Сюзън Елизабет Филипс
Бляскаво момиче (11)

10

Когато Фльор се прибра у дома от студиото, Белинда я чакаше във вътрешния двор. Не бе виждала майка си почти от три седмици. Белинда изглеждаше свежа и красива в блуза батик без ръкави, в червено-жълта гама и ленен панталон с колан. Фльор я притисна в мечешка прегръдка, сетне се отдръпна, за да огледа лицето й.

— Изглеждаш прекрасно. Няма никакви белези от шарката.

— Достатъчно добре ли изглеждам, за да ги накарам да съжаляват, задето не ми обърнаха внимание, когато бях на осемнайсет?

— Ще им разбиеш сърцата.

Белинда сви рамене.

— Варицелата беше ужасно преживяване. Не ти го препоръчвам. — Целуна дъщеря си отново. — Толкова ми беше мъчно за теб, бебче.

— На мен също ми беше мъчно.

Вечеряха край басейна от керамични чинии, препълнени с любимата салата на Фльор — скариди, овкусени с пикантни подправки, парченца сочен ананас и пресен кресон. Фльор описа на Белинда събитията от последната седмица, но въпреки че обикновено не криеше нищо от майка си, този път премълча за отношенията си с Джейк. В края на втория снимачен ден, понеделник, тя вече смяташе, че е била несправедлива към него. Той я подкачаше, викаше й „цвете славно“, но в същото време се грижеше за нея. Във вторник Фльор реши, че може би го харесва. В сряда знаеше със сигурност, че го харесва, а по обед осъзна, че е малко увлечена по него. Знаеше, че се налага на всяка цена да го скрие от Белинда, тъй като тя нямаше да я остави на мира с въпросите си. Затова, когато майка й я притисна, настоявайки да узнае мнението й за Джейк, Фльор разказа историята как го бе съборила през първия ден и колко страхотно се бе държал той.

— Така си и знаех! — възкликна Белинда, реагирайки, както дъщеря й очакваше. — Той е звездата във филма, но е разбрал колко си била притеснена. Същият е като Джими — отвън изглежда груб, но всъщност е мил и чувствителен.

Убедеността на Белинда, че Джейк въплъщава всички качества на нейния любим Джеймс Дийн, подразни Фльор.

— Джейк е много по-висок, а и двамата изобщо не си приличат.

— Те са замесени от едно и също тесто, бебче. Джейк Коранда също е бунтовник.

— Ти дори не го познаваш. Той не е като останалите. Поне аз никога не съм срещала такива хора като него.

Белинда я стрелна със странен подозрителен поглед и Фльор тутакси замълча.

В двора се появи икономката, госпожа Хурадо, която се оказа шейсетгодишна и обичаше да показва изкривения си палец, и включи в контакта щепсела на телефона, който носеше.

— Обажда се господин Савагар. — Фльор протегна ръка, но госпожа Хурадо поклати глава. — За госпожа Савагар.

Белинда озадачено сви рамене, свали едната си обеца и вдигна слушалката.

— Какво има, Алексей? — Докато слушаше, потропваше с нокти по стъклената масичка. — И какво очакваш от мен да направя по въпроса? Не, разбира се, че не ми се е обаждал. Да. Да, добре. Да, ще ти позвъня, ако чуя нещо.

— Какво се е случило? — попита Фльор, след като майка й затвори.

— Мишел е изчезнал от клиниката. Алексей иска да узнае дали не се е свързал с мен. — Белинда сложи обецата. — Би трябвало да е очевидно, дори и за твоя баща, че е отпратил от дома си не това дете, което е трябвало. Моята дъщеря е красива и преуспяла. Неговият син е хомосексуалист и слабак.

Мишел беше син и на Белинда и Фльор изгуби апетит. Колкото и да ненавиждаше брат си, не беше редно майка й да се държи така с него.

