Алиса Дей
Изкуплението на Атлантида (40)

Глава 38

Аларик огледа стаята. Лукас, заедно с двайсетина от шейпшифтърите му, Джак, Алексий, Куин и някъде стотина от бунтовниците й, чакаха готови да окажат помощ. Би трябвало да са достатъчно.

— Имам представа как да влезем, но не сме напълно сигурни — обясни Куин. — Ще ни се наложи да потърсим.

— Знам посоката, от която дойде последният ментален заряд на Бренан — обясни Алексий. — Може да го използваме, за да изчислим.

Аларик кимна.

— От мига, в който пристигнах, се опитвам да се свържа с него, но статичната част, за която спомена, е твърде силна. Почти сигурно е, че това е електрическо смущение и то огромно, по която и да е скала. Лаборатория пълна с оборудване не би била достатъчна. Не го вярвам, тъй че съм малко объркан.

Куин прокара ръка през тъмната си чуплива коса.

— Може да са тийзъри. Или електрическа килия. Също така може да ви се наложи да обмислите възможността…

— Не — възрази решително Алексий. — Не. Единствената възможност, за която ще се подготвим, е тази, че ще ги намерим живи и в по-голямата си част невредими. Ако смяташ другояче, чувствай се свободна да напуснеш.

— Алексий! — изрева Аларик, но Куин вдигна ръка и поклати с глава.

— Съжалявам, Алексий — каза тя. — Напоследък се нагледах на много смърт и съм станала калена към нея. Ще ги намерим живи.

— Времето тече — намеси се Лукас. — Ще е плюс да хванем вампирите през деня, въпреки че те се намират под земята. Все пак ще са по-слаби.

Насочиха се към вратата, като се координираха помежду си. Куин се качи в автомобила най-отпред заедно с Лукас и Алексий, а Аларик скочи във въздуха. Щеше да пътува като мъгла и да я наглежда.

Просто за всеки случай.