Сюзън Елизабет Филипс
Бляскаво момиче (20)

19

Фльор опря лакти на перилото на верандата и се загледа в светлокафявата трева върху дюните, полюшваща се от лекия вятър, огряна от гаснещите лъчи на слънцето. Плажната лятна къща в Лонг Айланд, модернистична постройка с остри ъгли, от стъкло и стени с дървена обшивка, на места напукана от дъждовете и слънцето, сякаш се сливаше с пясъка и водата. Тя се радваше, че беше поканена тук за празничния уикенд на Четвърти юли. Имаше нужда да се махне за малко от града, да се разсее, за да не чува въртящата се магнетофонна ролка в главата й, неспирно повтаряща думите на Алексей: Пази мечтата си. Алексей не бе забравил това, което бе сторила на неговия „Роял“ — тя и не го очакваше — и все още жадуваше за отмъщение. Но освен да си държи очите отворени на четири, Фльор не се сещаше какво друго би могла да направи.

Пропъди тревогите и се замисли за четириетажната къща в Горен Ийст Сайд, която бе наела за новите си офиси. Ремонтните дейности вече бяха започнали и тя се надяваше, че до средата на август ще може да се нанесе, но преди това трябваше да се заеме с наемането на персонал. С повече късмет и без никакви големи непредвидени разходи, тя имаше достатъчно пари, за да задържи агенцията на повърхността до пролетта. За съжаление, за бизнес като нейния беше нужна поне година, за да се утвърди, така че тя от самото начало беше изложена на риск, но това означаваше, че трябва да работи още по-усилено и с двойно по-голяма енергия. А Фльор бе установила, че много я бива за това.

Надяваше се, че поне още малко ще получава заплатата си от Паркър, но щом откри какво е замислила, той начаса я уволни. Раздялата им бе пропита със злъч и неприятни нападки. „Линкс“ се бе разпаднала, а Паркър бе прехвърлил твърде голяма част от работата на Фльор. Сега я обвиняваше, че предателството й го принуждава да се разправя с негодуващите клиенти, които бе занемарил.

Фльор бе решила да разшири дейността на своята „елитна агенция“, като включи не само музиканти и актьори, а и подбрани писатели и дори художници — всеки, който според нея имаше потенциал да се издигне на върха. Вече бе подписала с „Раф Харбър“ — рок групата, която Саймън Кейл бе основал, и бе измъкнала Оливия Крайтън от алчните лапи на Бъд Шарп. И естествено, Киси. Тримата имаха добър потенциал за печалба, какъвто тя търсеше, но само трима клиенти не бяха достатъчни, за да се задържи дълго в бизнеса, след като свърши първоначалният й капитал.

Вдигна слънчевите си очила на челото и се замисли за Киси. Като се изключи магнетичното й превъплъщение в образа на Ирина от „Вишнева градина“ в студийна постановка и роля с една реплика в сапунена опера на Си Би Ес, нищо значимо не се бе случило в професионалната й кариера след спектакъла на „Котка върху горещ ламаринен покрив“. Киси отново бе спряла да ходи на прослушвания. Напоследък твърде много мъже минаваха през вратата на спалнята й и всеки нов любовник беше по-мускулест и по-тъп от предишния. Киси се нуждаеше от представяне, а Фльор още не можеше да измисли как да го уреди, а това не беше много окуражаващо за някого, който до пролетта трябваше да се докаже.

През стъклените врати зърна Чарли Кинканун — домакина им за уикенда. Чарли бе финансирал постановката на „Вишнева градина“ и така Фльор се бе запознала с него. Беше болезнено очевидно, че е влюбен до уши в Киси, но тъй като беше умен, чувствителен и преуспял, Киси не му обръщаше внимание. Тя предпочиташе яки загубеняци.

