Сюзън Елизабет Филипс
Бляскаво момиче (24)

23

За изненада на Фльор, Джейк дойде пръв на купона й в събота вечер. Почука на вратата точно в осем. Макар че бе сложила за всеки случай няколко бутилки мексиканска бира в хладилника, всъщност не го очакваше да дойде. Беше облечен в сравнително приличен тъмносив панталон и светлосива риза с дълги ръкави, от която очите му изглеждаха още по наситеносини. Тикна в ръцете й пакет, увит в хартия за подаръци, и огледа вълнения й панталон с цвят на слонова кост и меднозлатистата копринена блуза.

— Ти някога изглеждаш ли зле?

Фльор измери с намръщен поглед пакета.

— Трябва ли да повикам сапьорския отряд?

— Престани да остроумничиш и го отвори.

Тя разгърна хартията и извади съвсем нов екземпляр на „Радостта от готвенето“.

— Точно за това си мечтаех.

— Знаех, че ще ти хареса.

Той я последва в кухнята и тя остави готварската книга върху плота. Въпреки ограничените си средства, Фльор бе доволна от уютната атмосфера. Излъска до блясък старата дървена маса и я украси в средата с хризантеми, топнати в нащърбеното глинено гърне, което бе открила в едно магазинче за стоки втора употреба. В същия магазин й продадоха с отстъпка комплект кърпи за чай на светлокафяво и масленозелено каре, които да използва като подложки за чинии.

Джейк се приближи зад нея и тя долови аромата му на чиста риза и паста за зъби. Трепна, когато ръцете му повдигнаха косата й и докоснаха тила й малко под яката на блузата.

— Боже, колко си нервна.

Нещо малко и хладно се плъзна между гърдите й. Младата жена сведе поглед и видя синьо-зелено фуниевидно цвете от емайл, окачено на фина златна верижка. Миниатюрни диаманти проблясваха върху изящните листенца като утринна роса. Когато се извърна към него, зърна мярналото се за секунда върху лицето му нежно и уязвимо изражение. Настоящето избледня и за миг двамата сякаш се пренесоха във времето, когато всичко помежду им беше толкова леко и непринудено.

— Красиво е — промълви тя. — Не беше нужно…

— Не е кой знае какво. Това е грамофонче и отваря цветовете си рано сутрин. Забелязал съм, че утрото не е най-предпочитаното ти време от деня. — Той се извърна, слагайки край на момента.

Цветето се изплъзна от пръстите й. Само за миг бе позволила да отслаби бдителността си. Повече нямаше да се повтори.

— Защо не долавям никакви апетитни ухания? — попита той. — Трябва ли да се тревожа, че ще остана гладен?

— Готвачът още не е дошъл — отвърна Фльор с възможно най-безгрижен тон.

Като по поръчка, входният звънец иззвъня и тя забърза да отвори.

— Донесох моите ножове — оповести Мишел. Тази вечер беше облечен в панталон в цвят каки и синя тениска с дълги ръкави, върху чиято предница по диагонал бе пришита тясна мъжка вратовръзка на райета. Запъти се към кухнята. — Открих това прекрасно грозде в онова малко дюкянче на Канал стрийт. Ходи ли на рибния пазар за камбалата, която ти поръчах да купиш?

— Тъй вярно, сър.

Докато оставяше торбата с продуктите върху плота, на Фльор не й убягна колко уморен изглежда брат й и се зарадва, че е устроила това малко парти за него.

Мишел забеляза Джейк.

— Мишел, сигурно помниш Джейк Коранда. Разоръжих го, преди да влезе, така че можеш свободно да го обиждаш.

Джейк се усмихна и се ръкува с Мишел.

Саймън пристигна след пет минути. Оказа се, че бе запален фен на филмите за Калибър и бе гледал всички до един. В нетърпението си да говори с Джейк, почти не забеляза Мишел. Мишел бе готов да се залови с готвенето и междувременно изреждаше на Фльор дългия списък от всички възможни гафове, за които той бе абсолютно сигурен, че ще провалят колекцията му. От гледна точка на сватовничеството вечерта не започваше особено обещаващо.

Появи се Киси и се насочи към кухнята.

— Извинявай, че закъснях, но Чарли ми се обади от Чикаго точно когато излизах.

— Значи има напредък — заключи Фльор. — Поне отново си говорите.

— Мисля, че съм изгубила чара си. Каквото и да направя, той… — Млъкна, щом видя Джейк, облегнат на плота. — Господи!

