Вал Макдърмид
Да разбиеш мълчанието (14)

14.

Детектив Сам Еванс се протегна с наслада, харесваше му, че леглото е толкова голямо, че ръцете и краката му не стигат до краищата. Наслади се и на контраста между млечнокафявата си кожа и белите чаршафи, порадва се на добре скулптираните очертания на мускулите си. Изглеждаше особено добре в светлината, която се процеждаше през полупрозрачните щори на капандурите, усмивката му бе породена от съзнанието, че Стейси ще ахне от задоволство, благодарна за присъствието му, когато се върнеше с кафето.

В другия край на таванския апартамент Стейси Чен сипваше с една ръка кафе на зърна в мелничката, а с другата почукваше по екрана на таблета. Не можеше да се промени. Дори силно осезаемото и завладяващо присъствие на мъжа, за когото не се беше надявала да примами в леглото си, не можеше да попречи на привличането, което упражняваше върху нея невидимият свят на киберпространството.

Стейси си знаеше, че е особнячка. Ако трябваше да бъде честна, дори свръх особнячка. Родителите й — имигранти се бяха надявали тя да тръгне по традиционния път — право, медицина или финанси. Но когато за първи път се озова пред компютърен екран, Стейси разбра, че се намира в естествената си среда. Искаше да разбере как функционира компютърът, за да го подчини на волята си, затова и се бе гмурнала в силициевия свят, сякаш беше незаконно дете на Стив Джобс или Бил Гейтс.

Още като студентка тя написа код за компютърни игри, а после го продаде на голям разработчик за зашеметяваща сума. Толкова години по-късно все още получаваше проценти от приходите. Състудентите й очакваха, когато завърши, тя да постъпи в някоя фирма, занимаваща се с разработка на компютърни игри, или в някоя гигантска софтуерна компания. Никой не предполагаше, че ще постъпи в полицията. Сега Стейси беше водещ компютърен специалист в полицията на Брадфийлд. И на всяко друго полицейско подразделение, което успееше да се възползва от магическите й умения. В свободното си време пишеше кодове; през последната година беше разработила две мобилни приложения, всяко от които й донесе повече пари от годишната й заплата.

Много малко хора бяха наясно с измеренията на успеха й. Стейси не искаше хората да размишляват много-много върху въпроса защо продължава да работи в полицията, след като би могла да печели много повече пари другаде. Ако все пак някой зададеше подобен въпрос, тя казваше нещо в смисъл че иска да се отплати на обществото, което бе приело така радушно родителите й. Ако признаеше истината, това би я поставило в прекалено неудобно положение.

Стейси обичаше да си пъха носа в личните данни на хората. А положението на полицай й даваше необходимия достъп и правото да постъпва така. Никой не познаваше света й достатъчно, за да има представа колко надълбоко навлизаше тя и как се ровеше в тайните на хората. Беше успяла да се добере почти до всички важни бази данни в страната и имаше ключ към задните врати на всякакви места, чиито потребители ги имаха за секретни. Това й беше от полза в работата. Но нищо не я вълнуваше повече от възможността да нахлуе през трудно преодолими защити в личното пространство на другите. Дори и Сам.

Стейси изсипа смляното кафе в пресата и наля отгоре врялата вода. Докато чакаше кафето да стане, тя си позволи кратко замечтаване. Изминалата нощ беше прекрасна. Бяха поръчали вечеря от скъп местен ресторант, който доставяше ордьоври, основни ястия и десерти, отвориха бутилка шампанско и свалиха филма, който Сам искаше да гледа, и накрая се озоваха в леглото, където прекараха дванайсет часа, изпълнени със секс и сън в дълбоко удовлетворяващо съчетание. Стейси за първи път се впускаше в сериозна връзка, и беше толкова влюбена в Сам, че на моменти чак стомахът й се свиваше от вълнение. След такава нощ изводът можеше да бъде само един — той също я обичаше.

