Алиса Дей
Изкуплението на Атлантида (48)

Глава 46

Бренан пристъпи под дневната светлина, засипвайки боговете с хвалебствия, че са се измъкнали живи. Придърпа Тиарнан по-плътно към себе си, съзнавайки, че няма да може да я изпусне от погледа си доста дълго време, дори никога. Не и докато не се почувства в безопасност, след като веднъж вече я бе изгубил.

— Може да отнеме години — прошепна той, а тя погледна нагоре към него озадачена, но той само се усмихна и я целуна по главата.

Лукас, който се бе подпрял на предницата на лъскаво, черно возило, се присъедини към тях.

— Жива си — изрече, хилейки се широко. — Слава на богинята! Хъни щеше да ме убие, ако бях позволил да ви се случи нещо.

Бренан се усмихна, усетил радост — простичка, приятна, радост да се вихри в него.

— Благодаря ти, задето ни спаси — отвърна, вдигайки вежда. — Може би следващият път можеш да останеш в колата и да слушаш музика по радиото.

— Хей! Аз се погрижих за горилите, които патрулираха наоколо — възмути се Лукас. — Не съм се покривал.

Тиарнан се разсмя.

— Благодаря ти. Благодаря на всички ви. За жена, която наскоро е била мъртва, се чувствам много добре. — Тя извърна лице към слънцето и затвори очи, като се притисна по-силно към Бренан, на когото усещането много му се нравеше. — Може би следващият път ще се задоволим с хубава ваканция на плажа?

Лукас се засмя отново.

— Гаджето ти притежава чудесен подводен имот. — Ала след миг лицето на шейпшифтъра помръкна. — По време на стрелбата изгубихме един от нашите и двама бунтовници. Хората на Куин и моите се отправиха надолу към тунелите заедно с Алексий, нагърбени със задачата да унищожат всичко. Трябва да се уверим, че дори и най-малката частица от оборудването за контрол над ума е разрушена.

— Поставихме едно добро начало — отбеляза Бренан.

— Просто искам да вземете тези проклети столове и да ги изгорите парче по парче — каза Тиарнан и потрепна срещу него. — Никой не бива да изтърпява такова мъчение.

— Ще се погрижим за чистката — отвърна им Лукас. — Вие вървете. Лекувайте се и си починете. Но се върнете след седмица за кръщенето на момчетата.

— Така и ще сторим — обеща Бренан.

Двамата с Лукас стиснаха ръце, алфата го потупа по рамото, след което се обърна към института и изчезна вътре.

— Къде е Даниел? А, да — замълча Тиарнан и отново погледна нагоре, — слънчевата светлина.

— Той ще остане и ще ни помага в тунелите. — Обясни зад тях Аларик, което накара Тиарнан да подскочи.

— Мразя, когато правиш така — промълви тя той се усмихна съвсем леко.

— Знам. Във всеки случай Даниел ще остане да помогне. Точните му думи бяха: „Трети път за късмет“. С дните му под прикритие е свършено, след като вече е твърде добре познат. Бил е избран за Приматор, или поне така твърди, и аз избрах да не се захващам за това му твърдение.

Очите на Аларик заблестяха още по-жарко и Бренан се завъртя, за да проследи погледа му. Куин излизаше от входната врата на института с бледо и опънато лице. Прекоси разстоянието и застана до тях.

— Даниел ме помоли да ви кажа довиждане — каза тя. — Отсега нататък ще работи открито с нас.

Изведнъж Тиарнан издаде тих, слисан звук и се изплъзна от хватката на Бренан, като се свлече на земята. Погледна нагоре от мястото, на което се бе отпуснала в странна, приклекнала поза с почти комично изненадано лице.

— Мисля, че енергията, която ми даде, когато ме върна към живота току-що изчезна с гръм и трясък — обясни тя. — Краката ми се превърнаха в гума.

— Върнал си я към живота? — учуди се Куин и очите й се разшириха. — Моля!

— Дълга история. Ще ти я разкажем едва след като дойдеш в Атлантида и се запознаеш с племенника си — отвърна й Бренан, докато се навеждаше, за да вдигне Тиарнан на ръце. — Аларик?

— Вече е сторено — отвърна жрецът като посочи към блещукащия портал, започнал да се оформя във въздуха. — Сега си починете, и двамата. Свършихте страхотна работа.

Тиарнан се засмя.

— Ти също. Чудесна спасителна мисия — прошепна, докато клепачите й все повече натежаваха и тя затвори очи.

— Ще заведа жена си у дома — каза Бренан и усети как силата на тези думи го изпълни с мир.

Докато престъпваше през портала, Тиарнан прошепна в ухото му.

— Да, заведи ме вкъщи, моля те.

Бренан никога не бе напълно сигурен, дори и по-късно, какво точно се бе случило, но в момента, в който прекрачи портала със спящата си половинка на ръце, можеше да се закълне, че е чул портала да му проговаря.

Казваше му: „Крайно време беше“.