Фльор вдигна лъжичката, която Мишел бе изтървал.

— Киси, запознай се с Джейк Коранда. Джейк, представям ти Киси Сю Кристи.

Кръглите сини очи на Киси се ококориха, а яркочервените й устни се разтвориха, докато се взираше прехласнато в Джейк, чието лице разцъфна в широка усмивка. Киси приличаше на неустоимо детско лакомство.

— Удоволствието е мое — отрони тя и му отправи сладката си глуповата усмивка „как-ти-е-името-моряче“, а Джейк се изду като петел.

Фльор би трябвало да се развесели. Вместо това се почувства отново на тринайсет, стърчаща над останалите момичета, непохватна и тромава, със синини на лактите, превързани колене и лице, твърде голямо за тялото й. Киси, от друга страна, бе въплъщение на момчешките еротични сънища. Не след дълго двамата с Джейк вече правеха заедно салатата, докато Саймън се изживяваше като барман. Фльор се опитваше да смаже змийската глава на ревността, докато помагаше на Мишел да приготви едно от коронните си блюда — риба с грозде със сос от вермут и прясно масло.

Когато Джейк и Саймън се впуснаха да обсъждат коне, Киси се промъкна до Фльор.

— На живо е още по-секси, отколкото на екрана. Този мъж може да сложи в малкия си джоб всички мускулести красавци на земята.

— Зъбът му е крив — тросна се Фльор.

— Обзалагам се, че останалото не е.

 

 

Всички, освен Фльор, отлично се забавляваха. Мишел и Саймън най-после се впуснаха в оживен разговор, докато се наслаждаваха на великолепната камбала на Мишел, а когато панерчето с хляб за втори път обиколи масата, двамата вече изреждаха любимите си ресторанти. Не след дълго се договаряха непринудено да посетят едно модно заведение в Ийст Вилидж. Киси се опита да улови погледа на Фльор, за да се поздравят с победата, но тя се престори, че не забелязва.

Киси и Джейк си разменяха шеги, сякаш се познаваха от години. После започнаха да си тананикат песните на един нов певец, когото и двамата харесваха. Фльор се питаше заядливо защо просто не си легнат и не приключат с глупостите.

Когато дойде време за десерта, Фльор извади ореховата торта, която бе купила същия следобед от любимата си пекарна. Всички останаха във възторг, но тя едва успя да преглътне една хапка. Предложи да пият ирландското кафе в дневната. Киси седна на дивана. Обикновено Фльор щеше да седне до нея, но сега грабна една от големите възглавници за под, за да остави дивана свободен за Джейк, който не пропусна да се настани до Киси.

Всички, освен домакинята, се впуснаха в дискусия за най-добрите рок банди на всички времена. Тя се чувстваше толкова нещастна, че в стомаха й се образува лепкава буца, която нямаше желание да анализира отблизо. Киси й се усмихна съчувствено. Фльор извърна глава.

Приятелката й се прокашля.

— Фльоринда, ти ми каза, че ще ми дадеш назаем ахатовите си обеци. Покажи ми къде са, преди да съм си тръгнала без тях.

Фльор не й бе обещавала нищо подобно и отвори уста, за да го каже, но улови един от онези пронизващи стоманени погледи на Киси Магнолия. Не желаеше доскорошната й приятелка да устрои някоя сцена, затова се надигна неохотно и се повлече след Киси към спалнята.

Когато се озоваха там, Киси скръсти ръце пред пищните си гърди.

— По-добре да изтриеш това изражение на влюбено паленце или се кълна в Бог, че ще се върна в дневната и ще му пусна език пред очите ти.

— Не разбирам за какво говориш.

Киси я изгледа отвратено.

— На път съм да се откажа от теб. Вече си на двайсет и шест. Достатъчно възрастна, за да не се познаваш добре.

— Познавам се отлично.

Вместо да отговори, Киси започна да потропва нетърпеливо с върха на едната си червена пантофка. Фльор клюмна и цялата й злост се изпари.

— Съжалявам — промърмори едва чуто.

— И би трябвало. Държиш се налудничаво.

— Права си. И дори не разбирам защо.

— Защото си позеленяла от ревност, ето защо.

— Не ревнувам! Не и в този смисъл, който си мислиш.

Но Киси не беше вчерашна и не можеше лесно да я заблудят.

