Лайза Клейпас
Вълшебна нощ (10)

Девета глава

Пътуването с такси до летището сякаш трая цяла вечност. Полетът до Фрайдей Харбър беше толкова бавен, че Марк си помисли, че би стигнал по-бързо с каяк. Докато се озова пред къщата в лозето Рейншедоу, стана почти десет часа. На алеята беше паркирана непозната кола, бял Себринг.

Марк влезе в къщата през задния вход и се насочи право в кухнята. Сам беше там, наливаше си вино. Изглеждаше измъчен. Предницата на тениската му беше прогизнала от вода, косата му стърчеше. На плота се виждаха редица от шишенца с лекарства и празни чаши.

Сам го погледна и поклати глава.

— Знаех си, че не трябва да ти казвам — произнесе той примирено. — Боже, Шелби трябва да е бясна.

Марк остави сака на земята и съблече сакото си.

— Не ми пука. Как е Холи? Чия е колата в алеята?

— На Маги. А Холи е по-добре. Не е повръщала от час и половина.

— Защо си звънял на Маги? — попита Марк слисано.

— Холи я харесва. А когато се запознах с нея на Хелоуин, тя ми каза да й се обадя, ако някога се нуждая от помощ за Холи. Звъннах първо на Алекс, но той не вдига, така че потърсих Маги. Тя дойде веднага. Боже, страхотна е. Докато бях в магазина, сложила Холи в хладка вана, почистила и успяла някак да я накара да задържи лекарството.

— Значи температурата е минала?

— За момента. Упорита е, обаче. Ще трябва да наблюдаваме Холи.

— Аз ще поема нощната смяна — каза Марк. — Иди си почини.

Сам му хвърли уморена усмивка и отпи глътка вино.

— Можех да се справя и сам. Но съм доволен, че си дойде.

— Трябваше да си дойда. Щях да съм ужасна компания на партито тази вечер, притеснявайки се за Холи.

— Какво каза Шелби?

— Не беше щастлива.

— Ще й мине. Не съществува нещо, което един букет цветя и малко мили думи да не могат да оправят.

Марк поклати глава раздразнено.

— Не съм против милите думи. Но тази работа с Шелби няма да я бъде.

Очите на Сам се разшириха.

— Искаш да кажеш, че ще скъсаш с нея заради това?

— Не, не заради това. Просто осъзнах късно, че… няма значение, ще говорим по-късно. Трябва да видя Холи.

— Ако двамата се разделите — каза Сам, докато Марк тръгваше към стълбището, — погрижи се Шелби да научи, че съм на разположение за отмъстителен секс.

Коридорът, който водеше към спалнята на Холи, миришеше на амоняк и сапун за вана. Светлината на лампата хвърляше мека позлата по грубия дъсчен под. За миг Марк се опита да си представи какво би било впечатлението на един непознат за къщата; с някои недовършени стаи, с нуждаещи се от циклене подове, с небоядисани стени. Работата щеше да продължи дълго. На този етап те бяха съсредоточили усилията си върху структурната реставрация, правейки къщата здрава и безопасна, но още не бяха стигнали до козметичните промени. Без съмнение Маги е била ужасена.

Влизайки в стаята на Холи, той спря до прага. Маги беше на леглото до Холи, която се бе сгушила в прегръдката й. От другата страна на момиченцето се мъдреше нова плюшена играчка.

С лишено от грим лице и коса, събрана на опашка, Маги приличаше на тийнейджърка. По носа и скулите й се виждаха златни лунички. Тя четеше на глас на Холи.

Холи вдигна сънения си поглед към Марк объркано.

— Върнал си се.

Марк отиде до леглото и се наведе над нея, като отметна косата й назад. Ръката му се спря на челото й, за да провери температурата.

— Разбира се, че ще се върна — прошепна той. — Няма да ходя никъде, щом момичето ми е болно.

— Повръщах — съобщи му тя тържествено.

Знам, миличка.

— А Маги ми купи ново плюшено мече и ме изкъпа във ваната…

— Ш-ш-шт… сега трябва да спиш.

Той сведе очи към Маги, хванат от тъмния й поглед. Трябваше да положи усилие да се възпре и да не я докосне, да не мине с пръст по веселите лунички по носа й.

Маги му се усмихна.

— Само още една страница, за да довършим главата. — Гласът й се изви въпросително.

Той кимна и се отдръпна; седна от другата страна на леглото и се заслуша, когато Маги продължи да чете. Погледът му падна върху Холи, клепачите й бяха натежали, дишането й беше бавно и равномерно. В гърдите му се сляха нежност, облекчение и загриженост.

