Оливия Паркър
Тайнственият пазител (12)

Глава 12

Четири часа по-късно Розалинд стоеше пред прозореца в спалнята си, взирайки се в ключалката, сякаш е невъзможно математическо предизвикателство.

С ръце на кръста, тя присви устни, докато беззвучно потропваше с пръстите на краката си върху килима.

Скромната, изтънчена и добре обучена в изкуството да се държи като дама Розалинд вероятно щеше да облече най-прикриващата си нощница, най-дебелата си роба, да пусне резето и да се покатери в леглото със Светото писание в ръка.

Но другата Розалинд, зрялата жена, която бе влюбена в един определен мъж през последните седем години, не искаше нищо повече от това да отвори прозореца, да захвърли робата си на пода, да се втурне към шезлонга и да заеме изкусителна поза, докато чака пристигането… и целувката му.

А каква целувка щеше да бъде само. Тя протегна ръка и с един пръст вдигна резето.

Отключено.

Двойката прозорци се открехнаха леко и в стаята се промъкна нежен летен бриз. Полите на кремавата й нощница се развяха около глезените й. Тя потрепери и затвори очи, и там, в тъмното, я връхлетяха образите на спомените.

Главата му, която се накланя към нейни и широките му рамене, които скриват света от погледа й. Косата му, свободна и дива. Той изникна пред нея, съблазнителен и удивително красив. Устата му се спусна към нейната, за да я вкуси. Напрегнатият му поглед се впи в очите й, докато прокарваше езика си върху гърдите й.

Какво ли щеше да се случи, ако не бяха дочули гърмежите на оръдията? Какво ли щеше да направи той по-нататък? Какво щеше да направи тя? Щеше ли да се предаде на каквато и участ да й бе подготвил? Розалинд потръпна отново при мисълта за различните възможности.

Но от друга страна, нима Никълъс не беше признал, че се е съгласил да я пази в замяна на сандък с уиски? Това не беше особено ласкателно, нали?

С плътно стиснати устни, тя протегна пръст.

Заключено.

Но на бала на Хейзълтън, той бе извънредно сдържан. Наблюдава я от разстояние, мръщейки се само от време на време и дори бе успял да убеди навъсената й леля Юджиния да танцува с него, за изненада и радост на гостите. Никога не беше виждала леля си толкова безгрижна. За бога, жената всъщност се беше изкикотила.

Розалинд въздъхна и неохотно се усмихна.

Отключено.

Хмм. Но не танцува с нея.

Заключено.

Честно казано обаче, Никълъс не биваше да танцува с нея, трябваше да я наблюдава, защото това бе, което брат й очакваше от него. И за разлика от бала на Дивайн, той не бе танцувал с никой друг, освен с леля й.

Отключено.

Тя се втренчи в прозореца за секунда, убедена, че е взела окончателно решение, когато внезапно си спомни как русокосата млада дама в градините на удоволствието бе привлякла вниманието му.

Розалинд кимна веднъж и то с мрачно убеждение.

Заключено.

С успокоен ум, тя грабна робата си от шезлонга, наметна я върху раменете си и напусна спалнята си. Време беше за шоколад и хубава книга.

Върна се в стаята си няколко минути по-късно с чаша горещ шоколад в едната ръка, а в другата стискаше готически роман, озаглавен доста подходящо „Нощното посещение“.

Алис явно бе идвала в стаята й, докато е била на долния етаж, тъй като огънят наскоро бе подкладен и пламъците горяха светли и топли.

След като затвори вратата, Розалинд се запъти към леглото, остави шоколада върху една малка масичка до леглото, изхлузи робата от раменете си и отметна завивката. Тъкмо се канеше да пропълзи под нея, когато някой се прокашля. Тя замръзна и книгата й падна на пода с тъп звук.

— Ключалката ти не става за нищо.

Розалинд премигна удивена. Сантиметър по сантиметър, тя обърна глава по посока на гласа му.

И там, в ъгъла, проснат върху шезлонга й, стоеше Никълъс. Не носеше палто, нито шалче, само широка бяла риза. Панталоните му бяха черни, както и ботушите му и той остана в същата спокойна поза с кръстосани глезени и скръстени над главата ръце, въпреки че тя го наблюдаваше.

В действителност позата му може и да беше безгрижна, но бе в противоречие с навъсения му поглед. Гледаше я право в очите.

Изглеждаше… прекрасен, красив и така порочен в стаята й.

Тя се обърна напълно към него.

— Какво правиш тук?