— Откакто ме познаваш, виждала ли си някога да не флиртувам с някой готин тип, да не говорим за мъж като него? Такъв неустоим сладур? — Премлясна замечтано. — И какво правиш ти? Нищо, ето какво. Подвиваш опашка и се свиваш в ъгъла. Срамувам се заради теб.

Фльор също се срамуваше от себе си.

— Не беше заради Джейк. Не съм толкова глупава. Просто отново се почувствах като едра и тромава тийнейджърка.

— Не ти вярвам — отсече Киси Магнолия. — Не смяташ ли, че е крайно време да престанеш да се самозалъгваш и добре да си изясниш чувствата, които изпитваш към онзи великолепен мъж, който седи в дневната ти?

— Чувствата ми към него са породени от доларовите знаци. Наистина, Киси. На практика изгубих Оливия, а единствените клиенти, които искат да сключат договор с мен, са тези, които аз не желая да представлявам, като онзи кретен Шон Хауъл. Джейк дори не се преструва, че пише, и… — Тя млъкна. — Това не е извинение. Съжалявам, Киси. Ти си права. Наистина се държах детински. Прости ми.

Киси най-после омекна.

— Добре. Но само защото и аз се чувствам по същия начин всеки път когато ви видя заедно двамата с Чарли.

— Мен и Чарли? Защо?

Киси въздъхна и отбягна погледа на приятелката си.

— Той толкова много те харесва, а аз зная, че по външност не мога да се меря с теб. Всеки път когато двамата разговаряте, се чувствам като човечето от рекламата на поничките „Пилсбъри“.

Фльор не знаеше да плаче или да се смее.

— Явно аз не съм единствената, която не се познава много добре. — Тя прегърна Киси, после погледна часовника си. — Тази вечер по телевизията дават „Буч Касиди“. Ако не бъркам часа, ще можем да погледаме малко и да се върнем при останалите, преди да са забелязали, че ни няма. Искаш ли да си доставим това удоволствие?

— И още как. — Киси включи малкия телевизор, кацнал върху масичка втора употреба в ъгъла на спалнята. — Не мислиш ли, че вече сме твърде стари да си припадаме по актьори?

— Вероятно. Може би трябва да посвещаваме повече време на религията.

— А може би не.

Бандата от пущинака на Уайоминг тъкмо бе обрала пътническия влак по линията Овърланд между Сан Франциско и Чикаго, и Пол Нюман, в ролята на Буч, заедно с Робърт Редфорд като мустакатия Сънданс Кид, отдъхваха и отпиваха от питиетата си на терасата на публичен дом. Киси и Фльор приседнаха на края на леглото, когато учителката Ета Плейс се изкачи по стъпалата на малката фермерска къща, запали вътре лампата и разкопча две копчета от блузата. Стигна до спалнята, свали дрехата и я закачи в гардероба. Сетне се извърна и изпищя, когато видя изваяното лице на Сънданс Кид да се взира заплашително в нея от другия край на стаята.

— Продължавай, учителко — подкани я той.

Очите й се разшириха от ужас, а той бавно извади револвера и го насочи към нея.

— Всичко е наред. Не ми обръщай внимание. Продължавай.

Учителката нерешително развърза дългата долна фуста, която се свлече на пода и тя я прекрачи. Вдигна я и я притисна засрамено пред гърдите си, опитвайки се да скрие извезаната по краищата камизола от очите на бандита.

— Разпусни косата си — нареди той.

Тя пусна фустата и извади фуркетите.

— Тръсни глава.

Нито една жена със здрав разум не би посмяла да спори със Сънданс Кид под дулото на револвера, насочен към корема й, и учителката смирено се подчини. Беше само по камизола и Сънданс Кид нямаше какво повече да нарежда — просто вдигна револвера и запъна петлето.

Пръстите на Ета бавно се заеха с дългата редица копчета на камизолата. Накрая краищата на предницата се разтвориха. Ръцете на Сънданс Кид се придвижиха към кръста му. Разкопча колана с кобура, захвърли го и се приближи към нея. Плъзна ръце под разтворените краища на тънката дреха.

— Знаеш ли какво искам? — попита Ета.

— Какво?

— Поне веднъж да не закъсняваш!

Докато Ета обвиваше ръце около врата на Редфорд, Фльор въздъхна и стана, за да изключи телевизора.

— Трудно е да се повярва, че тази сцена е написана от мъж, нали?

Киси се взираше в тъмния екран.

