежение й бе достатъчно тежко. Тя се стегна, когато Сузи и първата дама се появиха на екрана от дневната на Белия дом. Интервюто започна с обяснението на Сузи коя е и с благодарността й към първата дама; според Блейз прозвуча фалшиво. Тя обясни на Саймън, че никой не се интересува кой е репортерът, особено на етапа, на който се намираше Сузи. Тя бе там само за да зададе въпроси, на които всички искаха да научат отговорите. Беше микрофон за публиката. Но пък Сузи притежаваше невероятно самочувствие, което просто се набиваше в очите на зрителите. Ставаше дума само за нея, но накрая тя все пак се обърна към първата дама. Първият й въпрос беше ужасен, а вторият — още по-лош. Задавайки третия, тя направи страхотен гаф: попита първата дама дали й харесвал животът във Вирджиния, преди да се нанесе в Белия дом. Въпросът бе интересен само защото първата дама никога не бе живяла във Вирджиния. Предшественичката й беше оттам. Сузи бе закъсняла с цяла администрация.

— Мили боже! — намръщи се Блейз. — Как успя да прецака нещата? И кой, по дяволите, е правил проучването?

Първата дама изглеждаше озадачена. Саймън се развесели от коментарите на Блейз.

После Сузи попита първата дама дали съпругът й някога е имал извънбрачна връзка. Блейз ахна и се вторачи невярващо в телевизора. Сузи не беше направила абсолютно нищо, за да се сближи с интервюираната и да я улесни. Досега само отегчи първата дама, допусна абсурдната грешка за живота й във Вирджиния и направо я засрами пред милиони зрители. Естествено, съпругата на президента не изглеждаше доволна. Меко казано. Изглеждаше уравновесена, но всъщност беше вбесена. А Сузи и представа си нямаше и чакаше отговор на въпроса. Настоящият президент беше религиозен човек, известен с морала и пуританските си ценности. Може и да беше лицемер, но Блейз не мислеше така, а и съпругата му със сигурност не би го признала, дори и да беше така. Президентът беше почтен и уважаван човек и Сузи определено успя да ядоса жена му, която я погледна шокирано, когато чу въпроса, и бързо отговори:

— Не.

— Трябва да й призная, че има кураж, ако не друго — отбеляза Блейз за съперничката си.

Сузи започваше да изглежда като абсолютна глупачка. Блейз едва не падна от дивана, когато я чу да пита първата дама дали самата тя някога е имала извънбрачна връзка. Превръщаше интервюто в рубрика от таблоидите и се опитваше да имитира противоречивия и интересен стил на Блейз, но бе лишена от разумна преценка, мозък и чар.

— Мили боже — изохка Блейз и стисна главата си с ръце. — Мястото й е в лудницата.

Първата дама се затвори, след като отговори отрицателно и на този въпрос, и интервюто реално приключи. Отговаряше само едносрично и ловко отбиваше всеки въпрос, както я бяха учили експертите.

Въпросите станаха изключително монотонни и Блейз се зачуди колко ли още ще изтърпи първата дама. Сузи я попита нагло дали е пушила марихуана в колежа, на което отново получи кратко „не“. После я изгледа със съчувствие и я попита какво ще прави, ако съпругът й я напусне и лиши от статута й. Първата дама отвърна, че въпросът е неуместен, и зачака следващия с вида на човек, предаден и изложен публично.

