Лайза Клейпас
Вълшебна нощ (13)

Дванадесета глава

Задната врата се отвори и в рамката й се изправи едър силует, обвит в облак от дим. Беше Марк, с предпазни очила, на ръцете му бяха надянати огромни ръкавици, които стигаха до лактите. Той отиде до мивката, отвори шкафа и извади един пожарогасител.

— Какво стана? — попита Алекс.

— Пуйката избухна, когато я сложихме в тигана.

— Не я ли размразихте първо?

— Бяхме я размразили в хладилника от два дни — отвърна Марк, като натърти раздразнено върху последните думи. Забелязвайки Маги, той спря. — Ти какво правиш тук?

— Няма значение, Сам добре ли е?

— Засега. Но няма да е добре, когато го докопам.

Отвън избухна нов пламък, придружен от цветиста мъжка ругатня.

— Иди извади пуйката — предложи Алекс.

Марк го изгледа мрачно.

— За Сам ли говориш или за птицата? — Той изчезна мигновено, затваряйки бързо вратата след себе си.

Маги бе тази, която заговори първа:

— Всеки метод за готвене, който изисква да се обличаш в защитно облекло…

— Знам. — Алекс разтърка очи. Приличаше на човек, който от дълго време не е спал добре.

Като погледна часовника на стената, Маги осъзна, че дори да тръгнеше веднага, едва ли щеше да успее да стигне навреме за ферибота.

Тя си помисли за Деня на благодарността в дома на родителите й, за рояка от деца, за оживената кухня, за сестрите й и техните съпрузи, всички заети с белене, рязане и бъркане. А след това дългото, разточително ядене и онова толкова познато чувство да си сам сред тълпата. Маги не беше нужна там. Тук обаче бе ясно, че от нея може да има някаква полза. Тя погледна към Холи, която се притискаше към нея, и я потупа утешително по тесния гръб.

— Алекс — попита тя, — дали фурната ще може да се използва по някое време днес?

— Дай ми половин час — каза й той.

Маги отиде до хладилника, отвори вратата и видя, че е запълнен до горе с яйца, мляко, масло и пресни зеленчуци. Килерът беше също добре зареден. С изключение на пуйката, те явно имаха всичко необходимо за Деня на благодарността. Просто не знаеха какво да правят с него.

— Холи, скъпа — каза тя, — върви да си намериш якето. Идваш с мен.

— Къде отиваме?

— Отиваме да свършим няколко задачи.

Когато детето изтича да си вземе якето, Маги каза на Алекс:

— Ще я върна скоро.

— Аз може да не съм тук. Щом оправя това, се прибирам вкъщи.

— Ще празнуваш Деня на благодарността със съпругата си?

— Не, съпругата ми е в Сан Диего със семейството си. Развеждаме се. Планът ми е да прекарам деня в пиене, докато не стана почти толкова щастлив, колкото бях, когато още не бях обвързан.

— Съжалявам.

Алекс сви рамене, гласът му беше хладен:

— Бракът е гадно нещо. Още в началото знаех, че шансът да не сработи, е петдесет на петдесет.

Маги го изгледа замислено.

— Не мисля, че човек трябва да се жени, освен ако не е сто процента сигурен.

— Това не е реалистично.

— Не е — призна Маги със слаба усмивка. — Но е приятен начин за начало. — Тя се обърна към Холи, която се беше върнала с якето си.

— Преди да тръгнете, може ли да направите нещо с това куче? — попита Алекс, като изгледа свирепо Ренфийлд, който седеше кротко наблизо.

— Пречи ли ви?

— Като ме гледа с тези ужасни очи, ме кара да отида да се ваксинирам.

— Ренфийлд винаги гледа така хората, вуйчо Алекс — обясни Холи. — Това означава, че те харесва.

Хващайки Холи за ръка, Маги излезе от къщата, като набра един номер за бързо свързване, докато вървяха към колата. Отсреща вдигнаха веднага.

— Честит Ден на благодарността — прозвуча гласът на баща й в слушалката.

Маги се усмихна, чувайки познатите шумове и звуци на лаещи кучета, плачещи бебета, по-тракващи чинии и тенджери, и Пери Комо, който пееше „Вкъщи за ваканцията“.

— Здравей, татко. Честит празник и на теб.