— Уилям Голдман е голям сценарист, но се хващам на бас за каквото кажеш, че жена му е написала тази сцена, докато той е бил под душа. Какво не бих дала…

— Ъхъ. Истинска женска сексуална фантазия, груба и необуздана.

— Цялата тази сексуална заплаха, идваща от любовник, който знаеш, че никога няма да те нарани. — Киси облиза устни.

Фльор докосна медальона на шията си.

— Колко жалко, че вече не се раждат такива мъже.

 

 

Джейк стоеше в коридора до открехнатата врата, заслушан в разговора на двете жени. Нямаше намерение да подслушва, но Фльор се държа много странно през цялата вечер, а и двете с приятелката й отсъстваха твърде дълго от гостната, затова той реши да провери какво става. Сега съжаляваше. Това беше точно от онези разговори, които един мъж никога не биваше да чува. Какво всъщност искаха жените? Постоянно дрънкаха за мъжката чувствителност и равноправие, но насаме, ето ги, две интелигентни жени направо прималяват до оргазъм, когато мъжът се държи като пещерен човек.

Може би изпитваше малко ревност. Той беше един от най-касовите мъжкари на десетилетието, живееше над главата на Фльор Савагар, но изглежда, всичко, което искаше тя, бяха остроумните им словесни двубои. Зачуди се дали и на Редфорд не се налага да търпи подобни дивотии. Ако имаше справедливост на този свят, Редфорд ще седи сега пред телевизора някъде в Сънданс, Юта, и ще наблюдава как жена му се прехласва по една от дивашките любовни сцени на Птичаря Калибър. Мисълта го изпълни със задоволство, което обаче бързо избледня, докато се промъкваше надолу по коридора. Както и да го погледнеш, сега никак не беше лесно да си мъж.

 

 

На следващата сутрин Джейк излезе да бяга с Фльор, но докато тичаха към Сентръл Парк, двамата почти не си проговориха. Не й даваше мира мисълта, че трябва да намери някакъв начин поне да го накара да се опита да пише. Когато се върнаха в къщата, тя импулсивно предложи да споделят неделната закуска. Може би на пълен стомах щеше да е по-общителен, но той отклони поканата.

— Правилно — процеди младата жена студено. — Напоследък графикът ти е толкова натоварен заради цялото това време, което прекарваш над пишещата машина.

Джейк дръпна ципа на суитшърта.

— Ти нищо не знаеш.

— Дори опитваш ли се да пишеш?

— За твое сведение, вече съм изписал цял бележник.

Джейк твореше над пишеща машина и тя нито за секунда не му повярва.

— Покажи ми.

Той се начумери и я подмина на път за тавана.

Тя взе душ и навлече джинси и любимия си плетен пуловер. Напоследък беше толкова заета с колекцията на Мишел, капризите на Оливия и опитите да предвиди следващия ход на Алексей, че не се бе съсредоточила достатъчно върху проблема над главата си. Джейк Коранда бе сключил с нея сделка да започне отново да пише, а не правеше нищо да изпълни своята част.

В десет часа тя излезе в предния коридор и отключи вратата, водеща към апартамента на тавана. Качи се по стълбата и почука на неговата врата, но никой не отговори и тя пъхна ключа в ключалката.

Просторната мансарда се осветяваше от голям тавански прозорец и два по-малки правоъгълни прозореца от двете страни. Фльор не бе стъпвала тук, откакто Джейк се бе нанесъл, и сега видя, че е донесъл два удобни фотьойла, легло, дълг диван и Г-образен работен плот, състоящ се от бюро и по-малка маса, върху която се мъдреше пишеща машина и неразпечатан пакет с хартия.

Той бе качил крака на бюрото и подхвърляше небрежно баскетболна топка от едната ръка в другата.

— Не си спомням да съм те канил — изръмжа гостоприемно. — Не обичам да ме прекъсват, когато работя.

— И през ум не ми минава да прекъсвам творческия ти процес. Престори се, че ме няма. — Тя отиде в малката кухня, мина зад извития плот и започна да отваря вратите на шкафовете, докато не откри кутия с кафе.

— Върви си, Фльор. Не те искам тук.

— Ще си тръгна веднага след края на деловата ни среща.

— Не съм в настроение за делови срещи. — Баскетболната топка подскачаше от лявата ръка в дясната и обратно.

Тя включи кафеварката, върна се в дневната и приседна на бюрото.