Преди няколко месеца бяха плъзнали слухове, че Мишел има дългогодишна любовна връзка с женен мъж, добре познат в парижкото общество. След разкритията мъжът получил инфаркт, а Мишел се опитал да се самоубие. В света на модата Фльор бе свикнала с откритата хомосексуалност и цялата шумотевица около случилото се й се струваше нелепа и смешна. Алексей не позволил на Мишел да се върне в училището в Масачузетс и го заключил в частна клиника в Швейцария. Фльор си казваше, че би трябвало да изпитва жал към Мишел — и всъщност наистина изпитваше — но една грозна, непрощаваща част от нея намираше в прогонването на Мишел известна справедливост, макар и ужасна.

— Няма ли да доизядеш салатата си? — попита Белинда.

— Вече не съм гладна.

 

 

Въздухът в прожекционната зала бе изпълнен с вонята на лук от остатъците от обяда в картонените кутии, примесена с миризмата от пурата на Дик Спано. От задния ред Джейк гледаше монтирания материал от двуседмичните снимки. Като актьор никога не го бе правил, но като начинаещ сценарист знаеше, че е длъжен да види как са се получили диалозите, за да прецени кои се налага да пренапише.

— Тук направо си уцелил в десетката! — заяви Джони Гай след размяната на първите реплики между Мат и Лизи. — Ти си дяволски добър писател. Не проумявам защо си губиш времето с онази театрална бродуейска плява.

— Тя подхранва егото ми. — Джейк не сваляше поглед от екрана, където Лизи целуваше Мат. — По дяволите.

Мъжете мълчаливо гледаха кадър след кадър на целувката.

— Това не беше зле — промърмори Дик Спано накрая.

— Тя е налучкала правилната посока — обади се Джони Гай.

— Не струва. — Джейк гаврътна остатъка от мексиканската бира и остави бутилката на пода. — Горе-долу се е справила с целувката, но отсега ви предупреждавам, че по-горещите сцени ще бъдат провал.

— Не бъди такъв песимист. Тя се старае и няма начин да не се получи.

— Характерът на Лизи й е напълно чужд. Фльор е изпълнена с енергия и решимост, притежава вродена чувственост и външно дяволски добре успява да се преструва, но е отраснала в манастир, за бога!

— Не е било манастир — възрази Дик. — А манастирско училище. Има разлика.

— Не е само това. Тя е образована и шлифована, но не е обиграна. Пътувала е из целия свят и аз никога не съм срещал хлапе на нейната възраст, което да е чело толкова много — тя говори за философия и политика като европейка. Но сякаш е живяла в саксия. Нейните преподаватели и наставници са я държали много изкъсо. Тя не е добила обикновен житейски опит и не е достатъчно добра актриса, за да го скрие.

Джони Гай свали станиола от шоколадов десерт „Милки Уей“.

— Тя ще го превъзмогне. Фльор е много трудолюбива и камерата я обича.

Джейк се бе смъкнал в креслото, приковал поглед в екрана. Джони Гай бе прав за едно. Камерата наистина я обичаше. Това голямо лице осветяваше екрана, имаше изумителни крака и бе невероятно пластична. Не беше грациозна в обичайния смисъл на думата, но имаше нещо обайващо в силната й уверена походка.

Ала независимо от това причудливата й наивност бе безкрайно далеч от манипулативната сексуалност на Лизи. Във финалната любовна сцена Лизи трябваше да доминира над Мат, да го накара да изгуби и последните си илюзии за отнетата й невинност. Фльор следваше съвсем точно жестовете и държанието на умела манипулаторка и съблазнителка, но Джейк бе срещал в живота достатъчно жени от тази порода и от изпълнението на това хлапе не лъхаше правдивост.

Денят беше дълъг и той разтри очи. Успехът на този филм беше много по-важен за него от всичко, което бе направил досега. Беше написал няколко сценария, но всички бяха свършили в кошчето за боклук. В „Затъмнение в неделя сутрин“ най-сетне всичко се бе получило. Той не само вярваше, че съществува публика за сериозни филми, но искаше да изиграе образ, за чието изграждане щеше да използва повече от две изражения, макар да се съмняваше, че някога ще спечели каквато и да било награда за актьорско майсторство.