Вратите към вътрешния двор се плъзнаха зад гърба й и Киси пристъпи на верандата. Беше облечена за купона в миниатюрно гащеризонче на розови и сини райета. От ушите й висяха големи сребърни обеци с формата на сърце, а каишките на розовите й сандали с плоска подметка бяха украсени с разноцветни мъниста. Приличаше на седемгодишно момиченце с големи гърди.

— Става късно, Фльоринда, и гостите на онзи-как-му-беше-името започнаха да пристигат. Не смяташ ли да се преоблечеш?

Тя смукна от сламката с червило по края, топната във висока чаша с пиня колада.

— След минута. — Белите шорти, които Фльор бе навлякла върху черния бански, имаха отпред петно от горчица, а косата й висеше на клечки от солената вода. Тъй като Чарли Кинканун бе финансирал две-три постановки извън Бродуей, тя се надяваше да осъществи няколко контакта на купона довечера, затова се налагаше да изглежда прилично. Но първо се протегна, измъкна чашата с коктейла от ръката на Киси и отпи една глътка. — Ще ми се да престанеш да го наричаш „онзи-как-му-беше-името“. Чарли Кинканун е много мил и приятен мъж, при това богат.

Киси сбърчи нос.

— Тогава му стани гадже.

— Може и да му стана. Той ми харесва, Киси. Наистина ми харесва. Чарли е първият мъж, с когото си излизала, който не яде банани и не се блещи прехласнато срещу Емпайър Стейт Билдинг.

— Супер. Подарявам ти го с благословията си. — Киси взе от ръката й чашата с пиня колада. — Той ми напомня на един баптистки свещеник, когото някога познавах. Искаше да ме спаси, но се страхуваше, че ако го направи, ще спра да развратнича.

— Ти не „развратничиш“ с Чарли Кинканун. Ако имаш такова огромно желание да бъдеш секс бомба, прави го на сцената, там поне ще спечелиш пари и за двете ни.

— Говориш като истинска кръвопийца. От теб ще излезе страхотен агент. Между другото, забеляза ли онези момчета на плажа днес следобед, които се препъваха един в друг, опитвайки се да привлекат вниманието ти?

— Онова с бебешката чаша или другото, което размахваше светлинния меч от „Междузвездни войни“? — Ако слушаше Киси, щеше да повярва, че всеки мъж на земята мечтае за нея. Изтръска пясъка от краката си и се отправи към вратата. — По-добре да си взема един душ.

— И си облечи нещо прилично. Няма значение. Напразно се хабя.

— Сега съм бизнес магнат. Трябва да имам сериозен и делови вид.

— Онзи глупава черна рокля, която си донесла, те кара да изглеждаш мъртва, а не сериозна и делова.

Фльор не й обърна внимание и влезе вътре. Къщата имаше скосени тавани, облицовани с плочи подове и минималистична японска мебел. Тя видя собственика да седи върху диван, тапициран със златистожълта дамаска, и да се взира мрачно в чаша, пълна с нещо, което приличаше на двоен бърбън.

— Може ли да поговорим за минутка, Фльор? — попита той.

— Разбира се.

Домакинът отмести „Заекът се завръща“^[1], която четеше, за да й направи място до себе си. Чарли Кинканун й напомняше на герой, който Дъстин Хофман би могъл да изиграе — мъж, който въпреки парите си, успяваше да изглежда не съвсем в час с останалия свят. Имаше къса тъмна коса и приятни, леко неправилни черти в комбинация със сериозни кафяви очи, скрити зад очила с рогови рамки.

— Нещо не е наред ли? — попита тя.

Той завъртя чашата между пръстите си.

— Срамувам се, че ще прозвуча като неопитен юноша, но как преценяваш шансовете ми с Киси?

— Трудно е да се каже — опита да се измъкне Фльор.

— С други думи — никакви.

Той изглеждаше толкова тъжен и сладък, че сърцето й се сви от мъка за него.

— Вината не е твоя. В момента Киси е в тежък период на саморазрушение, което означава, че й е особено трудно да види човека в мъжа.