— Бедата е там, че ти си безполезен като камък на шията, а в момента последното, което ми е нужно, е някой да ме тегли към дъното. Всички в града смятат, че си подписал договор с мен, защото спим заедно. Само едно може да сложи край на този слух. Нова пиеса на Джейк Коранда.

— Скъсай нашия договор.

Тя изби топката от ръката му.

— Престани да хленчиш.

Добродушният и остроумен Джейк Коранда се изпари и Фльор се оказа лице в лице със страховития Калибър.

— Махай се от тук! Това не е твоя работа, дявол да те вземе!

Тя не помръдна.

— Крайно време е да си изясниш нещата. Първо твърдиш, че аз съм виновна за творческия ти блокаж, а сега ми заявяваш, че не е моя работа. Не може хем едното, хем другото.

Той пусна крака на пода.

— Вън! — Хвана грубо ръката й и я поведе към вратата.

Фльор изведнъж побесня. Не заради грубостта му, дори не защото заплашваше бъдещето на агенцията й, а защото прахосваше таланта си.

— Виж го ти, великия драматург. — Тя отскубна ръката си. — Онази пишеща машина е събрала поне един пръст прах.

— Още не съм готов да седна зад нея! — ревна той, прекоси стаята и взе сакото от фотьойла.

— Не разбирам какво толкова трудно има в това. — Фльор отиде до бюрото и разкъса пакета с хартията. — Всеки може да постави листа в пишещата машина. Ето виж колко е лесно.

Джейк пъхна ръце в ръкавите на сакото.

Тя се настани на стола зад бюрото и включи машината, която забръмча.

— Гледай внимателно. Действие първо, сцена първа. — Натрака думите върху клавиатурата. — С какво ще започнем, Джейк? Как изглежда сцената?

— Не бъди кучка.

— Не… бъди… кучка. — Фльор написа прилежно думите. — Типичен диалог на Коранда — груб, наситен с презрение и омраза към жените. Кое е следващото?

— Престани, Фльор!

— Престани… Фльор. Лош избор на име. Прекалено напомня за невероятната жена, която вече познаваш.

— Престани! — Той се стрелна през стаята. Ръката му се отпусна тежко върху нейната, затискайки силно клавишите. — За теб е една голяма шега, нали?

Птичаря Калибър бе изчезнал и тя съзря болката, прозираща през гнева му.

— Не, не е шега — промълви тя тихо, — а работа, която трябва да свършиш.

Джейк не помръдна. После вдигна ръка и погали косата й. Младата жена затвори очи. Той се отдръпна и се отправи към кухнята. Тя го чу да си налива кафе. Пръстите й трепереха, когато измъкна листа от машината. Джейк се приближи към нея с чаша в ръка. Фльор постави нов лист хартия.

— Какво правиш? — Гласът му прозвуча уморено и леко дрезгаво.

Тя пое пресекливо дъх.

— Днес ще пишеш. Няма да ти позволя повече да отлагаш. Това е.

— Сделката се отменя — изрече сломено. — Ще се изнеса от мансардата.

Тъгата му я размекна, но Фльор събра сили и се стегна.

— Не ми пука дали ще се изнесеш. Но ние сключихме договор и ще го спазваме.

— Само това ли те интересува? Незначителната ти агенция?

Гневът му бе престорен и тя нямаше да се улови на въдицата.

— Днес ще пишеш.

Той пристъпи зад нея, остави чашата с кафе и сложи ръце на раменете й.

— Не мисля така.

Повдигна косата й и притисна устни към чувствителното местенце зад ухото й. Топлият му дъх помилва кожата й, а нежното докосване на устните му съживи чувствата й. За миг тя си позволи да се отдаде на усещанията, които пробуждаше в нея. Само за миг…

Ръцете му се мушнаха под пуловера, сетне се плъзнаха по голата кожа до дантелените чашки на сутиена. Погали зърната на гърдите й през коприната. Докосването му бе толкова приятно. Тръпки на удоволствие пронизаха тялото й. Джейк разкопча закопчалка отпред и дръпна чашките настрани. Когато повдигна пуловера и разголи гърдите й, тръпките се превърнаха в горещи вълни, бушуващи във вените. Той притисна раменете й към облегалката на фотьойла, така че гърдите й щръкнаха нагоре, и започна да дразни с палци набъбналите зърна. Устните му захапаха крайчеца на ухото й, после се спуснаха надолу по шията. Джейк беше майстор на прелъстяването, преминаваше от една еротична зона към друга, като че ли следваше карта от наръчник по секс.