Всичко се бе случило прекалено бързо. Беше написал първата си пиеса във Виетнам, когато беше на двайсет. Беше работил тайно и я завърши малко преди да се прибере у дома. След като го изписаха от военната болница в Сан Диего, той я пренаписа и я изпрати по пощата в Ню Йорк в деня, когато го демобилизираха. Четиридесет и осем часа по-късно го видя един агент по кастинга от Лос Анджелис и го помоли да прочете откъс от малка роля във филм с Пол Нюман. На следващия ден подписа договор, а месец по-късно му се обади импресарио от Ню Йорк, за да поговорят за пиесата, която бе изпратил. Джейк приключи със снимките и хвана нощния полет.

Това сложи началото на трескавия двойствен живот на Джейк Коранда. Продуцентът постави пиесата му. Джейк получи малко пари и много слава. От киностудиото харесаха играта му на екрана и му предложиха по-голяма роля. Парите бяха прекалено добри, особено за хлапак от бедняшки квартал в Кливланд, за да ги откаже. И той започна да жонглира. Западния бряг за пари, Източния — за мерак.

Подписа договор за първия филм за Калибър. Птичаря Калибър направо погреба студиото под лавина от почитателски писма, а пиесата му спечели „Пулицър“. Джейк обмисляше да зареже Холивуд, но приходите от пиесата бяха по-малко от половината, отколкото щеше да получи за участието си в следващия филм за Калибър. Засне филма и продължи да се снима без почивка. Нямаше съжаления — поне не много.

Изтръгна се от размишленията и отново се съсредоточи върху екрана. Макар че постоянно поднасяше Фльор, че е „бляскаво момиче“, изглежда, тя не се интересуваше от външния си вид. Не се поглеждаше в огледалото, освен ако не се налагаше, и не отделяше нито секунда, за да се полюбува на лика си. Фльор Савагар се оказа много по-сложна личност, отколкото бе очаквал.

Част от проблема с нея беше, че тя изобщо не приличаше на истинската Лиз, която беше дребничка и брюнетка. Когато двамата с Лиз прекосяваха кампуса, тя трябваше да прави по две стъпки за една негова. Спомняше си как по време на баскетболен мач поглеждаше към трибуните и зърваше блестящата й черна коса, прибрана назад със сребърната шнола, която й бе подарил. И всички подобни романтични глупости.

Не можеше да понесе повече спомени, иначе щеше отново да чуе „Кридънс Клиъруотър“ и да подуши миризмата на напалм. Насочи се към вратата. Пътьом кракът му закачи празната бирена бутилка и той я изрита гневно към стената, където тя се разби на малки парчета.

 

 

На следващата сутрин след пристигането й в Лос Анджелис Белинда чакаше в дъното на звукозаписната зала, докато Фльор беше в гримьорната. Най-сетне чу стъпките му. Изминалите години сякаш се стопиха. Тя отново беше на осемнайсет, застанала край щанда в дрогерията на Шуоб. Почти очакваше той да извади смачкан пакет „Честърфийлд“ от външния джоб на униформата. Сърцето й запрепуска. Отпуснатите рамене, наклонът на главата — мъж, който живее по собствени правила и сам кове съдбата си. Лошото момче Джеймс Дийн.

— Много харесвам филмите ви. — Тя пристъпи напред и почти му прегради пътя. — Особено филмите за Калибър.

— Благодаря — дари я той с кривата си усмивка.

— Аз съм Белинда Савагар, майката на Фльор — представи се тя и протегна ръка.

Когато той я пое, сякаш кръвта се отдръпна от главата й и й се зави свят.

— Госпожо Савагар, приятно ми е да се запознаем.

— Наричайте ме Белинда. Искам да ви благодаря, задето сте били толкова мил с Фльор. Тя ми разказа как сте й помогнали.

— Началото винаги е трудно. Казвай ми Джейк.

— Но не всички са толкова добри, за да помогнат на партньора си да се отпусне.

— Тя е добро хлапе.