Чарли се замисли над думите й, а кафявите му очи станаха още по-сериозни.

— Настоящата ситуация е интересна размяна на ролите за мен. Свикнал съм жените да са активната страна. Зная, че не съм велик сексуален обект, но те обикновено не обръщат внимание на това заради парите ми.

Фльор се усмихна. Малцина бяха способни на подобна откровена самоирония и той й стана още по-симпатичен. Все пак трябваше да защити приятелката си.

— Какво точно искаш от нея?

— Не разбирам какво имаш предвид.

— Истинска връзка ли искаш, или всичко е само секс?

— Разбира се, че искам истинска връзка. Секс мога да намеря навсякъде.

Чарли изглеждаше толкова обиден, че тя остана доволна.

— Не зная дали това ще сработи, или не — подхвана след кратък размисъл Фльор, — но с изключение на Саймън, ти си единственият мъж, който е разбрал колко умна е Киси. Може би ще можеш да привлечеш вниманието й, ако пренебрегнеш тялото й и се съсредоточиш върху мозъка й.

Той я изгледа укорително.

— Не искам да прозвуча като шовинист, но е трудно да се пренебрегне тялото на Киси, особено за някой като мен, който има доста силни сексуални желания.

Тя му се усмихна съчувствено.

— Извинявай, но това е най-доброто, което мога да те посъветвам.

Пристигнаха неколцина гости и мъжки глас с лек акцент достигна до нея. Фльор вдигна глава и видя Мишел да влиза в стаята. Той беше част от театралната група на Киси и тя трябваше да се досети, че е поканен. Цялото й удоволствие от уикенда се изпари.

През годината, откакто се срещнаха, двамата два пъти се натъкваха един на друг и двата пъти едва си размениха по няколко думи. Спътникът на Мишел беше мускулест млад мъж с тъмна коса, която непрекъснато падаше върху очите му. Танцьор, реши Фльор, когато краката му машинално заеха първа позиция.

Стъклените врати бяха най-близкото й спасение. Тя му кимна кратко, извини се на Чарли и отново се изсули навън.

Луната бе изгряла, Киси бе изчезнала, а плажът пустееше. Фльор се нуждаеше от няколко минути, за да нахлузи бронята, преди да се върне вътре, да вземе душ и да се преоблече. Запъти се към морския бряг, после се разходи по мокрия пясък, по-далеч от къщата. Трябваше да се стегне, да не позволява толкова лесно да губи самообладание, ала всеки път когато видеше Мишел, имаше чувството, че отново се е върнала в детството.

Удари палеца си в камък, който не бе видяла, че стърчи от пясъка. Беше се отдалечила повече, отколкото възнамеряваше, и се обърна, за да се върне, но точно в този момент един мъж изникна иззад дюните на четиридесетина метра от нея. Нещо в стойката му в комбинация със самотния плаж я накара мигом да застане нащрек. Тъмният му силует се открояваше на фона на нощното небе — висок мъж, много по-едър и силен, отколкото всеки, с когото би искала да си има работа, а и явно проявяваше интерес към нея. Погледът й машинално се стрелна към далечните светлини на плажната къща, но разстоянието бе твърде голямо и дори и да извика за помощ, никой нямаше да я чуе.

Животът в Ню Йорк я бе направил параноична. Мъжът навярно беше някой от гостите на Чарли, отдалечил се от купона също като нея. На лунната светлина въображението й смътно очерта рошавата глава на Чарлс Менсън^[2] и още по-рунтавите му мустаци. Думата „суматоха“, заглавието на книгата на Винсънт Буглиози, просветна като мълния в главата й. Тя ускори крачка и се приближи до водата.

Мъжът изведнъж захвърли кутията с бира и се запъти към нея. Движеше се с дълги, бързи крачки и всяка клетка в тялото й се напрегна. Параноична или не, но нямаше намерение да стои и да чака, за да разбере какво искаше той. Заби крака в мокрия пясък и хукна.

