Сюзън Елизабет Филипс
Бляскаво момиче (18)

17

Пристигнаха на хокейната арена. Сцената бе издигната в единия край на леденото игрище и стотици фенове напираха върху дървените бариери. Те се деряха и неистово скандираха името на Бари и бандата му, без да обръщат внимание на подгряващата група. Стю хвърли клипборда на Фльор и й нареди да провери два пъти всичко. Когато свърши и отиде зад сцената, за да гледа шоуто, виковете на тълпата бяха станали оглушителни. Тя тъкмо пъхна в ушите си гумените розови тапи, които й даде стейдж мениджърът, и светлините угаснаха. Глас от високоговорителя представи бандата на немски. Виковете се превърнаха в плътна шумова стена, а светлините на четири прожектора се изстреляха към сцената като атомни взривове. Лъчите се кръстосаха и „Неон Линкс“ изтичаха на сцената.

Тълпата обезумя. Бари подскочи във въздуха с развята коса. Разкърши бедра и червената звезда на чатала му избухна в пламъци. Франк Лапорт заудря барабаните, а Саймън Кейл се нахвърли върху йониката. Фльор видя как едно момиче, не повече от дванайсет или тринайсетгодишно, припадна върху бариерата. Напиращата тълпа я притисна и никой не й обърна внимание.

Музиката беше шумна и кънтяща, открито сексуална, а Бари Ной се раздаваше докрай, давайки на тълпата това, за което бе платила. Когато песента свърши, нова вълна форсира бариерите и Фльор видя, че охранителите се изнервиха. Сините и червените лъчи се кръстосаха като блестящи светлинни мечове и бандата премина към следващото изпълнение.

Фльор се изплаши, че някой може да бъде убит. Един от роудитата приближи до нея.

— Винаги ли е така? — попита тя.

— Не. Предполагам, че прекалено много сме свикнали с американската публика. Тази вечер шибаната тълпа е полуумряла.

След концерта тя стоеше със Стю в подземния гараж, ограден с въжета от виенската полиция, и броеше лимузините. Групата излезе от вратите. И петимата бяха мокри от пот. Бари я сграбчи за ръката.

— Трябва да поговорим.

Той я повлече към лимузината, глух за протестите й. Стю я изгледа кръвнишки и Фльор си припомни правило номер едно: погрижи се бандата да е щастлива и доволна. Преведено, това означаваше, че трябва да се погрижи Бари Ной да е щастлив и доволен.

Влезе в колата, а той я придърпа на седалката до него. Тя чу подрънкване на вериги и Саймън Кейл се качи при тях. Като си спомни как въртеше мачетето на сцената, Фльор го стрелна притеснено с поглед. Той запали пурета и се втренчи в прозореца.

Лимузината потегли от гаража; полицаите с мъка удържаха ревящите фенове. Внезапно едно младо момиче разкъса полицейския кордон и се хвърли към колата. Тичаше с вдигната нагоре блуза, излагайки на показ малките си незрели гърди. Един полицай я хвана, преди да стигне до лимузината. Бари не обърна никакво внимание.

— Е, как бях тази вечер? — попита той, отпивайки щедра глътка от кутията с бира.

— Беше великолепен, Бари — отвърна Фльор с цялата искреност, която успя да изобрази. — Просто великолепен.

— Не смяташ ли, че бях малко сдухан? Шибаната тълпа беше умряла.

— О, не. Изобщо не беше сдухан. Беше страхотен.

— Да, права си. — Той пресуши бирата и смачка кутията в юмрук. — Жалко, че Киси не беше там. Тя не пожела да дойде в Европа с мен, представяш ли си? Това не ти ли говори каква е тъпа откачалка?

— Да, наистина ми говори много.

От другата страна на лимузината се разнесе презрително сумтене.

— Какво работи Киси? — поинтересува се Фльор.

