Сюзън Елизабет Филипс
Бляскаво момиче (25)

24

Телефонното обаждане от охранителната компания събуди Фльор в четири сутринта. Тя изслуша пространното обяснение на мъжа от другия край на линията.

— Не будете брат ми — заръча, преди да затвори. После се зави през глава и отново заспа.

Разбуди я входният звънец. Фльор присви очи и погледна часовника и се зачуди дали от цветарския магазин са доставили бели рози в шест сутринта, но реши, че няма да си прави труда да проверява. Мушна глава под възглавницата и тъкмо задрямваше, когато някой грубо я издърпа. Младата жена изкрещя и като светкавица се изстреля в седнало положение в леглото.

Джейк се бе надвесил над нея, облечен в джинси и суитшърт, който явно бе нахлузил на голо. Косата му бе разрошена, лицето — небръснато, а очите му се взираха в нея с изтерзан, кух поглед.

— Какво става с теб? Защо не отваряш вратата?

Фльор измъкна възглавницата от ръцете му и го удари с нея в корема.

— Шест и половина сутринта е!

— Ти излизаш да тичаш в шест! Къде беше?

— В леглото!

Той пъхна ръце в джобовете и се намръщи.

— И откъде можех да зная, че спиш? Когато не те видях от прозореца на мансардата, реших, че се е случило нещо лошо.

Очевидно повече не можеше да отлага ставането и тя изрита ядно завивките. Джейк се вторачи в омотаната около бедрата й нощница, без дори да се опитва да прикрие интереса си. Тя се протегна, за да включи нощната лампа, като нарочно нагласи краката си като момиче от реклама на матраци — с изпънати пръсти и деликатно извити сводове. Толкова проблеми я очакваха днес, а тя мислеше само как впечатли Джейк Коранда с краката си! Отвратена от себе си, Фльор стана, без да го поглежда.

— Ще направя закуска — рече той рязко.

Тя взе набързо душ и се напъха в джинси и стар пуловер за ски. Джейк я огледа над купата, в която чупеше яйцата. Застанал до печката, той й се струваше по-висок от всякога. Широките му рамене опъваха суитшърта по шевовете, придавайки му още по-агресивен и безкрайно мъжествен вид. Нужна й бе минута, за да проясни малко мислите си.

— Как влезе? Преди да си легна снощи, два пъти проверих дали вратите са заключени.

— Как предпочиташ яйцата — бъркани или на очи?

— Джейк…

— Не мога едновременно да бъбря с теб и да приготвям закуската. По-добре ми помогни, вместо да стоиш там като английската кралица. Макар че съм длъжен да призная, че ти изглеждаш далеч по-добре.

Типично по мъжки избягваше отговора, но тя реши засега да му позволи да се измъкне, защото беше гладна. Сложи филийките в тостера, извади каната с портокаловия сок, после наля кафето. След като подредиха масата и седнаха, тя премина в атака.

— Отново си омаял секретарката ми. Риата ти е извадила дубликат от своя ключ.

Джейк загреба от яйцата.

— Признай си — не се предаваше Фльор. — Няма друг начин да се сдобиеш с ключ.

— Защо твоята филийка е по-дебело намазана с масло от моята?

— Риата има ключ. Аз имам. Мишел има. Това е. Ако я уволня, ще ти тежи на съвестта.

— Няма да я уволниш. — Той смени своята препечена филийка с нейната. — Брат ти ми даде дубликат от ключа си няколко вечери след партито. Разказа ми за баща ви. Мишел се тревожи за теб и аз също не съм спокоен, след като зная, че онова откачено копеле те е взело на мушка. Когато тази сутрин не излезе да тичаш, се изплаших, че по някакъв начин ти е сторил нещо лошо.

Загрижеността му я трогна, но за да не се издаде, го изгледа кръвнишки.