Бяха изминали няколко месеца, откакто тя бе събрала сили да признае чувствата си. Първоначално той беше малко предпазлив. Но все пак излязоха на вечеря, а после, когато тя го покани да пийнат по нещо в апартамента й, той най-сетне забрави задръжките си. Бяха застанали пред широките прозорци и гледаха разпилените светлини на нощния Брадфийлд, когато ръката му се плъзна по раменете й.

В този миг имаше чисто вълшебство. Стейси потръпна при спомена, после прецеди кафето и хвърли отново поглед към таблета. Когато забеляза сигнала, който бе инсталирала още когато постъпи на работа в отдела за борба с особено тежки престъпления, устата й се отвори, оформяйки едно беззвучно „О“.

Сам щеше да се слиса.

Когато Карол се зае отново с работата си, Тони се опита да бъде добросъвестен и да подготви втория доклад, който трябваше да представи в съда. Но казаното от нея бе раздразнило прекалено много любопитството му. Карол не успя да си спомни много подробности, но беше убедена, че е чела наскоро за някаква жена, която се самоубила, след като известно време била прицел на атаките на тролове за някакви феминистки изказвания, не помнеше точно какви.

— Старея — каза тя с мрачен хумор. — Не помня вече така, както преди.

Това беше сериозно признание от страна на жена, известна с ейдетичната си памет по отношение на нещата, казани пред нея. Карол беше в състояние да възпроизведе дума по дума всеки разговор или разпит — по памет. Тази дарба понякога й бе причинявала и неприятности.

Без да се замисли, Тони отвърна:

— Годините и алкохолът. И двете унищожават плашещо бързо мозъчните клетки.

С което сложи край на всяка надежда, че Карол ще се опита да му помогне. Привършиха обяда си в мрачно мълчание, после тя избяга възможно най-бързо при работата си.

Тони се зае с безплодни търсения, помагайки си с най-различни съчетания от ключови думи. Искаше му се да можеше да разчита на някогашния екип на Карол. Стейси Чен щеше да намери за минути онова, което му трябваше. Годините, през които играеше на компютърни игри, му бяха създали умения да залавя зомбита, но от това не следваше, че умее да търси успешно в интернет.

Вече се канеше да се откаже, когато като че ли се добра до необходимото. Кейт Ролинс беше работила в частна радиостанция, като водеща на безлично забавно предаване, което се излъчваше по времето, когато хората се качваха в колите или в метрото, за да се приберат по домовете си. Тя се беше изказала в защита на анонимността на жертвите на изнасилване след предизвикалия много полемики случай с бивша звезда от телевизионни сапунени сериали — актьорът, излежал наказанието си за изнасилване, държеше да получи отново някогашната си работа. Феновете му цитираха името на жертвата му в публичното пространство и я подлагаха на тормоз, въпреки заключението на съда, че обвиняемият е виновен, и Кейт беше поставила начало на кампания за завеждане на дело срещу хората, нарушили личното пространство на жертвата.

Оскърбленията я затрупаха подобно на лавина. Страниците й в социалните мрежи бяха заляни с отвратителен порой от обиди, заплахи и гняв. Успели бяха да открият дори дъщеря й, студентка в института по филмово изкуство, и бяха поставили пред нея искане да се откаже от майка си заради позорната й враждебност към мъжете.

Кейт, жена, която винаги дотогава бе разчитала на добросърдечие и чар, за да въздейства на публиката си, бе открила у себе си неподозирана твърдост и предизвикателност. Беше се възпротивила на онези, които я тормозеха, ползвайки присъствието си в ефир, за да ги предизвиква. Всичко това ги бе накарало да се ожесточат допълнително. На пръв поглед тя бе приела атаките невъзмутимо, печелейки широка подкрепа от водещи журналисти в радиото и телевизията, и последователи в социалните медии.

И тогава една сутрин секретарката й беше дошла в дома й в Северен Лондон и я беше открила в гаража, в колата, чийто двигател работел. За да не си позволи да размисли, Кейт се беше приковала с белезници за подлакътника на седалката — по този начин не е можела да изключи двигателя.