— Казва, че е актриса, но никога не съм я виждал по телевизията или някъде другаде. Мамка му, пак се депресирах.

Ако имаше нещо, от което най-малко се нуждаеше, това беше един депресиран Бари Ной.

— Е, тогава всичко ми е ясно. Актрисите, които се опитват да си намерят работа, не могат да напускат града, когато пожелаят. Може да пропуснат големия си шанс.

— Аха, сигурно си права. Хей, съжалявам за венерическата ти болест и всичко останало.

Саймън Кейл я погледна и на Фльор й се стори, че за пръв път в очите му проблесна интерес.

— Благодаря — промърмори тя печално. — Опитвам се да се справя.

 

 

Трябваше да е подготвена за хаоса във фоайето на хотела, но не беше. Служителите бяха получили заповеди да не дават никаква информация, но навсякъде гъмжеше от жени. Докато членовете на бандата си проправяха път към строго охраняваните асансьори, Фльор зърна Питър Забел да се протяга и да сграбчва от тълпата гърдеста червенокоса фенка. Франк Лапорт огледа една луничава блондинка, сетне кимна към нея и приятелката й, която дъвчеше усилено дъвка. Единствено Саймън Кейл пренебрегна тълпата от обожателки.

— Не вярвам на очите си — промърмори тя шепнешком.

Но Стю я чу.

— Да се надяваме, че не говорят английски. Така не се налага и ние да им говорим.

— Не съм чувала нищо по-отвратително!

— Това е светът на рокендрола, хлапе. Докато са на върха, рокаджиите са крале.

Стю прегърна една ситно къдрава блондинка и я поведе към асансьорите. Преди да стигне, се извърна и й подвикна:

— Стой по-близо до Бари. Каза ми, че те харесва. И провери личните карти на онези момичета, които тръгнаха с Франк. Сториха ми се твърде млади, а не желая повече неприятности с полицията. После се свържи с онази шантава Киси и се постарай да я убедиш утре да се срещнем в Мюнхен. Кажи й, че ще й платя двеста и петдесет на седмица.

— Хей, това е с петдесет повече, отколкото плащаш на мен!

— Ти си заменима, скъпа.

Вратите на асансьора се затвориха.

Фльор се облегна на колоната. Светът на рокендрола.

Беше един след полунощ и тя бе изтощена. Ще забрави за Франк и групарките. Те вероятно се заслужаваха един друг. Ще забрави за Бари и глупавата Киси и ще си легне. А на сутринта ще каже на Паркър, че е бил прав. Тази работа не беше за нея.

Но когато вратите на асансьора се затвориха, тя установи, че натиска бутона на етажа, където се намираше апартаментът на Франк Лапорт.

След като провери двете момичета с него, тя им пожела любезно „лека нощ“ и ги остави. Взе асансьора и се качи на етажа на Бари. Докато едва тътреше крака по коридора, си мечтаеше за красивата хотелска стая, която я очакваше. Гореща вода, чисти чаршафи и топлина.

Охранителят я пусна и тя с облекчение видя, че все още всички бяха облечени. Трите момичета, които не изглеждаха особено щастливи, редяха пасианс. Бари се бе излегнал на дивана и зяпаше телевизия. Щом я видя, лицето му светна.

— Хей, Фльор, тъкмо смятах да звънна в стаята ти. Реших, че си ме забравила. — Грабна портфейла си от масата, порови се, измъкна едно листче и й го подаде. — Ето, това е телефонният номер на Киси. Какво ще кажеш да й се обадиш от твоята стая? Аз трябва да подремна. И когато си тръгваш, отведи със себе си две от тези тъпанарки.

Тя стисна зъби.

— Кои по-точно?

— Не зная. Предполагам, тези, които говорят английски.

Петнайсет минути по-късно Фльор най-после влезе в своята хотелска стая. Съблече се, втренчи се тъжно в леглото и вдигна телефонната слушалка. Докато чакаше да се свърже, погледна листчето в ръката си. Киси Сю Кристи. Господи.