Отначало чуваше само собственото си тежко дишане, но много скоро долови тропота на крака по пясъка зад нея. Сърцето й бясно заби. Той се бе втурнал след нея и тя трябваше да му избяга. Каза си, че може да го направи. Сега тичаше почти всеки ден. Мускулите й бяха силни. Трябваше само да увеличи скоростта.

Продължи да тича върху набития мокър пясък близо до водата. Разтягаше крака, размахваше ръце. Докато бягаше, не откъсваше поглед от плажната къща, ала тя все още бе отчайващо далеч. Ако се насочи към дюните, щеше да затъне в по-дълбокия пясък, но и той също. Пое дълбоко въздух. Рано или късно мъжът щеше да изостане. Тя можеше да се справи. Фльор се напрегна и затича с все сили.

Мъжът не изоставаше.

Дробовете й изгаряха, тя изгуби ритъма, задъхваше се. Думата „изнасилване“ кънтеше в главата й. Защо той не се отказваше?

— Остави ме на мира! — изкрещя младата жена.

Думите се изкривиха, превръщайки се в непонятни звуци, а тя изгуби още малко безценен въздух.

Той изкрещя нещо. Близо. Почти в ухото й. Гърдите й пламтяха. Мъжът докосна рамото й и Фльор изпищя. В следващия миг земята се надигна и двамата се строполиха на пясъка. Той отново извика същото и този път тя го чу.

— Цветенце!

Беше паднал отгоре й. Фльор се опитваше да си поеме дъх под тежестта му, пясъкът заскърца между зъбите й. С последни сили сви ръка в юмрук и замахна силно. Разнесе се рязко възклицание. Тежестта намаля, а краищата на косите му докоснаха бузата й, когато се повдигна на ръце над нея. Тя почувства дъха му върху лицето си и отново го удари.

Той се отдръпна, а Фльор се нахвърли върху него. Изпълзя на колене и започна да го налага с юмруци където й падне — по ръката, шията, гърдите — всеки удар бе съпроводен с ридание.

Най-после ръцете му се извиха като менгеме и я стиснаха.

— Престани, цветенце! Аз съм. Джейк.

— Зная, че си ти, копеле! Пусни ме!

— Не и докато не се успокоиш.

Тя дишаше учестено, с лице, притиснато към тениската му.

— Спокойна съм.

— Не си.

— Спокойна съм! — Тя си пое дъх и снижи глас. — Спокойна съм. Наистина.

— Сигурна ли си?

— Сигурна съм.

Той бавно я пусна.

— Добре тогава. Аз…

Фльор го цапардоса по главата.

— Кучи син!

— Оох!

Той вдигна ръка.

Следващият й юмрук го улучи по рамото.

— Ти, нагло, омразно…

— Престани! — Джейк сграбчи китката й. — Ако отново ме удариш, кълна се, ще ти отвърна.

Фльор сериозно се съмняваше, че ще изпълни заканата си, но клокочещата в гърдите й ярост бе започнала да стихва, ръцете я боляха и толкова й се виеше свят, че се боеше, че ще повърне, ако отново замахне.

Той клекна на пясъка до нея. Сплъстената му разрошена коса стигаше почти до раменете, а мустаците скриваха цялата му уста, с изключение на тази невъзможно пухкава долна устна. С тениската с логото на „Найки“, която не му стигаше до кръста, избелелите кафяви шорти и дългата коса като на беглец от закона, Джейк със същия успех можеше да носи върху гърдите си табела с надпис: УБИВАМ ЗА КЪШЕЙ ХЛЯБ.

— Защо не ми каза, че си ти?

Гласът й прозвуча като писклив вой заради недостига на въздух.

— Мислех, че си ме познала.

— И как да те позная? Тъмно е, а ти мязаш на издирван престъпник!

