Лайза Клейпас
Вълшебна нощ (8)

Седма глава

С идването на октомври приключи наблюдаването на китове и карането на каяк за годината. Макар все още на Сан Хуан да продължаваха да идват туристи, нищо не можеше да се сравни с наплива през летните месеци. Най-честият въпрос, който задаваха туристите, беше как Фрайдей Харбър е получил името си. Маги бързо научи двете стандартни версии на историята. Тази, която повечето предпочитаха, беше местната легенда как един морски капитан, влизайки в пристанището, видял някакъв мъж на брега и го попитал: Кой е този залив? Мъжът, погрешно чувайки въпроса като „Кой ден е днес“, отговорил: Петък^[1].

Истината обаче беше, че пристанището било кръстено на един хаваец, Джоузеф Фрайдей, който работел в компанията „Хъдсънс Бей“, която се занимавала с отглеждането на овце на десетина километра северно от пристанището. Когато моряци вървели по брега и видели от лагера му да се издига стълб дим, разбрали, че е достигнал залива Фрайдей. Така и бил вписан от британците в картите.

Островът беше преминал в ръцете на американците през 1872 г. и оттогава беше разцъфтял в индустриално отношение. Навремето бил столицата на плодовете за Северозапада. Бил известен също така с дърводобива си и компаниите за консервиране на сьомга. Сега бреговата линия беше натъпкана с луксозни сгради и корабчета за екскурзии, вместо с консервни фабрики и шлепове. Туристите бяха станали главният стълб на икономиката и въпреки пика им през лятото, това бе целогодишна индустрия.

С есента във въздуха и обагрянето на листата във всички цветове, жителите на остров Сан Хуан започнаха да се подготвят за предстоящите празници. Островът жужеше от фестивали на реколтата, селскостопански пазари, дегустации на вино, събития в художествени галерии и театрални представления. Магазинът на Маги не показваше признаци на забавяне темпото на продажбите, тъй като местните клиенти идваха да купуват костюми и аксесоари за Хелоуин и да се погрижат от по-рано за коледни подаръци. Всъщност, Маги наскоро беше наела една от дъщерите на Елизабет, Даян, като продавачка на половин работно време.

— Сега може би ще си малко по-спокойна — каза Елизабет на Маги. — Вземането на един ден отпуска няма да те убие, нали знаеш.

— Забавлявам се в магазина.

— Иди се забавлявай някъде по-далеч — посъветва я Елизабет. — Имаш нужда да водиш разговор с някой по-висок от метър и двайсет.

В този миг й хрумна идея.

— Трябва да отидеш на масаж в спа центъра в Рош Харбър. Имат нов масажист, Терън. Една моя приятелка разправя, че имал ръце на ангел. — Веждите й се вдигнаха многозначително.

— Ако е мъж, не възприемам това за масаж — каза Маги. — Но в момента не мога да си спомня как се нарича мъж, който те масажира.

— Нарича се среща през уикенда, ето така се нарича! — произнесе Елизабет натъртено. — Ако е необвързан, можеш да го поканиш да излезете.

— Не можеш да поканиш един масажист да излезе с теб — възрази Маги. — То е нещо като връзка между лекар и пациент.

— Аз съм излизала на срещи с моя лекар — каза Елизабет.

— Наистина ли?

— Отидох в кабинета му и му казах, че искам да си сменя личния лекар. Той се засегна и ме попита защо. Казах му: защото искам да ме изведете на вечеря в петък вечер.

Очите на Маги се разшириха.

— И той го направи?

Елизабет кимна.

— И след шест месеца бяхме женени.

Маги се усмихна.

— Тази история ми харесва.

— Изкарахме четирийсет и една години заедно, а после той почина.

— Съжалявам.

— Беше страхотен мъж. Исках да сме заедно повече години. Но това не означава, че не мога да се наслаждавам на времето, прекарано с приятели. Пътуваме заедно, изпращаме си имейли… Не бих могла да живея без тях.

— Аз имам чудесни приятели — каза Маги. — Но те всички са женени, освен това бяха такава голяма част от живота ми с Еди, че понякога…

— Старите спомени оживяват — довърши Елизабет разбиращо.

— Именно.

Елизабет кимна.

— Сега имаш нов живот. Пази старите си приятели, но не вреди да добавиш и нови. За предпочитане необвързани. Което ми напомня… Сколарис запозна ли те вече със Сам Нолан?

— Ти откъде знаеш за това?

Възрастната жена изглеждаше безкрайно доволна от себе си.

— Живеем на остров, Маги. Слуховете няма къде да ходят, освен да се въртят в кръг. Така че… запозна ли се с него?

Маги се зае с преподреждането на свежи стръкове лавандула в една ваза с формата на буркан за мляко. Идеята да излезе с по-малкия брат на Марк беше непоносима. Всяка малка прилика — формата на очите или нотките в гласа — щяха да превърнат цялото преживяване в упражнение по страдание.