На петото позвъняване се чу женски глас. Беше сърдит, с определено южняшки акцент.

— Бари, кълна се в Бога…

— Не е Бари — побърза да я прекъсне Фльор. — Госпожица Кристи?

— Да.

— Обажда се Фльор, новата тур секретарка на „Неон Линкс“.

— Бари ли те накара да ми се обадиш?

— Всъщност…

— Няма значение. Просто му предай следното съобщение.

С ласкав задъхан глас, школуван от поколения южняшки дами, Киси Сю Кристи изреди цял списък с инструкции, по-голямата част от които се отнасяха до Бари Ной и анатомията му. Контрастът между гласа й и всички неприлични заръки беше толкова невероятен, че Фльор избухна в смях. Звукът отекна в ушите й, хрипкав и непознат, като почти забравена песен.

— Забавляваш ли се? — попита гласът с южняшки хлад.

— Извинявай. Просто тук наистина е късно, а аз съм толкова уморена, че едва държа очите си отворени. А ти изреди всичко, което си мислех през целия ден. Този тип е…

— … жабешко говно — заключи Киси Сю.

Фльор отново прихна, но побърза да се овладее.

— Извинявай, че се обаждам толкова късно, но ми наредиха.

— Няма нищо, не се притеснявай. Този път колко предлага Стю? Последният път беше по двеста на седмица.

— Сега е вдигнал цената на двеста и петдесет.

— Без майтап! Дявол да го вземе. Много ми се иска да отида в Европа. Дори скоро имам отпуск. Единствените места, на които съм била, с изключение на Южна Каролина, са Ню Йорк и Атлантик Сити, но да ти кажа честно, Фльор, по-скоро завинаги ще се откажа от мъжете, отколкото отново да легна с Бари Ной.

Фльор седна на леглото и се замисли.

— Знаеш ли, Киси, може да има начин…

 

 

Служителката на рецепцията се обади точно в шест и половина на следващата сутрин, за да я събуди. Тя зачака да я прихлупи обичайната тежест, но нищо подобно не се случи. Беше спала едва четири часа, но сънят й бе дълбок и спокоен. Нямаше въртене и мятане в леглото. Нито внезапно сърцебиене. Нито сънища за хората, които някога бе обичала. Чувстваше се…

Удовлетворена.

Облегна се на възглавниците и отново се замисли над откритието. Имаше отвратителна работа. Хората бяха ужасни — разглезени, груби и безсрамно неморални — но тя бе оцеляла през първия ден и се бе справила добре. Повече от добре. Беше се справила страхотно. Не я бяха замерили с нищо тежко и бе успяла с всичко, дори с Бари Ной. Щеше да му покаже на Паркър Дейтън…

Спря се. Не й пукаше за Паркър Дейтън. Не й пукаше за Алексей, Белинда или който и да било. Единствената персона, чието мнение я интересуваше, беше самата тя.

 

 

Пристигането на групата в Мюнхен бе невъобразимо шумно и трескаво. Стю не спираше да й крещи. Този път и тя му крещеше в отговор. Той се нацупи и пожела да узнае защо толкова се е напушила. Концертите през следващите две вечери бяха повторение на този във Виена — момичета припадаха върху бариерите и тълпа от групарки ги очакваше във фоайето на хотела.

Точно преди началото на последния концерт Фльор изпрати лимузина до летището, за да посрещне дългоочакваната госпожица Кристи, но за неин ужас, колата се върна празна. Тя каза на Бари, че полетът е закъснял, и прекара следващите два часа, докато бандата беше на сцената, опитвайки се безрезултатно да издири изчезналата Киси. Накрая се принуди да каже на Стю, който й се развика и заяви, че тя лично трябва да обясни издънката на Бари. След концерта.

Бари го прие както се очакваше.

