Лайза Клейпас
Магия (18)

Осемнадесета глава

Сам я гледа дълго. Изражението му беше толкова смаяно, че Луси започна да се изпълва с негодувание.

— Изглеждаш така, сякаш си глътнал някое от хапчетата против глисти на Ренфийлд — каза тя.

Сам откъсна поглед от нея и прокара ръка през косата си, след което закрачи из стаята възбудено.

— Днес не е подходящият ден да се шегуваш с подобни неща.

— С лекарства за кучета ли?

— Със секс. — Той произнесе думата като ругатня.

— Не се шегувах.

— Ние не можем да правим секс.

— Защо?

— Знаеш причините.

— Тези причини сега не важат — каза Луси искрено. — Защото разсъждавах за това и… спри, моля те, да обикаляш. Ще седнеш ли до мен?

Сам предпазливо се приближи и седна до масичката за кафе срещу нея. Подпря ръце на коленете си и я погледна.

— Знам правилата ти — каза Луси. — Без ангажимент. Без ревност. Без бъдеще. Обменяме единствено телесни течности, не чувства.

— Да — кимна Сам. — Това са правилата. И няма да наруша нито едно от тях с теб.

Луси се намръщи.

— Не много отдавна ми каза, че ако искам да правя секс за отмъщение, ти ще го направиш с мен.

— Нямах действителни намерения. Ти не си от жените, които могат да са ми приятели, за да се възползвам от тях.

— Напротив, съм.

— Изобщо не си, Луси. — Сам стана и отново започна да крачи. — В началото ще казваш, че си окей с неангажиращия секс. Но това няма да продължи дълго.

— Ами ако обещая да не става сериозно и да не се задълбочава?

— Въпреки това ще стане.

— Защо си толкова сигурен?

— Защото моите връзки проработват само тогава, когато и двамата са еднакво повърхностни. Много ме бива в това. Но ти ще извадиш всичко от равновесие.

— Сам. Имах лош късмет с връзките дотук. Повярвай ми, няма мъж на тази земя, без когото да не мога да живея, включително теб. Но тази сутрин, когато бяхме заедно горе… това бе най-хубавото нещо, което ми се е случвало от доста време насам. И ако искам да опитам по твоя начин, не виждам защо ти трябва да имаш проблем.

Сам беше спрял в средата на стаята. Гледаше я с раздразнение, очевидно не намираше аргументи.

— Не — произнесе накрая той.

Веждите й се вдигнаха.

— Това категорично не ли е, или не, ще си помисля?

— Това е по дяволите, не.

— Но въпреки това утре ще вечеряш с мен и родителите ми?

— Да, мога да го направя.

Луси поклати глава смаяно.

— Ще вечеряш с нас, но няма да правиш секс с мен?

— Все пак трябва да ям — каза той.

* * *

— Има едно просто правило за справяне със стъпала, когато човек е с патерици — каза Сам по-късно през деня, стоейки зад Луси, когато тя се приближи до входните стъпала на къщата. — При изкачване тръгваш винаги със здравия крак. А надолу слизаш с болния и патериците.

Току-що се бяха върнали от лекаря, където й бяха поставили скоба. Тъй като никога досега не беше използвала патерици, установи, че е много по-трудно, отколкото си е представяла.

— Опитай се да не се отпускаш върху десния крак — каза Сам, като гледаше как неуверено напредва по пътя. — Просто го завърти и подскочи с левия.

— Откъде знаеш какво трябва да правя? — попита Луси, запъхтяна от усилието.

— Счупих си глезена, когато бях на шестнайсет. Спортни травми.

— Футбол?

— Наблюдение на птици.

Луси се засмя.

— Това не е спорт.

— Бях се качил на една ела, опитвах се да видя една дива птица. От застрашен вид. Гнезди в стари гори. Естествено, бях се качил без предпазно въже. Бях толкова въодушевен, че се изпуснах и паднах, като изпочупих почти всички клони надолу.

