Алиса Дей
Изкуплението на Атлантида (39)

Глава 37

Девън отвори широко очи след кратката дрямка. Нуждаеше се от повече от дългия, лековит дневен сън, но нямаше време за губене, а щеше да оцелее и без него под земята. Незабавно загря няколко бутилки кръв; той и Дийдри се нуждаеха от храна. Мразеше да я буди, но тя щеше да се ужаси, ако се събудеше и разбереше, че е сама.

— Дийдри — повика я той.

Тя скочи от дългата пейка, на която я бе положил, когато стигнаха покоите си, след което полетя към него с очи побелели от страх.

Той я хвана и я утеши, повтаряше името й, докато тя не се осъзна и започна да се успокоява. Дийдри изпи четири бутилки на няколко големи глътки, като не се спря и за миг, докато не ги пресуши. Когато приключи, избърса устата си и се взря в него, отново, без да казва и дума.

— Трябва да тръгна след тях — започна той — Трябва да отида при Бренан. А ти ще останеш тук, където ще си в безопасност. След случилото се с Джоунс, останалите ще ме виждат като слаб и ще ми се наложи да се бия най-малко с един, ако не и с повече от тях.

— Идвам с теб — отвърна тя, разкривайки резците си.

— Опасно е.

— Никога не съм била в безопасност — каза равно тя и с разговора им бе свършено.

Тръгваше с него.