— Алексей няма да ме нарани физически. Мишел би трябвало да го знае. Той иска да съм жива, за да страдам. Твоите проблеми малко ли са ти, че си се захванал с моите?

— Не ми харесва това, което той прави.

Тя си взе обратно филийката.

— И аз не подскачам от радост.

Известно време двамата се храниха мълчаливо. Джейк отпи от кафето.

— Обикновено не се докарваш с джинси и маратонки за работа. Какво става?

— Ще съпровождам щендерите с дрехите до хотела. Носачите ще пристигнат след час, така че се очертава дълъг ден. — Изгледа го многозначително. — Точно заради това исках тази сутрин да поспя още малко. А и не мога да изляза от къщата, докато всичко това е тук. — Махна неопределено към дневната.

Джейк вече бе видял редиците метални стойки с окачените дрехи в черни найлонови торби.

— Ще ми обясниш ли какво точно става, или трябва сам да се досетя?

— Знаеш, че днес е представянето на колекцията на Мишел.

— И онова там са моделите?

Тя кимна и му разказа за фабриката в Астория и за телефонното обаждане рано тази сутрин.

— Охранителите не са съвсем сигурни как са се задействали противопожарната система и пръскачките, но всички тоалети, които са висели на стойките в ателието, са подгизнали и на практика унищожени.

Джейк повдигна въпросително вежди.

— Всички дрехи там обаче бяха евтина конфекция — поясни тя. — Киси, Саймън, Чарли и аз ги подменихме миналата нощ, след като Мишел и шивачките си тръгнаха. — Искаше й се да изпита задоволство, задето бе надхитрила Алексей, ала сега, след като всичко бе приключило, започваше отново да се тревожи. Стана и се запъти към телефона. — Трябва да се обадя на Мишел, за да не получи инфаркт, когато тази сутрин отиде във фабриката.

Джейк също се изправи.

— Почакай минутка. Да не би да искаш да кажеш, че Мишел не знае, че си преместила моделите му тук?

— Това не е негов проблем. Аз потроших скъпоценното бугати и аз съм тази, на която Алексей иска да отмъсти. Мишел има достатъчно тревоги на главата си.

Джейк рязко заобиколи масата.

— Ами ако Алексей изпрати някой от главорезите си тук? Какво щеше да правиш тогава?

— Фабриката гъмжи от охрана. Алексей няма причина да подозира, че моделите са тук.

— Знаеш ли какъв ти е проблемът? Изобщо не мислиш! — Докато вървеше към нея, джобът на суитшърта му се удари в ръба на кухненския плот и тя чу тъп звук. За пръв път й направи впечатление, че единият край на дрехата е по-провиснал от другия. Джейк тутакси мушна ръката си в джоба.

Фльор остави слушалката на вилката.

— Какво носиш?

— Какво имаш предвид?

Косъмчетата на тила й настръхнаха.

— В джоба ти. Какво е то?

— В джоба ли? Ключовете ми.

— И какво друго?

Той сви рамене.

— Двайсет и втори, автоматичен.

Тя се вторачи слисано в него.

— К… какво?

— Пистолет.

— Да не си откачил? — Фльор се нахвърли отгоре му. — Донесъл си пистолет тук! В къщата ми? Да не мислиш, че това е някой от филмите ти?

Погледът му не трепна и в очите му нямаше дори сянка на разкаяние.

— Няма да се извинявам. Не знаех какво ще заваря, като вляза.

Незнайно как Фльор се улови, че мисли за малкото момиченце с ризката на жълти патета и масовото клане. Вледеняващият страх, който на всяка цена искаше да пропъди, задумка по вратата на подсъзнанието й.

— Не мърдай от тук. Отивам да нахлузя някакви дрехи — нареди той и излезе от кухнята.

Инстинктите й крещяха, че Джейк никога не би участвал в зверства, дори в разгара на война. Ала не можеше толкова лесно да убеди разума. Сега съжаляваше, че го е допуснала отново в живота си. Въпреки всичко, което знаеше за него, тя отново му позволяваше да пробие защитата й.