— Горкичкият — каза Луси. — Но съм сигурна, че си е заслужавало.

— Разбира се, че си заслужаваше. — Той я гледаше как подскача напред върху патериците. — Ще те пренеса през останалата част. Можеш да се упражняваш по-късно.

— Не, мога да изкача стълбите. Такова облекчение е, че мога да се движа отново. Това означава, че утре мога да отида до студиото.

— Утре или вдругиден — каза Сам. — Не се напрягай прекалено, иначе можеш да получиш допълнителна травма на този крак.

Усмивката й стана въпросителна. Беше трудно да интерпретира настроението му. Дори след предложението й той продължаваше да се отнася към нея с нехайната доброжелателност от първите два дни в Рейншедоу. Но не беше съвсем същото. В някои моменти го хващаше да я гледа по начин, който бе едновременно замислен и интимен, и знаеше някак си, че той мисли за онова, което едва не се беше случило между тях сутринта. И за твърдението й, че тя няма нищо против една необвързваща афера. Луси беше сигурна, че макар да не го вярва, той също го искаше.

Когато най-после успя да влезе в къщата, тя беше потна и изморена, но и доволна. Придружи Сам до кухнята, където Холи си похапваше следобедната закуска, а Марк седеше на пода до Ренфийлд.

— О, вече си на крака. — Марк й се усмихна. — Поздравления!

— Благодаря. Хубаво е човек отново да може да се движи.

— Луси! — Холи се втурна, очарована от патериците. — Страхотни са! Може ли да ги пробвам?

— Те не са за игра, миличка — каза Сам и клекна до племенницата си. Той помогна на Луси да седне на един стол край масата и подпря патериците до нея. След това се обърна и загледа Марк, който беше приковал кучето на пода и се опитваше да набута нещо в устата му с облечените си в градински ръкавици ръце. — Какво правиш с кучето?

— Опитвам се да му дам третата таблетка против припадъци.

— Не трябваше ли да е една?

— Искам да кажа, че за трети път правя опит. — Марк се намръщи на инатливия булдог. — Сдъвка първата и я издуха в лицето ми. Втория път успях да разтворя устата му с десертна лъжичка и да набутам таблетката в нея. Но той изплю таблетката и изяде лъжицата.

— Всъщност не я изяде — обади се Холи. — Подъвка я и я пусна на пода.

Като клатеше глава, Сам отиде до хладилника, извади едно парче сирене и го подаде на Марк.

— Скрий хапчето вътре, братле.

— Той има непоносимост към лактоза. Получава газове.

— Повярвай ми, никой няма да забележи.

Марк скептично пъхна капсулата в парчето сирене и го предложи на Ренфийлд.

Булдогът го налапа и излезе от кухнята.

— Знаеш ли какво? — обърна се Холи към Луси, като коленичи на пода, за да разгледа патериците. — Татко и Маги ще се оженят след четири седмици. А аз ще отида на меден месец с тях.

— Най-после сте определили дата? — попита Сам.

— Ще я направим в последния уикенд на лятото. — Марк отиде до мивката да измие ръцете си. — Маги иска да се оженим на ферибот.

— Шегуваш се.

— Изобщо не се шегувам. — Той попи ръцете си и се обърна към Луси: — Значителна част от ухажването ни премина по фериботите. Маги беше принудена да седи до мен, докато най-накрая осъзна колко магнетично привлекателен съм.

— Трябва да е било дълго пътуване — каза Сам и смушка брат си в ребрата. После добави, смеейки се: — Не мога да повярвам, че ще ви позволят да направите церемонията на някое от онези корита.

— Вярваш или не, няма да сме първите. Но церемонията няма да е на действащ ферибот — има една пенсионирана антика на Юниън лейк със страхотен изглед към града и Спейс Нидъл^[1].

— Романтично е — каза Луси.

— Аз ще съм шаферка — каза Холи, — а вуйчо Сам ще е кум.