— Вуйчо Марк — прошепна детето, когато главата свърши. Една малка ръчичка се протегна към него над юргана.

— Да?

— Сам каза, че утре мога да закуся… — Тя се прозя. — Сладолед на клечка.

— Добре звучи. — Марк вдигна ръката й и я целуна. — А сега заспивай — прошепна той. — Тази вечер ще съм при теб.

Холи се намести по-удобно върху възглавницата и се отпусна. Маги се измъкна бавно и стана от леглото. Беше обута в дънки и кецове, розов памучен пуловер, който се беше вдигнал над кръста й, разкривайки ивица от бледия й корем. Тя се изчерви и го дръпна надолу, но не и преди погледът на Марк да се плъзне по него.

Те излязоха от стаята заедно, изгасиха осветлението, но оставиха една нощна лампа да свети.

— Благодаря ти — каза Марк тихо, когато тръгнаха по полутъмния коридор, водещ към стълбите. — Съжалявам, че се е наложило Сам да ти звъни. Аз трябваше да съм тук.

— Няма проблем. И без това нямаше какво да правя.

— Не е забавно да се грижиш за нечие болно дете.

— Свикнала съм с болестите. Нищо не ме дразни. А Холи е такава сладурана, че бих направила всичко за нея.

Марк се пресегна да хване ръката й и чу как тя задържа дъха си.

— Внимателно, тук подът е неравен. Още не сме го оправили.

Пръстите й се свиха, неговите също и ръцете им се стегнаха в плътен и интимен възел. Тя го остави да я води към стъпалата.

— Къщата не е много за гледане — каза Марк.

— Чудесна е. Има страхотен скелет. Когато завършите реставрацията й, ще е най-очарователната къща на острова.

— Никога няма да завършим — каза Марк и те се засмяха.

— Видях две помещения, направени красиво и с много вкус… стаята на Холи и банята й. Това говори много. — Като измъкна ръката си от неговата, Маги се хвана за парапета.

— Нека аз да вървя отпред — предложи Марк.

— Защо?

— Защото ако паднеш, ще те хвана.

— Няма да падна — възрази тя, но го остави да мине пред нея. Докато вървяха надолу по стъпалата, гласът й се спускаше над него като нежни, понесени от вятъра венчелистчета. — Върнах ти термоса. Не ти благодаря, пак пия кафе. Макар че нищо не може да се сравни с това, което ти ми донесе.

— Тайна съставка.

— Каква е тя?

— Не мога да ти я кажа.

— И защо?

— Защото ако можеш сама да си я направиш, няма да дойдеш повече.

Настъпи кратко мълчание, докато тя се опитваше да интерпретира думите му.

— Утре сутринта ще мина да видя Холи на път за работа. Това означава ли, че ще получа пълен термос?

— За теб винаги! Доливането е неограничено. — Стигнаха до основата на стълбището и Марк се обърна и хвана Маги точно преди тя да се спъне.

— Ох — извика тя и полетя към него, тялото й се блъсна меко в гърдите му. Марк я задържа, слагайки ръце на кръста й. Няколко от палавите й къдрици го докоснаха отстрани по лицето като хладна коприна, което мигновено го възбуди. Тя се задържа на стъпалото, тялото й още балансираше на ръба, оставено под негов контрол. Той съзнаваше и усещаше остро присъствието и близостта й, топлото, задъхано напрежение, което копнееше да облекчи.

— Перилата свършват преди последното стъпало — каза той. Една от безбройните чудатости на къщата, към която двамата с брат му се бяха нагодили, но която винаги заварваше посетителите неподготвени.

— Защо не ме предупреди? — прошепна тя.

Ръцете й бяха върху раменете му. Беше толкова лесно, можеше да я придърпа напред и да я целуне. Но не помръдна, продължи да я държи в нещо, което бе почти като прегръдка. Бяха толкова близо, че можеше да усети как дъха й раздвижва въздуха между тях.

— Може би съм искал да те хвана — каза той.

Маги се засмя смутено, което издаваше колко неочаквани са думите му. Той усети едва доловимото притискане на пръстите й, сякаш котка опипва непозната повърхност. Но тя не показваше индикации какво иска, не направи движение към него, просто стоеше безпомощно и чакаше.

Той се отдръпна и й помогна да слезе, после я поведе към топлата светлина на кухнята.

Сам беше изпил виното си и наливаше нова чаша.

— Маги — каза той нежно, сякаш се познаваха от години. — Моята дясна ръка.

