Мариус Габриел
Белязани с грях (8)

Катманду

— Доктор Кери? Будна ли сте?

Беше леко задрямала. Вдигна глава. Беше някакъв западняк, от нахлупената му шапка и анорака му се стичаше вода. Навън валеше силно.

— Ей?

Мъжът свали шапката си и изпод нея се откри сива коса и обрулено от атмосферните влияния лице с мокри сиви мустаци.

— Казвам се Франклин Барбър. Аз съм от американското посолство тук, в Катманду. Как сте?

Протегна й хладната си мокра ръка, която тя стисна леко.

— Добре съм, благодаря.

— Това е страхотно. — Барбър седна до леглото й. Остави пластмасова торбичка на нощното шкафче на Ребека. В нея имаше американски списания. — Помислих си, че искате нещо за четене.

— Много мило.

Задаваше се нова буря. В отделението бързо се стъмняваше. Неоновата лампа на тавана мъждукаше и обезцветяваше предметите. По прозорците косо падаше дъжд. Около болницата тътнеха гръмотевици. Посетителят й махна с подгизналата си шапка към гипса.

— Удобен ли ви е?

— Ако обичаш да спиш с гюле в леглото си. — Тя се усмихна. — Поносимо е.

— Добре. Говорих с доктор Синкх. Може би ще се наложи да останете в Катманду около месец.

— Знам.

— Лош късмет и лошо време — продължи Барбър. — Летните бури се разразяват много бързо. Всяка година загиват хора.

Ребека пак кимна.

— Извадих късмет.

— Наистина. Родителите ви се свързаха с кабинета ми. Много са загрижени за вас. Баща ви изпрати това по дипломатическата поща тази сутрин.

— Благодаря. — Огромният плик тежеше. Тя го остави на нощното си шкафче.

Франклин Барбър я загледа. Ръката на сенатора Кери беше дълга. Не му беше навик да посещава всеки пострадал американски турист в Катманду.

— Бихме искали да ви предложим — каза той — да ви прехвърлят в Международната клиника в Наксал днес или утре.

— Доволна съм от лечението тук — отвърна тя.

Той изглеждаше изненадан.

— Там за вас ще се грижат американски лекари. Съоръженията са много по-добри. Тази болница е малко примитивна. Там поне около вас ще има други западни пациенти. При това лошо време отделенията са пълни с катерачи с измръзвания, счупени кости и преохлаждане.

На Ребека тази перспектива не й звучеше толкова примамлива, колкото на Барбър очевидно му се струваше. Нямаше желание да се събира с богатите авантюристи, които си купуваха изкачванията до Анапурна и Еверест по каталог.

— Ще си помисля — каза тя. — Благодаря.

— Нашият медицински аташе ви прегледа, когато ви докараха. Сигурно не си спомняте. Той ми каза, че Синкх в повечето случаи прави каквото трябва.

— Доктор Синкх е добър лекар — каза тя, раздразнена от това „в повечето случаи“.

Падна ослепителна светкавица. Едновременно с нея угаснаха светлините и всичко потъна в мрак. От оглушителния гръм прозорците потрепериха. Ребека дочу гласа на Барбър в тъмнината.

— Иска ми се да изпратя съобщение на баща ви още днес, доктор Кери. Мога ли да му кажа, че сте добре? Че сте доволна от лечението?

Беше съвсем в стила на баща й да избягва директния контакт, да използва персонала на посолството, за да провери как е тя.

— Да — каза тя. — Можете да му го кажете. Благодаря, че дойдохте да ме видите.

— Няма проблеми. — Барбър се изправи. Намери опипом ръката й в тъмнината и се сбогува.