— Така ли? — попита Сам.

— Кой друг разполага с толкова обширен материал от истории за реч на един прием? — попита Марк. Той се усмихна на брат си. — Сам, ще приемеш ли да ми бъдеш кум? След всичко, което сме преживели, нямам по-близък от теб.

— Приемам — кимна Сам, — но само ако обещаеш да вземеш кучето, когато се изнесете.

— Съгласен. — Те се прегърнаха.

Когато вечерта наближи, Марк и Холи минаха да вземат Маги от работа и да я изведат на вечеря.

— Приятно прекарване — каза Марк, когато хвана за ръчичка Холи на излизане. — Не ни чакайте, ще закъснеем.

— Можете да се забавлявате! — извика Холи, преди вратата да се затвори.

Луси и Сам останаха сами. Сам продължи да гледа към вратата, потънал в мислите си. След това погледна към Луси и нещо се промени в лицето му. Тишината се наелектризира.

Седнала на един стол до плота, Луси попита небрежно:

— Какво имаме за вечеря?

— Стек, картофи и салата.

— Звучи страхотно. Нека ти помогна. Може ли да нарежа зеленчуците за салатата?

Сам донесе дъска за рязане, нож, зеленчуците и марулята. Когато тя наряза тиквичката и жълтата чушка, Сам отвори бутилка вино и наля две чаши.

— Няма ли да пием от бурканчета? — попита Луси, когато той й подаде кристална чаша, пълна с тъмно, проблясващо каберне.

— Не и за това вино. — Той чукна чашата си в нейната и каза: — За Марк и Маги.

— Мислиш ли, Че Алекс ще се засегне, че ти ще си кумът? — попита Луси.

— Съвсем не. Те не са толкова близки.

— Дали е заради разликата във възрастта?

— Може би донякъде. Но е по-скоро въпрос на личностни качества. Марк е типичният по-голям брат. Когато се безпокои за някого, започва да се държи началнически и с превъзходство, което потиска Алекс.

— Какво им казваш, когато се карат?

— Имаш предвид, когато не се притичвам на помощ? — сухо каза Сам. — Казвам на Марк, че няма да промени Алекс, нито да го накара да спре да пие. Това е нещо, което зависи от Алекс. А на Алекс казвам, че ще замъкна задника му в клиника за рехабилитация. Е, не от онези със знаменитости и спа процедури. А с телена ограда с електрически ток, където те слагат с някакъв страховит съквартирант и те карат сам да си чистиш тоалетната.

— Смяташ ли, че може да се стигне до такъв момент? Да успееш да го убедиш… да отиде да получи помощ?

Сам поклати глава.

— Мисля, че Алекс ще направи всичко възможно, за да не се стигне дотам. — Той се загледа в просветващите червени дълбини на чашата си с вино и разклати течността. — Няма да го признае, но е ядосан на целия проклет свят, че семейството ни беше такъв боклук.

— Но ти явно не се чувстваш по този начин — каза тихо Луси. — Ядосан на света, имам предвид.

Сам сви рамене, погледът му стана замислен.

— На мен ми беше по-лесно, отколкото на него. Имаше едно възрастно семейство, живееха през няколко къщи от нас. Те бяха моето спасение. Нямаха собствени деца и аз непрекъснато висях в къщата им. — Той се усмихна на спомена. — Фред току ме накараше да разглобя стария им будилник и после отново да го сглобя, или ми показваше как да сменя сифона на кухненската мивка. Мери беше учителка. Даваше ми книги за четене, понякога ми помагаше да напиша домашните си.

— Живи ли са?

— Не, и двамата починаха. Мери ми остави известно количество пари за първоначалната вноска на тази къща. На нея й харесваше идеята за лозе. Правеше по няколко литра къпиново вино. Беше ужасно сладко. — Сам замълча, изражението му се замъгли от спомени.