Никълъс свали ръцете си и прибра крака. После се поизправи, подпря лакти на коленете си и сплете пръсти, а разбърканата му коса падна напред. Намръщеното му изражение се разведри съвсем малко, преди провлачено да отговори.

— Ами, разпалих огъня, окачих роклята, която небрежно бе оставила върху един стол зад паравана и прибрах пантофките ти в гардероба.

— Благодаря ги — отвърна безгрижно младата жена. — Какво галантно обслужване. Ако някога се нуждая от нова камериерка, ти ще си първият ми избор.

Той се ухили криво и леко снизходително. Изправи се и стаята изведнъж се смали. Имаше опасен блясък в очите му — сякаш знаеше някаква тъмна, порочна тайна.

Розалинд вдигна брадичка и скръсти отбранително ръце пред гърдите си.

— Защо си тук?

— За да те предупредя.

— Какъв вид предупреждение ще да е това? — Очите й се присвиха, докато изричаше думата.

— Е, аз се държах прилично — редеше той. — Наблюдавах те тази вечер като същевременно стоях на разстояние. Дори не се намесих, докато танцуваше с поредния всеизвестен развратник.

— Колко похвално. Дошъл си тук, за да те похваля ли?

— Не — промърмори Никълъс и се усмихна печално. — Дойдох тук, защото имах нужда да… те извадя от заблудата ти относно границите на търпението ми. Нямам такова. Или по-скоро онова, което имах, свърши. Повече няма да играя игрички и няма да те гоня из Лондон, нито ще седя безучастно, докато избираш боне половин ден, просто, за да ми направиш напук — Отметна дългата си, разбъркана коса през рамо с нетърпеливо движение на брадичката си.

Розалинд мълчеше. Той изглеждаше така, сякаш иска да й каже нещо… нещо болезнено.

— Искам… имам нужда да изясним нещо — заяви Никълъс и я погледна в очите. — Повече никога няма да ходиш някъде без мен. Това, което се случи във Воксхол…

— Бях напълно добре, Никълъс.

— А какво желаеше той? — Кинкейд се приближи бавно, с премерени стъпки. — Искаше да избягаш с него.

Тя не бе подготвена за поредицата от запитвания — също така не бе очаквала да намери предизвикващ въздишки, враждебен шотландец в спалнята си, ако ставаше на въпрос.

Никълъс въздъхна тежко.

— Осъзнаваш ли какво можеше да се случи?

— Всичко завърши добре — подчерта Розалинд.

— Нямаш представа. Можеше да те хване. Какво щеше да стане тогава?

— Нямаше да успее да ме хване — каза тя просто. — Доста съм бърза.

Той изсумтя недоверчиво.

— Добре тогава. — Очите му я измериха от горе до долу и обратно. — Покажи ми.

Челото й се сбърчи.

— Да ти покажа?

— Покажи… ми.

Тя вдигна ръка и изимитира тичане с показалеца и средния си пръст.

— Искаш да тичам? Сега?

Той кимна нетърпеливо.

— Да. Сега. Хайде да те подложим на тест, момиче. — Той й помаха да тръгва. — Давай.

— Ами… — Розалинд го погледна така, както би наблюдавала напълно луд човек. — Добре. Пр… предполагам.

И тогава тя се обърна и хукна през стаята по дължина. Стигна до стената доста бързо. Ръцете й докоснаха тапета, отблъсна се леко и се обърна.

Никълъс беше точно там, блокирайки бягството й. Гърбът й се удари леко в стената. Тя наклони глава назад, за да срещне погледа му. Две големи ръце се бяха разположили от двете страни на главата й.

Съвсем сполучливо я беше уловил в капан с тялото си, без дори да я докосва.

— Бърза си, а? — попита той, а сивите му очи блестяха закачливо.

Розалинд кимна. Мислите й бяха твърде объркани, за да образуват думи, защото истината бе, че той беше леко заплашителен, но по начин, който я разтапяше.

— Е, аз съм по-бърз — заяви Никълъс. — И ако Стоукс наистина искаше да те хване, щеше да го направи.

След кратко колебание, тя осъзна, че той й е оставил достатъчно пространство, за да се измъкне. Розалинд се шмугна бързо под ръката му.

— Ха!

Направи три малки стъпки преди мускулеста ръка на Никълъс да се обвие около кръста й и внезапно да я спре. Тя изпухтя, когато дъхът й заседна за миг в гърдите й. Но той не беше приключил.

Дръпна я грубо към себе си. Розалинд се заизвива, за да се освободи, но преди да успее да се осъзнае, беше по гръб на килима с Никълъс върху себе си. Брадичката й се стегна и тя заудря ръцете му, като внимаваше да не го издере с ноктите си, защото знаеше, че той не представлява заплаха, а само се опитва да докаже гледната си точка.

