Дан Симънс
Петата купа (55)

4.

Холмс се появи на гарата във Вашингтон в уреченото време и остана изумен при вида на онова, което Хенри Кабът Лодж беше нарекъл небрежно „няколко частни вагона“. Това си беше цял частен влак. След локомотива имаше вагон за прислугата. Следваше разкошен вагон-ресторант. След това удобни купета за пушене, разговори или просто за съзерцаване на преминаващия пейзаж. Следваха още четири още по-разкошни частни вагона за Лодж и гостите му.

Хенри Кабът и съпругата му Нани се бяха настанили в крайния апартамент, който заемаше половината от последния вагон. Сенатор Дон Камерън и красивата му съпруга Лизи се разполагаха в също толкова просторен апартамент — в комплект с тоалетна с течаща вода, в железопътен вагон! — а семейство Хей заемаха разкошно купе, което беше свързано с едно по-малко, в което спеше дъщеря им Хелън. Кларънс Кинг се беше отказал от пътуването, оправдавайки се със спешни срещи, свързани с минни въпроси, но Огюст Сен Годен бе приел поканата на Лодж. Така че тримата ергени — Холмс, Джеймс и Сен Годен — заемаха по-малки купета, които също бяха обзаведени разкошно и бяха оборудвани със собствени тоалетни и умивалници. Когато се разбра, че тримата джентълмени ще разполагат с постоянните услуги само на двама камериери — вагонът с прислугата и без това беше претъпкан — Джеймс въздъхна и каза:

— Какво да се прави, значи през целия път до Чикаго ще търпим лишения и неудобства.

Джеймс беше посрещнал доста хладно Холмс след двете седмици, през които бяха разделени, но детективът като че ли беше твърде зает с мислите си, за да забележи пренебрежителното му отношение. През първите часове от пътуването Джеймс се дразнеше, че ще бъде принуден да наруши взаимното мълчание и да разговаря с Холмс насаме.

Възможност за това му се удаде след пищната вечеря, когато жените се оттеглиха в салона, заемащ първата половина на четвъртия вагон, а мъжете отидоха във вагона за пушене, въоръжени с бренди и пури. Джеймс придърпа детектива в трапезарията и каза на прислужниците да излязат, докато не им позволи да се върнат обратно.

— Какво има? — попита Холмс. Детективът изглеждаше умислен и почти не беше говорил по време на вечерята, макар дъщерята на Хей, Хелън, да се беше опитала да го въвлече в разговора с няколко въпроса.

— Видях Мориарти — прошепна Джеймс. — Във връзка с това изпратих съобщение в проклетия ви магазин за пури, но те ми върнаха плика неотворен и върху него бяха написали, че вече не взимате пощата си оттам.

— Така е — рече Холмс. Той палеше лулата си с модерната си запалка и изпускаше от устата си ароматни облачета дим във въздуха, който все още миришеше на телешко и вино. — Пътувах доста и не проверявах за писма в магазина за пури. Къде и кога видяхте Мориарти?

— В деня, когато се приготвях да напусна Чикаго и да отпътувам за Ню Йорк — каза изнервено Джеймс. — На петнайсети. В същия ден, когато вие заминахте бог знае закъде.

— Къде го видяхте, Джеймс? И какво правеше той?

Писателят си помисли, че Холмс изглежда твърде незаинтригуван от тази сериозна тема.

— Беше на централната железопътна гара в Чикаго, оглеждаше вагоните. Търсеше мен, Холмс. Някакви бандити му помагаха. Едва успях да се измъкна, без да ме забележи.

Холмс кимна и изпуфка с лулата си.

— Защо смятате, че професор Мориарти е търсел точно вас, Джеймс?

— Ами, не вие възнамерявахте да хванете сутрешния влак от Чикаго до Ню Йорк онази сутрин, нали? — попита троснато Джеймс.

Холмс поклати глава, без да вади лулата от устата си.

— Мориарти и бандитите му изглеждаха готови за действие — рече Джеймс. — И това действие, сигурен съм, беше убийство. И аз щях да бъда жертвата. Някак си… чрез някого, на когото сте разказали за подслушването ми на срещата на Мориарти с анархистите и бандите… това някак се е разчуло. Той ме дебнеше, Холмс. Сигурен съм.

— Добре че не сте се качили точно на онзи влак — рече Холмс.

Джеймс зяпна изненадано.

— Само това ли ще кажете? Това ли е вашият отговор на новините ми? Къде бяхте през последните две седмици?

— О, на разни места — отвърна Холмс и се зае да разпалва отново угасналата си лула.

— И какво направихте, за да предотвратите заплахата, която представляват Мориарти, неговите анархисти и бандитите за Вашингтон и Ню Йорк, и Филаделфия, и Чикаго, и останалите градове, в които го чух да споменава, че ще има бунтове, след като президентът Кливланд бъде убит? Армията ангажирана ли е? Говорихте ли с всички кметове и началници на полицията в тези градове? Не мога да се сетя за нищо друго, което да оправдае двуседмичното ви отсъствие и очевидната ви… очевидната… незаинтересованост пред лицето на приближаващата се опасност от национална революция.

— На ваше място не бих се притеснявал за Мориарти — каза Холмс, потупвайки Джеймс по рамото така, както един учител успокоява дете. Джеймс не беше достатъчно бърз, за да се отдръпне, но часове наред след това съжаляваше, че не го беше направил.

— Да не се притеснявам за Мориарти? — извика писателят. — Нали точно той трябва да е в центъра на разследването ви. Професор Мориарти е… както сам го нарекохте, мисля… главният организатор на бъдещите убийства и бунтове. Вашата основна задача трябва да е неговото откриване, а нека другите да се погрижат за този… това… момче… Лукан Адлер.

— Не — отвърна безизразно Холмс. — Основната ни задача е да попречим на Лукан Адлер да убие президента. След това ще се разправя с професор Мориарти. Трябва да ми се доверите, Джеймс.

Писателят само поклати изумено и раздразнено глава.

— И знаете ли как да го постигнете? Да попречите на покушението? — попита най-накрая той. — Знаете ли откъде ще стреля убиецът, как възнамерява да избяга и… най-вече… как, за бога, ще го спрете?

— Мисля, че да — каза Холмс. — Ще разберем след по-малко от три дни, нали? О, и аз очаквам от вас да ми помогнете, когато времето настъпи, Джеймс. — Той имаше нахалството да потупа отново Джеймс по рамото, след което отиде до вратата, даде знак на прислужниците да влязат и попита: — Ще се присъединим ли към останалите джентълмени във вагона за пушене?

Никога през живота си Хенри Джеймс не бе изпитвал копнежа да убие някого — с изключение на няколкото кратки приливи на това чувство, насочени срещу брат му Уилям — но сега чувстваше, че би могъл да забие нож в тялото на господин Шерлок Холмс. Той отиде в стаята за пушене и седна колкото се може по-далеч от детектива.