Вал Макдърмид
Да разбиеш мълчанието (23)

23.

След Кейт Ролинс той изпита странна смесица от триумф и нервно напрежение. Наслаждаваше се скришом на онова, което само той знаеше, доволен, че е предприел първата стъпка от мисионерското си начинание. Но вечер, когато затвореше очи, го обземаше тревога. Беше постъпил като властелин на живота и смъртта. Неговото лице беше последното, което бе видяла Кейт Ролинс. И все пак чувстваше как през тялото му преминава тръпка на тревога, подобна на тръпката, която чувстваш в ръцете си, когато работиш с бормашина. Щеше ли това да му се размине, беше ли успял да направи така, че да му се размине? Но с минаването на дните, когато стана ясно, че всички са убедени, че тя се е самоубила, той започна да се успокоява.

И подготовката за следващата му помагаше да си възвърне спокойствието. В краткия списък на номинираните от него бяха попаднали три жени и той започна да ги следи винаги, когато това беше възможно. Този път образецът беше Силвия Плат. Знаеше от самото начало, че задачата крие предизвикателство. Плат се беше задушила с газ, но това е било преди времето на природния газ. По онова време за печките и домашното отопление е бил ползван отровният въглищен газ. Хората слагали главите си във фурните, пускали газта и умирали. Доколкото е известно, безболезнено. Но ги е убивал самият газ.

В неговия случай това нямаше да стане толкова лесно. Но той обмисляше въпроса от доста време, и след като изпробва редица различни идеи, най-сетне си беше изградил план. Дейзи Мортън беше публична личност. Затова той се престори на журналист от женско списание. Идеята беше, че щял да пише материал, озаглавен „У дома с Дейзи Мортън“. Винаги си струваше да се възползваш от суетата им.

После всичко мина смешно лесно. Той се беше появил в уговореното време и тя, разбира се, му предложи чай. Той беше успял да сипе малко ГХБ^[1] в нейната чаша. Докато чакаше да настъпи ефектът от наркотика, му се наложи да слуша глупостите, които тя дрънкаше. Щом започна да произнася неясно глупавите си думи, той й даде и две хапчета валиум, за да е сигурен, че тя ще остане спокойна и ще се подчинява на нарежданията му; ако направеха токсикологичен анализ при аутопсията и откриеха валиум, щяха да предположат, че го е взела, за да се успокои и да е сигурна, че ще доведе заплануваното докрай.

Когато опиатите подействаха, останалото беше лесно. Найлонова торбичка на главата, газ от котлона, през маркуча от прахосмукачката, и търпение. Тя почти не трепна, когато в дробовете й започна да нахлува газ, да измества въздуха и бавно да я задушава. Той наблюдаваше как найлонът се движи напред-назад като мембрана, докато тя вдишваше и издишваше, докато движението най-сетне спря. Както и при Кейт, той изпитваше удоволствие от съзнанието, че може да спре това, стига да поиска. Насладата беше почти сексуална. Но той беше по-силен, имаше цел и нямаше да допусне срам или съжаление да го отклонят от преследването й.

Провери пулса й, после още веднъж, няколко минути по-късно. Когато се убеди, че тя наистина е мъртва, смъкна торбичката, извади маркуча и отвори всички кранчета на газта. Донесе хавлиени кърпи от банята, намокри ги и ги натъпка около пролуката под задната врата. Постави още зад кухненската врата, преди да я затвори на излизане. Те нямаше да спрат изтичането на газ, но ако имаше такава експлозия, на каквато той се надяваше, останките им щяха да са на подходящо място. Ако пък не се стигнеше до експлозия, щяха да предположат, че са ги избутали при отварянето на кухненската врата.

Намери мобилния телефон на Дейзи в джоба на джинсите й и го свърза със старомодния телефонен секретар, който беше донесъл, а после ги остави близо до печката.

Последното, което направи, преди да напусне къщата, беше да разкъса книгата на Силвия Плат на отделни страници и да ги разпилее в антрето. Не беше експерт, но предполагаше, че една експлозия би ги отвяла в градината. Някои от тях щяха да оцелеят.

После се приготви за дълго чакане. Ако всичко се развиеше според наблюдаваната вече четири пъти от него рутина, никой нямаше да се върне в къщата преди четири часа следобед. До това време къщата щеше да се е напълнила с газ. Когато се появяха децата й, той щеше да набере мобилния телефон на Дейзи, когато те наближат вратата. Това щеше да задейства телефонния секретар, създавайки високоинтензивна волтова дъга, която щеше да е достатъчна, за да се взриви пълното с газ помещение.

Този ден чакането беше почти непоносимо. Можеше просто да остави Дейзи с глава в печката, но изпитваше нужда от нещо по-сензационно, нещо, което не може да бъде пренебрегнато. Тези самоубийства трябваше да бъдат забелязани. Целта беше жените да им обърнат внимание и да си вземат бележка.

Да разберат, че ако станат като Дейзи и Кейт, това няма да свърши добре.