Кинкейд я прикова към пода с част от теглото си и сграбчи китките й. Притисна ги силно и високо над главата й с лекота с едната си ръка. Другата отпусна надолу, за да отметне внимателно кичур от косата й, който бе паднал върху лицето й, закривайки полезрението й.

— За съжаление, не си достатъчно пъргава — промърмори той, клатейки глава по влудяващо подигравателен начин.

Очите й се превърнаха в цепки.

— Да, но аз почти не се боря с теб.

Никълъс повдигна вежда.

Това предизвикателство ли беше?

Тя подскочи под него. Знаеше, че не го е очаквал, тъй като силата на движението й го накара да се претърколи по гръб, завличайки я със себе си, тъй като китките й все още бяха уловени в хватката му.

Вече възседнала кръста му, Розалинд замръзна на място, без да е сигурна какво трябва да е следващото й действие. Затова заизвива ръце, опитвайки се да освободи китките си.

— Тук ли свършва планът ти? — засмя се той мрачно и свободната му ръка се спусна по едната й страна.

Преди да успее да отвърне, Никълъс повдигна собствените си бедра, придържайки ръката си зад гърба й, за да омекоти удара върху гръбнака й, когато я обърне по гръб.

— Най-добре е да признаеш, че е лесно да те надвия.

— О, но аз все още не съм започнала. Имам двама братя. Зная как да удрям и ритам. — Погледът й се сведе надолу. — И къде да ритам.

— Покажи ми на какво си способна — подкани я той мрачно.

Розалинд зарита диво, удряйки с крака… и съвсем внезапно Никълъс се озова между бедрата й. Нощницата й бе набрана до бедрата, оставяйки чувствителната кожа на краката й да се трие в топлата тъкан на бричовете и твърдостта на бедрата му. Изгаряща горещина разцъфтя в центъра на съществото й.

Тя бе съвсем гола под нощницата си.

Лицето му бе надвесено над нея. Челюстта на Никълъс се стегна, докато един мускул пулсираше върху бузата му.

— Ударих ли те? — попита Розалинд, задъхана от усилията и от вълната от усещания. Беше ли го ритнала? Изглеждаше така, сякаш го боли. — Не исках да…

— Не говори — каза той през зъби. — Не мърдай.

Никълъс затвори очи.

Тя зачака тихо. Цялото й тяло бе зачервено от топлина.

— Каква бъркотия. — Ноздрите му се разшириха. — Сега ще стана от теб. Ще държа очите си затворени. Покрий се възможно най-бързо.

Розалинд кимна.

— Ако си разбрала, може да кажеш нещо. Не мога да видя през клепачите си.

— Мммхм — беше всичко, което каза тя.

Лицето му бавно се отпусна и дишането му се забави. Той отвори очи и горещият му поглед се спря на нейния. Устните им бяха толкова близо, че тя си представи, че споделят един и същ дъх.

Никълъс освободи китките й, облегна се върху лактите си и се взря в нея и напълно смирената й поза. Безброй изражения се смениха върху чертите му. Нежно, с благоговение, той прокара опакото на пръстите си по бузата й, след което палецът му проследи извивката на ухото й и предизвика възхитителна тръпка у нея.

Накрая поклати глава, изглеждайки напълно удивен.

— Ти си толкова… прекрасна. Аз… аз нямах намерение… Исках да ти покажа колко лесно… — Той преглътна. — Не бях прав.

Никълъс се размърда, за да се отдръпне от нея.

И тогава Розалинд направи нещо, което не мислеше, че е способна да стори.

С инстинкт, кой го не знаеше, че притежава, тя обви крака около бедрата му, задържайки го там, след това сграбчи ризата му и го дръпна обратно върху себе си за целувка.

Той се поколеба само за няколко секунди, след което спусна уста надолу, за да я слее с нейната. Желанието експлодира. Тази целувка не беше нежна и бавна. Беше чувствена, първична. Те бяха мъж и жена, пламнали от страст, търсещи топлина, която можеха да получат само един от друг. Косата му я обгръщаше и той пъхна езика си дълбоко в устата й с неизмерими, разпалващи близвания. Знаейки какво да очаква, Розалинд отвърна на ритъма на неговия плам и се впусна в дуела редом с него. Тя изскимтя изпод устата му и той й отвърна с дълбок стон.

