Мариус Габриел
Белязани с грях (18)

Сан Франциско

Името на отец Тимъти Дийн бе изписано на шесто място в класацията по скуош в клуба му. Той беше отличен играч и само църковните му задължения го спираха да напредва по стълбицата нагоре. Засега рядко успяваше да затрудни на приспособлението от дъб и месинг по-напред класираните от него, а се задоволяваше да играе с по-нискостоящите. Това го поддържаше в достатъчно добра форма.

Тази сутрин играеше със седмия — слаб и сръчен млад застрахователен агент, който се бореше мъжки, но беше подценил настоящата си задача. Отец Тим се потеше, но владееше играта от самото й начало и можеше да си позволи да поразсъждава, докато блъска гумената ракета.

Мислеше си за Барбара Флорио, която собственоръчно изпрати в последния й път и която бе погребал с истинска мъка.

Вярно беше, че бе флиртувал с нея. Също така беше вярно, че на нея този флирт й харесваше, въпреки че знаеше, че когато бе давал обет, той бе пожертвал не утехата на топли женски тела като нейното, а на атлетичните мъжки тела като неговото собствено или като на смуглия застрахователен брокер, който сега напразно се хвърли да спасява един хубав прехвърлящ пас и се строполи на дървения под със сумтене.

— Добре ли си? — Отец Тим се ухили, докато брокерът се вдигаше от пода и изтупваше зачервените си колена.

— Разбира се — каза той задъхан и приклекна, за да посрещне следващия му сервис.

Отец Тим заби топката в стената и пъргаво се придвижи след нея. Смъртта на Барбара остави у него дълбоко чувство на гняв. Харесваше тази жена. Беше алкохоличка и токсикоманка. У нея, както и у всички от семейство Монтроуз, имаше доста злоба. Не се съмняваше, че е била трудна съпруга и кошмарна майка. Но знаеше колко упорито се опитваше да победи демоните си, колко отчаяно искаше да раздава любовта си. Причината за провала й не беше изцяло нейна. И със сигурност не заслужаваше да умре, още повече да се мъчи в пламъци.

Замахна с ракетата достатъчно силно, за да накара топката да прехвърчи покрай стъписания си противник, на когото не му стигнаха десетина сантиметра, за да посрещне рикошета. Отец Тим вдигна топката и я огледа за поражения.

Почувства, че някой го гледа отзад, и се обърна. Двамата полицаи бяха пристигнали. Седяха на празните пейки и го следяха внимателно през стъклената стена. Той им махна с ракетата за поздрав, после се върна към играта. Сега вече бе решен на победа и моментално изчисти ума си от всякакви други мисли.

След пет минути излезе от корта с преметната през зачервения си врат кърпа. Поздрави любезно Рейгън и Бианки.

— Дайте ми няколко минути да взема душ и веднага се връщам при вас — каза им той. — Защо не седнете на терасата? Ще дойда там.

Под пронизващите иглички на душа отец Тим отново се замисли за огненото мъченичество на Барбара Флорио. Неговото религиозно възпитание беше сравнително изчистено от страха от телесни наказания. Но от дете изпитваше ужас от смъртта чрез изгаряне. Да чувстваш как мазнините под кожата ти буквално се стопяват и подпалват, да се пържиш и да цвърчиш като пържола на скара, да усещаш как нервите ти изгарят, очите ти се сваряват, органите ти се изпичат…

Барбара Флорио не беше светица. Но дълбоко у себе си беше мъченик. Той не се съмняваше в това. Бе изгорена жива от някой тиранин езичник, точно както раннохристиянските мъченици — заради вярата си.

Детективите го чакаха на терасата. Той се здрависа и с двамата. Добре помнеше жената, брюнетката с латински вид, която го бе прекъснала по време на погребението. Имаше приятно лице и приятно поведение. Което не можеше да се каже за партньора й, мъж, прехвърлил четирийсетте.

— Съжалявам, че ви накарах да чакате — каза той извинително, като намести бялата якичка на врата си.

— Няма нищо — отвърна Карла Бианки. — И без това подранихме.