Тя го успокои с половинчати обещания, които навярно нямаше да може да изпълни, и се завлече в хотелската си стая. Пътьом се размина в коридора със Саймън Кейл. Той беше облечен в сив панталон и черна копринена риза с отворена яка, а около врата му блестеше само една златна верига. Откакто се бе присъединила към цирка, наречен „Неон Линкс“, това бе най-консервативното одеяние, с което бе виждала някой от участниците в турнето, като се изключи Паркър, но я глождеше подозрението, че в един от джобовете на музиканта е скътан сгъваем нож.

Фльор заспа секунди след като главата й докосна възглавницата, но след час я събуди звънът на телефона. Обаждаше се управителят на хотела, за да я уведоми, че гостите се оплакват от шум на петнайсетия етаж.

— Не успях да се свържа с хер Стю Каплан, госпожо, затова вие трябва да прекратите това безобразие.

Донякъде имаше представа какво я очаква, когато излезе от асансьора и завари хер Стю Каплан в несвяст, гушнал празна бутилка канадско уиски, с половин обръснат мустак.

Половин час умолява и увещава участниците в купона да се разотидат. Накрая усилията й се увенчаха със сравнителен успех — броят на купонджиите бе сведен до двайсет и пет — и тя реши, че това е най-доброто, което може да стори. Прекрачи Франк Лапорт, докато отнасяше телефона в банята, за да се обади на рецепцията и да ги помоли да изпратят охрана пред асансьорите. Когато излезе, видя, че Бари е изчезнал с една от жените, и реши, че може да се върне в стаята си. Но вече се бе разсънила напълно, а утре беше почивен ден и тя реши малко да се поразсее и да пийне нещо, преди да си легне.

След кратка суетня с тапата, Фльор си наля малко шампанско в една чаша. Питър я привика да поговорят за ОПЕК, за огромно неудоволствие на момичетата, настояващи шумно за вниманието му. Тъкмо начеваше втората чаша с шампанско, когато някой задумка яростно по вратата. Тя изпъшка, остави чашата и прекоси апартамента.

Открехна вратата и извика през пролуката:

— Купонът свърши!

— Пуснете ме вътре!

Гласът беше женски и в него се долавяше нотка на отчаяние.

— Не мога — отсече Фльор. — Правила за пожарна безопасност.

— Фльор, ти ли си?

— Откъде…

Фльор внезапно осъзна, че гласът имаше силен южняшки акцент. Свали веригата и отвори вратата.

Киси Сю Кристи нахлу, препъвайки се, в апартамента.

Приличаше на поомачкана и пораздърпана фея Драже^[1]. Имаше разрошени къси черни къдрици като лакрицови бонбони, уста като захаросана ябълка и очи като на кукла, големи и кръгли като яркосини дражета. Беше облечена в черен кожен панталон и яркорозово потниче със скъсана презрамка. С изключение на пищната гръд, всичко в нея бе миниатюрно. Освен това куцукаше, тъй като токът на едната й обувка липсваше, но дори и килната настрани, Киси Сю Кристи изглеждаше точно така, както Фльор винаги бе мечтала да изглежда.

Киси залости вратата и проведе подробна инспекция.

— Фльор Савагар — заключи тя. — Имах странното чувство, че си ти, въпреки че не ми каза фамилията си. Аз съм нещо като ясновидка. — Провери ключалката. — Опитвам се отчаяно да избягам от един пилот на „Луфтханза“. Щях да дойда по-рано, но непредвидени обстоятелства ме задържаха. — Огледа апартамента. — Кажи ми, че съм късметлийка и Бари не е тук.

— Късметлийка си.

— Дали късметът ми е проработил дотам и мога да се надявам, че тази вечер го е ударил ток или е бил застигнат от друго бедствие?

— Никой от нас не е чак такъв щастливец. — Фльор внезапно си спомни задълженията си. — Къде ти е багажът? Ще се обадя на рецепцията и ще кажа да го качат в стаята ти.