 

 

Бренан избута влажната коса от лицето на Тиарнан, вдишвайки чистия й сладък аромат. Тя настоя за много дълъг, горещ душ, когато стигнаха в покоите му, но не и преди кратката, но изключително болезнена задача да кажат на Конлан за Дийдри. Принцът им бе обещал да уведоми Ерин веднага след като двамата с Вен се върнат.

На Бренан му се наложи да държи Тиарнан под душа: тя беше твърде изтощена. И изобщо не се оплакваше. Но въпреки че тялото му откликна на нейното по обичайния начин, той пренебрегна напрежението в пениса си и просто й помогна да отмие петната и вонята от дните в плен от прекрасното си тяло. Търкаше я трескаво, без да спира, докато тя не изрече името му и не погледна към него с разбиране в очите.

— Няма да се получи. Не можеш да измиеш спомените — каза му.

— Бих дал всичко, да мога да премахна спомените за този ужас от ума ти — призна й, като я вдигна на ръце и я притисна по-силно към себе си.

Тя обви ръце около врата му и го целуна по бузата.

— Не. Трябва да запазя тези спомени завинаги. Особено онези със Сузана. Този единствен момент компенсира всички останали.

Бренан я целуна страстно, без думи, показвайки й колко много значи за него.

— Ами този момент?

— Най-вече той. — Последва огромна прозявка от нейна страна, като очите й се затвориха и тя отпусна глава на рамото на Бренан. — Сега може ли да поспим?

— Разбира се — измъкна я изпод душа и внимателно подсуши косата и тялото й, докато тя стоеше изправена, но отпусната от изтощение.

Избърса набързо и себе си и я занесе до леглото. Тя се сгуши под завивките, но той не я последва, а постоя така, загледан в нея, сипещ благодарности към всички богове, дори и към Посейдон, че тя най-сетне се намираше на мястото, на което принадлежеше — своя дом.

В безопасност.

И само негова.

Тя потупа празната половина на леглото и той се присъедини към нея, дръпна я към себе си и обви ръце около нея, потъвайки в мира и радостта, които знанието, че тя е с него, му носеше.

Съвсем неочаквано Тиарнан се размърда, като се завъртя, за да погледне в очите му.

— Бренан, ти не можеш да заспиш. Нали не си забравил какво стана последния път? Чакай малко — как така ме помниш, след като ме отведоха от теб.

Точно тогава атлантът осъзна, че не й е разказал всичко. Обърна се настрани, за да я гледа право в очите и преразказа случилото се в килията. За възвръщането на спомените му, когато тя умря.

Зараждащо се откритие се разпростря по лицето й.

— Душата ми, наистина напусна тялото ми — призна тя, когато той приключи разказа си. — Условията на проклятието — изпълнили сме ги. Разбира се. Посейдон не е разполагал с дефибрилатор, по времето, когато е стоварил проклятието.

— Точно така. След като тази част от проклятието е изпълнена и спомените ми са се върнали напълно, трябва да приема, че и останалата част също е изпълнена.

— Ами, ако грешим.

Той тръсна с глава и след това я целуна — бавно, продължително докосване върху меките й устни.

— Не бива да мислим така. Не съм в състояние да стоя постоянно буден до края на живота си, а и отказвам да повярвам, че те открих и избавих от смъртта само за да те губя отново и отново всяка сутрин, щом отворя очи.

Тя се усмихна, но все още изглеждаше притеснена.

— Надявам се, че всичко с теб ще е наред. А и мисля, че съвсем скоро ще разберем, тъй като не мога да остана будна и секунда повече.

След като тя се сви в него и дишането й на мига влезе в бавния и продължителен ритъм на съня, Бренан отправи безмълвна молитва:

Умолявам те, Посейдон, нека да е така.

И тогава топлото и спящо тяло на Тиарнан, изкуши и неговото, водейки го към спокойствието и убежището на съня.

 

 

Тиарнан се събуди и за момент остана неподвижна, наслаждавайки се на топлината на твърдите гърди под бузата й. Слънчевата светлина нахлуваше през големите прозорци и тя изпитваше странното усещане, че е почивала в кръг от мир; кръг, който я обгръщаше и щеше да я държи близо до себе си, за толкова дълго, колкото тя се нуждаеше от неговата закрила.

С върха на пръстите си докосна гърдите на Бренан, описваше кръгове около мускулите на корема му и погали леко — само за да го подразни — изпъналата чаршафа му възбуда.

Той се напрегна под докосването й и тя се усмихна.

— Ти си буден.

Бренан премига сънено няколко пъти с прекрасните си очи пълни със задоволство.

— Да, буден съм. Как спа?

— Чудесно! Ти?

Тя се протегна разточително, наслаждавайки се на разкошното чувство. Повечето от раните, разрезите и болежките й бяха претърпели значително подобрение заради онова, което Аларик бе направил миналия ден и я беше излекувал. Очевидно целебната сила не се ограничаваше само в една част от тялото.

— Спах много добре — отвърна Бренан, вдигайки ръка, за да обгърне гърдите й.

Тялото й незабавно откликна и тя се обърна към него, като сплете крака с неговите.

— Имам само още един въпрос — продължи той като челото му се свъси. — Коя точно си ти?