Той пусна китката й и се изправи, олюлявайки се. Не така си представяше тя срещата им. Не биваше да е с изплескани с горчица бели шорти и сплъстени коси, изхлузващи се от гумения ластик. Във фантазиите си се виждаше обсипана с диаманти, застанала величествено на стъпалата на казиното в Монте Карло, от едната страна под ръка с някой европейски принц, а от другата — с Лий Якока^[3].

— Снимам нов филм за Калибър — рече той. — Птичаря Калибър е ослепял, затова трябва да се науча да използвам колта си по звука. — Докато се изправяше, разтри рамото си. — Откога си станала такава пъзла?

— Откакто един мъж с вид на сериен убиец изскочи насреща ми иззад една пясъчна дюна.

— Ако окото ми посинее…

— Надявам се.

— По дяволите, Фльор…

Нищо не ставаше, както си го бе представяла. Фльор искаше да е хладна и далечна, да се държи, сякаш смътно си го спомня.

— Значи снимаш нов филм за Калибър. Колко жени удряш този път?

— Птичаря Калибър става по-чувствителен.

— Трябва да е истинско изпитание за теб.

— Не бъди злобарка, става ли?

В главата й избухнаха фойерверки и Фльор като че ли отново се пренесе под проливния дъжд на моравата пред къщата на Джони Гай Кели, завършвайки разговора, който едва бяха започнали.

— Ти ме използва да завършиш филма си. — Изплю думите през скованата си челюст. — Аз бях глупаво, наивно дете, което не искаше да си свали дрехите, но машината за любов на господин Голяма работа се задейства и набързо се справи с проблема. Ощастливи ме и ме накара с радост да сваля всичко. Мислеше ли за мен, докато ти връчваха „Оскар“?

Искаше да види вина, а вместо това той я нападна:

— Ти беше жертва на майка си, не моя — поне не чак толкова много. Изясни се с нея. А междувременно не обвинявай за всичко мен. Аз изгубих повече, отколкото можеш да си представиш.

Яростта й се взриви с нова сила.

— Ти! Ти сериозно ли се опитваш да се изкараш жертва?

Фльор отново замахна неволно с ръка. Нямаше намерение да го удря, но ръката й сякаш действаше по собствена воля.

Той я улови, преди да го удари.

— Да не си посмяла.

— Мисля, че е по-добре да свалиш ръцете си от нея — разнесе се познат глас откъм дюните.

И двамата се обърнаха и видяха Мишел. Приличаше на момче, случайно озовало се в компания на гиганти.

Джейк охлаби хватката си, но не пусна ръката й.

— Това е частно парти, приятел, така че по-добре не си пъхай носа в чужди дела.

Мишел се приближи. Беше облечен в спортно карирано сако и жълта мрежеста тениска. Вятърът разпиляваше меките руси кичури върху финото му, изваяно лице.

— Да се връщаме в къщата, Фльор.

Тя се втренчи слисано в брат си и изведнъж осъзна, че незнайно как той се бе обявил за неин защитник. Беше абсурдно. Мишел беше половин глава по-нисък от нея, а се осмеляваше да предизвика Джейк Коранда, мъж с мълниеносни рефлекси и страховит поглед на закоравял бандит.

Устните на Джейк се извиха присмехулно.

— Това е между мен и нея и ако не искаш да ти изритам задника, по-добре се омитай и ни остави насаме.

Звучеше като реплика от филм на Калибър и тя едва не се намеси, за да сложи край на тази смешна сцена. Трябваше да се намеси… но не го направи. Мишел, нейният закрилник. Наистина ли щеше да остане и да я защити?

— С удоволствие ще си тръгна — рече той с тих глас, — но Фльор идва с мен.

— Не разчитай на това — процеди Джейк.

Мишел пъхна ръце в джобовете на панталона, отказвайки да помръдне. Знаеше, че не му стигат физически сили да я отнеме насила от Джейк, затова бе решил да изчака и да го остави той да действа.

Птичаря Калибър не бе свикнал да си има работа с противник с тих глас, мека руса коса и деликатна физика.

Очите му се присвиха, когато се извърна към Фльор.