— Към Билингъм ли пътуваш в момента?

— Ами, всъщност не. Питах се… мислиш ли, че ще можеш да минеш без макарони със сирене тази година?

— Зависи. Защо трябва да го правя?

— Мислех си да прекарам празника с едни приятели тук.

— Да не би случайно един от тях да е господин Пътуване-с-ферибота?

Маги се усмихна тъжно.

— Защо винаги ти казвам толкова много неща?

Баща й се засмя.

— Приятно прекарване и ми се обади после. А колкото до макароните ми със сирене… просто ги сложи в хладилника и ми ги донеси следващия път, когато идваш.

— Не мога, трябва да ги сервирам днес. Приятелят ми… казва се Марк… е изгорил другата храна, а пуйката е гръмнала…

— Значи по този начин е успял да те накара да останеш? Умен мъж.

— Не мисля, че е нарочно — каза Маги като се смееше. — Обичам те, татко. Целуни мама от мен. И ти благодаря, че толкова добре ме разбираш.

— Звучиш щастлива, миличка. Което ме прави благодарен повече от всичко.

Щастлива съм, осъзна Маги, когато затвори телефона. Тя имаше чувството, че лети. Заведе Холи до задната седалка на колата и прокара предпазния колан през гърдите и скута й. Докато го закопчаваше, прехвърли отново в съзнанието си сцената с огъня и пушека, който нахлуваше през задната врата, не се сдържа и се засмя.

— Смееш се, защото вуйчо накара пуйката да експлодира ли? — попита Холи.

Маги кимна, опитвайки се безуспешно да потисне кикота си.

Холи се разсмя. Погледът й срещна този на Маги и тя каза невинно:

— Не знаех, че пуйките могат да летят.

Двете избухнаха в смях и не спряха, докато от очите им не потекоха сълзи.

* * *

По времето, когато Маги и Холи се върнаха в къщата, Марк и Сам бяха изчистили следите от бедствието в задния двор и белеха картофи в кухнята. При вида на Маги Марк веднага отиде да вземе тежкия пакет от ръцете й, голяма тавичка от фолио, пълна с достатъчно количество нарязана пуйка, за да нахрани една дузина хора. Холи вървеше отзад с голям буркан грейви. Миризмата на пуйка, печена със салвия, чесън и босилек лъхаше съблазнително през дупките на фолиото.

— Откъде се появи това? — попита Марк, докато оставяше тавичката върху един от плотовете.

Маги му се усмихна.

— Това е да имаш връзки. Зетят на Елизабет има ресторант на Рош Харбър Роуд, където сервират менюто за Деня на благодарността през целия ден. Така че се обадих и поръчах една пуйка.

Подпрял ръка на плота, Марк я погледна. Изкъпан и току-що избръснат той притежаваше непринудена и груба красота, която я развълнува.

Леката дрезгавина на гласа му накара пръстите на краката й да се свият инстинктивно в обувките.

— Защо не си на ферибота?

— Отказах се да пътувам.

Устата му се сведе към нейната, мек, търсещ натиск, който предизвика трескава червенина върху лицето й и отне цялата сила от коленете й. Мигайки, Маги осъзна, че Марк я целуваше пред семейството си. Тя се намръщи и погледна зад рамото му да види дали гледат, но Сам изглеждаше погълнат от беленето на картофи, а Алекс се бе заел с разбъркването на зелена салата в голяма купа от тиково дърво. Холи беше на пода с Ренфийлд, беше му позволила да оближе капака на буркана с грейви.

— Холи — каза Маги, — погрижи се да изхвърлиш капака, след като Ренфийлд приключи с него. Не го връщай върху буркана.

— Добре. Но приятелят ми Кристиан казва, че кучешката уста е по-чиста от човешката.

— Попитай вуйчо си Марк — обади се Сам, — дали предпочита да целува Маги или Ренфийлд.

— Сам — обади се Марк предупредително, но по-малкият му брат му се ухили.

Като се кискаше, Холи взе капака от Ренфийлд и церемониално го пусна в коша за боклук.

Под ръководството на Маги групата успя да спретне прилична вечеря за Деня на благодарността, включително тавата с макарони и сирене, кастрона със сладки картофи, грах, салата, пуйка и обикновен дресинг, приготвен с трохи от френски хляб, орехи и градински чай.