Той понечи да тръгне, но Белинда допря до ръкава му върховете на пръстите си с безупречен маникюр.

— Джейк, извини ме, ако ти се струвам прекалено нахална, но двете с Фльор бихме искали да ти благодарим подобаващо. В неделя следобед смятаме да изпечем пържоли на скарата. Нищо особено. Обикновена храна, типична за Индиана, която се приготвя на открито в задния двор.

Погледът му се плъзна по тъмносинята й туника на „Ив Сен Лоран“ и белия габардинен панталон. Белинда забеляза одобрението в очите му.

— Не ми приличаш на жена от Индиана.

— Чистокръвна коренячка. — Тя му се усмихна дяволито. — Смятаме да запалим дървените въглища около три.

— Боя се, че в неделя съм зает — рече той, както й се стори с искрено съжаление. — Дали въглищата могат да почакат още една седмица?

— Мисля, че да.

Той се усмихна и се отдалечи, а Белинда си каза, че е постъпила правилно, точно както с Джеймс Дийн. Студена бира, картофен чипс от плик и никаква минерална вода „Перие“. Господи, колко бе закопняла за истински мъж.

 

 

Следващия уикенд Фльор гледаше гневно надолу майка си. Белинда се бе излегнала на шезлонг край басейна, белият й бански от две части и златната верижка около глезена проблясваха на фона на намазаното й с плажно масло тяло, а очите й бяха затворени зад големите слънчеви очила тип костенурка. Беше неделя следобед, пет минути след три.

— Не мога да повярвам, че си го направила. Наистина не мога! Откакто ми каза, не смея да го погледна в очите. Поставила си го в ужасно положение, да не говорим за мен. Последното, което иска той, е да прекара единствения си почивен ден тук, с нас.

Белинда разпери пръсти, загрижена за равномерния загар на ръцете си.

— Не ставай глупава, бебче. Той ще прекара чудесно. Ние ще се погрижим за това.

Точно това повтаряше Белинда, откакто каза на дъщеря си, че е поканила Джейк в неделя следобед на домашно барбекю. Фльор грабна мрежата за чистене и се отправи с гневна крачка към басейна. Сякаш не й стигаше, че се налагаше през цялата седмица постоянно да внимава как се държи с Джейк. Сега трябваше да го прави и в неделя. Ако той заподозре, че тя изпитва това глупаво увлечение към него…

Плъзна мрежата по повърхността на водата, за да обере листата. Това, което бе започнало като детинско увлечение, от ден на ден ставаше все по-сериозно. За щастие, тя беше достатъчно умна, за да знае, че това нямаше нищо общо със сродните души и двете сърца, биещи в едно. Всичко беше само секс. Тя най-сетне бе срещнала мъжа, който караше коленете й да омекват от желание. Но защо трябваше да бъде точно този мъж?

Каквото ще да става, но днес нямаше да се държи като влюбена гимназистка. Нямаше да го изпива с поглед, нито ще говори много, нито ще се смее твърде високо. Ще се държи, все едно го няма, ето какво ще направи. Белинда го е поканила, нека тя го забавлява.

Майка й повдигна слънчевите очила и огледа критично провисналото дъно на най-стария черен бански на дъщеря си.

— По-добре си сложи някой от бикините. Този бански е отвратителен.

Джейк пристъпи през отворените френски прозорци, водещи към вътрешния двор.

— На мен ми харесва.

Фльор изтърва мрежата и скочи във водата. Нарочно бе облякла стария си бански, за да не я причисли Джейк към всички онези жени, които се прехласват по него. Лин го наричаше „секс ефект Коранда“.

Краката й докоснаха дъното и тя отново изплува на повърхността. Той седеше на шезлонга до Белинда. Носеше торбести тъмносини плажни шорти, сива тениска и маратонки, видели и по-добри дни. Фльор вече бе забелязала, че Джейк изглежда спретнат единствено в костюм. Обикновено беше с овехтели джинси и избелели тениски, явно имаше повече, отколкото всеки мъж би трябвало да има.