Когато той се появи отново, белите рози бяха пристигнали.

Джейк доби мрачно изражение.

— Кучи син.

— Добрата новина е, че Алексей явно още не е разбрал, че плановете му са се провалили.

— Да го оставим да тъне в заблуда. — Джейк вдигна телефона и набра номера по памет. — Мишел, Джейк е. Потеглям към хотела с твоята колекция и Жената чудо^[1]. Като се видим, ще ти разкажа цялата история.

— Не е нужно да го правиш — каза Фльор, когато той затвори. — Аз мога да се справя.

— Без повече приказки.

Носачите пристигнаха и Джейк само дето не ги претърси основно, преди да ги пусне в къщата. Остана нащрек и не се отдели от Фльор, докато товареха щендерите, след това се качи с нея в камиона отзад и я придружи до хотела. Когато слязоха, стоеше настрани, ала нито веднъж не я изпусна от поглед, а веднъж Фльор зърна как ръката му бръкна бавно в джоба на якето. При все че се стараеше да остане незабележим, не след дълго един от хотелските служители го разпозна и много скоро се оказа заобиколен от фенове, които тикаха в ръцете му за автограф всякакви късчета хартия — от квитанции за багаж до билети за паркинг. Тя знаеше колко много Джейк мрази подобна публичност и шумотевица, но той покорно раздаваше автографи и остана на поста си, докато не разтовариха и последната стойка.

След това известно време не го видя, но всеки път щом решеше, че най-после се е прибрал, го зърваше, притаен в сенките до някое стълбище или служебен вход, нахлупил бейзболната шапка ниско на челото. Присъствието му я успокояваше, а това никак не й харесваше. След като тази лудница приключи, Фльор реши да проведе един дълъг и труден разговор със себе си.

Сред целия хаос, царящ зад кулисите, Фльор се стараеше да излъчва увереност и спокойствие, каквито не изпитваше. Твърде много зависеше от следващите няколко часа. Поради огромния интерес към колекцията, щеше да има две представяния — в ранния и късния следобед. Всяка манекенка имаше отделна стойка с дрехите, които щеше да демонстрира, подредени по реда на обличане, както и нужните аксесоари. Обикновено щендерите се приготвяха от предишния ден, но тъй като Фльор пазеше зорко моделите до тази сутрин, всичко трябваше да се организира за много кратко време. В последния момент се търсеха недостигащи аксесоари, стана едва ли не катастрофално объркване с обувките и всичко това придружено с мрачни погледи в нейна посока. Междувременно пристигнаха операторите от различни телевизии, за да заснемат колекцията за бутиците и универсалните магазини.

Един час преди шоуто Фльор се преоблече в тоалета, който бе донесла. Беше избрала едно от първите творения на Мишел — яркочервена тясна рокля, с два шлица отпред: единият започваше от шията и стигаше до гърдите, а другият — малко над коляното до средата на прасеца. Пеперуди, извезани с мъниста, украсяваха едното рамо и същите, но по-малки, се кипреха върху носовете на червените атлазени обувки с високи токчета.

Зад кулисите се появи Киси, бледа и напрегната.

— Това е най-ужасната идея, хрумвала ти някога. Мисля, че имам температура. Обзалагам се, че съм пипнала някой грип. Сигурна съм.

— Малко си изнервена. Поеми дълбоко дъх. Всичко ще е наред.

— Малко ли! Та аз цялата съм кълбо от нерви, Фльор Савагар! Сякаш ястреби разкъсват вътрешностите ми!

Фльор я прегърна, излезе иззад кулисите и се смеси с тълпата, изпълваща залата. Когато свърши разговорите с модните редактори и позирането за фотографите, краищата на пръстите й се бяха вкочанили от напрежение. Тя седна на малкия позлатен стол до подиума, който бяха поставили специално за нея, и стисна ръката на Чарли Кинканун.