Луси осъзна, че той се опитваше да направи връзки заради нея, да обясни нещата по начин, който не беше лесен. Той не беше от мъжете, които ще се извинят или оправдаят за това, което са били. Но на някакво ниво искаше тя да разбере личността, формирана от горчивите обстоятелства, в които бе протекъл животът му.

— На дванайсетия ми рожден ден — каза Сам след известно време, — се прибрах от училище, Вики беше завела Алекс някъде, Марк също го нямаше. Майка ми си беше умряла на дивана. Татко пиеше нещо направо от бутилката. Някъде вечерта започнах да огладнявам, но нямаше нищо за ядене. Отидох да търся татко и най-после го намерих седнал в колата на алеята, викаше някакви глупости за самоубийство. След това отидох при Фред и Мери и останах там три дни.

— Сигурно са означавали много за теб?

— Спасиха живота ми.

— Някога казвал ли си им го?

— Не. Те знаеха. — Връщайки се към настоящето, Сам предпазливо погледна Луси. Тя знаеше, че й е казал повече, отколкото е възнамерявал, но не беше сигурен защо, и сега съжаляваше. — Връщам се след минутка — каза той и отиде при стековете на външния грил зад къщата.

* * *

Докато месото цвърчеше на грила и тавата с червени картофи се печеше във фурната, Луси разказа на Сам за родителите си и за последното разкритие, че баща й веднъж е бил женен, преди да се ожени за майка й.

— Ще го попиташ ли за това?

— Любопитна съм — призна Луси, — но не съм сигурна, че искам да чуя отговора. Знам, че обича мама. Но не искам да ми каже, че е обичал някоя друга повече от нея. — Тя прокара пръсти по очуканата повърхност на работната маса. — Татко винаги е бил дистанциран към нас, останалите. Резервиран. Мисля, че първата му съпруга още заема място в сърцето му, което не е могъл да отстъпи на никого след нейната смърт. Мисля, че е бил завинаги увреден, но въпреки това мама го е искала.

— Сигурно е трудно да се състезаваш със спомените за някого — каза Сам.

— Да. Горката мама. — Луси направи физиономия. — Съжалявам, че ще трябва да се срещнеш с тях. Не е честно спрямо теб. Не стига, че си поел изцяло грижите за мен, но и да се налага да изтърпиш посещение от родителите ми.

— Няма проблем.

— Сигурно ще харесаш татко. Той обича да пуска шеги за физиката, които никой не схваща.

— Например?

— Например: „Защо пилето пресича пътя? Защото едно пиле в покой има склонност да остава в покой. Пилетата в движение проявяват склонност да пресичат пътя“. — Луси завъртя очи, когато той се засмя. — Знаех си, че ще ти се види смешно. Къде, според теб, трябва да отидем на вечеря?

— В „Патешка супа“ — каза Сам. Това беше един от най-хубавите ресторанти на острова, покрита с лози кръчма, предлагаща местна продукция и зеленчуци от собствената си зеленчукова градина, както и прясно уловена морска храна. Във фоайето висеше странен портрет на Граучо Маркс^[2].

— Мястото ми харесва — каза Луси. — Но Кевин и аз сме вечеряли там с тях.

— Какво значение има?

Луси сви рамене, не беше съвсем сигурна защо го е споменала.

Сам закова поглед в нея.

— Не ме притеснява фактът, че ще бъда сравняван с Кевин.

Луси усети, че се изчервява.

— Нямах предвид това — отвърна тя раздразнено.

След като наля още вино, Сам вдигна чашата си и каза:

— Времето лекува всички рани.

Луси се застави да се усмихне, разпознавайки цитата от Граучо Маркс.

— Ще пия за това. — И тя вдигна чашата си.

По време на вечерята обсъждаха стари филми, откривайки, че и двамата харесват черно-бели ленти. Когато Луси призна, че никога не е гледала „Филаделфийска история“ с Кари Грант и Катрин Хепбърн, Сам настоя, че трябва да го гледа.