А и щеше да е нечестно спрямо Сам. Маги нямаше да е способна да оцени това, което представлява той, защото нямаше да може да забрави всичко онова, което не е.

И най-вече това, че не е Марк.

— Казах на Брад и Елън, че засега не проявявам интерес към срещи с никого — каза тя.

— Но, Маги — разтревожи се Елизабет, — Сам Нолан е най-очарователният и добре възпитан млад мъж на света. И сега е без гадже, защото беше зает с лозето. Винар е. Романтик. Не би искала да изпуснеш възможност като тази.

Маги се усмихна скептично.

— Наистина ли мислиш, че този млад, очарователен, необвързан мъж ще иска да излезе с мен?

— Защо да не иска?

— Вдовица съм. Имам багаж.

— Че кой няма багаж? — смъмри я Елизабет. — Това, че си вдовица не е нещо, което трябва да те кара да се чувстваш неловко. Означава само, че си жена с опит, жена, която е била обичана. Ние знаем как да ценим живота, как да ценим хумора, радваме се на това, което ни заобикаля. Повярвай ми, Сам Нолан няма да има нищо против, че си вдовица.

Маги се усмихна и поклати глава. Взе чантата си иззад щанда и каза:

— Отивам да се разходя до „Маркет Шеф“ и да си взема сандвичи за обяд. Ти какво искаш?

— Пастърма, смесена с много сирене. И много лук. — Когато Маги стигна до вратата, Елизабет добави весело: — По много от всичко!

„Маркет Шеф“ беше артистично заведение за деликатеси, което правеше най-хубавите сандвичи и салати на острова. Там винаги имаше тълпа по обяд, но чакането си заслужаваше.

Поглеждайки една стъклена витрина, пълна с пресни салати, паста, перфектни парчета месо и дебели резени зеленчуков киш, Маги се изкуши да поръча по едно от всичко. Накрая се спря на рак, артишок и топено сирене върху препечен домашен хляб, и поръча топена пастърма за Елизабет.

— За тук или за вкъщи? — попита момичето зад щанда.

— За вкъщи, ако обичате. — Виждайки купчината бисквити с шоколадови парченца в един голям буркан до касовия апарат, тя добави: — И при никакви обстоятелства не трябва да слагате от тези.

Момичето се усмихна.

— Една или две?

— Една.

— Ако искате, седнете ей там, ще ви донеса сандвичите след минутка.

Маги седна до един прозорец и се загледа в хората, докато чакаше.

След малко момичето се появи с бяла хартиена кесия.

— Заповядайте.

— Благодаря.

— О, ами… — Момичето й подаде една салфетка. — Един човек ме помоли да ви предам това.

— Кой? — попита Маги равнодушно, но момичето вече бързаше да обслужи друг клиент.

Погледът на Маги падна върху бялата салфетка в ръката й. Някой беше написал нещо върху нея.

„Здравей“.

Тя вдигна очи объркано и сканира малкия кът за сядане. Дъхът й спря, когато видя Марк Нолан и Холи, които седяха на една масичка в ъгъла. Погледът му улови нейния и бавна усмивка изви устните му.

Съобщението върху салфетката се смачка в дланта й, пръстите й се свиха инстинктивно. Само като го видя, отзивчива болка от щастие се раздвижи в гърдите й. По дяволите. Бе прекарала седмици, за да се самоубеди, че това, което бе преживяла с Марк, далеч не е било толкова магично, колкото е изглеждало.

Но това не обясняваше новия навик на сърцето й да пропуска или да забавя удар, когато забележи тъмнокос мъж в тълпата. Не обясняваше и защо — повече от един път — се беше събуждала с оплетени около краката чаршафи и ум, обезсилен от приятната неопределеност, че го е сънувала.

Когато Марк се изправи и тръгна към нея с Холи, следваща го отзад, Маги усети как я връхлита огромна, зашеметяваща страст. Трескава червенина изби по цялото й тяло. Пулсът й туптеше в крайниците. Тя не можеше нито да гледа директно в него, нито да отмести очи от него, само стоеше объркана с книжни торбички в ръка.

— Здравей, Холи — все пак успя да произнесе накрая на грейналото в усмивка момиченце с две старателно сплетени руси плитки. — Как си?

Детето я изненада като се хвърли към нея и я прегърна. Маги автоматично обви свободната си ръка около дребното, слабичко телце.

Все още увиснала на кръста й, Маги наклони глава назад и й се усмихна.

— Вчера ми падна един зъб — обяви тя и показа новата дупка в долния ред.

— Браво! — възкликна Маги. — Сега имаш две места, в които да слагаш сламки, когато пиеш лимонада.