В този миг Фльор осъзна, че са я изпързаляли.

Избута ръцете му, прекратявайки умелото му пресметливо съблазняване, и смъкна пуловера.

— Ти си истински негодник! — изсъска и скочи от фотьойла. — Това беше най-лесният начин да ми затвориш устата, нали?

Той стоеше неподвижно и се взираше в някаква точка над главата й. Вратите се затръшнаха, щорите се спуснаха, капаците се залостиха здраво.

— Не ме насилвай.

Фльор беше бясна на себе си, задето толкова лесно бе паднала в капана му, бясна на него и безкрайно тъжна.

— Кръгът се затвори — рече тя уморено. — Толкова си играл Калибър, че той накрая те е превзел. Не разбра ли, че твоят герой изяжда и малкото останало от почтеността ти!

Джейк прекоси стаята и отвори вратата.

Фльор се вкопчи в ръба на бюрото.

— Снимането на онези отвратителни филми е по-лесно, отколкото да вършиш истинската си работа.

— Върви си.

— Господин Корав пич е напълнил гащите от страх. — Тя се свлече отново във фотьойла. Ръцете й трепереха толкова силно, че пръстите не я слушаха. — Действие първо, сцена първа, дяволите да те вземат…

— Ти си луда.

— Действие първо, сцена първа. Коя е първата реплика?

— Наистина напълно си откачила!

— Хайде, стига, трябва да знаеш за какво точно е тази пиеса.

— Не е пиеса! — Той изведнъж се озова до нея. Лицето му бе толкова изтерзано, че тя потръпна. Една от ръцете му се сви в юмрук. — Това е книга! Трябва да напиша книга. Книга за Виетнам.

Фльор пое дълбоко дъх.

— Книга за войната? Точно по вкуса на Птичаря Калибър.

— Ти нищо не разбираш — каза той тихо.

— Тогава ми обясни.

— Ти не си била там. Няма да разбереш.

— Ти си един от добрите писатели в страната. Накарай ме да разбера.

Джейк се извърна с гръб към нея. В мансардата се възцари тишина. Тя чу в далечината вой на полицейска сирена, грохота на преминаващ камион долу по улицата.

— Беше невъзможно да ги разграничиш — проговори Джейк накрая. — Във всеки трябваше да виждаш враг.

Гласът му бе овладян, но идваше сякаш отдалеч. Извърна се и я погледна, като че ли искаше да се увери, че е разбрала. Тя кимна, при все че не разбираше. Ако това, което се бе случило във Виетнам, блокираше писането му, тогава защо обвиняваше нея?

— Влизаш в някакво оризище и виждаш две малки деца — четири или петгодишни. И в следващия миг някое от тях хвърля граната по теб. Мамка му. Що за война е това?

Фльор плъзна отново пръсти по клавишите и започна да пише, опитвайки се да напечата всичко. Надяваше се, че постъпва правилно, въпреки че никак не бе сигурна.

Той, изглежда, не чуваше тракането на пишещата машина.

— Селото беше крепостта на Виетконг. Партизаните избиха много от нашите. Някои от тях са били изтезавани, осакатявани. Те бяха наши другари… момчета, с които се сближаваш, които се превръщат в твое семейство. Трябваше да превземем селото и да го сравним със земята. Цивилните знаеха правилата. Ако не си виновен, не бягай! За нищо на света не бягай! Половината от ротата бяха пияни или надрусани — това бе единственият начин да понесеш ужаса, без да откачиш. — Джейк пое рязко дъх. — Извозиха ни по въздуха до писта близо до селото и веднага щом тя се освободи, започна въздушният обстрел. Когато всичко беше разчистено, влязохме в селото. Подбрахме ги и ги събрахме в центъра му. Те не бягаха — знаеха правилата — но въпреки това някои бяха застреляни. — Лицето му доби пепеляв оттенък. — Едно малко момиченце… беше облечено с изпокъсана ризка, която не покриваше корема му, щампована с малки жълти патета. И когато всичко свърши и селото гореше, някой включи радиото и намери станцията на американската армия във Виетнам. Отис Рединг пееше „Седя си на кея на залива“, а над корема на малкото момиченце летяха мухи…

За пръв път Джейк сякаш забеляза, че тя пише, и тикна пръст в машината.

