Сюзън Елизабет Филипс
Бляскаво момиче (15)

14

— Няма да ме убедиш, че се гневя напразно.

— О, я стига, Калибър!

Фльор се събуди малко след два сутринта и откри, че е сама в леглото. Нахлузи набързо бикините си и черния пуловер на Джейк с отрязаните ръкави, сетне се отправи към кухнята, където го завари да се наслаждава лакомо на голяма купа, накамарена догоре със сладолед. Започна да й крещи още щом я съзря и оттогава не бяха спрели да се дърлят.

— Трябваше да ми кажеш, преди да го направим.

Той пусна чинията в умивалника и завъртя крана.

— Да го направим? Притежаваш истинска дарба за себеизразяване. Когато пораснеш, трябва да станеш писател. И кога ще стане това? Когато станеш на петдесет?

— Не ми се прави на голяма умница и не ми пробутвай остроумията си. Не беше редно, цветенце, да не ми кажеш, че си… новобранка.

Тя му се усмихна сладко.

— Боиш се, че на сутринта няма да те уважавам?

Тя ставаше все по-добра в словесната размяна на саркастични остроумия, но искаше той да престане да спори и да я целуне. Започна да отваря напосоки чекмеджетата, търсейки някакъв ластик.

— По дяволите, цветенце! Нямаше да бъда толкова груб!

— Груб ли беше? Сигурно се шегуваш. Можех да те поема със затворени очи.

Откри един ластик и върза косата си на опашка високо на тила. После отиде в дневната и взе няколкото дебели квадратни свещи, които бе видяла на масата.

Той я следваше по петите, като че ли беше немирно хлапе, което трябва постоянно да се надзирава.

— Какво правиш?

— Смятам да си взема вана.

— Почти три сутринта е.

— И какво от това? Цялата смърдя.

За пръв път, откакто тя влезе в кухнята, той се отпусна.

— Нима? И защо?

Той почти успя да изобрази прочутата си крива усмивка, а на нея й се прииска едновременно да го цапардоса и целуне.

— Ти си експертът. Ти ми кажи.

Пуловерът му не покриваше изцяло бикините и тя завъртя дупе, докато минаваше покрай него.

Фльор подреди свещите по края на ваната, запали ги и щедро изля вътре пяна за баня от шишето, оставено отстрани. Незнайно защо не мислеше, че е на Джейк. Ненавиждаше всички жени, с които някога бе излизал.

Докато ваната се пълнеше, усука опашката на хлабав кок и я прихвана с шнолата, която бе изровила от несесера с гримовете, който държеше в чантата си. Независимо какво бе казал Джейк, тя не съжаляваше за случилото се помежду им. Дотук с живота, който другите й налагаха. Този избор беше единствено неин. А когато той беше вътре в нея, тя имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне от огромната й любов към него.

Плъзна се във водата. Пламъците на свещите се отразяваха от стъклената стена, висяща от едната страна на скалата, и на Фльор й се струваше, че се носи в космическото пространство. Припомни си онзи болезнено сладък миг, когато той влезе в нея, и нежността му след това.

— Това частно парти ли е, или всеки може да се присъедини?

Той вече смъкваше ципа на джинсите, така че въпросът бе по-скоро риторичен.

— Зависи дали си приключил с лекцията.

— Дотук с лекциите.

Той промърмори още нещо, докато влизаше във водата и се настаняваше до нея.

— Какво каза?

— Нищо.

— Кажи ми.

— Добре. Казах, че съжалявам.

Тя се подпря на лакти.

— За какво съжаляваш? За какво точно съжаляваш?

Джейк навярно бе доловил треперенето в гласа й, защото я взе в прегръдките си.

— За нищо, бебче. Не съжалявам за нищо, освен че бях груб с теб.

И в следващия миг той я целуваше, а тя му отвръщаше. Косата й се изхлузи от шнолата и се разпиля по раменете й, но нито един от двамата не забеляза. Краката и ръцете им се преплетоха, те се потопиха сред благоуханните мехурчета, а косата на Фльор ги обви като златно покривало. Джейк измъкна тапата и изпусна водата, за да могат да дишат. Сетне я люби толкова сладко и нежно, че отново изтръгна викове на екстаз от гърдите й, докато той я усмиряваше с целувките си.