Целувката беше дива и извън контрол. Ръцете й се търкаха в силния му гръб, надолу по ребрата и кръста му, където той, като че ли се движеше по умерен, полюляващ се начин. Внезапно й се прииска да почувства този ритъм срещу себе си. Имаше нужда от това.

Розалинд наклони ханша си и го притисна нагоре. Твърдостта срещна мекотата. Устата й се отдели от неговата със стон.

Вихрушка от усещания се зароди в сърцевината й. Триейки бедрата си в нея, той захапа и засмука врата й, и устата й се отвори безмълвно, задъхана от удоволствие. С език и зъби, Никълъс си проправи пътечка до ухото й, след което започна да ближе и смуче меката му част. Тя изскимтя и той улови вика й с устните си, докато движенията на хълбоците му съвпадаха с тези на езика му.

Розалинд издърпа ризата от бричовете му и ръцете й най-накрая докоснаха кожата му. Усещането беше божествено. Беше топъл и мускулест. Тя прокара ръце през корема му и той потръпна при докосването й.

Ръката му се промъкна помежду им и се плъзна собственически от врата, надолу по тънкия й корсаж, през корема и около ханша й. Стискайки и разтривайки крака й. Палецът му се притисна към вътрешна страна на бедрото й, принуждавайки я да се отвори по-широко за него. Отдръпна се леко назад, след което я изненада, когато плъзна ръка нагоре, за да замени натиска на възбудата си с дланта си.

Розалинд ахна от усещането, което предизвикаха пръстите му, които първоначално я погъделичкаха, докато той се опитваше да раздели гънките й, а след това станаха възхитително натрапчиви, когато плъзна пръстите си бавно надолу, напред и назад, напред и назад. Тя преглътна и отвори очи, търсейки погледа му. Никълъс я наблюдаваше с очи, наподобяващи сиви стъклени парченца.

Докосванията му продължиха да се задълбочават, докато един от пръстите му не се потопи в хлъзгавата й сърцевина.

— Харесва ти — прошепна той убедено, собственически.

Повтаряше движенията си отново и отново.

Розалинд не можеше да отговори, не можеше да мисли. Потрепери и той я целуна дълбоко, покоряващо. В същия момент палецът му докосна особено чувствително място и тя преглътна вика си. Поглеждайки надолу, Розалинд изскимтя тихо при вида на голямата му, загоряла ръка, разположена между бледите й бедра, пръстите му, които изчезваха и се появяваха и палецът му, който потъваше между тъмните й къдрици. Главата й се отпусна назад и тя се задъха.

Устата му се плъзна надолу към хълмчетата на гърдите й. Захапа я леко, след което погали мястото с езика си. Използвайки зъбите и пъргавия си език, той смъкна корсажа й, докато една от гърдите й не се освободи.

— Никълъс — ахна Розалинд.

Топлият му дъх погали дантеленото връхче секунда преди той да сключи устни върху него, като редуваше силни засмуквания и облизвания, докато тя не си помисли, че ще полудее.

Ако преди Никълъс й бе демонстрирал безразличие, сега със сигурност не го правеше. Розалинд изви гръб, наслаждавайки се на вълните от усещания, възхищавайки се на пламенното му внимание, избутвайки всички съмнения в най-далечните кътчета на съзнанието си.

Той пируваше с гърдите й, докато пръстите му шареха неуморно. Бедрата й сякаш се движеха от само себе си с бясна скорост.

Розалинд изстена ниско и дълбоко. Удоволствието в нея нарастваше, причинявайки странно чувство на неудовлетвореност, което бе едновременно влудяващо и прекрасно. Изведнъж то избухна в нея, изпращайки тръпки на блаженство по цялото й тяло, които я поразиха с интензивността си. Раменете й се отлепиха от пода.

Никълъс заглуши изуменият й вик на удоволствие с целувка. Розалинд стисна плътно бедра, улавяйки ръката му там, но той не спря да я движи. Не и преди тя да задиша отново, отпускайки рамене върху земята.

Отвори очи задъхана и откри горещият му поглед да се взира в нея. Той вдигна пръста, който бе потапял в нея и го облиза с наслада.

— Никълъс — задъха се Розалинд, когато нова вълна на удоволствие премина през нея. — Какво беше това? Ти… ти също ли го почувства?

— До дълбините на душата си.

Гледаха се напрегнато един друг цяла минута, преди той да се извърне. Накрая дръпна нощницата й надолу, за да покрие влажните й бедра. Беше останал без дъх и бе прекалено зашеметен от красотата на кулминацията й, за да почувства вина. Но тя щеше да се появи, без съмнение.

Позволи си да се взира в нея само още един миг, след което се претърколи, обръщайки й гръб, с ерекция, която пулсираше от неудовлетворено желание.