— Всъщност — подхвана Киси, — стаята ми вече е заета… — Подръпна скъсаната розова презрамка на потничето. — Има ли някое място, където можем да поговорим? И няма да възразя срещу едно питие.

Фльор подбра бутилката шампанско, две чаши и Киси. Едва устоя на желанието да я пъхне в джоба си.

Банята се оказа единственото свободно място. Фльор заключи вратата и се настани на пода. Докато наливаше шампанското, Киси изрита обувките си.

— Да си призная, направих голяма грешка, като му позволих да ме изпрати до стаята.

Фльор стреля напосоки.

— На пилота от „Луфтханза“?

Киси кимна.

— Всичко започна като лек флирт, но предполагам, че после нещата малко излязоха от контрол. — Отпи деликатно от шампанското, после облиза горната си устна с върха на розовото си езиче. — Зная, че ще ти се стори странно, но както казах, притежавам почти ясновидски способности и имам силното чувство, че ще станем приятелки. Най-добре да ти го кажа от самото начало — имам малък проблем със случайните връзки.

Признанието предвещаваше интересен разговор и Фльор се настани по-удобно и се облегна на ваната.

— Колко малък?

— Зависи от гледната точка. — Киси подви крака под себе си и на свой ред опря гръб на вратата. — Харесваш ли мускулести секси красавци?

Фльор напълни отново чашата си и се замисли.

— Как да ти кажа — в момента не ми е до мъже. Може да се каже, че съм безразлична, схващаш ли?

Киси ококори очи.

— Боже, не, извинявай!

Новата й дружка се изкиска. Не знаеше дали е заради шампанското, присъствието на Киси или късния час, но почувства, че й е дошло до гуша от трагедии и себеомраза. Беше хубаво отново да се смее.

— Понякога ми се струва, че мускулестите секси красавци ще съсипят живота ми — скръбно оповести Киси. — Казвам си, че трябва да се променя, но изведнъж вдигам очи и пред мен се е изтъпанил великолепен мъжкар с яки, широки рамене и тесни бедра. Сърце не ми дава да го отмина с безразличие.

— Като пилота от „Луфтханза“?

Киси премлясна.

— Той има една от онези трапчинки — точно тук. — Тя тикна пръст в средата на брадичката си. — И заради тази трапчинка нещо в мен се преобърна, макар че останалото не е кой знае колко впечатляващо. Виждаш ли, точно това ми е проблемът, Фльор… Винаги мога да намеря нещо, което да ме грабне. И това ми струва много.

— Какво имаш предвид?

— Ами например церемонията.

— Церемонията?

— Аха. На конкурса „Мис Америка“. Мама и татко още от люлката ме готвеха за Атлантик Сити.

— И не успя ли да се класираш?

— О, успях и още как. Спечелих „Мис Южна Каролина“ без никакви проблеми. Но в навечерието на финала имах любовна забежка.

— С някой мускулест секси красавец? — предположи Фльор.

— С двама. И двамата от журито. Не по едно и също време, разбира се. Е, не съвсем. Единият беше американски сенатор, а другият — нападател на „Даласките каубои“. — Клепачите й се притвориха при спомена. — И боже, Фльор, наистина си го биваше в нападението…

— Хванаха ли те?

— На местопрестъплението. Да ти кажа право, до ден-днешен ме е яд. Мен ме изритаха, а двамата останаха. Как мислиш, честно ли е? Такива мъже да са съдии на най-големия конкурс за красота в света?

На Фльор й се струваше супернечестно и недвусмислено го заяви.

— В крайна сметка не беше пълен провал. На връщане на път за Чарлстън срещнах един шофьор на камион, истинско копие на Джон Траволта. Той ми помогна да стигна до Ню Йорк и да се устроя в приличен квартал, където няма да те пребият на прага на дома ти. Хванах се на работа в художествена галерия, докато чакам големия пробив, но да ти призная, той нещо се позабави.