После я уви в пухкава хавлиена кърпа.

— А сега, след като окончателно ме изтощи — поде той, — какво ще кажеш да ме нахраниш? Аз съм калпав готвач, а откакто се прибрах, не съм ял нищо, освен сладолед и чипс.

— Не си го и помисляй. Аз съм богато хлапе, забрави ли?

— Да не би да ми казваш, че не умееш да готвиш? — възмути се Джейк, докато увиваше друга кърпа около бедрата си.

— Може би ще си спомня как се варят твърди яйца.

— Дори аз мога да се справя по-добре.

През следващия час двамата вилняха из кухнята. Изпекоха пържоли, които имаха нахалството да заприличат на подметка, кремираха цяла френска франзела в опити да я запекат на скарата и спретнаха салата от увехнала маруля и спаружени моркови. Фльор никога не бе яла нещо по-вкусно в живота си.

 

 

В неделя сутринта смятаха да излязат да потичат, но вместо това се върнаха в леглото и отново се любиха. Следобед играха карти, той й разказа тъпи вицове и се насладиха на още една еротична вана. В понеделник Джейк я събуди малко преди зазоряване, за да потеглят за Лос Анджелис. И двамата бяха с коли, затова щяха да пътуват отделно. Той я целуна, след като тя се качи в поршето.

— Внимавай със завоите, ясно?

— Ти също.

Предишния ден тя се бе обадила на Белинда и виновно бе повторила лъжата, че Лин има нужда от нея. Сега подкара направо към студиото.

Когато излезе от гримьорната, Фльор завари Джейк и Джони Гай да спорят, задето Джейк не бе преработил сценария през уикенда. Джейк й кимна хладно. Тя ненавиждаше мисълта, че останалите ще започнат да сплетничат за тях, и си каза, че оценява дискретността му. Въпреки това изпита леко разочарование.

Джони Гай се приближи към нея.

— А сега, скъпа, зная, че в петък ти беше малко трудно, но днес ще се опитаме да облекчим сцената. Аз съм направил някои промени…

— Не са нужни никакви промени — чу се Фльор да изрича. — Да го направим както се полага.

Режисьорът я погледна несигурно. Тя вдигна двата палеца, сякаш беше летец изпитател, отлитащ на патрулен полет. Можеше да изиграе сцената. И този път нямаше да позволи Джейк да забрави, че насреща си има жена, а не дете.

Появи се Джейк в костюма за ролята. Джони Гай започна да нахвърля сцената, но Джейк го прекъсна.

— Мислех, че вече решихме да изрежем повечето от това. Вече разбрахме, че тя не може да се справи. Да не губим повече време.

Тя отвори уста, но Джони Гай я изпревари.

— Малката дама заяви, че иска да опита. — Обърна се към екипа. — Време е за шоу, момчета и момичета. Да се залавяме за работа.

Камерата се завъртя. Джейк се втренчи сърдито в нея от другия край на малката спалня. Тя му се ухили и пръстите й се заеха с копчетата. Той беше прекалено самонадеян и тя щеше да му покаже. Прекрачи роклята, скупчена на пода, без да откъсва очи от неговите. Сега имаха тайни, за които знаеха само те двамата. Той беше забавен, влудяващ и мил и тя го обичаше с цялото си сърце. И той сигурно изпитваше същото — поне малко — иначе никога не би могъл да я люби толкова сластно и нежно.

Моля те, обичай ме. Поне малко.

Тя разкопча сутиена. Джейк се намръщи и пристъпи настрани от мястото си.

— Стоп!

— По дяволите, Джако, аз съм този, който командва тук! Тя се справя страхотно. Какво ти става? — Режисьорът се плесна по бедрото. — Никой не може да вика „стоп“, освен мен! Никой!

Той продължи да се пеняви, а Джейк се начумери още повече. Накрая се оплака, че някой преместил стола, а Джони Гай едва не го халоса.