Той се наведе към нея и прошепна:

— Подслушах доста разговори и започвам да се тревожа. Хората тук смятат, че моделите на Мишел са претрупани и превзети, само финтифлюшки и дантелки, каквото и да означава това.

— Означава, че моделите му карат жените да изглеждат като жени и модните редактори не знаят как да реагират, но много скоро ще сменят мнението си и ще го приемат. — Искаше й се да се чувства толкова уверена, колкото звучеше, но истината беше, че всеки нов дизайнер, който се осмеляваше да наруши модните тенденции, можеше да бъде разкъсан на парчета от могъщите арбитри в света на модата. Репортерката от „Ежедневно дамско облекло“ имаше враждебно изражение и Фльор разбра какво имаше предвид Киси, като каза, че ястреби разкъсват вътрешностите й.

Светлините бавно угаснаха и зазвуча тъжна музика в ритъма на блуса. Фльор заби нокти в дланите си. Сложните и елитарни театрални постановки бяха излезли от мода, като наборите и дантелите. Днес на мода беше простотата — моден подиум, модели и дрехи. Те отново нарушаваха традициите, или както се казваше, плуваха срещу течението, и всичко заради нея. Тя бе тази, която въвлече Мишел в тази глупава авантюра.

Постепенно разговорите в залата стихнаха. Музиката зазвуча по-силно и светлините в пространството зад модния подиум разкриха „жива картина“^[2] зад прозрачна завеса, придаваща призрачен вид на сцената. Очертанията на декорите — перило от ковано желязо, уличен фенер, палмови клонки и счупени жалузи — пресъздаваха бедняшки двор в Ню Орлиънс в задушна лятна нощ.

Постепенно се откроиха фигурите на манекенките, заели грациозни пози в ефирните си рокли — гърдите, лактите и коленете им бяха издадени под невероятни ъгли като в картина на Томас Харт Бентън^[3]. Някои държаха ветрила от палмови листа, застинали във въздуха. Една от тях, стиснала в ръка четка за коса, бе свела ниско глава, а косата й се спускаше към пода като клони на върба. Фльор чу шепота на зрителите, които тайно се озъртаха настрани, за да видят реакцията на другите. Беше ясно, че никой не бърза с оценката, докато не се ориентира накъде духа вятърът.

Внезапно една фигура се отдели от останалите и пристъпи плахо в кръга от синя светлина. Погледна към публиката за миг, сетне примигна, сякаш се опитваше да реши дали да им се довери. Накрая започна да говори. Разказа им за Бел Рев, плантацията, която бе изгубила, за Стенли Ковалски, онова животно в човешки облик, за което се бе омъжила скъпата й сестра Стела. Гласът й звучеше развълнувано, лицето й бе уморено и измъчено. Накрая девойката замлъкна и простря ръце към зрителите, сякаш ги умоляваше да я разберат. Отново зазвуча нежният блус. Сломена, тя изчезна в сенките.

Последва миг на омагьосана тишина, после се разнесоха плахи аплодисменти, които постепенно се усилиха. Невероятният монолог на Киси като Бланш Дюбоа от „Трамвай Желание“ ги бе разтърсил. Фльор усети как до нея Чарли се отпусна облекчено.

— Те я харесаха, нали?

Тя кимна, сетне затаи дъх, надявайки се, че ще харесат и моделите на Мишел. Колкото и да бе вдъхновяващо изпълнението на Киси, най-важното този следобед беше модата.

Музиката стана по-бърза и манекенките една след друга оживяваха и запристъпваха иззад прозрачната завеса на подиума. Бяха облечени в ефирни летни рокли, навяващи спомени за дъхави цветя, горещи южняшки нощи и трамвай, наречен „Желание“. Роклите бяха с меки и женствени линии, без всякаква натруфеност, специално създадени за жени, уморени да приличат на мъже. Ню Йорк не бе виждал нищо подобно от години.