— Записа ли онази част за музиката? Музиката е много важна. Всички, които са били във Виетнам, помнят музиката.

— Аз… аз не зная. Говориш много бързо.

— Дай на мен. — Той я избута, изтръгна листа от пишещата машина и сложи нов. Тръсна глава, сякаш да проясни мислите си, и започна да пише.

Фльор отиде до дивана, отпусна се изнемощяло и зачака. Той не откъсваше очи от страниците, които се изстрелваха една след друга като с магическа пръчка. В стаята беше студено, но по челото му бе избила пот, докато трескаво натискаше клавишите. Картината, която бе нарисувал Джейк, вече се бе запечатала в съзнанието й. Селото, хората, ризката с малките жълти патета. Нещо ужасно се бе случило през онзи ден.

Той не забеляза, когато Фльор тихо се измъкна от стаята.

 

 

Същата вечер Фльор излезе да хапне навън с Киси. Когато се върна, тракането на пишещата машина продължаваше. Тя му направи сандвич и отряза парче от бадемовата торта, останала от партито. Този път не си направи труда да чука, а отключи със своя ключ.

Джейк се беше привел над пишещата машина, лицето му бе прорязано от дълбоки бръчки на умора. По бюрото се виждаха чаши кафе и навсякъде бяха пръснати листове. Той изръмжа, когато Фльор остави подноса и започна да събира чашите, за да ги измие. Изплакна кафеварката и я зареди с прясно кафе, готова за включване, когато пожелае.

Ужасът от сутрешния му разказ се бе трупал в нея през целия ден. Не спираше да мисли за „Затъмнение в неделя сутрин“ и масовото убийство, на което Мат е бил свидетел във Виетнам. Сега постоянно я измъчваше един въпрос. Дали Джейк, като своя герой, е бил безпомощен свидетел на масово убийство, или е бил деен участник?

Обви ръце около себе си и излезе от мансардата.

 

 

По-късно същата седмица Дик Спано й позвъни за пръв път.

— Трябва да открия Джейк.

— Той никога не ми се обажда — рече тя, което беше буквалната истина.

— Ако го направи, кажи му, че го търся.

— Едва ли ще ми се обади.

Вечерта Фльор се качи на тавана и каза на Джейк за обаждането. Очите му бяха кървясали, по лицето му бе набола брада и като че ли от дни не бе спал.

— Не желая да говоря с никого — заяви той. — Дръж ги далеч от мен, ще го направиш ли?

И Фльор наистина се постара. Успя за известно време да залъже финансовия му мениджър, адвоката му и всичките им секретарки, но някой толкова известен като Джейк не можеше просто да изчезне и след като минаха пет дни и обажданията станаха все по-настойчиви и разтревожени, тя разбра, че трябва да предприеме нещо. Обади се на Дик Спано.

— Чух се с Джейк — осведоми го Фльор. — Той е започнал отново да пише и за известно време се е покрил.

— Трябва да говоря с него. Има една работа, която не търпи отлагане. Кажи ми къде е.

Тя почука с химикалката върху бюрото.

— Мисля, че е в Мексико. Но не ми каза точно къде.

Дик изруга, после я бомбардира с дълъг списък от неща, които трябва да му каже, ако Джейк отново се обади. Фльор записа прилежно всичко и пъхна бележката в джоба си.

 

 

Октомври се смени с ноември, датата на представянето на колекцията на Мишел наближаваше, а слуховете за старите нарушени договори продължаваха. И като че ли това не стигаше, но измислените истории, които бе подшушнала на журналистите за връзката й с Джейк, продължаваха да уронват престижа й. Според слуховете Фльор Савагар не била нищо повече от провалила се моделка, която се опитва да върти бизнес по гръб. Нито един от клиентите, с които преговаряше, не подписа с нея. Всяка вечер заспиваше, но след няколко часа се събуждаше и оставаше дълго да лежи, заслушана в приглушеното тракане на пишещата машина. На сутринта използваше собствения си ключ, за да влезе в мансардата и да го провери. След известно време вече бе трудно да се каже кой от двамата беше по-изтощен.

Фльор прекара деня преди представянето на колекцията на Мишел в хотела, сновейки между техническите работници и дърводелците, които изграждаха модния подиум. Направо подлуди всички с постоянните си напомняния за пропуските и охраната при вратите. Дори Киси изгуби търпение, но всичко зависеше от колекцията на Мишел, а Алексей разполагаше с двайсет и четири часа да извърти мръсния си номер. Фльор се обади на Мишел във фабриката в Астория, за да се увери, че охраната е на поста си и всичко е наред.

