Джоджо Мойс
Един + един (31)

Тридесета глава
Джес

Норман остана да лежи на земята. Джес тичаше по улицата, задъхана, боса, а шофьорът беше обхванал глава с ръце и непрестанно повтаряше:

— Изобщо не го видях! Появи се на пътя изневиделица!

Ники беше приклекнал до кучето и държеше главата му в ръце, пребледнял като платно.

— Дръж се, приятел! — умоляваше го той. — Не се предавай!

Шокирана, Танзи гледаше с широко отворени очи, ръцете й висяха като вкаменени отстрани на тялото. Джес коленичи. Зениците на Норман приличаха на мраморни топчета за игра. От устата и ухото му течеше кръв.

— О, не, стар глупак такъв! О, Норман!

Тя допря ухо до гърдите му, ала не долови нищо. В гърлото й се надигна неудържимо ридание.

Почувства ръката на Танзи върху рамото си, юмрукът й сграбчи тениската й и не спираше да я дърпа.

— Моля те, мамо, помогни на Норман! Моля те, помогни му! — Танзи падна на колене и зарови лице в козината му. — Норман! Норман… — А после зави от мъка.

През виковете й до слуха на Джес достигнаха думите на Ники, неясни и объркани:

— Искаха да вкарат Танзи в колата. Аз се помъчих да извикам, но не можах да отворя прозореца. Не се отваряше, колкото и да се опитвах да го вдигна, затова започнах да крещя, а Норман прелетя през оградата. Бързал е да й помогне…

Натали дотича по улицата, беше закопчала накриво ризата си, половината й коса бе в ролки. Взе Танзи в обятията си, притисна я и я залюля, опитвайки се да спре риданията й.

Очите на Норман не помръдваха. Джес допря глава до неговата и усети как сърцето й се къса.

— Обадих се на ветеринаря — каза някой.

Тя погали Норман по голямото пухкаво тяло.

— Благодаря ти — прошепна.

— Трябва да направим нещо, Джес — повтори Ники, сега по-настоятелно. — Веднага.

Тя постави трепереща ръка върху рамото му.

— Мисля, че си е отишъл, миличък!

— Недей! Не го казвай! Нали ти все ни повтаряше да не говорим така! Няма да се предаваме! Нали ти ни убеждаваше, че всичко ще се оправи! Не казвай, че си е отишъл!

А когато Танзи заплака отново, лицето на Ники се сгърчи. После се разрида и той, закрил очи с лакът…

Джес седна насред улицата. Колите я заобикаляха внимателно, а любопитните съседи се мотаеха на стълбите пред къщите си. Тя взе огромната окървавена глава на кучето в скута си, вдигна лице към небето и безмълвно попита:

— Защо сега? Защо точно сега?