И изглеждаше страхотно в тях.

Гостът отметна назад глава и се засмя на нещо, което Белинда каза. Фльор почувства как я жегна ревност. Белинда знаеше как да разговаря с мъжете. Фльор съжаляваше, че не е наследила този талант от майка си, но единствените мъже, с които можеше да говори непринудено, бяха тези, които не я интересуваха, например като актьорите и богатите плейбои, с които майка й и Гретхен настояваха да излиза. Нямаше никакъв опит в общуването с мъж, когото би искала да впечатли. Гмурна се отново във водата. Защо не се бе влюбила за пръв път като всички момичета, когато беше на шестнайсет? Защо винаги толкова късно съзряваше за всичко? И защо първото й любовно увлечение трябваше да бъде прочут драматург, при това филмова звезда, по когото припадаха едва ли не всички жени на земята?

Отново изплува на повърхността и видя, че Белинда е провесила крака от шезлонга.

— Фльор, ела да забавляваш Джейк, докато отида да си взема халата. Започвам да изгарям.

— Не излизай, цветенце. Аз идвам при теб.

Той изхлузи тениската през глава, изрита маратонките и се хвърли във водата. Показа се в другия край и заплува към нея. Фльор наблюдаваше като хипнотизирана как се свиват и разпускат мускулите на ръцете му, как водата се стича по лицето и врата му. Той стъпи на дъното до нея. Кривата му усмивка бе неустоима и сърцето й премаля.

— Намокрила си косата си — рече той. — А аз си мислех, че нюйоркските бляскави момичета само съзерцават водата.

— Това показва колко малко знаеш за нюйоркските бляскави момичета.

Фльор се гмурна под водата, но преди да успее да се отдалечи, една ръка я сграбчи за глезена и я дръпна обратно. Тя изплува на повърхността, като кашляше и плюеше вода.

— Хей! — възмути се той престорено. — Нима не съм най-жестоката и секси кинозвезда? Момичетата не ме зарязват така безцеремонно.

— Може би обикновените момичета не го правят, но жестоките и секси бляскави момичета могат да уловят нещо повече от сценарист интелектуалец.

Джейк се засмя, а тя доплува до стълбичката, преди той да успее да я спре.

— Не е честно! — извика той след нея. — Ти плуваш по-добре от мен.

— Забелязах. Плуваш като дърво.

Но не беше чак такова дърво и се изкачи по стълбичката веднага след нея.

— Поправи ме, ако греша, цвете славно, но ти май не се радваш да ме видиш днес.

Може би все пак тя беше по-добра актриса, отколкото мислеше. Взе хавлиената кърпа, метната на шезлонга, и се уви в нея.

— Нищо лично — промърмори Фльор. — Просто си легнах късно. — Защото бе чела пиесите му. — Освен това малко се притеснявам за утрешната сцена с теб и Лин.

Доста повече от малко. Направо бе паникьосана.

— Хайде да потичаме и да я обсъдим.

Тя тичаше почти всеки ден, откакто бе дошла в Лос Анджелис, и Джейк не можеше да измисли по-добър начин да изразходва част от натрупалата се нервна енергия.

— Чудесна идея.

— Имаш ли нещо против, ако за малко открадна дъщеря ти? — извика Джейк на Белинда, която току-що се бе върнала в двора, загърната в дантеления си халат. — Трябва да се пораздвижа, за да огладнея за онези пържоли.

— Вървете! — махна им Белинда весело с ръка. — И не бързайте да се връщате. Нямам търпение да се уединя с новия роман на Джаки Колинс.

Джейк направи физиономия. Фльор се усмихна и забърза към къщата да си сложи шорти и маратонки. Когато приседна на ръба на леглото, за да завърже връзките, книгата, която четеше, падна на пода. Тя погледна към страницата, която бе отбелязала тази сутрин.

Перото на Коранда е насочено към американската работническа класа. Героите му са мъже и жени, които обичат бира и футбол и вярват, че за честен труд трябва честно да се плаща. С грубоватия си, на места циничен, но пропит с чувство за хумор език той разкрива най-доброто и най-лошото от американската душевност.