— Всичко е наред — обърна се Фльор към режисьора, чувствайки се като жена, владееща се изцяло. — Готова съм да го направя отново.

Камерата се завъртя. Лицето на Джейк бе потъмняло като буреносен облак. Сутиенът бе свален. Тя го разкопча бавно, дразнейки го, измъчвайки го с прекрасната си новопридобита сила. Наведе се, смъкна гащичките и пристъпи към него.

Когато разкопча ризата му и плъзна ръце под нея, тялото му се напрегна. Тя докосна мястото, което бе целунала тази сутрин. Притисна бедра към неговите, после направи нещо, което не бяха репетирали. Наведе се и близна с език едно от зърната му.

— Стоп! За монтаж! — изкрещя Джони Гай и заподскача ликуващо като играчка на пружина, изскочила от кутията. — Прекрасно, агънце! Просто прекрасно!

Джейк свъси вежди, изтръгна от ръцете на гардеробиерката бялата хавлиена роба и побърза да напъха Фльор в нея.

По време на почивката тя зърна Лин. Тъй като не желаеше другата актриса да разбира, че е ходила до дома на Джейк, не можеше да я попита направо дали тя е изпратила бележката, затова започна да я подпитва отдалеч. Но Лин не се хвана на въдицата. Фльор се закле, че рано или късно ще изкопчи истината от колежката си.

През останалата част от сутринта работата продължи без проблеми и в късния следобед вече бяха презаснели целия материал от петък и започнаха да снимат сцената с двамата в леглото. Джони Гай улови всичко — напрежението на Джейк, чувството му за вина, терзанията и болката, клокочещи под повърхността… и безмилостното съблазняване на Лизи. Джейк почти не й продума, докато камерата се въртеше, но сцената бе наситена с емоции и двамата трябваше да се съсредоточат максимално.

Той изчезна веднага щом приключиха със снимките за деня. И двамата почти не бяха спали през изминалите две нощи и Фльор си каза, че той сигурно е уморен. Но през следващите няколко дни той се държеше на разстояние и й ставаше все по-трудно да измисля успокоителни извинения. Джейк я избягваше.

Уикендът дойде и отмина, а надеждите й, че той ще й се обади, се стопиха, изместени от отчаянието. В понеделник сутринта тя се замисли дали да не говори открито с него, но прекалено много се страхуваше да не се хвърли в обятията му, просейки любовта му, а нямаше да може да понесе подобно унижение. С поведението си Джейк й даваше съвсем ясно да разбере, че не бива да се придава голяма важност на случилото се между тях в Мороу Бей.

Вместо да брои дните, Фльор отмяташе часовете, оставащи до края на снимките. В четвъртък беше последният й ден на снимачната площадка. Тя се движеше като робот по време на сцената с Лин, засне няколко кадъра в близък план и се прибра у дома напълно сломена.

— Джейк каза ли ти нещо за партито в къщата на Джони Гай през уикенда? — попита я Белинда по време на вечерята. — Предполагам, че той също ще присъства.

— Не зная. Не сме говорили за това.

Фльор за нищо на света нямаше да сподели с Белинда за чувствата си към Джейк, затова се извини и се оттегли в стаята си.

 

 

На приема по случай завършването на снимките на „Затъмнение в неделя сутрин“ се бяха събрали най-влиятелните лица в Холивуд, което не беше чудно, тъй като Марсела, съпругата на Джони Гай, бе една от най-преуспяващите и предпочитани домакини във филмовата индустрия. Очевидно Фльор си оставаше все същата доверчива наивница. До последната минута тя таеше крехката надежда, че Джейк ще я покани да бъде негова дама за вечерта. Вместо това накрая отиде с Белинда.

Марсела бе изпълнила къщата на семейство Кели в Брентуд с цветя, свещи и музика. Фльор знаеше, че единственият начин да преживее вечерта, запазвайки достойнството си, бе да влезе в образа на Бляскавото момиче. Облече се по-старателно от обикновено. Избра копринена рокля в цвят екрю с преливащи се ивици в сиво, бежово и керемиденокафявата гама. Роклята я обгръщаше като тръба и отдалеч напомняше египетски стил, който Фльор подчерта с широки златни гривни и сандали без ток със закопчалки, украсени отпред със скъпоценни камъни. Сплете косата си на плитка, докато беше мокра, а когато изсъхна, я разчеса и сега се спускаше на ситни вълни по гърба й. Марсела Кели й заяви, че прилича досущ на Клеопатра, но в рус вариант.