Сузи надмина себе си и попита първата дама какво е отношението й към браковете между гейове, след като собственият й брат бил гей. Първата дама се усмихна мило, внимателно откачи микрофона от ревера на елегантния си черен костюм, изправи се и излезе от стаята. Сузи се вторачи втрещено в нея. Въобще не си бе помисляла, че това може да стане, а и никога преди не се беше случвало. Блейз никога не бе имала проблеми с интервюираните през цялата си кариера. Винаги ги уважаваше, дори когато им задаваше трудни въпроси. Но нейните въпроси бяха за политиката и кариерите им, а не за извънбрачните връзки или гей роднините на съпругите им. Никога не отиваше прекалено далеч, за разлика от Сузи, която изгори всички мостове зад себе си, както и кариерата си, за по-малко от дванайсет минути. Блейз избухна в смях. Представяше си суматохата в телевизията, докато Сузи бърбореше неразбираемо и отчаяно се опитваше да оправи положението. Започнаха реклами. По време на почивката Блейз се опита да обясни на Саймън, че току-що е видял телевизионно събитие. Тя беше смаяна от невероятната глупост на Сузи, особено когато първата дама не се върна след рекламите. Очевидно бяха провели бърза конференция с Чарли, а може би дори и Зак. Сузи направи кратко изявление колко съжалявала, че е обидила първата дама, и колко е благодарна за интервюто. Изглеждаше, сякаш ще се разплаче всеки момент. Отново минаха на реклами, но трябваше някак си да запълнят часа. Внезапно Блейз видя едно свое записано интервю, проведено миналата седмица с внучката на Боби Кенеди, която се бе кандидатирала за място в конгреса на Масачузетс. Говореха за нея, че някой ден може да стане президент. Беше чудесна млада жена, и с нейна помощ, както и с реклами, успяха да запълнят часа. Неочаквано, благодарение на записаното интервю, което още не бе излъчвано, Блейз спаси деня.

Звездното й място в телевизията бе осигурено; дори Чарли й се обади в края на предаването. Звучеше, все едно е в прединфарктно състояние, и Блейз едва сдържа смеха си. Идеята да излъчат великолепното й интервю принадлежеше на Чарли и се бе оказала много разумна.

— Изгледа ли този кошмар, мамка му? — попита Чарли с разтреперан глас. — Едва не получих инфаркт!

— Страшно ми хареса — честно призна Блейз, а Чарли изстена и се засмя:

— Да, за теб със сигурност е било забавно, кучко такава! И на мен щеше да ми хареса, ако бях на твое място. Сузи предаде различен списък с въпроси на продуцентите и реши да импровизира на живо. Ти също го правиш, но никога не си питала първата дама дали съпругът й изневерява и дали брат й е гей.

— Обзалагам се, че и Зак го е харесал — злобничко подхвърли Блейз.

— Мисля, че той лично ще откара Сузи до Маями. Или поне безжизнения й труп, след като я очисти. Слава богу, че твоето интервю още не бе излъчено. В противен случай щеше да се наложи да пускаме успокоителни мелодии. Мамка му, Блейз, прекалено стар съм за тази работа. Тази вечер едва не ме уби. Но теб те спаси — доволно отбеляза той.

— Надявам се и Зак да е схванал това — сериозно отвърна тя.

Но и двамата знаеха, че излизането на първата дама от стаята щеше да е основната новина на следващия ден и щеше да бъде гледано в интернет поне няколко месеца. Сузи Кю извърши непростим грях, който сложи край на кариерата й.

— Никога не бива да принуждаваш първа дама да напуска стаята — каза Чарли.

— Е, утре поне трябва да е забавно в службата — щастливо отбеляза тя.

— Може би за теб. Щяха да изритат и мен навън, ако не бях пуснал твоето интервю. Зак ми се обади поне петнайсет пъти.

— Не се тревожи. Рейтингите ще излетят в небето заради това.

Чарли се съгласи с нея. Рейтингите обичаха телевизионни бедствия.

— Да, но моето кръвно също излетя в небето — тъжно отвърна той. След няколко минути затвориха.

После й се обади Марк, който бе въодушевен от случилото се. Сузи Кю премина в историята. А Блейз беше в безопасност.

Двамата със Саймън си бъбриха часове след интервюто, а и Салима се появи, за да коментира. Не можеше да повярва на ушите си. Нито пък някой друг в страната. Хората не спираха да гледат записа на злощастното интервю. Новината бе зашеметяваща.

Блейз успя да си придаде сериозен и изискан вид в службата на следващия ден, макар да се смееше радостно наум. Сузи се появи за малко, колкото да си събере нещата, и изчезна, без да се сбогува. Служителите не говореха за нищо друго, а Чарли приличаше на оцелял от електрошокова терапия. Проведе едночасово съвещание със Зак, който най-после разбра, че интервютата на живо с важни обекти като президенти или съпругите им не са добра идея.

Блейз си продължи работата спокойно и не коментира за Сузи. Отново беше избегнала куршума.

Вечерта беше в прекрасно настроение и разказваше на Саймън всичко, което се бе случило през деня, когато телефонът звънна. По тона на Саймън усети, че е нещо, свързано с работата му — звучеше, все едно е важно. Нужни й бяха няколко минути, за да схване, че звънеше Ерик, директорът на училището.