— Твой приятел?

— Той е… — Тя преглътна с усилие. — Това е брат ми, Майкъл Ан…

— Аз съм Мишел Савагар.

Джейк ги огледа внимателно, после отстъпи назад и ъгълчето на устата му леко се изкриви.

— Трябваше веднага да го кажеш. Отдавна се придържам към правилото да не бъда на едно и също място едновременно с двама представители на семейство Савагар. По-късно ще се видим, Фльор.

С тези думи се отдалечи надолу по плажа.

Фльор остана за миг втренчена в пясъка, после вдигна глава и прикова поглед в брат си.

— Той можеше да те прекърши надве.

Мишел сви рамене.

— Защо го направи? — попита меко тя.

Той отмести очи от нея и зарея поглед към океана.

— Ти си моя сестра — отвърна просто. — Аз съм мъж, мой дълг е да те защитавам.

Закрачи към къщата.

— Почакай.

Тя се отправи към него. Пясъкът теглеше краката й назад като стари мъчителни окови, но тя се освободи. В съзнанието й се мярнаха красивите рокли, които бе видяла във витрината на магазина. Що за човек бе той?

Той я изчака да приближи, но когато Фльор стигна до него, не знаеше какво да му каже. Прокашля се.

— Искаш ли… искаш ли да отидем някъде и да поговорим?

Изминаха няколко секунди.

— Добре.

Настаниха се в колата му и той подкара древното Ем Джи. Стигнаха мълчаливо до един крайпътен ресторант в Хамптън Бей. От джубокса се лееше гласът на Уили Нелсън, а сервитьорката им донесе миди, пържени картофки и кана бира. Отначало неуверено и със запъване Фльор започна да му описва детството си в манастира.

Той на свой ред й разказа за училището и за обичта към баба си. Тя узна, че Соланж му е оставила парите, с които е започнал бизнеса си. Неусетно се изниза един час, после друг. Младата жена му обясни какво е да се чувстваш прокуден, а той й сподели за ужаса си, когато осъзнал, че е хомосексуалист. Докато сините светлини на неоновия надпис отвън на прозореца проблясваха в косите му, тя се облегна на надрасканата дървена облегалка на пейката и му каза за Флин и Белинда.

Очите му потъмняха и тя видя стаената в тях горчивина.

— Това обяснява много неща.

Разговаряха за Алексей и откриха, че се разбират идеално. Ресторантът постепенно се изпразни, скоро щяха да затварят.

— Толкова много ти завиждах — призна Фльор накрая. — Мислех, че имаш всичко, което ми бе отказано.

— А аз жадувах да съм на твоето място — отвърна Мишел. — Далеч от двамата.

От кухнята се чуваше потракването на съдове и сервитьорката им хвърляше сърдити погледи. Фльор разбра, че Мишел иска да й каже още нещо, но му беше трудно да изрече думите.

— Кажи ми.

Той сведе очи към очуканата маса.

— Искам да създам дрехи за теб — промълви накрая. — Винаги съм го искал.

 

 

На следващата сутрин Фльор облече оранжеви бикини на бели ивици, прибра косата си в хлабав кок и навлече къс бял плажен халат. В дневната нямаше никого, но през прозореца зърна Чарли и Мишел, излегнати върху шезлонги на терасата, да прелистват неделните вестници. Тя се усмихна, като видя как беше облечен днес Мишел — бермуди и изумруденозелена тениска с надпис на гърба: „Химическо за един ден“. След толкова години на ненужна омраза съдбата й бе направила неочакван подарък — брат. Още не можеше да го осмисли.

Отиде в кухнята и си наля чаша кафе.

— Какво ще кажеш да налееш още една?

Тя се извъртя рязко и видя Джейк на прага. Дългата му коса бе мокра от душа. Беше облечен в сива тениска и избелели плажни шорти, които приличаха на същите, които носеше преди шест години, когато Белинда го бе поканила на барбекю в задния двор. Вече бе разбрала, че снощната им среща не е била случайна. Той беше един от гостите на Чарли, знаел е, че тя е тук, и бе излязъл да я търси.