— Това е класическа ексцентрична комедия. Не можеш да кажеш, че обичаш стари филми, ако не си го гледала.

— Жалко, че не можем да го гледаме тази вечер — каза Луси.

— Защо да не можем?

— Имаш ли го на дивиди?

— Не, но мога да го сваля.

— Но това ще трае цяла вечност.

Сам погледна самодоволно.

— Имам ускорител, с който ще стане най-много за пет минути.

— Понякога криеш ексцентричните си хобита толкова добре — удиви се Луси. — След което се появяват като гръм от ясно небе.

След вечеря двамата отидоха в дневната да гледат филма. Диалозите бяха изпълнени с елегантен, жив хумор, всяка пауза и реакция бяха на идеалното място.

Дохато черно-белите образи трепкаха на екрана, Луси се облегна на Сам, очаквайки той да възрази. Спокойната вечер заедно, нерешителните признания бяха създали атмосфера на интимност, която Сам може би не искаше да окуражава. Но той обви ръка около нея и я придърпа да отпусне глава на рамото му. Тя въздъхна, изпитвайки удоволствие от сигурната топлина до себе си и надеждната опора на ръката му. Когато това чувство ескалира и бавно завря, бе трудно да не го докосне, да не се пресегне към него.

— Ти не гледаш филма — обади се Сам.

— Нито пък ти.

— За какво мислиш?

В тишината филмовият диалог плуваше като пяна от шампанско.

Това не може да е любов, нали?

Не, не, не може.

Ще е неудобно.

Даже ужасно.

— Мислех си — каза Луси, — че никога не съм пробвала връзка, в която никой от двамата не дава обещания. Харесва ми това правило. Защото ако не даваш обещания, няма как да ги нарушиш.

— Има и друго правило, което не съм ти казал. — Гласът на Сам стана предпазлив. Дъхът му раздвижи косата на върха на главата й.

— Какво е то?

— Да знаеш кога да спреш. Когато някой от нас каже, че е време за късане, другият се съгласява. Без спорове, без дискусии.

Луси млъкна, стомахът й се надигна, когато промени положението си върху дивана.

Сам се обърна и я погледна, главата му се очертаваше на фона на трепкащите призрачни образи. Ниският звук на гласа му проряза заглушения поток от думи и образи от екрана зад него.

— От всички, хора, които никога не съм искал да нараня, Луси… ти си начело в списъка.

— Мисля, че ти си първият мъж, който някога се е интересувал от това. — Луси се пресегна и докосна лицето му, пръстите й се допряха нежно до бузата му. Тя усети леката извивка на челюстта му и ускорения му пулс срещу върховете на пръстите си. — Да се възползваме от шанса — прошепна тя. — Няма да ме нараниш, Сам. Аз няма да го позволя.

Без да бърза, Сам се пресегна за дистанционното, заигра се с него и накрая натисна копчето за спиране на говора. Филмът продължи, светлина и сенки без звук. Устата му намери нейната в дълга, плавна целувка, разменяйки топлина за топлина, вкус за вкус. Едната му ръка се стрелна към тила й и започна да я масажира слепешком. Възбудата премина в нещо тъмно и безименно, чувство, което се надигна в бавна вълна от пръстите на краката й до главата. Беше нещо повече от желание… беше непреодолима жажда, толкова абсолютна, че би направила всичко, за да я задоволи.

Сам хвана ръба на ризата й и я повдигна нагоре. Пръстите му се плъзнаха по еластичните презрамки на сутиена, смъквайки ги по раменете й, преди да преминат към закопчалката на гърба. Прониза я тръпка, когато го усети да опипва малките кукички. Съблече я и ръцете му минаха по гръдния й кош, докато стигнаха до голите й гърди и ги обхванаха в шепа. Той се наведе над нея. С диаболична бавност пое връхчето на гърдата й в уста и го задържа в зъби, галейки го с език. Тя трябваше да прехапе устните си, за да не го помоли да я вземе веднага. Той започна да подръпва леко, отново и отново, като я облизваше между всяко дърпане.