Сам отвори бутилка червено вино и наля чаши на всички. На Холи връчи тържествено чаша с червен сок от грейпфрут.

— Аз ще вдигна първия тост — обяви той. — За Маги, която спаси Деня на благодарността. — Те чукнаха чаши.

Погледът на Маги случайно попадна върху Холи, която въртеше и душеше течността в чашата си, подражавайки на Сам, който дегустираше виното. Тя видя, че Марк също е забелязал и потисна една усмивка. Гледката предизвика усмивка дори върху замисленото лице на Алекс.

— Не може да вдигате тост само за мен — възрази Маги. — Трябва да вдигнем тост за всекиго.

Марк надигна чашата си.

— За триумфа на надеждата над опита — каза той и всички се чукнаха.

Маги му се усмихна. Перфектен тост, помисли си тя, за един перфектен ден.

След вечерята и десерта от пай и кафе те събраха чиниите, изчистиха кухнята и прибраха останалата храна в затворени кутии. Сам включи телевизора, намери футболен мач и се изтегна на един фотьойл. Преялата Холи се сви в ъгъла на дивана и бързо заспа. Маги я зави с едно одеяло и седна до Марк в другия край на дивана. Ренфийлд докуцука до кучешкото си легло в ъгъла и се пльосна с доволна въздишка.

Макар че не се интересуваше много от футбол, Маги обичаше ритуала да се гледа мач в Деня на благодарността. Това й напомняше за всичките празници, които бе прекарвала с баща си и братята си, всички от които крещяха, тюхкаха се и се възмущаваха от виковете на рефера.

Алекс отиде до вратата.

— Тръгвам си — обяви той.

— Остани и изгледай мача — предложи Сам.

— Ще ни трябва помощ, за да изядем останалото — добави Марк.

Алекс поклати глава.

— Благодаря, но времето със семейството, ми беше повече от достатъчно. Радвам се, че се запознахме, Маги.

— Аз също.

Сам завъртя очи, след като Алекс излезе.

— Защото там, където отива, царят радост и щастие.

— Като се има предвид бракът му, който се разпада — обади се Маги, — нормално е да изживява мрачен период.

Братята очевидно намериха това за доста забавно.

— Скъпа — каза Марк, — Алекс е в мрачен период от двегодишен.

Накрая Маги установи, че се е облегнала върху ръката на Марк. Тялото му беше твърдо и топло, рамото му поддържаше главата й идеално. Тя гледаше с половин око мача, телевизионният екран беше размазано цветно петно, докато тя попиваше усещането да е близо до Марк.

— Макароните със сирене — каза той — бяха дори по-хубави от това, което си бях представял.

— Тайна съставка.

— Която е…?

— Няма да кажа моята, докато ти не ми кажеш своята.

В гласа му се долови усмивка.

— Първо ти.

— Пръсвам малко олио от трюфели в соса. А сега ти ми каже какво слагаш в кафето.

— Щипка кленова захар. — Той беше взел ръката й, палецът му я галеше по кокалчетата. Небрежната чувственост на докосването му изпратиха дълбока, едва доловима тръпка през нея. Тя изпитваше в еднаква степен удоволствие и отчаяние, тайно признавайки си, че за жена, която е решила да не се забърква, е направила страшно много съмнителни избори напоследък.

Какво беше казала Елизабет? Че когато това престане да е флиртуване, тогава се превръща в проблем. А Маги не можеше да отрича повече, че отношенията й с Марк отдавна са прехвърлили границите на флиртуването и несериозната закачка. Би могла да го обича, ако си позволеше да се случи. Дълбоко, страстно, разрушително.

Той беше капанът, който тя някога отчаяно си бе обещала да избягва.

— Трябва да вървя — прошепна тя.

— Не, остани. — Марк погледна в очите й и онова, което видя, го накара да повдигне ръката си до бузата й в нежна собственическа ласка. — Какво е това? — промърмори той.

Маги поклати тава и се опита да изобрази усмивка, отблъсквайки се от него. Всеки мускул се стегна в протест, когато тя напусна топлия комфорт на неговата близост. Тогава отиде до Холи, която продължаваше да спи шумно, и се наведе да я целуне.

— Тръгваш ли си? — попита Сам и се надигна от фотьойла.