Фльор слушаше приглушените възбудени коментари, трескавото дращене на писалките върху бележниците. Аплодисментите за първите няколко модела бяха любезни, но докато роклите се сменяха една след друга, публиката бавно биваше завладяна от красотата, създадена от Мишел, и ръкоплясканията ставаха все по-силни и енергични, докато накрая прераснаха в оглушителен грохот, обхванал цялата зала.

Когато и последните модели напуснаха подиума, Чарли най-сетне изпусна от гърдите си дълго сдържания въздух.

— Имам чувството, че за последните петнайсет минути преживях цял живот.

Пръстите й бяха изтръпнали и чак сега Фльор осъзна, че ги бе впила в коляното му.

— Само един ли?

Последваха още две живи картини, всяка нова жънеше по-голям успех от предишната. Задушната влажна гора от „Нощта на игуаната“ беше декор за втория монолог на Киси, както и фон за пъстроцветния калейдоскоп от ежедневни тоалети, представени от момичетата. Накрая Киси изигра своята потресаваща Маги от „Котка върху горещ ламаринен покрив“ на фона на силуета на голямо желязно легло. Сцената беше своеобразно въведение към екзотичната колекция от вечерни рокли, събуждащи сладки декадентски спомени, която изправи зрителите на крака.

Когато представянето завърши, Фльор наблюдаваше как Мишел и Киси се покланят и мислеше, че от днес нататък животът на брат й и най-добрата й приятелка никога няма да бъде същият. Тя не би могла да се отблагодари по-добре на Киси за непоклатимото й искрено приятелство и не би могла по-добре да възмезди Мишел за всичките години на необоснована омраза, освен като се постарае и двамата да получат публичното признание, което заслужаваха. Докато прегръщаше Чарли, тя осъзна, че успехът на двамата й клиенти ще повлияе и на нейната кариера. Този следобед Фльор Савагар бе спечелила огромно доверие.

Зрителите напускаха местата си и тя зърна Джейк, застанал в дъното на залата. Миг преди да изчезне, той вдигна двата си палеца нагоре в знак на успеха й.

 

 

Следващата седмица премина във вихъра на телефонни обаждания и интервюта. Списанието „Ежедневно дамско облекло“ помести водеща статия за колекцията на Мишел, като я нарече „Нова женственост“, а модните редактори се надпреварваха да го разпитват за бъдещите му планове. Мишел се представи блестящо на пресконференцията, която Фльор организира, а след това я заведе на вечеря. Двамата се усмихваха триумфално един на друг над менютата.

— Потомците на Савагар се справиха добре, нали, голяма сестричке?

— Доста добре, малки братко. — Тя докосна поплинения ръкав на куртката сафари, която бе облякъл върху тъмночервена копринена риза, френски военен пуловер и швейцарска армейска вратовръзка. — Обичам те, Мишел. Много те обичам. Трябва да ти го казвам по-често.

— Аз също. Страшно много те обичам. — Той замълча за миг, сетне наклони глава и косата му докосна рамото. — Притеснява ли те това, че съм гей?

Тя повдигна брадичката му с ръка.

— Бих предпочела да живееш щастливо до края на дните си с някоя жена и да ме дариш с цяла тайфа племеннички и племенници, но след като няма да стане, искам да имаш стабилна връзка с мъж, който те заслужава.

— Някой като Саймън Кейл?

— Сега, след като го спомена…

Той остави менюто и я погледна тъжно.

— Няма да се получи, Фльор. Зная, че много го желаеш, но няма да стане.

Тя се смути.

— Май престъпих границата, нали? Не е моя работа.

— Да — усмихна се той, — не е. Но знаеш ли колко много означава за мен това, че някой е загрижен за моето щастие?

— Внимавай, ще го приема като позволение да се бъркам в живота ти.