— Сам си налей — изръмжа тя и се обърна.

— Снощи не исках да те изплаша. — Ръката му докосна нейната, докато се протягаше към кафеника. Лъхна я ухание на сапун и ментова паста за зъби. — Не бях съвсем трезвен. Съжалявам, цветенце.

Тя скръсти ръце пред гърдите.

— Аз също съжалявам. Че не ти сцепих главата.

Той се облегна на кухненския плот и отпи от кафето.

— Ти се справи добре в „Затъмнението“. По-добре, отколкото очаквах.

— Брей, благодаря.

— Искаш ли да се разходим по плажа?

Тя понечи да откаже, но чу един гостите на Чарли, който слизаше долу. Откриваше й се добра възможност да излее всичко, което й се бе насъбрало.

— След теб.

Двамата се измъкнаха през страничната врата, избягвайки групата на терасата. Фльор свали еспадрилите и ги захвърли. Вятърът подмяташе дългата му коса на безстрашен каубой от Дивия запад. Нито един от двамата не заговори, докато не стигнаха до водата.

— Тази сутрин си поговорих малко с брат ти. Майкъл е свестен тип.

Той наистина ли си въобразяваше, че може толкова лесно да отмие изминалите години?

— Искаш да кажеш, свестен за дизайнер.

— Няма да ме предизвикаш, колкото и да се стараеш.

Тя щеше да се погрижи за това.

Джейк се пльосна на пясъка.

— Хайде, цветенце, излей си душата.

Язвителните думи клокочеха в нея, гневът и горчивината бяха готови всеки миг да изригнат. Но докато гледаше как баща и син пускат китайско хвърчило с опашка в жълто и синьо, Фльор осъзна, че не може да изрече нито дума, не и ако искаше да запази малкото останки от гордостта си.

— Няма дълбоки белези — сви рамене младата жена. — Ти не беше чак толкова важен. — Застави се да седне до него на пясъка. — Ти си този, комуто се наложи да живее със стореното.

Джейк присви очи срещу слънцето.

— Ако не е било толкова важно, защо се отказа от кариера, с която печелеше купища пари? И защо аз не мога да напиша нито ред след „Затъмнение в неделя сутрин“?

Прониза я злорадо задоволство.

— Наистина ли не си написал нито ред?

— Не си чувала за нито една нова пиеса с моето име, нали? Получих шибан творчески блокаж.

— Много лошо.

Той метна една раковина във водата.

— Чудна работа. Пишех превъзходно, преди вие двете с мамичка да се появите.

— Я почакай. Да не би да обвиняваш мен?

— Не — въздъхна Джейк. — Просто се държа гаднярски.

— Най-после едно нещо, в което те бива.

Той я погледна в очите.

— Това, което се случи между нас през онзи уикенд, няма нищо общо с филма.

— Да бе. — Въпреки намерението й, думите сами потекоха: — Онзи филм означаваше всичко за теб, а аз съсипвах големия ти шанс. Едно деветнайсетгодишно хлапе, имало нещастието да се влюби погрешно в теб. Ти беше зрял мъж и отговорността беше изцяло твоя.

— Аз бях на двайсет и осем. И повярвай ми, през онази нощ не приличаше на дете.

— Моята майка ти е била любовница!

— Ако това ще те утеши, никога не сме стигали до мръсната част.

— Не искам да слушам.

— Единственото, което мога да кажа в своя защита, е, че не умеех да преценявам добре хората.

Фльор познаваше майка си достатъчно добре, за да повярва, че Белинда се е отказала толкова лесно, но не й пукаше.

— Щом си такъв господин Невинност, защо оттогава не си могъл да пишеш? Не претендирам, че мога да надникна в тъмните глъбини на психиката ти, но сигурно има някаква връзка между творческия ти блокаж и това, което стори на онова глупаво деветнайсетгодишно хлапе.