Той седна и сложи на масата мобилния си телефон и ключовете за колата заедно с електронния бележник и черните очила. Улови погледа на Рейгън, който разглеждаше купчината презрително. Този човек сигурно не бе ходил на църква от двайсет години, предположи отец Тим, но беше пълен с предразсъдъци как един свещеник трябва да се облича и да се държи. Той им се усмихна.

— С какво бих могъл да ви помогна? — попита.

Карла Бианки отвори един дебел бележник. Отец Тим отбеляза гъстия равен почерк, който покриваше страница след страница. Методичен, подреден ум, реши той.

— Бихме искали да ви зададем няколко въпроса около проблемите между вас и Майкъл Флорио точно преди смъртта на госпожа Флорио — каза Бианки.

Веднага на въпроса, хвана бика за рогата. Одобрението на отец Тим нарасна.

— Разбира се — каза той. — Питайте.

— По това време госпожа Флорио е възнамерявала да дари на католическата църква голям имот.

— Точно така.

— Искала е на земята й да се построи църква, така ли е?

— Надяваше се — съгласи се отец Тим. — С Барбара обсъждахме с известни подробности такава възможност.

— Аха. Имахте ли представа, че имотът е бил заложен като гаранция за банков заем на съпруга на госпожа Флорио?

— Не и по това време — отвърна отец Тим. — Барбара не го спомена. По-късно ми казаха.

— Кой ви каза? — намеси си Рейгън, като следеше строго свещеника.

Отец Тим се изсмя.

— Ами всъщност самият Майкъл Флорио ми даде тази информация.

— Тогава ли ви заплаши? — поинтересува се Рейгън. Отец Тим пак се засмя и махна на келнера.

— Да. Тогава ме заплаши.

Детективите изчакаха, докато той си поръча чаша прясно изцеден гроздов сок. И двамата отклониха предложението за почерпка.

— Почувствали сте се принуден да поискате съдебно решение срещу Флорио — продължи Рейгън.

— Заради собствената си сигурност. Да.

— Надникнахме в съдебните архиви. Изглежда, господин Флорио е обвинявал вас за неудачите си.

— Точно така. Господин Флорио обвиняваше мен.

— Може бе сте в състояние да разберете реакцията му? — попита Бианки.

Отец Тим имаше друго мнение за хората, които заплашват живота на свещеници.

— Гневът и злото не са трудни за разбиране, доколкото имам опит — отвърна той лаконично. — Но за почтените хора е трудно да ги приемат. Няма никаква мистерия относно произхода и развитието им.

Бианки кимна сериозно.

— Може ли да ни кажете какво точно се случи между вас?

— Стана точно тук, в клуба — каза свещеникът и се огледа. — Донякъде затова ви предложих да се срещнем тук. Така спомените ми ще бъдат най-свежи. — Млъкна, докато сервитьорът му поднасяше сока. — Намери ме в салона, където тренирах на уредите. Дойде при мен, беше много възбуден, много ядосан. Обвини ме, че искам да го унищожа. Отначало нямах представа за какво говори. Майкъл Флорио е католик — каза им той, — но откакто познавам семейството, той изобщо не си е правил труда да крие атеизма си или недвусмисленото си презрение към религията на жена си. Но това беше нещо ново. Бях в неизгодно положение и когато ми каза, че дарението на жена му ще му донесе финансови проблеми, аз отказах повече да обсъждам този въпрос с него. Поне не там и тогава. Казах му да се отбие в кабинета ми. Той побесня. Точно тогава заплаши, че ще ме убие.

По грубата физиономия на Рейгън се появи лека усмивка, въпреки че отец Тим за нищо на света не би се сетил защо.

— В съдебната зала сте заявили, че той ви е нападнал.

Отец Тим отпи от гроздовия сок и се замисли.

— Опитах се да се измъкна покрай него и да отида в съблекалнята. Той ме сграбчи доста внезапно и ме притисна върху един уред. — Отец Тим премести погледа си от каменната физиономия на Рейгън на загриженото лице на Бианки. — В добра форма съм. Смятам себе си за физически силен и нямам морални задръжки, когато един свещеник трябва да се защити от непредизвикано нападение, въпреки че никога, разбира се, не бих отвърнал на удара. Но нищо не можех да направя. Майкъл Флорио е изключително силен. А у него има и нещо друго. — Започна да чертае фигурка по изпотената стъклена чаша. — Познавате ли творчеството на У. В. Йейтс, ирландския поет?