В следващия параграф критикът беше по-откровен:

В заключение може да се каже, че творбите на Коранда имат успех, тъй като хващат Америка за топките и силно стискат.

В последно време Фльор бе започнала да чете пиесите на Джейк, както и статии в списанията за работите му. Освен това се бе поразровила в социалните му прояви, което не беше лесно заради манията му да не излага на показ личния си живот. При все това бе открила, че той много рядко излизаше с една жена повече от два-три пъти.

Той я чакаше в края на алеята за коли, където подскачаше за разгрявка.

— Мислиш ли, че ще издържиш едно здраво тичане, цветенце, или ще трябва да ти намеря детска количка?

— Какво съвпадение. Аз пък тъкмо се канех да ти осигуря инвалидна количка.

— Леле!

Девойката се ухили и двамата затичаха в лек тръс. Тъй като беше неделя, армията от градинари, които поддържаха безупречните предни морави на къщите в Бевърли Хилс, отсъстваше и улиците изглеждаха дори още по-пусти от обичайното. Тя се опита да измисли нещо интересно за разговор.

— Видях те да тренираш баскетбол на паркинга. Лин ми каза, че си играл в колежа.

— Сега играя два пъти седмично. Помага ми да проясня мислите си, за да пиша.

— Драматурзите не трябва ли да са по-скоро интелектуалци, а не спортисти?

— Драматурзите са поети, цветенце, а баскетболът е точно това. Поезия.

И ти си точно това — помисли си тя. — Загадъчен и сложен стих еротична поезия.

— Чувала ли си някога за Джулиъс Ървинг?

Фльор поклати глава и затича по-бързо, за да не я обвини Джейк, че изостава.

Той влезе в ритъма й.

— Наричат Ървинг Доктора. Той е млад играч от нюйоркския „Нетс“ и един ден ще бъде от най-добрите. Разбираш ли, не просто добър, а един от най-великите баскетболисти, които някога са се раждали на тази земя.

Фльор повтори наум името Джулиъс Ървинг, за да го запомни и да прочете за него.

— Всичко, което прави Док на игрището, е поезия. Когато се движи, изчезват законите за гравитацията. Той лети, цветенце. На човек не му е отредено да лети, но Джулиъс Ървинг го може. Това е поезия, хлапе, и именно това ме вдъхновява да пиша.

Джейк внезапно се почувства неловко, сякаш твърде много бе разголил душата си. С крайчеца на окото си Фльор зърна как изражението му се промени, все едно се бе спуснала невидима завеса.

— Не можеш ли да тичаш по-бързо? — изръмжа той. — Влачим се, като че ли сме излезли на разходка.

Но не и заради нея. Тя се стрелна напред, поемайки напряко по павираната алея за велосипедисти. Фльор бягаше с дълги крачки, без да пести сили. Той я настигна и не след дълго по тениските и на двамата избиха тъмни петна от потта.

— Казвай какъв ти е проблемът с утрешната сцена — поде накрая Джейк.

— Ами… малко ми е трудно да обясня. — Тя се бе задъхала и едва си пое дъх. — Лизи… ми се струва толкова пресметлива.

Той намали темпото заради нея.

— Такава е. Пресметлива кучка.

— Но въпреки че изпитва завист и злоба към Диди, тя все пак я обича… и знае какви са чувствата на сестра й към Мат. — Фльор пое дълбоко дъх. — Мога да разбера защо е привлечена от него — защо иска да… го примами в леглото — но не разбирам защо проявява такава пресметливост заради това.

— Това е вечната история на женския род. Един мъж най-лесно може да сложи край на приятелството между две жени.

— Пълни глупости. — Тя си спомни за ревността, която бе изпитала към Белинда, и се почувства неловко, засрамена от себе си. — Жените имат по-важни занимания, отколкото да се борят за някакъв мъж, който може би дори не си заслужава усилията.

