Лайза Клейпас
Вълшебна нощ (11)

Десета глава

Алармата на часовника я събуди с възмутено бибипкане, което постепенно увеличи честотата и силата си, достигайки серия от неистови електронни писъци, които я изхвърлиха от леглото. Като пъшкаше и се препъваше, тя се пресегна към часовника на скрина и го изключи. Беше го оставила умишлено далече от леглото, тъй като се беше научила в миналото, че когато алармата е на нощното шкафче, е способна многократно да удря копчето на звука, докато почти спи.

Чу се драскане на нокти по дърво и в следващия момент вратата се отвори и разкри масивното четвъртито лице на Ренфийлд с издадена напред долна челюст. „Та-да!“ — говореше изражението му, сякаш гледката на наполовина обезкосмения, хриптящ и представляващ истинско дентално предизвикателство булдог, беше възможно най-добрият начин за започване на деня. Плешивините бяха резултат от екзема, която антибиотиците и специалната диета бяха успели да успокоят. Но до този момент козината му все още не беше пораснала. Лошата структура му придаваше неприятен вид, когато вървеше или тичаше, сякаш се накланяше диагонално.

— Добро утро, чудако — каза Маги и се наведе надолу, за да го погали. — Каква нощ. — Сън на пресекулки, мятане и въртене, ярки сънища.

След което си спомни защо не беше успяла да си почине.

Тя простена и ръката й застина върху набръчканата кожа на главата на Ренфийлд.

Начинът, по който Марк я беше целунал… начинът, по който беше отговорила.

Нямаше избор, днес трябваше да се срещне с него. Ако не го стореше, той можеше да си направи погрешни изводи. Единствената опция беше да отиде до лозето Рейншедоу и да се държи така, сякаш нищо не се е случило. Щеше да бъде весела и безгрижна.

Като влезе бавно в банята на малката си къща, Маги изми лицето си и се избърса. Продължи да притиска хавлиената кърпа към очите си, когато усети неочакваното парене на сълзи. Само за миг си позволи да преживее отново целувката. Беше минало толкова време, откакто не беше изпитвала страст, притисната здраво и сигурно към тялото на мъж. А Марк беше толкова силен, толкова топъл… нищо чудно, че се бе поддала на изкушението. Всяка жена би го направила.

Някои от усещанията бяха познати, но друга бяха съвършено нови. Тя не можеше да си спомни някога да е изпитвала такова чисто, стопроцентово желание, такава изненадваща топлина да е пронизвала тялото й, и това й се виждаше като предателство и източник на опасност. Това бе нещо повече от обезпокоително за жена, преживяла достатъчно катаклизми в живота си. Край за нея на бурните, луди афери, от които сърцето се свива… край на болката, край на загубата… онова, от което се нуждаеше, беше тишина и спокойствие.

Въпросът беше спорен обаче. Маги имаше всички причини да мисли, че Марк ще се върне при Шелби. Маги беше моментно отклонение. Кратък флирт. Нямаше начин Марк да иска да се занимава с „багажа“, който Маги носеше — самата тя нямаше желание да се рови из него. Миналата нощ не означаваше нищо за Нолан.

И тя трябваше да се самоубеди по някакъв начин, че не означава нищо и за нея.

Като остави кърпата, погледна надолу към Ренфийлд, който пъхтеше и сумтеше до нея.

— Аз съм най-великата жена на света — каза му тя. — Мога да се справя с това. Ще отидем и ще те оставя да прекараш деня там. А ти ще се опиташ да бъдеш колкото е възможно по-малко странен.

След като облече една пола от деним, нахлузи обувки с ниски токчета и непретенциозно, но подходящо сако, Маги си сложи лек грим. Розова руменина на страните, спирала на миглите, цветен балсам за устни, опитвайки се да смекчи пораженията от една безсънна нощ. Но дали не беше прекалено много? Ами ако Марк решеше, че се опитва да го привлече? Тя завъртя очи и поклати глава при абсурдната мисъл.

Ренфийлд, който обичаше да ходи насам-натам, беше свръхщастлив, когато Маги го качи в Себринга. Той се напрегна да протегне глава от прозореца на колата, но Маги подръпна каишката му, страхувайки се, че тежкоглавият й придружител може да изпадне случайно от возилото.