Беше се разразила истинска буря от потрес и възмущение. Сочеха с пръст звездата от сапунените сериали, който вдигаше ръце и отричаше някога да е окуражавал зверовете, които я бяха тормозили. Случаят бе отразяван с впечатляващи заглавия по вътрешните страници на вестниците в продължение на няколко дни, после всичко беше затихнало.

Подобни обстоятелства, много различна смърт. Беше интересно, но откриването на случая с Кейт Ролинс не уталожи вътрешното му безпокойство. Дразнеше го нещо, свързано със смъртта на Джазмин Бъртън.

Но и да се тревожеше от това, нямаше да постигне нищо. От опит знаеше, че най-добрият начин да се добере до онова, което се бе събудило в подсъзнанието му, беше да се съсредоточи върху нещо друго. Затова се принуди да се върне към работата си.

Когато излезе от другия край на тунела, в който го бе вкарало съсредоточаването, беше късен следобед. Ослуша се, но не чу далечното приглушено чукане, което бе долавял подсъзнателно по-рано през деня. Запита се дали Карол не е извела кучето. Надяваше се да е още тук; мислеше да й предложи да излезе този път с тях. Имаше нужда от чист въздух, а открай време най-добрите идеи му идваха, когато ходеше — бяха му необходими и за книгата, и за Джазмин Бъртън.

Щом отвори вратата, Флаш се озова при него за секунди, и започна да се умилква около краката му. Явно Карол не беше я водила на разходка.

Но и не работеше. В далечния ъгъл на помещението Карол бе седнала на едно магаре за рязане на дърва, обгърнала с ръце тялото си, с присвити рамене. Дори от такова разстояние Тони мажеше да прецени, че тя трепери, макар че два големи радиатора поддържаха тук поносима температура. Той тръгна към нея, внимавайки да върви бавно, за да прикрие своята загриженост. Последното, което й трябваше сега, бяха емоционални усложнения, които биха възникнали, ако той дадеше воля на чувствата си към нея.

Когато наближи, забеляза, че по лицето й бе избил тънък слой пот. Тя видимо се стараеше да се овладее и да престане да трепери. Но тялото й изневеряваше и тя трепереше като бито куче. Той седна до нея и обгърна с ръка раменете й. Дълго време бяха избягвали всякакъв физически контакт, тъй като и двамата се бояха от това, към което можеше да ги тласне той. Близостта им, която навремето се беше превърнала в тяхна втора природа, бе разрушена от смъртта на Майкъл и Луси, и оттогава двамата приличаха на страна, разкъсана от гражданска война, в която противниците не знаят какво да предприемат, за да възстановят дипломатически отношения. Почувствал топлината на тялото й, той се натъжи от обзелата го носталгия. Искаше му се тази прегръдка да бе породена от желание, а не от нужда.

— Съжалявам — каза тя с глас, който не бе много повече от шепот.

— Ще мине — каза той. Чувстваше тръпките, които разтърсваха тялото й и се пренасяха на неговото, долавяше острия мирис на потта й. — Искаш ли да се поразходим? Чистият въздух може да помогне.

Карол облегна глава на рамото му.

— Не може да стане много по-лошо от това. Дай ми една минута — тя притвори очи и потръпна. После измъкна от джоба си един мръсен парцал и изтри лицето си. Успя да се усмихне едва-едва. — Майка ми би припаднала, ако можеше да види на какво съм заприличала.

Тони се изсмя с усилие.

— Това не е нищо в сравнение с онова, което би казала моята майка.

Карол се насили да се изкиска.

— Тя никога не ме е харесвала — после стана с усилие, залитайки леко. — Хайде, тръгвай, ако ще идваш. Но те предупреждавам, че тази пустош не е за страхливци.

Той й отправи крива усмивка.

— И след тази сутрин ли продължаваш да мислиш, че съм страхливец?