— Хей, аз съм този, който определя реалността. Ти само я изразяваш.

— Писатели, какво да ви прави човек!

Джейк се усмихна, а тя пое още веднъж дълбоко въздух, за да набере повече смелост.

— Диди изглежда по-завършен и цялостен персонаж от Лизи. Тя е силна, но не е лишена от слабости. На човек му се иска да я успокои и в същото време здравата да я разтърси.

Фльор навреме се възпря и не каза, че образът на Диди е по-добре написан, макар че беше истина.

— Много добре. Явно си прочела сценария.

— Не ми се подигравай. Аз трябва да изиграя роля, а не я разбирам. Това ме притеснява и вълнува.

Джейк отново затича по-бързо.

— Трябва да те притеснява и вълнува. Виж, цветенце, доколкото разбирам, допреди няколко години ти си водила доста затворен живот. Може би никога не си срещала някого като Лизи, но такава жена е способна да остави дълбоки следи у един мъж.

— Защо?

— На кого му пука? Важен е резултатът.

Увлечението й по него не й пречеше да му се ядосва.

— Ти не казваш „на кого му пука“ за другите си герои. Защо важи само за Лизи?

— Предполагам, че ще ти се наложи да ми се довериш.

Той затича пред нея.

— И защо да го правя? — извика тя след него. — Защото ти си получил „Пулицър“, а аз мога да се похваля само с корици на „Космополитън“!

Джейк затича по-бавно.

— Не съм го казал. — Бяха стигнали до малък парк, пуст също както и останалия район. — Нека малко повървим.

— Не си длъжен да ме дундуркаш — тросна се Фльор и тутакси съжали, тъй като прозвуча като обидено момиченце.

— Хайде да се изясним — подхвана Джейк и забави още ход. — За Лизи ли си ядосана, или задето не желаех да ти дадат ролята?

— Нали ти определяш реалността. Сам избери.

— Тогава да поговорим за кастинга. — Вдигна края на тениската и избърса лицето си. — Ти си красива върху екрана, цветенце. Лицето ти е магическо, а краката — зашеметяващи. Джони Гай всяка вечер променя сценария, за да добави повече кадри в близък план. Човекът не може да гледа заснетия материал, без да му се насълзят очите. — Джейк й се усмихна и тя усети как част от гнева й се изпари. — Освен това си страхотно хлапе.

Хлапе. Заболя я.

— Ти изслушваш мнението на другите, работиш упорито и аз с чиста съвест мога да се обзаложа, че си много добра и в душата си не таиш нито една зла мисъл за никого.

Тя си спомни за Мишел и си каза, че това не е вярно.

— Ето защо се съмнявам, че можеш да изиграеш Лизи. Тя е хищник. Цялата концепция на образа е напълно чужда на природата ти.

— Аз съм актриса, Джейк. Част от актьорската игра е да съумееш да играеш персонажи, които са напълно различни от теб самия.

Докато говореше, Фльор осъзнаваше колко лицемерно звучи. Тя не беше актриса. Беше фалшификат — едно момиче, чието голямо и тромаво тяло по някакъв мистериозен начин се трансформираше от камерата в нещо красиво.

Той прокара пръсти през косата си, която щръкна отстрани.

— Трудно ми е да говоря за Лизи. Нейният прототип е едно момиче, което познавах. Много отдавна бяхме женени.

Нима Джейк, Грета Гарбо в мъжки вариант, възнамеряваше да й се довери? Не и по желание. Той изглеждаше ядосан, задето е разкрил дори малко от личния си живот.

— Каква беше тя? — попита Фльор.

Един мускул на челюстта му заигра.

— Не е важно.

— Искам да зная.

Джейк направи няколко крачки, сетне спря.

— Тя изяждаше мъжете на закуска. Захапа ме с малките си зъби, схруска ме и после ме изплю.

Упоритостта, която й бе навличала толкова неприятности в миналото, отново взе връх.

— Но все трябва да е имало нещо, което те е накарало да се влюбиш в нея.

Той отново закрачи.