Марсела притежаваше изискани маниери и елегантна осанка, за разлика от съпруга си Джони Гай, който имаше по-простоват и обикновен вид. Докато той се движеше наоколо с кутийка с портокалов сок в едната ръка и кубинска пура в другата, Марсела предлагаше любезно на гостите да опитат от ордьоврите — пушена сьомга, маринована в текила, канапе, украсено с ядивни листа от кактус, и бение, пълнени с хидропонично отглеждани зеленчуци.

Фльор наблюдаваше тълпата над главата на Дик Спано, но Джейк не се виждаше никъде. Белинда бе притиснала в един ъгъл Кърк Дъглас. Актьорът я слушаше с леко развеселено изражение, докато тя несъмнено го бомбардираше с историята на всички филми с негово участие, някои от които той навярно вече бе забравил. Фльор отпиваше от питието си и се преструваше, че слуша събеседника си — актьор, изгряваща звезда, който се бе залепил за нея. Отвън се чуваше тътен на гръмотевици. После тълпата се раздели и тя зърна Джейк.

Беше дошъл с Лин и последния й любовник, режисьор на документални филми. Сърцето на Фльор се сви. Марсела Кели се спусна към Джейк и го поведе през тълпата, демонстрирайки най-важния си гост за вечерта. Фльор не можа да го понесе. Извини се на изгряващата звезда и се заключи в банята, където се облегна на вратата и си каза, че — каквото и да й струва — тази вечер ще се осланя единствено на гордостта си. Той щеше да я запомни облечена като Клеопатра, ухажвана от поредния холивудски красавец.

Най-сетне събра достатъчно сили, измъкна се от банята и се смеси с гостите. Дъждът трополеше по извитите двукрили прозорци. Огледа се и видя, че Джейк е изчезнал. Миг по-късно осъзна, че и Белинда не се виждаше никъде.

Би могло да е съвпадение, но тя познаваше твърде добре майка си и мигом й призля. Аз само правя това, което е най-доброто за теб, бебче. Ами ако Белинда е отгатнала чувствата на дъщеря си и е решила да се намеси? Фльор потръпна при мисълта.

Започна да я търси и промушвайки се между гостите, се придвижваше от стая в стая, докато в главата й се разиграваше въображаем разговор. Само й дай шанс, Джейк, и аз съм сигурна, че ти ще се влюбиш в нея също толкова силно, както и тя в теб. Двамата сте идеална двойка.

Фльор никога нямаше да й го прости.

След като обиколи напразно всички стаи на долния етаж, момичето се промъкна на горния етаж и макар че залови Лин и любовника й в доста неудобна поза, не можа да открие майка си. Тъкмо се канеше да се върне долу, когато чу шум откъм спалнята на Марсела Кели. Надникна вътре.

— Няма за какво повече да говорим. Да се върнем при гостите.

Беше гласът на Джейк. Сърцето й се качи в гърлото и Фльор пристъпи безшумно в спалнята.

— Само още две минути заради старите времена — примоли се Белинда. — Помниш ли колко се забавлявахме в онзи ужасен мотел в Айова? Никога няма да забравя онази сутрин.

Интимната нотка в гласа на Белинда сепна Фльор. Когато пристъпи по-навътре в стаята, зърна отраженията им във високото старинно огледало — Белинда в перленорозов костюм на „Карл Лагерфелд“ и Джейк в сако, което изглеждаше почти прилично. Стояха в нещо като ниша за обличане. Той скръсти ръце пред гърдите. Белинда протегна ръка и го докосна. Гърлото на Фльор пресъхна, когато видя ужасяващо нежното изражение на майка си.