— Конкуренцията е силна — отбеляза Фльор мъдро и доля чашата на Киси.

— Не е работата в конкуренцията — възмути се Киси. — Аз съм изключително талантлива. Освен всичко останало, съм родена да играя героините на Тенеси Уилямс. Понякога дори си мисля, че е измислил всички онези откачени жени именно за мен.

— Тогава какъв е проблемът?

— На първо място, да стигна до прослушване. Още щом ме погледнат, режисьорите дори не ми позволяват да опитам. Заявяват, че не съм този типаж, което е начин да ми кажат, че съм прекалено ниска, циците ми са твърде големи и изглеждам повърхностна. Това последното най-много ме вбесява. Ако не бях напуснала колежа през последната година, щях да съм член на Фи Бета Капа. Казвам ти, Фльор, красавици като теб, с крака до сливиците, високи скули и всички други божи благословии, дори не могат да си представят какво е това.

Фльор, която от доста време не беше красавица, едва не се задави с шампанското.

— Ти си най-невероятната красавица, която някога съм виждала. Цял живот съм искала да изглеждам като теб.

Това им се стори толкова смешно, че и двете прихнаха. Фльор забеляза, че бутилката им е празна, затова се отправи на разузнавателна мисия. Когато се върна с нова, в банята нямаше никой.

— Киси?

— Той отиде ли си? — разнесе се плах шепот иззад завесата.

— Кой?

Киси дръпна завесата и излезе от ваната.

— Някой ползва тоалетната. Мисля, че беше Франк, който, ако питаш мен, е голяма свиня.

Двете отново се настаниха на предишните си места. Киси затъкна няколко черни къдрици зад ухото, сетне изгледа замислено Фльор.

— Готова ли си да говориш?

— Какво искаш да кажеш?

— Не съм толкова сляпа, че да не забележа, че споделям тази баня с жена, която преди време беше най-прочутият модел в света, както и многообещаваща актриса. Жена, която изчезна от лицето на земята, след като плъзнаха интересни слухове за връзката й с един от най-жестоките мускулести секси красавци в тази страна. Не съм тъпа.

— И не мисля, че си.

Фльор подръпна ръба на килимчето за баня.

— Е? Приятелки ли сме, или не? Аз ти споделих най-интересното от живота си, а ти не си обелила и дума за себе си.

— Ние току-що се запознахме.

Още щом го каза, Фльор осъзна, че не биваше да го изрича и че е обидила момичето, макар да не бе сигурна точно защо.

Очите на Киси се наляха със сълзи и сякаш омекнаха и се разтопиха досущ като сини дражета, оставени твърде дълго време на слънце.

— Смяташ ли, че това има значение? Тази нощ между нас се роди приятелство за цял живот. Трябва да си имаме доверие.

Тя избърса сълзите, вдигна шампанското и отпи направо от бутилката. После погледна Фльор в очите и й подаде шишето.

Фльор се замисли за всички тайни, които толкова дълго държеше заключени в себе си. Като през обектив видя самотата си, страха и изгубеното самоуважение. Всичко, с което можеше да се похвали през изминалите три години — почти три и половина — беше еклектично университетско образование. Киси й предлагаше изход. Но откровеността бе опасна, а Фльор от много дълго време не си бе позволявала да рискува.

Пресегна се бавно към бутилката и отпи голяма глътка.

— Историята е доста заплетена — подхвана тя. — Предполагам, че е започнала още преди да се родя…

Отне й почти два часа, за да разкаже всичко. Някъде между пътуването й до Гърция с Белинда и първия й ангажимент като модел се наложи да се преместят в стаята на Фльор, за да се спасят от желаещите да ползват тоалетната. Киси се сви върху едното от двойните легла, а Фльор се подпря на таблата на другото. Притискаше бутилката с шампанско до гърдите си, която й помагаше да възкреси миналото. От време на време Киси я прекъсваше, за да вметне по някоя точна, кратка и убийствена оценка за хората, участващи в разказа, но Фльор остана почти безпристрастна. Шампанското определено помага, реши тя, ако искаш да излееш всички мръсни тайни, насъбрали се в душата ти.