Той скочи на крака, посипвайки я с пясък.

— И откога съм номиниран за светец? Ти беше на деветнайсет години и външността ти не беше на дете.

Джейк изхлузи тениската през главата и затича към водата, гмурна се под вълната, после заплува. Както винаги, не беше в блестяща форма. Големият мъжага. Истинският мъж. Кинозвезда. Копеле. Искаше да му натрие носа и когато той най-после изплува, тя развърза колана на плажния халат и го остави да се свлече на пясъка. Отдолу беше с миниатюрния секси бански, който Киси й бе купила, и тя се постара той да я разгледа добре, докато вървеше към водата с идеалната походка на супермодел, сякаш дефилираше по модния подиум — единият крак пред другия, с ритмично полюшващи се бедра. Когато стигна до водата, вдигна ръце, за да прибере един непокорен кичур, измъкнал се от фибите, като се протегна небрежно, от което краката й сякаш станаха още по-дълги.

С крайчеца на окото си го стрелна с поглед, за да провери дали я гледа. Негодникът не можеше да откъсне очи. Добре. Нека да изяде от мъка спаруженото си сърце.

Хвърли се във водата и поплува малко, сетне излезе и се отправи към Джейк, който седеше на пясъка. Халатът й бе надиплен в скута му и когато Фльор се наведе да го вземе, той го дръпна.

— Позволи на човек да се порадва. От три месеца съм в компанията само на коне, а това тук е приятна промяна на пейзажа.

Тя се изправи и се отдалечи. Джейк Коранда беше мъртъв за нея, като нейната баба, която никога не бе познавала.

 

 

Джейк остана да гледа след нея, докато не се скри в къщата. Красивото деветнайсетгодишно момиче, което бе разрушило живота му, потапяйки го в депресия, не можеше да стъпи на малкия пръст на тази жена. Тя бе въплъщение на мечтата на всеки мъж. Дали бе игра на въображението му, или стегнатото й малко задниче стърчеше още по-наперено над онези изумителни крака? Трябваше да й даде халата, за да не се измъчва, наблюдавайки тялото й в тези абсурдно оскъдни оранжеви гащички с тънки връвчици. Можеше да изяде бикините на три хапки.

Закрачи към водата, за да се охлади. Мъжът, който пускаше хвърчилото с хлапето си, бе видял Цветенцето още щом бе превалила дюните и сега бе влязъл във водата, за да се наслади по-добре на гледката. Винаги беше така — мъжете се препъваха, докато я зяпат, а тя преминаваше покрай тях, незабелязваща суматохата, която бе предизвикала. Тя беше грозното патенце, което не се задържаше пред огледалото достатъчно дълго, за да разбере, че се е превърнало в лебед.

Джейк поплува малко, после се върна на плажа. Халатът на Фльор лежеше на пясъка. Той го вдигна и отново го лъхна нежното цветно ухание, което бе доловил миналата нощ, когато се боричкаше с него. Той се бе държал като истински негодник, но тя му бе дала достоен отпор. Винаги го бе правила, по един или друг начин.

Заби пети в пясъка. В главата му зазвуча музика, Отис Рединг, „Кридънс Клиъруотър“. Тя бе възкресила звуците от Виетнам. Никога нямаше да забрави онази нощ, когато бе коленичил под поройния дъжд на моравата пред дома на Джони Гай, а тя хлипаше в прегръдките му. Фльор бе пробила огромна дупка в стената, с която се бе оградил — и която мислеше за сигурна — и оттогава той не можеше да пише от страх проклетото нещо да не се сгромоляса докрай. Писането бе единственият начин, с който някога бе можел да се изразява, и без него Джейк имаше чувството, че животът му е осакатен.

Докато се взираше в плажната къща, той се питаше дали жената, в която тя се бе превърнала, не държи ключа от затвора, в който се бе озовал.