— Навярно твоята мисия в живота е да разбиваш сърцата на жените от семейство Савагар — промълви тя. — Аз разбирам бунтовническия дух, затова от самото начало знаех, че не съм достатъчно специална за теб. Но Фльор е. Не го ли виждаш? Двамата си принадлежите, а ти разбиваш сърцето й.

Фльор заби нокти в дланите си.

Джейк се отдръпна от Белинда.

— Не го прави.

— Аз я изпратих при теб! — възкликна тя. — Аз ти я изпратих, а сега ти предаваш доверието ми!

— Доверие! Ти я изпрати при мен, за да спасиш петминутни кадри от един филм! Защото не искаше да свършат на пода в монтажната! Пет минути от скъпоценната кариера на Бляскавото момиче. Чукай дъщеря ми, Коранда, за да спаси моето бебче кариерата си. Това ми каза.

Стомахът на Фльор се присви болезнено.

— Не бъди лицемер — изсъска Белинда. — Аз спасих твоя филм.

— Филмът не беше чак толкова застрашен.

— На мен не ми изглеждаше така. Направих това, което трябваше.

— Да бе. Подхвърли дъщеря си в спалнята ми, за да получи магическото лекарство на мамичка. Я ми кажи нещо, Белинда. Това ли е твоят стил? Да пробваш първо ти любовниците на дъщеря си? Да ги преслушаш, за да си сигурна, че отговарят на стандартите ти, преди да ги пуснеш в леглото на бебчето си?

Стаята се завъртя около Фльор.

Презрението на Джейк сякаш възпламени въздуха.

— Що за жена си ти, по дяволите?

— Аз съм жена, която обича дъщеря си.

— Празни приказки. Ти дори не познаваш дъщеря си. Единственият човек, когото обичаш, си ти самата.

Той се извъртя и се озова лице в лице с отражението на Фльор в огледалото.

Фльор не помръдна. Болката в гърдите й я разкъсваше като ужасен и страшен звяр, отнемайки дъха й, превръщаше света в черна и грозна пустиня.

Джейк тутакси се озова до нея.

— Цветенце…

Белинда издаде тих сподавен звук.

— О, господи! Бебчето ми! — Изтича към Фльор и сграбчи ръцете й. — Всичко е наред, мъничката ми.

Сълзи се стичаха по страните на Фльор. Тя ги избута и отстъпи назад — непохватно и вдървено, опитвайки се да избяга от ужасния звяр, вкопчил нокти в душата й.

— Не ме докосвайте! Да не е посмял някой от вас да ме докосне!

Лицето на Белинда се сгърчи.

— Миличка… позволи ми да ти обясня. Трябваше да ти помогна. Трябваше… Не разбираш ли? Можеше да съсипеш всичко — кариерата си, всичките си планове, нашите мечти. Сега си знаменитост. Правилата за теб са различни. Не го ли осъзнаваш?

— Млъквай! — изкрещя Фльор. — Ти си мръсна! И двамата сте мръсни!

— Моля те, бебче…

Фльор замахна назад и с все сила зашлеви майка си през лицето. Белинда извика и политна назад.

— Фльор!

Джейк се спусна към нея.

Тя стисна зъби и изръмжа като диво животно.

— Стой по-далеч от мен!

— Изслушай ме, Фльор.

Той протегна ръка към нея, но тя подивя и се нахвърли отгоре му, крещеше, риташе, удряше… Господи, искаше да го убие! Той се опита да улови ръцете й, но тя се отскубна и изхвърча от стаята, полетя надолу по стълбите. Десетки слисани лица се вторачиха в нея, докато тичаше през фоайето към вратата.

Дъждът заплющя върху нея. Искаше й се да бе лед — малки ледени остриета, които да се врежат в нея, да накълцат плътта и костите й на хиляди късчета, достатъчно малки, за да ги отмие навеки пороят. Вдигна мокрите поли на роклята и хукна надолу по извитата алея за коли. Каишките на сандалите се впиваха в краката й, подметките се плъзгаха върху мокрия асфалт, но тя не спря. Затича за по-напряко през тревата към външния портал.