Бианки потупа с писалката си по бележника.

— Бегло.

— В едно от стихотворенията си за злото той казва: „Добрите нямат мании, лошите са изпълнени с демонични страсти.“ Точно това го има и у Майкъл Флорио. Демоничната страст на злото.

— Аха — каза учтиво Бианки.

Рейгън изглеждаше отегчен.

— Майкъл доближи устата си до ухото ми и каза: „Ще ти извия врата, чернодрешко.“ Сигурен съм, че би го направил. Уплаших се за живота си.

— Имаше ли свидетели? — попита Рейгън.

— В салона имаше и други хора. Но всичко стана много бързо. Във всеки случай Майкъл Флорио би могъл физически да сплаши повечето от тях. Нали познавате военното му досие?

— Да.

— Когато ме пусна, аз се затътрих към съблекалнята. Чувствах се… гол. Докато се облека, той си беше тръгнал.

— И вие отидохте право при адвоката си? — попита Рейгън.

— Първо отидох при епископа. И двамата бяхме на мнение, че имам нужда от защита.

— Изглежда, съдията не е бил много впечатлен — каза Рейгън.

Свещеникът се опитваше да разчете израженията им. За тях наръгванията с нож и престрелките бяха ежедневие. Вероятно не бяха впечатлени от разказа му, но не искаше да го вземат за смотаняк.

— Чувах как прешлените ми пукат — каза той кротко. — Чувствах, че мозъкът ми ще експлодира. Краката ми бяха като парализирани. Няколко дена след нападението имах ужасно главоболие и трудности при ходене.

— Отец Дийн — каза любезно Бианки, — и за миг не сме се усъмнили, че нападението е било сериозно. Говорихте ли с госпожа Флорио за този инцидент?

— Съвсем бегло — отвърна той. — Тя беше бясна, но аз не исках да я замесвам в това безобразие. Но едно нещо й казах.

— Какво по-точно? — попита Рейгън.

— Предупредих я, че съпругът й може да представлява заплаха за живота й. — Ръцете му трепереха и той бе принуден да остави чашата, за да не я разлее. — Оттогава не съм спрял да се обвинявам, че не бях по-настоятелен, че не… — Трябваше да замълчи, защото очите му се замъглиха, а гърлото му се давеше от сълзи и той не можеше да продължи.

Този път и Рейгън изглеждаше впечатлен от нещастието му.

— Спокойно, отче — каза той. — Вие нямате вина за тази бъркотия.

Свещеникът овладя чувствата си.

— Трябваше да предвидя, че ще се случи — каза той. — Това беше трагичен дом. Имаше нарушено силово равновесие, което бе невъзможно да се възстанови. Сигурен съм, че някога Барбара и Майкъл наистина са се обичали. И са искали да бъдат добри родители на момичетата. Но Барбара държеше властта над парите, а Майкъл — над чувствата. И никой от тях не желаеше да отстъпи и сантиметър от териториите си. Майкъл цял живот ламтеше за пари, а Барбара — за емоционално осъществяване. Никой не получи това, което искаше. Но успяха взаимно да се унищожат.

— Напрегнато ли беше в този дом?

— Ужасно напрегнато. Дори и след раздялата им нещастието беше осезателно. А трудностите с Терез още повече влошаваха нещата.

— Била е доста проблемно дете, нали?

— Меко казано — отвърна печално отец Тим.

— Лъжи, подпалвачество — това не са признаци на щастливо детство, не мислите ли?

— Не. Терез нямаше щастливо детство. — Той срещна погледа на Рейгън. — Знам, вие вярвате, че тя е подпалила леглото на майка си.

— Така ли? — каза Рейгън невъзмутимо.

— Мислите, че предишните й подпалвачески опити го потвърждават. Но аз ви моля да разберете, че едно дете, което драсва клечката на кола или на купчина кукли, е нещо съвсем различно от дете, което убива родител.