— Феята на зъбчетата ми даде един долар — обяви Холи. — А приятелката ми Кейти получи само петдесет цента за своя. — Това сравнение беше сменено от намек за загриженост при странностите на такава оценителна система.

— Феята на зъбчетата — повтори Маги и хвърли развеселен поглед към Марк. Тя знаеше как се чувства той, когато окуражава племенницата си да вярва във въображаеми създания.

— Това беше идеален зъб — каза Марк. Явно зъб като този заслужава цял долар. — Погледът му мина по Маги. — Бяхме решили да се отбием в магазина ти, след като обядваме.

— Нещо конкретно ли търсите?

— Трябват ми крила на фея — каза й Холи. — За Хелоуин.

— Фея ли ще бъдеш? Имам вълшебни пръчици, корони и най-малко половин дузина различни крила. Искаш ли да дойдеш в магазина с мен?

Холи кимна доволно и протегна ръка към нейната.

— Подай ми да нося тези неща вместо теб — предложи Марк.

— Благодаря. — Маги му даде книжните торбички и те напуснаха „Маркет Шеф“ заедно.

По пътя Холи беше разговорлива и оживена, разказваше на Маги за костюмите на приятелките си за Хелоуин и какви бонбони очаква да получи, за Фестивала на реколтата, на който щеше да ходи след това. Въпреки че Марк говореше малко, Маги усещаше пронизително присъствието му зад тях.

Когато стигнаха в магазина, Маги заведе Холи до една редица с крила за феи, всички украсени с панделки, блестящи и изрисувани със завъртулки.

— Ето ги.

Елизабет отиде при тях.

— Крила ли купуваме? Колко хубаво.

Холи погледна въпросително възрастната жена, която носеше конусовидна шапка с воал и дълга пола от тюл, и държеше вълшебна пръчка.

— Защо сте облечена така? Още не е Хелоуин.

— Това е облеклото ми за случаите, когато имаме парти за рожден ден в магазина.

— Къде? — Холи огледа любопитно наоколо.

— Стаята за партита е отзад. Искаш ли да я видиш? Цялата е украсена.

След като погледна към Марк за разрешение, тя последва бързо Елизабет към дъното на магазина, като подтичваше и подскачаше.

Марк ги изпрати с усмивка.

— Непрекъснато подскача — каза той. — През цялото време. — Погледът му се върна към Маги. — Няма да се бавим. Не искам да ти преча на обяда.

— О, няма проблем. Как… — Почувства се така, сякаш току-що е лапнала цяла лъжица мед, наложи се да преглътне няколко пъти против гъстата сладост. — Ти как си?

— Добре. А ти?

— Страхотно — отвърна Маги. — Ти и Шелби… — Канеше се да каже „сгодихте ли се“, но думите заседнаха в гърлото й.

Марк разбра недовършеното изречение.

— Все още не. — Той се поколеба. — Донесох ти това. — Остави един висок, тесен термос на щанда, от онези, които се затварят с чашка за пиене. Маги не беше забелязала преди да го носи.

— Това кафе ли е?

— Да, от това, което аз пека.

Жестът я зарадва повече, отколкото би трябвало.

— Влияеш ми лошо — каза му тя.

Гласът му прозвуча дрезгаво.

— Надявам се.

Беше прекрасно да стои тук с него, представяйки си за един кратък, забранен момент, че е достатъчно да направи само една стъпка напред, за да изтрие разстоянието помежду им. Да се притисне към него, към твърдостта и топлината му, и да го усети как я прегръща.

Преди Маги да успее да му благодари, Елизабет и Холи се върнаха. Момиченцето, въодушевено от декорирания салон за празненството и голямата торта във формата на замък със свещички на всички кули, отиде веднага при Марк и поиска и той да я види. Вуйчо й се усмихна и й позволи да го замъкне със себе си.

Накрая Марк и Холи оставиха покупките си на щанда, чифт вълшебни крила, корона и една зелена и една пурпурна балерински полички. Елизабет ги маркира на касата, като бъбреше дружелюбно, докато Маги бе заета да помага на друг клиент.

Маги се качи на сгъваем стол-стълба, за да стигне до някакви глинени статуетки, сложени в един шкаф над витрината. След като извади фигурките на Дороти, Тенекиения дървар, Лъва и Плашилото^[2], тя обясни на клиента, че нямат на склад Злата вещица от Запад.

— Мога да я поръчам и след седмица ще бъде доставена — добави Маги.

Клиентката се поколеба.

— Сигурна ли сте? Не ми се иска да купувам другите, ако не мога да осигуря целия комплект?

— Ако желаете, ще се обадим на дистрибутора, за да сме сигурни, че ще изпрати вещицата. — Маги погледна към касата. — Елизабет…

— Имам номера, ето го. — Елизабет размаха един ламиниран лист. Тя се усмихна, когато, позна клиентката. — Здравей, Анет. Това подарък за Кели ли ще бъде? Знаех си, че ще хареса този филм.