— Няма нужда да ставаш — възпря го Маги, но Сам се приближи и обви ръце около нея в братска прегръдка.

— Нали знаеш — каза той весело, — ако изгубиш интерес към брат ми, аз съм освежаваща алтернатива.

Маги се засмя и поклати глава.

* * *

Когато излезе навън да изпрати Маги, Марк беше изпълнен с желание, симпатия и съчувствие, и през всичко това преминаваше чувство на безсилие. Беше наясно с конфликта вътре в нея, разбираше го вероятно много по-добре, отколкото тя предполагаше. А той се намираше в позицията да трябва да я побутва внимателно към нещо, за което тя бе решила, че никога няма да е готова. Ако беше въпрос само на търпение, то той беше готов да прояви цялото търпение на света. Но това нямаше да е достатъчно да я откъсне от страховете й.

Той спря на предната веранда, искаше му се да поговорят минута-две, преди да излязат под ледения бриз навън.

— Утре ще работиш ли в магазина? — попита я.

Маги кимна, но не се осмели да срещне погледа му.

— Ще е доста натоварено до Коледа.

— Какво ще кажеш да хапнем заедно някоя вечер през тази седмица?

Това я накара да го погледне. Очите й бяха топли и тъмни, в извивката на устата й се четеше меланхолия.

— Марк, аз… — Тя спря и преглътна мъчително; изглеждаше толкова нещастна, че той инстинктивно се пресегна към нея. Тя се стегна, опита се да издърпа ръце, но той не я пусна. Дъхът им се смеси в кълбо от пара.

— Защо Сам да може да те прегръща — каза Марк, — а аз да не мога?

— Различна прегръдка — успя да отвърне тя.

Марк наведе чело към нейното.

— Защото ме желаеш — прошепна той:

Маги не го отрече.

Мина една дълга секунда, след което тя разгъна ръце и ги обви около него.

— Аз не съм това, от което се нуждаеш — каза тя; гласът й прозвуча заглушен в пуловера му. — Трябва ти някоя, която да се обвърже с теб и с Холи. Някоя, която може да бъде част от твоето семейство.

— Днес ти създаде впечатление точно за такава.

— Давах ти смесени сигнали. Знам. Съжалявам. — Маги въздъхна и гласът й се изпълни с тъга. — Явно си прекалено голямо изкушение за мен, за да ти устоя.

— Затова просто трябва да се предадеш — каза той нежно.

През тялото й премина тръпка смях. Но когато тя вдигна очи към него, разтърсена от нова тръпка, той видя, че очите й блестят от сълзи.

— Боже мой, моля те, не плачи — прошепна той. Една сълза се отрони надолу по бузата й и той я избърса с палец. — Маги, ако не спреш, ще те любя точно тук, на тази студена веранда.

Маги зарови лице в гърдите му, пое си дълбоко дъх няколко пъти и отново го погледна.

— Сигурно изглеждам като страхливка — каза тя. — Но си знам границите. Ти нямаш представа през какво съм преминала, да гледам как съпругът ми умира бавно в продължение на повече от година. Това едва не ме уби. Не мога да го направя отново, никога. Опитах веднъж — стига толкова.

— Твоят опит е завършил почти веднага след започването — каза Марк, изпълнен с нетърпелив копнеж, наслаждавайки се на усещането да я държи в ръцете си. — Бракът ти никога не е имал шанс да се развие. Ти никога не си имала ипотеката, кучето, децата, споровете за това на кого е ред да пусне прането. — Виждайки трепкащата извивка на долната й устна, той не можа да се въздържи и я целуна, прекалено силно и кратко за удоволствие. — Да не правим това точно сега. Хайде, ще те изпратя до колата ти.

И двамата мълчаха, докато стигнаха до Себринга. Маги се обърна към него и той обхвана лицето й в ръце и я целуна отново, този път устата му остана по-дълго върху нейната, докато тя издаде тих, гърлен звук и отговори на целувката му.

Марк вдигна глава и оправи непокорните й къдрици; след това заговори с глас, пресипнал от чувства.

— Да си сам не означава да си в безопасност, Маги. Означава просто да си сам. — След като тя се качи в колата си, той затвори внимателно вратата и остана да гледа, докато колата се изгуби по пътя.