Денят беше ясен и хладен, по яркото синьо небе се носеха леки перести облачета. Колкото повече се приближаваха към лозето Рейншедоу, толкова повече се засилваше нервността на Маги, и тя започна да си поема дълбоко въздух, докато накрая не задиша хрипливо като Ренфийлд.

Сам и неговите работници бяха навън, кастреха миналогодишните стъбла, оформяйки лозето, преди да го оставят да спи за през зимата.

Маги наближи къщата, спря колата и погледна Ренфийлд.

— Ще се държим безгрижно и уверено — каза му тя. — Не е кой знае какво.

Булдогът подканящо я побутна с глава. Маги го погали нежно и въздъхна.

— Да вървим.

Като държеше Ренфийлд на каишка, тя го поведе към входната врата, като спираше търпеливо, за да го изчака да докуцука. Преди да успее да почука на вратата, тя се отвори и на прага застана Марк в дънки и трикотажна риза. Беше толкова секси с омачканата риза и разрошената си коса, че Маги усети как я пронизва силен спазъм в стомаха.

— Влизай. — Пресипналият му, още сънен глас, прозвуча като балсам за ушите й. Тя пусна кучето да влезе в къщата.

В синьо-зелените очи на Марк се появи усмивка.

— Ренфийлд — каза той и клекна. Маги развърза кучето и то нетърпеливо отиде при него. Той го погали много по-енергично, отколкото обичайно го правеше Маги, търкулна го по гръб и започна да го чеше. Ренфийлд обожаваше това. Поради липса на опашка той клатеше цялата си задница, успявайки някак да наподоби танц на Шакира.

— Знаеш ли — каза му Марк дружелюбно, — ти приличаш на картина на Пикасо. От кубистичния му период.

Като пъхтеше възторжено, Ренфийлд близна китката му и се пльосна по корем и с крака, сочещи в четирите посоки на света.

Въпреки притеснението си, Маги не се сдържа и се засмя.

— Сигурен ли си, че няма да промениш мнението си? — попита тя.

Марк вдигна очи към нея с развеселено изражение.

— Сигурен съм. — Той развърза каишката от яката и се изправи, поемайки дръжката от нея. Когато пръстите им се докоснаха, тя усети пулса й да се забързва до скоростта на колибри, а коленете й омекнаха. За миг си помисли колко хубаво щеше да е да се отпусне на пода като Ренфийлд.

— Как е Холи? — успя да попита тя.

— Отлично. Яде желе и гледа анимационни филмчета. Температурата се качи рязко още веднъж през нощта, след което премина. Само че е доста изтощена. — Марк я изследваше напрегнато, сякаш се опитваше да попие всяка подробност от нея. — Маги… не исках да те плаша снощи.

Сърцето й заби силно и бързо.

— Не съм се уплашила. Нямам идея защо се случи. Трябва да е било от виното.

— Ние не сме пили вино. Сам пи.

Топлината се изстреля до повърхността на кожата й.

— Както и да е. Исках да кажа, че сме се отнесли. Сигурно заради лунната светлина.

— Беше тъмно.

— И беше късно. Към полунощ…

— Беше десет часът.

— … а ти беше благодарен, защото съм помогнала за Холи и…

— Не съм бил благодарен. Не, искам да кажа — бях благодарен, но не заради това те целунах.

Гласът й прозвънна с отчаяние.

— Всъщност, аз не се чувствам така по отношение на теб.

Марк й хвърли скептичен поглед.

— Ти отвърна на целувката ми.

— Като приятелски жест. Така, както се целуват приятели. — Тя се намръщи, когато видя, че не се е хванал. — Отвърнах на целувката ти от любезност.

— Искаш да кажеш, че един вид си спазила етикета?

— Да.

Марк се пресегна и я придърпа към себе си, ръцете му се обвиха около вдървеното й тяло.

Маги беше прекалено смаяна, за да помръдне или да издаде звук. Главата му се наведе и устните му се спуснаха върху нейните в плътна, бавна, опустошителна целувка, която изпрати тръпки на удоволствие през крайниците й. Тя усети как омеква и отслабва в прилива на топлина, разтваряйки се безпомощно към него.

