Алиса Дей
Изкуплението на Атлантида (46)

Глава 44

Аларик се спусна на земята, за да се срещне с Куин, Алексий, шейпшифтърите и бунтовниците. Отне им повече време, отколкото очакваха; Бренан все още беше блокиран от изключително необичайна намеса, но накрая го откриха, макар и местоположението да не бе маркирано.

Тежковъоръжените пазачи на входа бяха първият им знак, че са близо.

Куин изскочи от возилото, а на Аларик му трябваше целия му самоконтрол да не я издуха далеч от там. Да я предпази от битката.

Тя извади смъртоносно изглеждащо оръжие от джоба си и го насочи в готовност.

— Сигурен ли си? Изглежда като склад.

— Тук е. Институтът на Литън. Открихме Уесли и го накарахме да говори — изтъкна един член от глутницата на Лукас, хилейки се широко при спомена.

Усмивката не беше чак толкова приятна.

Без никакво предупреждение нов силен психически взрив връхлетя Аларик, така че главата на жреца се залюля. Беше Бренан и той му изпращаше мисловна комуникация по-силна от всяка друга, която, който и да е воин някога е бил способен да изпрати.

Защити Тиарнан.

Способностите на Бренан поразиха Аларик като много различни и невъобразимо погрешни. Без да чака да види дали някой ще го последва, той се спусна към сградата.

— Тръгваме сега!

Още преди дори да е достигнал входната врата, тя сама се отвори рязко и мъже с пистолети излязоха като на рояк и започнаха да стрелят. Аларик чу викове зад себе си, но не бяха на Куин, познаваше гласа й, а и нямаше време да спира заради друг, освен нея. Канализира чистата, синьо-зелена енергия на Посейдон под формата на малки сфери и ги изстреля една след друга към мъжете, като така сломи съпротивата им. Мъжете се разпръснаха, но продължиха да стрелят, само че и бунтовниците имаха оръжия, а шейпшифтърите — острите си зъби, тъй че Аларик продължи, без да се обръща назад.

Връхлетя през вратата в един шеметен бяг.

— Бренан — извика. — Идвам.