— Това е попиляващо! — възкликна Киси, когато Фльор най-после свърши. — Не разбирам как можеш да разказваш тази история, без да се разпаднеш на парчета.

— Вече си изплаках сълзите, Киси. Ако живееш достатъчно дълго с някаква голяма трагедия, с времето дори тя се превръща в нещо обикновено.

— Като „Едип цар“. — Киси попи сълзите си. — Участвах в хора, когато играхме тази пиеса в колежа. Сигурно сме я представяли във всяка гимназия в щата. — Тя се излегна по гръб. — Ето къде се крие ключът към всичко.

— Как го разбра?

— Спомняш ли си кое е най-характерното за един трагически герой? Той е личност, издигнала се нависоко, която се сгромолясва от пиедестала заради трагичен недостатък като високомерие или големия грях — гордостта. Губи всичко. После достига личен катарзис и се пречиства чрез страданието. Или нейното страдание — подчерта Киси многозначително.

— Аз?

— Защо не? Ти си се издигнала нависоко и със сигурност си се сгромолясала от пиедестала.

— И какъв е моят трагически недостатък? — поинтересува се Фльор.

Киси се замисли за миг.

— Скапани родители.

 

 

Късно на следващата сутрин, след като двете момичета взеха душ, аспирин и изпиха солидно количество кафе, поръчано по румсървис, на вратата на стаята им се почука. Киси я отвори и наддаде силен писък. Фльор вдигна глава точно навреме, за да види красавицата на Конфедерацията да се хвърля в забранените обятия на Саймън Кейл.

Тримата закусиха във въртящия се ресторант на върха на Олимпийската кула в Мюнхен, откъдето можеха да видят върховете на Алпите, намиращи се на около сто и седемдесет километра от града. Докато се хранеха, Фльор чу историята за отдавнашното приятелство между Киси и Саймън. Малко след пристигането на Киси в Ню Йорк ги запознал общ приятел, съученик на Саймън от „Джулиард“. Саймън Кейл, както не след дълго откри Фльор, беше музикант с класическо образование и застрашителен колкото Дядо Коледа.

Той се смееше, докато попиваше внимателно със салфетка крайчето на устата си.

— Трябваше да видиш Фльор, когато усмиряваше попълзновенията на крал Бари с историята си за венерическата болест. Беше неотразима.

— А ти не се опита да й помогнеш, така ли? — Киси го ръгна не особено нежно с лакът. — Вместо това си я гледал с този твой поглед: „Ям бели момичета на закуска“, и си се забавлявал.

Саймън се престори на обиден.

— От години не съм ял бели момичета, Киси, и съм искрено наранен, задето можеш да предположиш, че съм способен на подобно извращение.

— Саймън е дискретен гей — осведоми Киси приятелката си и додаде с доста висок шепот: — Не зная за теб, Фльоринда, но аз гледам на хомосексуализма като на лично оскърбление.

Към края на закуската Фльор вече бе решила, че харесва Саймън Кейл. Под заплашителната му фасада се криеше мил и добър човек. Докато наблюдаваше деликатните му жестове и изтънчените маниери, беше готова да заложи всеки грош от мижавата си заплата, че би му било много по-уютно в четиридесеткилограмовото тяло на някое слабо същество. Може би тъкмо заради това й харесваше. И двамата живееха в тела, в които не се чувстваха удобно.