— Какво каза Ерик? — попита тя небрежно.

Чувстваше се чудесно след интересния ден в службата, който бе пълна победа за нея и първият й лишен от стрес ден от месеци. Напрежението отново щеше да се появи, но засега беше в безопасност.

Саймън бе пребледнял и отвърна тъжно:

— Отварят училището следващия понеделник. А аз трябва да се върна там този уикенд.

Изглеждаше съсипан.

— Толкова скоро?

Блейз се почувства, сякаш са я халосали в корема. Внезапно изпадна в паника. Радостта й от провала на Сузи Кю се изпари.

— Връщаш се в училището? — попита тя невярващо.

Беше се надявала той да прекара Нова година с нея и Салима. Дъщеря й искаше същото. Блейз знаеше, че Саймън трябва да изпълни договора си, но не искаше да мисли за заминаването му и се надяваше да се сетят за някакъв начин, по който той да остане тук, или поне да се върне бързо.

— Налага се — каза той. — Договорът ми изтича чак в края на май. А Салима?

— Тя иска да остане тук. И се надяваше, че и ти ще останеш.

— Не мога — тъжно отвърна той.

Блейз си помисли, че до края на май има страшно много време. А и след като Салима нямаше да се върне в „Колдуел“, тя нямаше да има оправдание да ходи там да го вижда. Искаше й се Саймън да остане при нея, но знаеше, че е невъзможно.

— Ще ми липсваш ужасно — призна тя отчаяно.

— Положението е още по-сложно — бавно каза Саймън.

— Какво има?

Тя забеляза нещо в очите му, но не знаеше какво е.

— Не исках да ти кажа, за да не съсипя празника. — Той преглътна затруднено. — Мегън е напуснала съпруга си на Коледа. Най-после го направи.

Блейз се уплаши, че сърцето й ще спре, когато чу думите му.

— И какво означава това за нас?

— Още не знам — честно отговори той. — Искам да я видя, когато се върна там, и да поговорим по въпроса. Трябва да приключа на чисто и да знам какво точно правя.

— Мислех, че знаем какво правим — каза тя с измъчено изражение.

Беше му се доверила и му бе дала сърцето си, а той вече не звучеше сигурен.

— Обичам те, Блейз. Но три години я чаках да се разведе. И тя го направи заради мен. Имам отговорност към нея и децата й — обясни Саймън измъчено.

Блейз се почувства, като че ли я бе ударил, и отбеляза с ироничен тон:

— А тя иска да роди и твоето бебе, разбира се.

Саймън никога не я бе чувал да говори така. Звучеше огорчена и победена. Блейз вече виждаше какво ще стане. Саймън ще се върне при Мег, ще се ожени за нея и ще имат деца. Знаеше, че би трябвало да очаква това от човек на неговата възраст. Но никой от двама им не вярваше, че Мегън най-после ще се освободи, след трите години празни обещания. Съпругът й бе прекрачил границата, а и страхът й от загубата на Саймън й бе вдъхнал куража, който не притежаваше преди.

— Обичаш ли я? — попита Блейз измъчено.

Беше очаквала нещо по-добро от него, или поне се бе надявала. Саймън беше толкова сигурен, че иска живот с нея, че бе успял да я убеди. Но не можеше да се пребори с факта, че все още изпитва чувства и към Мегън. Беше я чакал три години. Сега, разкъсван между двете жени, той бе страшно объркан.

— Просто трябва да осмисля нещата — отчаяно промълви той. — Не искам да те загубя. Обичам те.

Тя осъзна, че Саймън е искрен. Но, както бе казал и той, положението беше ужасно сложно. Блейз разбираше, че той не иска да изгуби и Мегън. Не беше готов. Беше чакал прекалено дълго тя да напусне съпруга си.

— А какво ще правя аз междувременно? — тъжно попита тя.

Саймън се връщаше в училище, може би дори и при Мегън. Блейз имаше чувството, че животът й току-що е приключил. Положението й в службата бе сигурно, но любовният й живот се разпадаше. Отново. За миг.

— Дай ми време да реша какво ще правя с живота си и да приключа с Мег. Ако за мен е правилно да съм с теб, ще се върна. Но се нуждая от време да разбера.