Стенейки, Луси сграбчи тениската му на гърба, искаше да я скъса, имаше нужда да усети кожата му срещу своята. Той я сложи по гръб върху дивана. Контузеният й крак беше подпрян нагоре, другият висеше настрана.

Като се надвеси над нея, Сам запечата устата й със своята, целувките му бяха груби, похотливи и сладки. Тя се изгуби във внезапния напор на чувства, не можеше да контролира нищо. Отговори му, остави се да бъде хваната като падаща звезда, изгаряща отвътре навън.

Някъде отдалече го чу да промърморва, че трябва да спрат за секунда, че трябва да използват някакво предпазно средство, но му отвърна задъхано, че не е нужно, защото взема противозачатъчни, за да регулира цикъла си, а той каза, че ще я занесе на горния етаж, защото първият им път не трябва да е на дивана. Но продължиха да се целуват неудържимо, ненаситно и Сам се пресегна надолу да разкопчее шортите й. Издърпа ги по хълбоците й заедно с бельото й и хладният въздух накара кожата й да потръпне.

Луси беше отслабнала от желание, искаше той да я докосва, да я целува, да направи нещо, но шортите й бикините й се закачиха на скобите и той спря, за да ги оправи.

— Остави ги — рече тя, останала без дъх. — Не спирай. — Изгледа го намръщено и със зачервено лице, когато той продължи невъзмутимо да се занимава с ластика върху скобата. — Сам…

Нетърпението й предизвика глух смях у него. Пресегна се към нея, плъзгайки ръка под тила й. Устата му намери нейната в претърсваща целувка, облизваше я, спираше, за да подръпне горната й устна, а след това и долната.

— Това ли искаш — попита той и устата му се плъзна между тръпнещите й бедра. Разтвори болезнената й плът, галейки я в леки, настойчиви кръгове, докато тя силно се овлажни. Тя отметна глава назад върху ръката му и той целуна шията й, като я опари с горещия си дъх, когато мушна пръсти в нея.

Тя се сгърчи и се изви в дъга нагоре, кракът я затрудняваше. Той промърмори тихо в ухото й да стои неподвижно, да го остави да продължи, да не се напряга… но тя не се сдържа и се надигна от удоволствие.

Задъхана, го придърпа по-близо в отчаяна, безмълвна молба за повече, ръцете й опипваха изпъкналите мускули на гърба му. Кожата му беше гладка, жилава и копринена, наклонът на раменете му толкова изкусителен, че тя заби полумесеците на зъбите си леко в силния мускул, любовно ухапване, което го накара да потръпне.

Той пъхна ръка между двама им, за да разкопчее дънките си. Тя не можеше да помръдне, можеше единствено да чака безпомощно, когато той се притисна в нея с бавно, силно плъзгане. Ръката му се вдигна и обхвана гърдата й, влажните му пръсти стиснаха нежно връхчето й.

През оглушителния тътен на пулса си го чу как й шепне да го пусне вътре. Когато тя се опъна и се притисна към него, усети ръката му да се подпъхва под дупето й и да я повдига по-високо. Той се тласна отново, хлъзгавата гореща фрикция я накара да извика като от болка.

Сам замръзна, погледна надолу към нея, очите му бяха неземно сини в сянката.

— Нараних ли те? — прошепна той.

— Не. Не… — Обзета от желание, изпотена, Луси стисна хълбоците му, карайки го да се притисне още по-силно към нея. — Моля те, не спирай.

Сам започна с бавен ритъм, карайки я да се гърчи и извива, сякаш беше на диба за мъчения.