Фльор чу, че Джейк бяга след нея, викайки името й през дъжда, и хукна още по-бързо. Косата й се бе залепила за бузите. Той изруга и тропотът от стъпките му се усили. Сграбчи я за рамото и тя изгуби равновесие. Препъна се в мократа коприна и двамата паднаха, както през онзи първи снимачен ден пред фермерската къща.

— Престани, цветенце. Моля те, спри се. — Притегли я в прегръдките си и я притисна здраво към гърдите си върху просмуканата от дъжда земя. Пръстите му се вплетоха в мократа й коса, а дишането му бе тежко и накъсано. — Не можеш да си отидеш просто така. Позволи ми да те заведа у вас. Позволи ми да ти обясня.

Тя бе повярвала, че той я желаеше през онази нощ. Малката бежова рокля и комбинезонът с телесен цвят, и блестящите златни халки, полюшващи се от ушите й… Всичко е било подбрано от Белинда. Майка й я бе изпратила при него в сценичен костюм.

— Махни си ръцете от мен!

Той я стисна още по-силно и я обърна с лице към него. Сакото му бе пропито с вода и кал. Дъждът се стичаше на поточета по изсечените скули.

— Изслушай ме. Това, което чу, не е цялата история.

Тя оголи зъби като малко зверче.

— Бил ли си любовник на майка ми?

— Не… — Джейк плъзна палци по страните й. — Тя дойде в стаята ми, но аз спрях. Аз не съм…

— Тя е написала онази бележка! Тя ме е изпратила при теб, за да ме любиш!

— Да. Но това, което се случи онази нощ, беше само между нас двамата.

— Негодник! — Тя замахна с юмруци към него. — Не се опитвай да ме убеждаваш, че си ме завел в леглото, защото си се влюбил в мен!

Той улови китките й.

— Цветенце, има различни видове любов. Аз много те харесвам и държа на теб. Аз…

— Млъквай! — Фльор отново се опита да го удари. — Аз те обичах! Обичах те с цялото си същество и не желая да слушам тъпите ти дрънканици! Пусни ме!

Джейк охлаби хватката си и бавно я пусна. Тя се изправи, олюлявайки се. Мократа й коса висеше на сплъстени кичури около лицето, думите й излизаха на пресекулки.

— Ако наистина искаш да ми помогнеш… намери Лин. А след това задръж Белинда по-далеч от мен. За час. Задръж я по-далеч от мен… най-малко за час.

— Цветенце…

— Направи го, копеле. Заслужавам поне това.

Двамата стояха под дъжда, гърдите им тежко се повдигаха, водата се стичаше от косите им. Той кимна и закрачи към къщата.

Лин закара Фльор у тях, без да задава въпроси. Не искаше да я оставя сама, но Фльор й обеща, че веднага ще си легне. Веднага щом Лин замина, девойката нахвърля някакви дрехи в най-големия куфар, съдра от себе си съсипаната рокля и се напъха в първите попаднали джинси. Джейк и Белинда бяха заговорничели против нея, бяха я използвали… А тя ги бе улеснила. Запита се дали са говорили за нея, докато са отмаряли в леглото, Джейк й бе казал, че не са стигнали докрай, но са отишли достатъчно далеч. Мисълта бе толкова отвратителна, че й се повдигна.

Затвори куфара, обади се на аерогарата и си запази билет за следващия полет до Париж. Оставаше й да свърши само още нещо, преди да замине…

 

 

Когато Джейк най-сетне пусна Белинда, тя бе обезумяла от тревога. Паниката я сграбчи с пълна сила, когато пристигна пред къщата и видя, че поршето го няма. Изтича в стаята на Фльор и видя разхвърляните дрехи по леглото. Мократа египетска рокля лежеше смачкана на пода. Тя я вдигна и я притисна към бузата си. Естествено, че Фльор е разстроена, но тя щеше да се върне. Просто й бе нужно малко време, за да се успокои, това бе всичко. Белинда и Фльор бяха неразделни; всички го знаеха. Двете бяха повече от майка и дъщеря. Бяха най-добрите приятелки.

Белинда забеляза светлина в банята. Със съсипаната рокля в ръце, отиде да угаси лампата.