— Всеки път когато погледна, те са по местата си — увери я брат й.

Когато той затвори, Фльор осъзна, че е забравила да диша. Беше наела най-добрата охранителна компания в щата. Сега не й оставаше нищо друго, освен да се надява, че ще си свършат добре работата.

 

 

Били Бонадей се оригна и бръкна в джоба на униформата за ролката с хапчета против киселини. Понякога ги дъвчеше едно след друго, за да му помогнат да мине по-бързо дневната смяна. Работеше тук вече месец и тази вечер беше последната. Уили си мислеше, че да се охраняват някакви дрехи си е чиста безсмислица, но щом редовно му плащаха, той си гледаше съвестно работата.

В смяната им бяха четирима и това място бе по-охранявано от крепост. Постът на Уили беше точно зад входната врата на старата фабрика в Астория, а партньорът му Анди охраняваше отзад. Още двама млади мъже пазеха вратите на шивашкото ателие на втория етаж, където бяха заключени дрехите. На сутринта момчетата от дневната смяна щяха да придружат големите щендери с дрехи до камиона, който щеше да ги откара в хотела. До вечерта работата им тук ще е приключила.

Преди две години Уили охранява Реджи Джаксън^[1]. Ето това беше работа по вкуса му. Когато двамата със зет му гледаха „Джайънтс“^[2], искаше да се хвали, че е охранявал Реджи Джаксън, а не някакви дрехи. Уили взе броя на „Дейли Нюз“. Докато обръщаше на спортната страница, очукан оранжев ван с надпис „Булдог Електроникс“ отстрани мина покрай главния вход, но Уили не го забеляза.

Мъжът зад волана на вана зави в малката пресечка на отсрещната страна на улицата, без да погледне към фабриката. Не беше нужно. През изминалата седмица минаваше оттук всяка вечер, всеки път с различни превозни средства и знаеше точно какво ще види. Знаеше за Уили, макар че не му бе известно името на мъжа, както и за охранителя при задния вход и заключената стая на втория етаж, също охранявана от един пазач. Разполагаше с точна информация за разписанието на дневната смяна, която щеше да застъпи след няколко часа, както и за това, че през нощта фабриката се осветява от интериорни лампи. Единствено лампите бяха важни за него.

Складът на отсрещната страна на улицата беше изоставен преди няколко години и ръждясалият катинар на задната врата не беше никакво препятствие пред челюстите на секача за болтове. Мъжът извади от вана куфара с инструментите. Беше доста тежък, но той бе привикнал и тежестта не го притесняваше. След като проникна безпроблемно в склада, включи джобния фенер и осветявайки пътя пред себе си, се отправи към предната част на сградата. Фенерът го дразнеше. Светлинният лъч се размиваше — нямаше ясни и точни очертания. Скапана светлина.

Светлината беше негова специалност. Чисти и тесни лъчи, остри като молив. Кохерентната светлина не се размиваше в безформени очертания като лъча на фенера.

Необходим му беше почти час, за да монтира всичко. Обикновено не отнемаше толкова дълго време, но той бе принуден да нагоди оборудването си с мощен телескоп, а монтажът му бе труден. Мъжът не бързаше, защото обичаше предизвикателствата, особено добре платените.

Като приключи, изтри ръце с парцала, който носеше със себе си, после избърса един кръг върху мръсното стъкло на прозореца на склада. Бавно и внимателно насочи и фокусира телескопа. Увери се, че всичко е както трябва. Лесно откри датчиците по тавана. Виждаше ги съвсем ясно, сякаш стоеше в средата на стаята на втория етаж.

Когато беше напълно готов, внимателно включи лазера и насочи чистия рубиненочервен лъч към най-далечния датчик. Оловният цилиндър на датчика трябваше да се нагрее само до седемдесет и четири градуса, за да се стопи. След секунди мъжът видя, че рубиненият лазерен лъч бе свършил отлично работата си. Той мина на следващия датчик, чийто оловен цилиндър също се разтопи от енергията на тесния остър лъч. След няколко минути всички датчици се задействаха и от дюзите на автоматичната пожарогасителна система рукнаха потоци вода върху стойките с дрехите.

Доволен, мъжът събра оборудването си и напусна склада.