— Мислех, че вече знаем какво е правилно за нас — нещастно отбеляза тя.

Но нищо не беше ясно, а Саймън изглеждаше объркан. Още от Коледа знаеше, че Мегън е напуснала съпруга си. И объркването му бе разликата между това да си на трийсет и две години и на четирийсет и седем. Блейз знаеше какво иска, но той бе в недоумение.

— Какво ще правя със Салима, ако тръгнеш този уикенд?

Сега й се налагаше да се заеме с практичните проблеми. Нямаше кой да й помага, а тя заминаваше за два дни за Ливан следващата седмица. Но истинският проблем не беше Салима, а връзката им.

— Ерик мислеше, че аз ще я заведа в „Колдуел“. Ще говоря с него утре.

Това беше най-малкият им проблем. Блейз не можеше да повярва какво се бе случило току-що. Саймън не само заминаваше почти веднага, но и Мегън внезапно се бе озовала в центъра. Блейз се ядоса страшно, че Саймън не й е казал по-рано. Поседя, загледана в него за миг, и не проговори. Очите й се изпълниха със сълзи, но не искаше да плаче пред него. Отказваше да е жалка. Беше прекалено горда, за да му се моли да избере нея. Той трябваше да вземе решението и да последва сърцето си, независимо къде ще го отведе то.

— Чакай да видя дали съм разбрала правилно — каза тя с тона на жената, която той гледаше по телевизията, а не на онази, която обичаше. — Искаш време, за да говориш с Мегън и да решиш дали още я обичаш, да решиш с кого искаш да прекараш живота си. Така ли е? А през това време аз трябва да чакам тук с надеждата да избереш мен.

— Не знам какво друго да направя — нещастно призна той.

Чувстваше се ужасно, че наранява Блейз, но не искаше да допусне грешка. Трябваше да се увери, че взема правилното решение.

— Не вярвах, че тя ще го остави. Наистина мислех, че съм приключил с нея, Блейз. Кълна се. Тя ме смая, когато ми съобщи, че го е зарязала. И то заради мен.

— Ами ако те лъже отново? Ами ако се върне при него, след като ти ме загубиш?

Блейз се опитваше да говори спокойно, но й се искаше да се тръшне на пода и да запищи. Как можа отново да си причини подобно нещо? Внезапно осъзна, че са започнали връзката си преждевременно. Саймън не беше готов. И може би никога нямаше да бъде. Вероятно щеше да се ожени за Мегън. А Блейз се чувстваше като пълна идиотка.

— Не искам да те загубя — заяви той. — Влюбен съм в теб, Блейз.

Но пък имаше тригодишна история с Мегън, чувство за отговорност към нея и възможността да има дете, а с Блейз нямаше нито едно от тези неща. Връзката им бе чисто нова.

— Мисля, че Андрю ми каза същото, когато го оставих. Увери ме, че ме обича и не иска да ме загуби — студено отвърна Блейз.

Саймън усети колко силно я е наранил.

— Не може да имаш и двете. Поне не за дълго. Отиди да решиш какво точно искаш — каза тя и се изправи, но не се доближи до него. — А междувременно и аз трябва да помисля сериозно. Може би петнайсет години разлика наистина имат значение. Имаш право да си с жената, която искаш. Просто се надявах тази жена да съм аз. Но очевидно не е така.

— Не съм сигурен в това. В момента не знам абсолютно нищо. Объркан съм. Тя ме смая. Остави го, след като й казах, че между нас е свършено.

— Звучи, все едно е доста опитна в манипулациите — отбеляза тя.

Блейз обаче не беше такава, и той го знаеше. Не я обвиняваше, че му се сърди. Но не можеше да я уверява в нещо, в което той самият не бе сигурен. Знаеше, че трябва да види Мегън и да реши проблемите, преди да продължи с Блейз. Просто още не беше приключил с Мегън.