Първо видя ножицата, проблясваща на дъното на ваната, после нададе тих болезнен вик. На пода лежеше голяма купчина мокра руса коса.

 

 

Джейк караше безцелно, опитвайки се да не мисли, но ледената буца в гърдите му не се стопяваше. В онзи ден, когато Фльор се появи на прага на дома му, той беше на края на силите. Трябваше да я изплаши и да я накара да побегне, както възнамеряваше. Но не бе намерил сили да й устои.

Беше излязъл от богатите изискани предградия и сега шофираше по мокрите и пусти улици — сърцето на Лос Анджелис. Беше свалил калното и смачкано сако и шофираше по риза. Тя беше толкова красива. Чувствена, вълнуваща… Първия път й причини болка, но тя не се отдръпна, продължи да му вярва.

Игрището беше в края на улицата, осеяна с боклуци и разбити мечти. Катерушката бе останала без хоризонталните лостове, а люлката беше без люлки. Самотна крушка осветяваше дъската с ръждива скоба, от която висяха остатъци от мрежа. Джейк паркира колата и се пресегна към задната седалка, за да вземе топката. Само едно дете можеше да бъде толкова глупаво и безрезервно доверчиво като нея. Дете, на което животът не е нанесъл достатъчно жестоки удари, за да закоравее и поумнее.

Но сега животът й бе нанесъл съкрушителен удар. Той прецапа през калната локва на улицата, за да стигне до празната детска площадка. Сега тя беше повалена в истински нокаут и никога повече нямаше да бъде толкова глупава и наивна.

Джейк стъпи на напукания асфалт и задриблира с топката. Тя отскачаше от асфалта, удряше ръката му, усещането беше толкова приятно, разбираемо. Не искаше да си спомня Фльор, излегнала се във ваната му, заобиколена от запалените свещи. Красива, мокра, със замъглени от желание очи. Не искаше да мисли за това, което й бе причинил.

Подскочи високо и вкара топката в коша, забърсвайки ръка в желязото. Скобата потрепери, а ръката го заболя, но тълпата избухна в гръмогласен рев. Той трябваше да впрегне всички сили — да покаже на хората на какво е способен — да ги накара да закрещят толкова високо, че да не чува нищо друго, да заглушат гласовете, отекващи в него.

Промуши се покрай противника и поведе топката към центъра на игрището. Финтира отдясно, отляво, дриблира, скочи и стреля към коша. Тълпата подивя, крещейки името му. Док! Док! Док!

Той грабна топката и видя пред себе си Карим, който го очакваше, като студена и безмилостна машина. Карим, свръхчовек, лице от кошмарите му. Излъжи го. Понечи да се завърти наляво, но Карим беше машина, способна да чете мисли. Бързо, преди да го види в очите ти, преди да го долови през порите си, преди да отгатне всичките ти тайни. Сега.

Джейк се завъртя надясно, бърз като мълния, подскочи и полетя във въздуха… Хората не могат да летят, но аз мога… Покрай Карим… в стратосферата… Бум!

Док! Те скочиха на крака. Док! Крещяха неистово.

Карим го погледна и двамата мълчаливо отдадоха признание един на друг с онова безусловно уважение, възможно единствено между легендите. После мигът отмина и те отново бяха врагове.

Топката сякаш оживя между пръстите му. Мислеше единствено за топката. Тя беше идеалният свят. Свят, в който човек можеше да крачи като гигант и никога да не изпитва срам. Свят, в който съдиите определят кое е правилно и кое грешно. Свят, в който няма нежни деца и разбити сърца.

Джейк Коранда. Актьор. Драматург. Носител на наградата „Пулицър“. Искаше да се откаже от всичко и да живее в света на своите фантазии. Искаше да бъде Джулиъс Ървинг, който се носи по игрището, сякаш са му поникнали крила, скача в облаците, лети по-високо, по-далече, по-волно от всяко човешко същество. Запраща топката към славата. Да.

Виковете на тълпата стихнаха, а той стоеше сам, сред локва ръждива светлина, в самия край на нищото.