— Стига, не задълбавай повече.

— Трябва да зная.

— Казах вече: достатъчно! Тя беше страхотна в леглото, сега разбра ли?

— Това ли е всичко?

Той спря и се извърна към нея.

— Това е всичко. Хиляди задоволени клиенти намираха щастие между краката й, но бедното словашко хлапе от Кливланд бе твърде неопитно и наивно, за да го разбере, и се влюби в нея като доверчиво кученце!

Болката му й подейства като шамар. Без да се усети, Фльор докосна ръката му.

— Съжалявам. Наистина.

Той отдръпна ръката си и докато тичаха мълчаливо към къщата, девойката се питаше що за човек е била бившата му жена.

Джейк също мислеше за Лиз. Беше я срещнал в началото на първата си година в колежа. Прибираше се след тренировка по баскетбол, когато случайно попадна на репетиция в сградата на университетския театър. Тя беше на сцената, най-красивото момиче, когато някога бе виждал — мъничко, тъмнокосо котенце. Той я покани на среща същата вечер, но тя му заяви, че не излиза със спортисти. Отказът й възбуди интереса му още повече и той започна често да обикаля край сградата на театъра между тренировките. Тя продължи да го пренебрегва. Той откри, че следващия семестър тя ще посещава занятия по драматургия и побърза да се запише в същия клас. Това промени живота му.

Джейк пишеше за мъжете, които бе срещнал, докато работеше като момче за всичко в работническите барове в Кливланд. За всички онези Пит и Вини, които постепенно бяха заели мястото на бащата, когото нямаше. Мъже, които се интересуваха как върви учението и го поступваха, когато бягаше от училище. Същите мъже, които, когато разбраха, че е арестуван за опит да открадне кола, го заведоха в малката уличка зад бара и му предадоха житейски урок за значението на коравата мъжка обич.

Думите се изливаха от сърцето му и преподавателят беше впечатлен. Но много по-важно беше, че привлече вниманието на Лиз. Тъй като беше от богато семейство, неговата бедност я очароваше. Четяха заедно Джубран и се любеха. Преградите, които бе издигнал около себе си, започнаха да падат една по една. И преди да се осъзнае, решиха да се оженят, въпреки че той беше на деветнайсет, а тя на двайсет. Баща й заплаши да й спре издръжката, но тя му каза, че е бременна. Татенцето ги натири в Йънгстаун за бърза церемония, но когато разбра, че бременността е лъжа, спря чековете. Когато нямаше занятия или не тренираше баскетбол, Джейк работеше в градската закусвалня.

В театралната школа се появи нов студент, последна година. Когато Джейк се прибираше у дома, ги заварваше да седят с Лиз край пластмасовата кухненска маса и да разговарят за живота. Една нощ ги завари в леглото. Лиз плака и умолява Джейк да й прости. Заяви, че била самотна, че не е свикнала да бъде бедна. Джейк й прости.

Две седмици по-късно я откри на колене да задоволява с уста един от съотборниците му. Както установи, невинността й бе споделена с легиони мъже. Той взе ключовете на мустанга й, отпраши към Кълъмбъс и се записа в армията. Документите за развода го застигнаха близо до Дананг. Виетнам, последвал почти веднага след предателството на Лиз, завинаги го промени.

Когато написа „Затъмнение в неделя сутрин“, призракът на Лиз се завърна, за да го преследва. Сякаш надничаше иззад рамото му, нашепвайки думи на невинност и поквара. Тя се превърна в Лизи. Лизи с открито, невинно лице и сърце на уличница. Лизи, която ни най-малко не приличаше на красивото огромно момиче, което тичаше редом с него.

— Не бях прав за теб. Ти ще бъдеш страхотна Лизи — излъга Джейк. — Само трябва малко повече да повярваш в себе си.

— Наистина ли го мислиш?

— Напълно. — Той протегна ръка и дръпна кичур от косата й. — Ти си добро хлапе, цвете славно. Ако имах сестра, бих искал да прилича на теб. Само да не е такава досадна умница.