— Недей. — Той отпи от чашата с вино. — Саймън е специален човек и между нас се породи искрено приятелство, което укрепва с всеки изминал ден, но това е всичко. Саймън е силен и независим. Той не се нуждае от никого.

— А това е важно за теб, нали? Да се чувстваш нужен?

Брат й кимна.

— Зная, че ти не харесваш Деймън. И си права. Той може да бъде егоистичен и не е от най-умните и просветени хора, които съм срещал. Но ме обича, Фльор, и се нуждае от мен.

Фльор се постара да преглътне разочарованието.

— Не мога да кажа, че Деймън има лош вкус.

Тя се замисли за Джейк. Сексуалното й привличане към него ставаше все по-силно след всяка тяхна среща. Не му вярваше, но го желаеше. И защо да не може да го има? Превъртя идеята в главата си. Без емоционално обвързване. Само як, мръсен секс. В крайна сметка тъкмо това винаги я бе теглило към него. И не беше ли това същността на истинското освобождение? Жените не бяха длъжни да играят игрички. Не биваше да играят. Трябваше да погледне Джейк право в очите и открито да му заяви, че иска да…

Какво? „Да си легнат“, беше твърде безвкусно, „да се любят“, съдържаше намек за нещо повече, „да правим секс“, простееше, а „да се чукаме“, бе вулгарно.

Нима трябваше да се откаже само заради затруднение в подбора на думите? Как щеше да постъпи един мъж? Как щеше да действа Джейк?

А защо Джейк не поеме инициативата?

И в този миг младата жена осъзна, че никога не би могла да бъде сексуална хищница, колкото и силно да го желаеше. Нямаше значение дали неохотата й се коренеше в културните задръжки, или в биологичния инстинкт, тъй като освобождението на жената винаги дяволски се усложняваше, когато стигнеше до вратата на спалнята.

 

 

Фльор се опитваше да не обръща внимание на пишещата машина. Вместо това се съсредоточи върху графика на прослушванията на Киси и опитите да отгатне следващия ход на Алексей. Всички, които досега я избягваха и не отговаряха на телефонните й обаждания, сега изведнъж се надпреварваха да говорят с нея. През първата седмица на декември, един месец след представянето на колекцията на Мишел, Киси подписа договор за участие в съкратената версия на „Пети юли“. След това тя трябваше да отлети за Лондон, за да играе поддържащата роля във високобюджетен приключенски филм.

Двете с Киси от седмици не разговаряха за нищо, освен за работа, и Фльор много се зарадва, когато една вечер отвори входната врата и видя приятелката й да стои на прага с пица и голяма бутилка диетична кола.

— Също като в старите времена — заяви Киси, докато отвътре се разнасяха звуците на „Текила на разсъмване“ на „Ийгълс“. — С тази разлика, че сега сме богати и известни. Може би трябва да минем на белуга, макар че не мога да си представя да заменя нашата американска пеперони за някаква комунистическа рибешка изгъзица.

Фльор отпи малка глътка от шикозните чаши „Бакара“, които Оливия Крайтън й бе подарила.

— Мислиш ли, че сме лицемерки, задето пием диетична кола и ядем пица? Всъщност можем да си позволим всякаква вкуснотия.

— Оставям те да философстваш за етиката и морала, а аз ще похапна. От закуска не съм слагала и троха в уста и умирам от глад. — Киси захапа лакомо парчето пица, което току-що бе извадила от кутията. — Никога в живота си не съм била по-щастлива.

— Май наистина много обичаш пица.

— Нямам предвид пицата. — Киси отново откъсна голяма хапка, но този път я сдъвка добре, преди да заговори. — А пиесата, филма, изобщо всичко. Вчера великият Боб Фос ме поздрави. Не някакво си: „Здрасти, хлапе“, а „Здравей, Киси“. Самият цар на мюзиклите Боб Фос!

Фльор усети как в гърдите й се надига огромна вълна на удоволствие. Всичко това бе нейно дело.