Тя се тласна нагоре в мълчаливо искане, но темпото му беше безмилостно бавно. Напрежението се усили, вътрешните й мускули се свиха срещу сладката, нахълтваща твърдост. Това беше прекалено много, едрото му, движещо се тяло върху нейното, възбуждащото докосване на косъмчетата на гърдите му в зърната й, силната му ръка, която я повдигаше нагоре при всеки негов премерен тласък. Тя чувстваше как удоволствието се прекъсва от груби, възторжени спазми. Сам улови риданията й с уста и натисна по-дълбоко, оставяйки разтърсващото й тяло да го изцеди.

Известно време никой от тях не помръдна, нито проговори, чуваше се само задъханото им дишане.

Като разтъркваше длани в кръг по тила му, тя го целуна по челюстта, по бузата, в ъгълчето на устата.

— Сам — произнесе тя сънливо, гласът й беше натежал от удовлетворение. — Благодаря ти.

— Да. — Той прозвуча замаяно.

— Беше великолепно.

— Да.

Притисната към ухото му, тя добави:

— И искам да те успокоя… не те обичам.

Съдейки по смеха, който се надигна в гърдите му, това бе точното нещо, което трябваше да каже. Сам се наведе над нея, устните му минаха по нейната усмихваща се уста.

— Аз също не те обичам.

* * *

Когато беше в състояние да се движи, Сам събра разхвърляните им дрехи и занесе Луси на втория етаж. Легнаха заедно на широкото легло, разговорът временно затихваше като жарава под студена пепел.

Сам усещаше лека неловкост, сякаш тялото му знаеше, че е направил грешка, макар мозъкът му да изтъкваше всякакви причини, че не е. Луси беше достатъчно голяма, способна да преценява и да взема решения. Не я беше измамил, не се беше представил за някакъв, какъвто не е. Тя явно нямаше нищо против ситуацията и господ знаеше, че той бе задоволен, заситен по начин, какъвто не е познавал преди.

Може би това беше проблемът. Беше прекалено хубаво. Беше различно. Въпросът защо това беше точно с Луси бе нещо, над което трябваше да помисли. По-късно.

Очертанията на тялото й в мрака бяха леко размити като полусянка в картина. Лунната светлина от прозореца придаваше колебливо сияние на кожата й, сякаш тя бе магично създание от вълшебна приказка. Сам я погледна запленен, прокарвайки ръка по бедрото и хълбока й.

— Какво се случва накрая? — прошепна Луси.

— Накрая на какво?

— На филма. За кой мъж се омъжва Катрин Хепбърн?

— Няма да кажа, защото така ще разваля всичко и няма да ти е интересно.

— Може пък да обичам да не ми е интересно.

Сам се заигра с косата й, оставяйки кестенявите вълни да се сипят между пръстите му.

— Кажи ми какво според теб се случва.

— Мисля, че се омъжва за Джими Стюарт.

— Защо?

— Ами, тя и Кари Грант бяха женени веднъж и се разведоха, така че това е обречено.

Сам се усмихна на прозаичния й тон.

— Каква малка циничка.

— Да се омъжиш за някого повторно никога не проработва. Виж Лиз Тейлър и Ричард Бъртън. Или Мелани Грифит и Дон Джонсън. А точно ти не можеш да ме наричаш циничка — ти не вярваш дори в първия брак.

— Вярвам, че това при някои е успешно. — Той продължи да рови с пръсти в косата й. — Но е по-романтично да не се жениш.

Луси се повдигна на лакът, като го гледаше.

— Защо мислиш така?

— Защото като не сте женени, сте заедно само докато ви е хубаво. Най-добрата част от връзката. А след това, когато нещата се влошат, късате и всеки продължава по пътя си. Без гадни спомени, без съсипващи разводи.

Луси мълчеше и мислеше.

— В разсъжденията ти има недостатък.

— И какъв е той?

— Не знам. Още не съм разбрала.