Тя се засмя.

— Може ли жена да бъде дясна ръка?

— Жените са най-добрите десни ръце — увери я той. — Искаш ли чаша вино?

Тя поклати глава.

— Благодаря, но трябва да се прибирам вкъщи. Трябва да изведа кучето си.

— Имаш куче? — попита Марк.

— Всъщност, само се грижа за него. Имам приятелка, която ръководи програма за спасяване на животни на острова, и тя ме убеди да се грижа за него, докато му намери постоянен дом.

— Каква порода е?

— Булдог. Има всичко, което може да се повреди у един булдог — хлабави стави, обратна захапка, кожни алергии, хриптене… и като връх на всичко, Ренфийлд няма опашка. Била е изкривена и е трябвало да бъде ампутирана.

— Ренфийлд? Кръстила си го на маниакалния привърженик на Дракула, който яде буболечки? — попита Марк.

— Да, опитвам се да придам достойнство на грозотата му. Всъщност, мисля, че има някакво благородство в него. Ренфийлд няма представа колко е отвратителен… той очаква да бъде обичан въпреки всичко. Но някои хора не могат да се накарат да го осиновят. — Очите й заблестяха и по лицето й премина горчива усмивка. — Направо се отчайвам. Току-виж се оказало, че оставам завинаги с него.

Марк я гледаше очарован. Тя притежаваше непреднамерена чувствителност, която бе толкова съблазнителна, колкото и симпатична. Имаше вида на жена, решена да бъде щастлива, жена, която обича благородно, която се грижи за куче, което никой друг не искаше.

Той си спомни, че Маги му каза, че след като е преминала през изпитанията на болестта и смъртта на съпруга си, не й е останало нищо за даване. Но истината беше, че тя имаше прекалено много за даване.

Сам се приближи до нея и обви раменете й с ръка.

— Тази вечер ти спаси един човешки живот — каза той.

— Животът на Холи не беше в опасност — възрази тя.

— Имам предвид моя. — Сам се ухили и смигна на Марк. — Предполагам осъзнаваш, че един от нас трябва да се ожени за нея.

— Нито един от двама ви не е мой тип — заяви Маги и от гърлото й се откъсна смаян кикот, когато Сам я наклони назад в стил любовна сцена с Рудолф Валентино.

— Ти запълваш празнотата в душата ми — произнесе Сам пламенно.

— Ако ме изпуснеш — каза тя, — жив ще те опека.

Марк ги гледаше как се кривят като клоуни и се изпълваше с ревност. Те се държаха толкова естествено един с друг, толкова приятелски, бяха непринудени като хора, които се познават от години. А шеговитото ухажване на Сам изглеждаше като насмешка над чувствата на Марк към Маги.

— Тя трябва да се прибере вкъщи — каза Марк рязко на брат си.

Долавяйки остротата в тона му, Сам му хвърли проницателен поглед и усмивката му се разшири. Той изправи Маги, прегърна я кратко и допълни чашата си с вино.

— Брат ми ще те изпрати до колата ти — информира я той. — Бих те изпратил, но не искам да пропусна момента за пиене.

— Мога да се оправя и сама — каза Маги.

Независимо от всичко Марк я придружи.

Те излязоха в ноемврийската нощ; черно-лилавото небе беше покрито с облаци, въздухът беше свеж и остър. Камъчетата се забиваха в подметките на обувките им, докато вървяха към колата на Маги.

— Искам да те попитам нещо — каза Марк, когато спряха до автомобила.

— Да? — Гласът й прозвуча предпазливо.

— Какво ще кажеш да оставиш кучето у нас утре сутрин, когато минаваш? То ще може да прекара деня с Холи. Може да изпълни някоя моя поръчка. Бихме се грижили добре за него.

Беше прекалено тъмно, за да види изражението на Маги, но изненадата в гласа й се усети.

— Наистина ли? Сигурна съм, че на Ренфийлд ще му хареса. Само че ти със сигурност не би искал да те виждат с него. — Те стояха до колата й, гледаха се на мъждивата призрачна светлина, която идеше от кухненските прозорци. Очите на Марк се адаптираха към сенките. — Казано честно, е смущаващо — продължи Маги, — да водиш Ренфийлд, където и да било. Хората се заглеждат. Питат дали не е налетял на човек с косачка.

Какво, тя си мислеше, че е нетолерантен ли? Че е тесногръд? Че стандартите му са прекалено високи и той не може да издържи, дори за ден, компанията на едно не особено привлекателно създание? По дяволите, не беше ли видяла добре къщата, в която той живееше?