Зад себе си, той я чу как се връща към действителността. Дишането й възвърна нормалния си ритъм, но все още бе прекалено притихнала.

Никълъс си пое дълбоко дъх няколко пъти. После усети подръпване за ръкава.

Облягайки се на една ръка, той погледна през рамо. Розалинд се взираше в него с почуда в очите. Сега бе отпусната и сънена, черната й коса бе разпиляна около нея, правейки я да изглежда като богиня, обикновено бледата й кожа беше поруменяла, а устата й бе леко подута от целувките му.

Тя вдигна отпуснатата си ръка и нежно прокара пръсти по челюстта му. Никълъс целуна върховете на пръстите й и тя се усмихна.

Срам се промъкна в мислите му. Той затвори очи, за да не вижда образа й.

Мили боже, беше съблазнил сестрата на най-добрия си приятел върху килима в спалнята й. Беше същински звяр, чудовище. Заслужаваше да го предизвикат на дуел призори.

— Никълъс — каза тя нежно.

Той поклати глава, неспособен да я погледне. Изправи се, протегна ръце и й помогна да стане. Задържа я до себе си за момент, приютил главата й до гърдите си. Целуна я по косата и прошепна:

— Това не променя нищо. И всичко.

— Н-не разбирам — отрони Розалинд с дрезгав и объркан глас.

— Не биваше да те докосвам — отвърна Никълъс и с учудване осъзна, че акцентът му се е засилил.

— Аз исках да го направиш — каза тя тихо.

Той поклати глава.

— Дойдох тук, за да те предупредя за домогванията на мъжете. Исках да ти покажа колко лесно един мъж може да надвие една жена. А накрая аз го направих.

Отпусна ръце, освободи я и отстъпи назад.

— Не. Не, Никълъс — заговори бързо Розалинд. — Аз те сграбчих. Аз те дръпнах надолу.

— Да, но не бях длъжен да те последвам.

Той се отдалечи от нея и се запъти към прозореца.

— Разстроен си — обяви тя.

— Да. Така е. Но не заради теб. Съжалявам, момиче.

— Не искам да съжаляваш — възкликна тя и в гласа й се прокрадна раздразнение.

— А би трябвало — отвърна Никълъс. Вече до прозореца, той преметна крак през перваза. — Това не биваше да се случва.

— Но се случи — каза тя с почти писклив глас. — Стана, а сега ти искаш да се преструваме, че не е от значение?

Той поклати глава. Бризът зад гърба му се усили, изсвистя злокобно в стаята и накара пламъците в камината да затанцуват и заблестят. Широката му риза, разпасана от ръцете на Розалинд, се издуваше от завихрящия се въздух.

— Не мога да се преструвам повече — каза той тихо, с мрачен тон. — Истината е, че те желая. Мисля, че те желая от много дълго време.

— И сега приключи — заяви тя и раздразнено сви рамене.

Никълъс отметна косата от очите си и тихо се засмя сам на себе си.

— Де да беше толкова лесно да ти се наситя.

— Защо не можем…

— Дължа твърде много на брат ти — отвърна й той твърдо. — Не мога да опозоря обещанието си.

Усмивката й не таеше никаква топлина.

— Малко е късно за това, не мислиш ли?

Никълъс кимна сериозно.

— Да. Но това спира дотук. Няма да стигаме по-далеч.

Очите й сякаш светнаха и той се надяваше да е от гняв, а не от сълзи. За пореден път бе поразен от начина, по който тя докосваше сърцето му. Но инстинктите му подсказваха, че сега е най-добре да се държи студено с нея. Ако не го направеше, ако бе нежен, какъвто искаше да бъде, тя можеше безразсъдно да го покани в леглото си и тогава той със сигурност щеше да прави любов с нея. Нужно бе да го смята за един от най-долните негодници. В края на краищата, сам се чувстваше като такъв.

— Розалинд, трябва да разбереш, че бях помолен да те защитавам.

— Така е — тя се втренчи в огъня в камината, а нарастващият й гняв тлееше в погледа й. — А кой ще ме защити от теб, Никълъс?

Той преметна и другия си крак през перваза и посегна към клона на разклонения дъб до къщата.

— Ще бъдеш в безопасност с мен. — Той кимна и изчезна във ветровитата нощ точно като крадеца, в който се страхуваше, че се е превърнал.

Ако се бе поколебал само още един миг, щеше да чуе шепота на Розалинд:

— Наистина, Никълъс. Но ти със сигурност няма да бъдеш в безопасност с мен.