Внезапно пред очите й се мярна щастливото лице на Белинда и удоволствието й се стопи. Така ли се бе чувствала майка й, когато бе направлявала кариерата й?

Киси беше изнервена за филма, в който щеше да се снима в Лондон, и заразпитва Фльор за участието й в „Затъмнението“. Накрая засегна темата за Джейк.

— Напоследък много малко говориш за него.

Фльор остави настрани парчето пица.

— Той почти не вдига глава от пишещата машина. Когато се качвам в мансардата, за да го видя как е, дори не ме забелязва. — Но понякога все още тичаха заедно сутрин, макар че не разговаряха за нищо важно, а Джейк няколко пъти бе слизал да закусят в кухнята й.

— В превод това означава, че не спите заедно.

Темата за отношенията й с Джейк бе твърде сложна, затова Фльор се задоволи с най-простичкия отговор.

— Той е бил любовник на майка ми.

— Но не по негова инициатива — възрази Киси. — Мислих много по въпроса. Съдейки по всичко, което съм чувала за Белинда, тя е много съблазнителна жена. Джейк е бил млад мъж с гореща кръв. Тя го е прелъстила. Двамата с Джейк тогава не сте били любовници и каквото и да се е случило между тях, не те засяга.

— Тя трябва да е знаела за чувствата ми към него — рече Фльор горчиво, — но това не й е попречило да скочи в леглото му.

— Всичко това говори много красноречиво за нея, но не и за него. — Киси подви крака под себе си. — Нали наистина не вярваш на онези стари глупости, че Джейк те е съблазнил, за да спаси филма си? Срещала съм го само няколко пъти, но очевидно това не е в негов стил. Сигурна съм, че има своите недостатъци, но сляпата амбиция не е сред тях.

— Той има недостатъци, вярно е. И що се отнася до чувствата, той е най-непочтеният човек, когото съм срещала. Не допуска никого до себе си. Ако някой се приближи твърде много, бърза да издигне бариера. Оставя те да надникнеш за малко в душата му, а после затръшва вратата. Това става за обикновено приятелство, но не и за някой, който го обича.

Киси остави недоизядената коричка и я зяпна смаяно. Страните на Фльор пламнаха.

— Аз не го обичам! Господи, Киси, говорех по принцип. Да, има някои неща у него, които обичам — най-вече как изглежда и тялото му. Но… — Ръката й падна в скута. — Не мога да си го позволя. В живота ми имаше твърде много непочтени, манипулативни хора и нямам нужда от още един.

Киси я съжали и милостиво смени темата на разговора. Двете побъбриха за последната невроза на Оливия Кристи и дрехите, които Киси трябваше да вземе в Лондон. Накрая, изглежда, приятелката й изчерпа темите за разговор и чак тогава Фльор забеляза, че за цялата вечер името „Чарли Кинканун“ нито веднъж не се бе отронило от устните й. Но очите на Киси сияеха и тя едва се сдържаше на едно място, докато се хранеше. Може би цялото това вълнение не беше само заради работата.

— Нещо става между теб и Чарли — подметна Фльор.

— Чарли?

— Това е! Давай, изплюй камъчето!

— Ама наистина, Фльор, колко грубо се изразяваш!

Набедената грубиянка издърпа коричката от пръстите на Киси.

— Повече никаква пица, докато не ми кажеш какво става.

Приятелката й се поколеба, после вдигна колене и ги притисна към гърдите си.

— Обещай, че няма да се смееш, става ли? Зная, че ще ти се стори глупаво… — Усука на пръста си една къдрица. — Всъщност… — Преглътна мъчително. — Мисля, че съм влюбена в него.

— Защо да ми се стори глупаво?

— Защото Чарли не е най-подходящият партньор за мен, имайки предвид досегашните ми връзки.

Фльор се усмихна.