Когато се върнаха в хотела, Саймън се извини, а Киси и Фльор се отправиха към апартамента на Бари. Той бе почистен след среднощния купон и когато влязоха, Бари, заел отново резиденцията си, кръстосваше нервно килима. Той беше толкова радостен да види Киси, че почти не обърна внимание на задъхано поднесената заплетена лъжа за закъснението й. Минаха няколко минути, преди да забележи Фльор. С не особено завоалиран поглед към вратата й подсказа, че присъствието й е нежелателно. Фльор се престори, че не забелязва.

Киси се наведе и зашепна нещо в ухото му. Докато Бари слушаше, върху лицето му се появи нарастващ ужас. Когато Киси свърши, заби поглед в пода като немирно дете.

Бари погледна към Фльор. Сетне отново към Киси. После отново към Фльор.

— Какво е това? — викна той. — Някаква шибана епидемия?

 

 

Двуседмичният отпуск на Киси от галерията свърши и двете с Фльор се сбогуваха през сълзи на летище „Хийтроу“. Фльор обеща да й се обади вечерта за сметка на Паркър Дейтън. Когато се върна в хотела, се чувстваше потисната за пръв път откакто се бе хванала на тази работа. Вече й липсваха ексцентричното чувство за хумор на Киси и още по-ексцентричните й възгледи за живота.

Няколко дни по-късно Паркър й се обади с предложение за работа. Искаше Фльор да работи за него в Ню Йорк и почти удвояваше настоящата й заплата. Обзета от паника, тя затвори телефона и тутакси позвъни на Киси в галерията.

— Не разбирам защо си толкова изненадана, Фльоринда — заяви Киси. — Ти говориш с него по телефона два или три пъти на ден и той е впечатлен от работата ти, както и всички останали. Може и да е мазна гадина, но не е глупак.

— Аз… аз още не съм готова да се върна в Ню Йорк. Прекалено е скоро.

Възмутено изсумтяване се предаде по почти петте хиляди километра океански кабел.

— Няма да започнеш да хленчиш, нали? Самосъжалението убива сексуалните желания.

— Нямам сексуални желания.

— Виждаш ли. Какво ти казах?

Фльор усука на пръста си кабела на телефона.

— Не е толкова просто, Киси.

— Искаш ли отново да се озовеш там, където беше преди месец? Престани да си заравяш главата в пясъка, Фльоринда. Време е да се върнеш в реалния свят.

В устата на Киси звучеше толкова лесно, но колко дълго можеше да остане Фльор в Ню Йорк, без да я открият? А и не харесваше Паркър. Какво ще стане, ако съвместната им работа не потръгне? Какво щеше да прави тогава?

Стомахът й се обади и тя осъзна, че от предишната вечер не е слагала залък в уста. Още една промяна, която тази работа бе внесла в живота й. Джинсите вече се въртяха на талията, а косата й закриваше ушите. Всичко се променяше.

Тя затвори телефона и се приближи до прозореца на хотела. Дръпна завесите и погледна към мократа улица в Глазгоу. Под дъжда бегач ловко избегна едно такси. Тя си припомни как някога тичаше с подобно удоволствие, без да я е грижа за лошото време. Най-смелата, най-бързата, най-силната… Сега се съмняваше, че би могла да пробяга една пресечка, без да се задъха.

— Хей, Фльор, виждала ли си Кейл?

Беше Франк с отворена бутилка „Будвайзер“ в девет сутринта. Фльор грабна якето си и се измуши покрай него. Втурна се по коридора, нахлу в асансьора, после се промъкна през тълпата бизнесмени във фоайето.

Ситният дъжд бе леден, както се полагаше през януари, и когато стигна до ъгъла, водата вече се стичаше от косата по врата й. Прекоси улицата, краката й шляпаха в измокрените евтини маратонки. Нямаха подплата, нито дебела стелка, за да подпира сводовете на ходилата и да защитава възглавничките под пръстите.

Тя пъхна ръце в джобовете и погледна към стоманеносивото небе. Пред нея се простираше дълъг квартал. Само един квартал. Дали можеше да го пробяга?

И тя се затича.