— Досега го е гледала най-малко пет пъти — каза жената със смях и отиде до щанда, когато Елизабет набра телефонния номер.

Натоварена с допълнително количество глинени фигурки, Маги се качи на стълбата и започна да ги прибира в шкафа. Тя залитна, когато някои от кутиите се разместиха, заплашвайки да паднат.

В този момент чифт ръце я хванаха за кръста и я задържаха. Маги замръзна, когато осъзна, че Марк стои зад нея. Натискът от докосването му беше твърд, надежден, почтителен. Но топлината на ръцете му проникна през памучната й блуза и накара пулса й да се учести. Тя се напрегна срещу порива да се обърне в ръцете му. Колко хубаво щеше да е да зарови пръсти в тази тъмна, гъста коса, да го придърпа по-близо, по-силно…

— Може ли да ги сложа на място вместо теб? — попита той.

— Не, аз… ще се справя.

Ръцете му се отпуснаха, но той остана до нея.

Маги подхвана неумело останалите кутии, набутвайки ги в безпорядък в шкафа. След това слезе от стълбата и се обърна към Марк. Стояха прекалено близо. Той миришеше на слънце, на морски въздух, ароматът му възбуждаше сетивата й.

— Благодаря ти — успя да каже тя. — Благодаря и за кафето. Как да ти върна термоса?

— Ще мина да си го взема по-късно.

Елизабет обслужи другата клиентка и се приближи до тях.

— Марк, опитвах се да убедя Маги да излезе със Сам. Не мислиш ли, че двамата могат да прекарат добре?

Лицето на Холи се озари при това предложение.

— Ще харесаш много вуйчо Сам — каза тя на Маги. — Той е забавен. Освен това има нов дивиди плейър.

— Е, това са двете ми изисквания — отвърна със смях Маги. Тя вдигна лице към Марк, чието лице беше станало безизразно. — Ще го харесам ли? — осмели се тя да попита.

— Нямате много общи неща.

— И двамата са млади и необвързани — възрази Елизабет. — Какво друго общо трябва да имат?

Сега Марк определено се намръщи.

— Искаш ли да те запозная със Сам? — попита той Маги.

Тя сви рамене безпомощно.

— Сега съм доста заета.

— Кажи ми, когато решиш. Ще се погрижа нататък. — Той направи знак на Холи. — Време е да тръгваме.

— Чао! — изчурулика весело момиченцето и изтича да прегърне Маги отново.

— Чао, Холи.

След като двамата си тръгнаха, Маги огледа магазина, който вече се бе изпразнил.

— Да хапнем — предложи тя на Елизабет. Те отидоха в стаята в дъното на магазина и седнаха на масата, като се ослушваха за звънчето, известяващо влизането на евентуален купувач.

Докато Елизабет разопакова сандвичите, Маги разви капачката на термоса. Отвътре я лъхна изкусителна миризма, препечена, богата, кедрова.

Тя вдъхна дълбоко и затвори очи, за да се концентрира напълно върху опияняващия аромат.

— Сега разбирам — чу тя Елизабет да казва.

Маги отвори очи.

— Разбираш какво?

— Защо не проявяваше интерес да се запознаеш със Сам.

Дъхът спря в гърлото й.

— О… аз… това няма нищо общо с Марк, ако така си мислиш.

— Видях начина, по който те гледаше.

— Той е обвързан с друга жена. Сериозно обвързан.

— Не и докато не бъде казано „да“. А и Марк ти донесе кафе. — Това бе съобщено така, сякаш жестът беше неимоверно многозначителен. — Сигурно е еквивалентът на „Дом Периньон“. — Елизабет погледна лакомо термоса.

— Искаш ли да опиташ? — попита Маги развеселена.

— Ще отида да си взема чаша.

Кафето беше вече подсладено и със сметана, поток димящ карамел, който се изливаше в чашите.

Те ги вдигнаха за наздравица и отпиха.

Това не беше просто кафе… беше преживяване. Гладки, препечени, маслени нотки даваха път на кадифен финал. Сила и сладост, никакви следи от горчивина. Маги усети топлината до пръстите на краката си.

— О, боже — въздъхна Елизабет. — Възхитително е.

Маги отпи нова глътка.

— Това е проблемът — каза тя печално.

Лицето на по-възрастната жена омекна.

— Привлечена си от Марк Нолан?

— Той е забранена територия. Но когато го видя, дори да не флиртуваме, имам чувството, че го правим.

— Това не е проблем — каза Елизабет.

— Не е ли?

— Не, проблем става, когато престанеш да го чувстваш като флиртуване. Така че давай смело напред и флиртувай… това може би е единственото нещо, което ще те предпази да правиш секс с него.