— Винаги съм смятала, че двамата с Чарли сте идеалната двойка. Ти си тази, която не беше съгласна.

Сега, след като бе съобщила новината, Киси бързаше да й каже всичко, докато не е изгубила смелост.

— Чувствам се такава глупачка. Той е най-прекрасният човек, когото някога съм срещала, но не знаех как да се държа с някого, който иска от мен нещо друго освен секс. Всеки път когато се опитвах да го прелъстя, той започваше да говори за датския философ Киркегор, за дадаизма или за „Никс“^[4], представяш ли си? И… чуй това… той не говореше с мен както другите мъже. Той наистина се интересуваше от мнението ми. Предизвикваше ме. И колкото повече разговаряхме, толкова повече се изпълвах с уважение към самата себе си, спомнях си колко съм умна. — Очите на Киси внезапно се наляха със сълзи. — Фльор, усещането е толкова приятно.

Фльор почувства, че и нейните очи запариха.

— Чарли е изключителен човек, какъвто си и ти.

— Най-смешното е, че отначало си мислех само как да го примамя в леглото, където — нека си го признаем — аз се чувствам в свои води. Отърквах се в него или му казвах, че мускулите ми са се схванали и искам да ми разтрие гърба. Или когато дойдеше да ме вземе, го посрещах полугола. Но колкото и да се държах безсрамно и да го предизвиквах, той като че ли не забелязваше. Постепенно започнах да забравям, че трябва да го съблазня, и просто се наслаждавах на компанията му. Тогава забелязах, че той не е толкова равнодушен към мен, колкото се преструваше. Но пак му беше нужна цяла вечност, за да действа.

Като видя замечтаното изражение на Киси, Фльор се усмихна.

— Изглежда, чакането си е струвало.

— Не му позволих да ме докосне — ухили се Киси.

— Майтапиш ли се?

— Толкова е приятно да те ухажват. После, преди две седмици, една вечер след репетицията той цъфна в апартамента ми. Започна да ме целува и на мен страшно ми хареса, но се изплаших, че ще го разочаровам. По изражението му ми стана ясно, че той знае как се чувствам, защото само ми се усмихна с онази негова сладка и разбираща усмивка. И после заяви, че трябва да поиграем на скрабъл.

— На скрабъл? — Все пак всичко си има граница и Фльор беше разочарована от Чарли.

— Е… не обикновения скрабъл. Нещо като… стрийп скрабъл.

Браво на теб, Чарли. Фльор повдигна вежди.

— Може ли да попитам как се играе тази перверзия?

— Наистина е много просто. За всеки двайсет точки, които спечели противникът ти, трябва да свалиш нещо от облеклото си. И знаеш ли, Фльор, колкото и да ми се искаше да си легнем заедно, наистина ми хареса да ме ухажват, а освен това се оказа, че съм истински шампион на скрабъл. — Киси направи драматичен жест с ръка. — Започнах настъпателно с думите „хайдутин“ и „чайка“.

— Впечатлена съм.

— После го нокаутирах със „суроватка“ и „жаргон“ и спечелих бонус за двойна дума.

— Това сигурно окончателно го е сащисало.

— Сащиса го. Но той отвърна на удара, като свърза „восък“ със „суроватка“ и „челюст“ с „чайка“.

— Затаила съм дъх в очакване.

— На свой ред той ме тушира с „каид“.

— Няма такава дума.

— О, да, има. В Северна Африка така наричат вожд на племето, макар че я знаят само световните шампиони по скрабъл и вманиачените любители на кръстословици.

— И?

— Не разбираш ли? Кучият му син ме пришпорваше!

— Мили боже!

— Накратко, той постави „зебу“ хоризонтално и образува „злота“ вертикално. След това моят „лос“ изглеждаше много жалък, но най-лошото тепърва предстоеше.

— Ще се пръсна от напрежение.

— „Флокс“ и утрояване на думата.

— Ама че дявол!