— Доведи го — каза Марк просто.

— Добре. — Лека развеселена въздишка, после Маги изтрезня. — Ти трябваше да прекараш уикенда с Шелби.

— Да.

— Тя защо не се върна тук с теб?

— Искаше да остане на партито на братовчедка си.

— А-а. — Гласът й изгуби увереността си. — Аз… надявам се, че няма проблем.

— Не бих го нарекъл проблем. Но перспективите не изглеждат добри за нас.

Настъпи мълчание. След това:

— Но вие сте толкова подходящи един за друг.

— Не знам дали това хората да са подходящи един за друг е най-добрата основа за една връзка.

— А е добра да са неподходящи един за друг?

— Ами, тогава има много неща, за които да си говорите.

Маги се изкиска.

— Въпреки това се надявам нещата между вас да се оправят. — Обръщайки се към колата, тя отвори вратата и хвърли чантата си вътре. После отново погледна Марк, косата й проблесна, осветена от интериорните лампички.

— Благодаря ти, че се погрижи за Холи — каза Марк тихо. — Това означава много за мен. Надявам се знаеш, че ако някога имаш нужда от нещо, аз съм на линия. За абсолютно всичко.

Изражението й омекна.

— Много си сладък.

— Не съм сладък.

— Напротив, такъв си. — Тя импулсивно пристъпи напред към него и го прегърна по начина, по който беше прегърнала Сам.

Ръцете на Марк се обвиха около нея. Най-после разбра какво е чувството Маги да е плътно притисната срещу него, гърди, хълбоци, крака, глава до рамото му. Те стояха заедно, слети в едно, но в същото време започнаха бавно да се пускат.

След което застинаха за миг, като ударени от гръм. Това трая не повече от един удар на сърцето. После с едно движение, което изглеждаше толкова естествено и неотвратимо като нахлуваща вълна, се вкопчиха един в друг в още по-силна прегръдка. Всяка част от него се напрягаше за още по-плътен контакт. Той притисна лицето си в косата й и изпълни ръцете си с нея.

Лицето й беше заровено в шията му, дъхът й беше горещ и галеше кожата му, събуждайки заспали импулси, неустоими нужди, нежелани в тяхната пламенност. Той слепешком затърси източника на топлина и намери нежната, мека линия на устните й. Позволи си да я целуне, само веднъж.

Маги трепереше, притискаше се в него, сякаш търсеше облекчение от студа. Той плахо притисна устни в ямичката зад ухото й, вдъхвайки нейния аромат, мекотата й. Настойчивата нужда го направи неловък в началото, разтворените му устни минаха по линията на тила й, спуснаха се надолу до ръба на розовия пуловер и се върнаха обратно. Тънката кожа на шията й се повдигна срещу устата му, когато тя задиша тежко. Не срещнал съпротива, той взе устата й и я целуна с дълбоката страстна целувка, за която копнееше. Претърсваше я, опитваше я, остави усещането да избликне в нещо грубо и неудържимо.

Отговорът й в началото беше колеблив, устата й се придвижи нагоре въпросително. Тялото й беше леко и гъвкаво, нагласяйки се нерешително срещу него. Усетил, че тя губи равновесие, той плъзна ръка надолу по хълбоците й, за да я притисне по-плътно. Устата му намери нейната отново. Целува я, докато от гърлото й се откъснаха кратки звуци на удоволствие и пръстите й преминаха нежно през косата му.

Но в следващия момент тя го отблъсна. Думата „не“ премина като призрак между тях, толкова тихо, че той дори не беше сигурен, че я е произнесла.

Марк я пусна изведнъж, но от усилието да направи това тялото му се разтърси от протестна тръпка.

Маги залитна назад, наклони се към колата си, толкова очевидно слисана, че Марк би намерил това за забавно, ако не беше възбуден. Той си пое неравно дъх, копнеещ да успокои измъченото си тяло. И се насили да не се пресяга отново към нея.

Маги заговори първа.

— Аз не трябваше… това не беше… — Гласът й секна и тя разтърси глава отчаяно. — О, боже.

Той се опита да звучи нормално.

— Ще дойдеш ли пак утре сутринта?

— Не знам. Да. Може би.

— Маги…

— Не. Не сега. Не мога… — В гласа й имаше напрежение, сякаш гърлото й се беше свило пред заплахата от сълзи. Тя влезе в колата си и запали двигателя.

Марк остана на чакълестата алея, докато Маги изкара колата на главния път и се отдалечи, без нито веднъж да се обърне назад.