Сам се усмихна и я дръпна под себе си. Наведе се над гърдата й и близна втвърденото връхче, след това разтърка с палец влагата. Кожата й беше като бледа коприна, невероятно гладка срещу пръстите му. Текстурата на тялото й го очароваше, всичко беше меко, поддаващо се и хлъзгаво. А ароматът й — на цветя, на памук, с еротичен намек на сол и мускус — възбуждаше настойчиво желание в кръвта му. Той се раздвижи върху нея, прокара устата си бавно по тялото й, наслаждавайки се на вкуса й. Когато слезе по-ниско, крайниците й се разтрепериха под ръцете му. Той усети дланите й да го галят по косата, по гърба, докосването на студените й пръсти го накара мигновено да се втвърди. Последва женствения аромат до мястото, където беше най-дълбок, най-примамлив и Луси издаде звук на възбуда, краката й се разтвориха с лекота.

Тя изскимтя, когато той завря нос в мекотата между бедрата й, като облизваше мекотата и топлината, вкуса на нейната еротика. Играеше си с нея, нападаше, смучеше леко и тя се надигна към него с хлипане. Улавяйки всяко туптене и пулс, той успя да я накара да се отпусне под него и да притихне.

Надигна се, покри я с тялото си и потъна в сочните влажни дълбини. Тя заби нокти в гърба му, деликатно, наелектризиращо драскане, което го провокира за още по-силни и по-дълбоки тласъци. Освобождението връхлетя без предупреждение, пълно и безмилостно, разпростирайки се върху всеки милиметър от скалпа до пръстите на краката му.

Задъхан и смаян, Сам рухна на една страна, когато свърши. Луси се притисна до него. Той затвори очи, мъчеше се да направи дишането си равномерно. Чувстваше крайниците си необяснимо тежки. Беше познавал удоволствието преди, но никога с такава интензивност, с такава щедрост. Обхвана го изтощение и не искаше нищо друго, освен да спи. Точно така… в собственото си легло… с Луси до него.

Но тази последна мисъл го накара да отвори рязко очи.

Никога досега не бе спал с някого след секс, което бе една от причините да предпочита това да се случва в дома на жената, а не в неговия. Далеч по-лесно беше да е този, който си тръгва. Няколко пъти в миналото бе стигал всъщност толкова далеч, че да натовари жената в колата си и да я откара вкъщи. Идеята да прекара цяла нощ с някоя винаги го беше изпълвала с отвращение, граничещо с паника.

Насилвайки се да стане от леглото, той отиде да си вземе бърз душ. След като си облече халат, донесе гореща влажна кърпа и се погрижи за Луси, след което вдигна завивките до раменете й.

— Ще се видим на сутринта — промърмори той, оставяйки кратка целувка върху устните й.

— Къде отиваш?

— На сгъваемото легло.

— Остани с мен. — Тя вдигна крайчеца на завивката подканящо.

Сам поклати глава.

— Може да нараня крака ти… да го притисна или…

— Шегуваш ли се? — Сънлива усмивка изви устните й. — Тази скоба на крака ми е неразбиваема. Можеш да минеш с камион по нея.

На Сам му отне дълго време, преди да отговори, разтревожен от собственото си желание да скочи обратно в леглото с нея.

— Обичам да спя сам.

— О… — Гласът на Луси беше умишлено нехаен. — Никога не си прекарвал цялата нощ с жена.

— Не съм.

— Няма никакъв проблем — произнесе тя малко прибързано.

— Хубаво. — Сам прочисти гърлото си, чувстваше се нелепо. Глупаво. — Знаеш, че няма нищо лично, нали?

Тихият й смях изпълни въздуха.

— Лека нощ, Сам. Прекарах чудесно. Благодаря ти.

Той си помисли, че това е сигурно първият път, когато някаква жена му благодари, че е правил секс с нея.

— Удоволствието беше изцяло мое. — И той отиде в другата стая със същата неловкост, която бе почувствал преди.

Нещо в него се беше променило, и господ му беше свидетел, че не искаше да знае какво.