— Ти си говорила с Андрю четири години след края на връзката ви — нежно й напомни той. — И все още го правиш. Каза, че било недовършена работа. И за мен е така. Имам нужда да я видя и да прережа пъпната връв напълно, или да се върна при нея. Не искам след пет или десет години да се чудя какво е могло да стане. Трябва да съм сигурен, че мястото ми е при теб. Ти водиш невероятен живот, Блейз. Страхотна си. Изградила си зашеметяваща кариера. И ако сме заедно, вечно ще сме пред очите на пресата. Ти си имаш Салима. А аз трябва да реша дали съм достатъчно зрял да поема всичко това, както и какво мога да ти дам. И част от това е да знам, че Мег е минала история. Не мога да съм на чисто с теб, докато не знам къде съм с нея.

— Всичко това звучи разумно — тихо каза тя, обзета от чувството, че сърцето й се е вкаменило. — Но не искам да го преживявам отново. Била съм в това положение и не е добре за мен.

А и тя мислеше, че Саймън надали ще предпочете петнайсет години по-стара жена пред друга, на неговата възраст. Губеше битката и го знаеше. Предпочиташе да се оттегли елегантно, вместо да чака той да я напусне. Не вярваше, че може да спечели срещу Мегън. Тя беше шестнайсет години по-млада и готова да му роди деца. И Саймън я беше обичал три години.

— Съжалявам, че ти причинявам това. Не го заслужаваш — каза той тъжно.

— Не, не го заслужавам — съгласи се тя. — Нито пък ти. Заслужаваш да си с жена, която наистина те обича. Просто искам да се увериш, че тя те обича, преди да приемеш жена, която е лъгала всички в продължение на три години и има деца от друг мъж. Положението не звучи много добре.

— Никога в живота си не съм бил толкова щастлив, както през последните три месеца с теб. Исках това да продължи завинаги.

Саймън изглеждаше, все едно сърцето му е разбито; и Блейз се чувстваше по същия начин.

— И аз исках. И започвах да мисля, че ще стане. Вярвах, че сме наясно с всичко, но явно съм грешила.

Блейз вече се примиряваше с идеята, че Саймън ще се върне при Мегън. И беше сигурна, че ще остане с нея. Беше проявил изключителна преданост през трите години, преди да се оттегли; почти ненормална преданост. Как можеше тя да се съревновава с това? Но връзката им беше нормална и хубава, въпреки разликата във възрастта. После се сети нещо.

— Ако наистина заминаваш и планираш да оправиш нещата с Мег, не чакай до уикенда. Помоли Ерик да изпрати някой друг веднага. Не искам да удължавам агонията. Ако ще разбиеш сърцето ми, а явно това е планът, направи го бързо. Не се бави. Това само ще влоши нещата.

Особено за нея. Саймън все пак го очакваше друга жена, а тя оставаше съвсем сама. Мисълта, че Мег се връща в живота му, бе кошмарна за нея.

— Блейз, казах ти, че имам нужда от време. Не съм сигурен дали ще се върна при нея. Трябва да я видя и да се уверя какво искам. Ако не го направя, няма да е справедливо нито към теб, нито към мен.

— Разбирам. Просто не съм оптимистка като теб. А и, честно казано, страшно е унизително. Не искам да чакам, потънала в сълзи, докато ти изпробваш стоката и решаваш кого обичаш повече. Налага ми се да се съревновавам всеки ден в службата и да се боря за живота си. Не искам да го правя и с теб. Щом не си достатъчно наясно и искаш да провериш какво е положението с Мег, съмнявам се, че някога ще се върнеш при мен. Тя може да ти предложи по-нормален живот и къща, пълна с деца, включително и лично твои. Трудно е да устоиш на подобно нещо, особено на твоята възраст. А аз мога да ти дам само моя живот на възрастен човек и Салима.

— Обичам и теб и Салима — честно каза той.

— Благодарна съм ти за всичко, което направи за нас през последните три месеца. Беше великолепно, особено за Салима. А и за мен също — тъжно добави тя.

Никога в живота си не бе изпитвала такова щастие. А сега трябваше да плати цената за него. Беше глупаво да мисли, че разликата във възрастта им е без значение, и го знаеше. Опитваше се да прояви здрав разум, но бе наранена и ядосана и звучеше огорчено.

— Ще се обадя на Ерик утре сутрин — обеща той и се върна в стаята си.

Искаше да прекара нощта с нея, но знаеше, че тя няма да му позволи. Блейз не каза и дума повече и се прибра в спалнята си. Просна се на леглото и заплака. Най-ужасният й страх се осъществи.