Едната му ръка се заплете нежно в косата й и се заигра с къдриците й. Светът се разпадна и единственото, което усещаше, беше удоволствие, нужда и гибелна болка, която пронизваше цялото й цяло. В момента, в който устата му се откъсна от нейната, тя трепереше от главата до петите.

Марк погледна директно в смаяните й очи, веждите му се повдигнаха въпросително, сякаш питаше: „Сега стана ли ясно?“

Тя кимна.

Марк внимателно допря главата на Маги до рамото си и изчака, докато краката й добият достатъчно сила, за да я издържат.

— Трябва да се погрижа за някои неща — чу го тя да казва над главата й. — Което включва разрешаване на ситуацията с Шелби.

Маги се отдръпна и го погледна разтревожено.

— Моля те, не късай с нея заради мен.

— Това няма нищо общо с теб. — Марк докосна с устни върха на носа й. — А с това, че Шелби заслужава много повече, отколкото да е жената, която някой е готов да приеме. Преди си мислех, че може би е правилната за Холи, и че това е достатъчно. Но напоследък осъзнах, че тя не би била правилната за Холи, ако не е правилната и за мен.

— Идваш ми в повече, за да мога да се справя точно сега — каза тя открито. — Не съм готова.

Пръстите му продължаваха да си играят с косата й.

— Кога мислиш, че ще си готова?

— Не знам. На първо време се нуждая от някакъв преходен индивид.

— Аз ще ти бъда преходния индивид.

Дори сега, когато беше изтерзана, той успя да я накара да се усмихне.

— Тогава кой ще бъде мъжът после?

— Пак аз.

От устните й се откъсна отчаян смях.

— Марк. Аз не…

— Почакай — възпря я той. — Прекалено ни е рано да водим този разговор. Засега не е необходимо да се притесняваш за нищо. Влез вътре и ще отидем да видим Холи.

Ренфийлд закуцука след тях, като пъхтеше.

Холи беше във всекидневната до кухнята, сгушена на дивана в пашкул от юрган и възглавници. Тя беше изгубила изцъкления си, изтерзан от температура поглед от предишния ден, но беше изпита и крехка. При вида на Маги момиченцето се усмихна и разтвори ръце.

Маги отиде до нея и я притисна силно към себе си.

— Познай кого ти доведох? — попита тя срещу разрошените и объркани кичури коса на момиченцето.

— Ренфийлд!

Чувайки името си, булдогът с готовност се приближи до дивана с изпъкналите си очи и вечна гримаса. Холи го изгледа със съмнение и се отдръпна назад, когато той опря лапи на ръба на дивана и се изправи на задните си крака.

— Изглежда странно — прошепна тя на Маги.

— Да, но не го знае. Мисли си, че е страхотен.

Холи се засмя и се наведе да го погали.

Въздишайки, Ренфийлд отпусна тежката си глава върху нея и притвори очи доволно.

— Обича вниманието — каза Маги на Холи, която започна да тананика и да говори нежно по бебешки на булдога. Маги се усмихна и целуна Холи по главичката. — Трябва да тръгвам. Благодаря ти, че ще се грижиш за него днес, Холи. Когато мина да го взема по-късно, ще ти донеса изненада от магазина за играчки.

Марк гледаше от прага, погледът му беше топъл и замислен.

— Искаш ли закуска? — попита той. — Имаме яйца и препечени филийки.

— Благодаря, но вече хапнах зърнена закуска.

— Имаме и желе — добави Холи. — Вуйчо Марк направи три цвята. Даде ми малко и каза, че това било купа на дъгата.

— Наистина ли? — Маги погледна към него учудена. — Приятно е да чуя, че вуйчо ти използва въображението си.

— Представа нямаш — обади се Марк. Той съпроводи Маги до входната врата и й връчи високия термос, пълен с кафе. Маги беше развълнувана от чувството за уютна домашна атмосфера, което я връхлетя. Кучето, детето, мъжът в трикотажна риза… дори къщата, викторианска двуетажна… всичко беше идеално.

— Не ми изглежда честна сделка — каза тя. — Специално кафе срещу един ден с Ренфийлд.

— Ако това означава да те виждам два пъти на ден — отвърна Марк, — ще я приема без колебание.