— Аха — каза Бианки. — Има предположения, че господин Флорио може да се окаже заплаха за живота на момичетата. Че те са единствената пречка между него и парите.

Отец Тим направи пауза.

— Майкъл е алчен човек. За него парите са начин на самоутвърждаване и той ги преследва безмилостно. Това донякъде е причината за последвалото пренебрежение и презрение към Барбара. Но като баща… — Той поклати глава. — Отглеждането на две толкова трудни деца в такава нездрава обстановка е ужасно, ужасно трудно. Той всъщност беше по-добър родител от Барбара. Доста по-добър родител. Аз дори настоявах пред Барбара да му позволи да вижда децата по-често и може би дори да му даде настойничеството.

— Така ли? Въпреки че беше враждебно настроен към църквата?

— Децата ходеха в католическо училище. Получаваха здраво религиозно възпитание. И отчаяно искаха да са с баща си, не с Барбара. Тя се бореше с тежките пороци на алкохола и зависимостта от лекарствата и, честно казано, напълно се беше провалила като майка, доколкото можех да забележа. Но тя винаги отказваше да обсъжда този въпрос. — Той поклати глава. — А той би могъл да бъде грижовен и любящ баща. Би направил всичко за момичетата. Всичко.

— А може би те биха направили всичко за него? — предположи тихо Бианки.

На отец Тим му трябваше малко време, за да разбере намека й. Когато го осъзна, той премигна.

— Ако Терез по някакъв начин е отговорна, което дълбоко в сърцето си не мога да приема, тогава или е било нещастен случай, или шега, която е завършила трагично.

— Току-що казахте, че родителите им са били във война, отче. Това щедро дарение на госпожа Флорио за църквата е било стратегическото ядрено оръжие, нали така? То е щяло да унищожи Майкъл Флорио. Нали точно това е било предназначението му?

— Не това беше предназначението му, детектив Бианки — каза твърдо отец Тим. — Казах само, че в това семейство имаше трагичен антагонизъм. Проблемът се коренеше в това, че Барбара се прекланяше пред Бога, а Майкъл пред парите. Бог и Мамон не могат да съществуват под един и същ покрив. Затова Барбара трябваше да умре. Тя не се отказваше от църквата, а Майкъл не се отказваше от парите. Като наричате дарението оръжие, вие разсъждавате точно като Майкъл Флорио.

— Опитвам се да вляза под кожата на всички замесени, отче.

— Той я превърна в мъченица — не преставаше да настоява той.

— А тя се канеше да превърне него в страдалец, нали?

Отец Тим бе разстроен.

— Детектив, вие изопачавате значението на свети думи. Майкъл вероятно би претърпял финансов колапс. Може би дори щеше да изгуби контрол над бизнеса си. А Барбара беше изгорена жива заради престъплението, че остана вярна на църквата си. Ето това е мъченичество.

Рейгън отново изглеждаше отегчен. Той се покашля, за да привлече вниманието на партньорката си, и вдигна вежди. Бианки въздъхна. Колкото и да беше изтънчен на външен вид, отец Тим виждаше всичко пречупено през догмата, в черно и бяло. Беше убедена, че истината се крие някъде в онази мрачна зона на здрача, която прикрива човешкото поведение.

— Бяхте откровен и ние сме ви благодарни. Смятам, че получихме каквото искахме, нали?

— Засега — каза Рейгън. Детективите станаха и сърдечно се сбогуваха с отец Тим. Той погледа след тях, докато си тръгваха, и почувства, че сърцето му натежава от мрачни спомени, събудени от разговора.

На изхода жената внезапно се обърна и тръгна обратно към отец Тим. Той учтиво стана, за да я посрещне. Тя сваляше капачката на писалката си.

— Простете — каза тя. — Едно последно нещо. Онзи израз, който използвахте. Нещо за злото.

— Демоничната страст — каза той.

— Демоничната страст на злото — повтори Бианки и си записа. — Благодаря. Харесва ми. Искам да го запомня. — Тя се усмихна на отец Тим и си тръгна.