Мариус Габриел
Белязани с грях (22)

Сан Франциско

Офисът на Пол Филипи, както подхождаше на положението му, заемаше много скъпи квадратни метри на шестнайсетия етаж на престижна централна сграда. За себе си той бе избрал един ъглов кабинет, истинско орлово гнездо със стъклени стени и прекрасни гледки към залива, като почти отвсякъде се виждаше и синьото небе.

Не бе затрупал прекрасното пространство с много шкафове и полици. Вътре имаше само бюро, направено от подпряна върху стъкло базалтова плоча и по тази причина изглеждащо като окачено във въздуха. Имаше и дълбоки меки кресла, наредени в полукръг. Разстоянието между креслата и до бюрото беше доста голямо, затова Карла Бианки се намери на няколко метра от Ал Рейгън, когото не харесваше, а до Филипи, когото харесваше още по-малко, разстоянието беше още по-голямо. При това положение бе трудно да различи израженията на лицата им.

— Мога ли да ви предложа нещо? — попита Филипи. — Кафе, сода?

— Не, благодаря — отвърна Бианки. — Какво можем да направим за вас, адвокате?

— Няма да ви отнемам много време — каза щедро Филипи. Бианки и Рейгън бяха забелязали, че приемната му бе претъпкана с клиенти. — Как върви разследването?

— Като се има предвид, че не можем да говорим с нито един от основните свидетели — отвърна сухо Бианки, — върви много добре.

На бюрото на Филипи имаше чаша с обикновена вода, от която той отпиваше пестеливо.

— Разбрах, че сте говорили с всички врагове на Майкъл.

— Имате предвид тъста му и свещеника? — попита мило Бианки.

— Да не ставаме наивни. Двамата мразят Майкъл и в червата. Барбара си имаше много недостатъци и един от тях беше злият й език. Може би ще ви е интересно да научите, че Майкъл Флорио е отказал да падне на нивото й, въпреки че имаме цяла папка, пълна със сериозни доказателства, че Барбара е малтретирала момичетата — говоря ви за медицински заключения, снимки, свидетелски показания. Става въпрос за побои, нападения, словесни мъчения. Много неприятно четиво.

— Ако момичетата бяха тук — каза тихо Бианки, — щяха сами да кажат истината.

— Ще я кажат — отвърна Филипи, — когато му дойде времето.

— Смятате ли, че момичетата са нормални?

— Бих нарекъл Девън свръхнормална.

— А Терез?

— Терез си има проблеми — сви рамене Филипи.

— Някаква представа за това къде се коренят тези проблеми?

— В напрежението между Майкъл и Барбара, разбира се. Тя започна да излиза от релси, когато семейният им живот се сгромоляса.

— Но Девън не излезе от релсите, нали?

— Не, Девън е образец за стабилен характер — каза Филипи.

— И на какво се дължи това?

— Кой знае? — Филипи леко докосна добре подстриганото си слепоочие. — И двете момичета са осиновени и в произхода на Терез може да има някаква генетична обусловеност.

— За да ни кажете това ли ни повикахте? — озъби му се Рейгън.

— Не, изобщо не бих желал да го обсъждам. Иска ми се да говорите за това направо с Майкъл и момичетата.

— Няма да е лесно, като се има предвид, че са изчезнали.

— Майкъл иска всичко да приключи. Повече от когото и да било друг.

— Тогава не трябваше да напуска града.

— И двамата прекрасно знаете защо напусна града — каза Филипи. — Вие се опитахте да влезете с танкове в семейството му, докато те още скърбяха за смъртта на Барбара. Канехте се да му отнемете децата. Доста се престарахте и добре го знаете.

— Искахме да говорим с цялото семейство — каза Бианки. — И все още искаме, господин Филипи.

— Поддържате ли връзка с Майкъл Флорио? — попита мрачно Рейгън.

Филипи го погледна за кратко.

— Защо? Да не би да искате да се извините?

Рейгън побесня.

— Той е беглец от закона. По-добре му кажете да се прибере вкъщи.

Филипи се наклони напред.

— Имате ли повдигнато обвинение? Или съдебна заповед?

— Не — отговори Бианки.

— Тогава Майкъл не е беглец от закона.

— А вие как бихте го определили? — попита Бианки.

— Като баща, защитаващ дъщерите си от непростимо груб полицейски тормоз — каза рязко Филипи.

— Да не се опитвате да постигнете някакво споразумение, адвокате? — попита Бианки.

Филипи се усмихна и заклати чашата с водата.

— Аз не правя споразумения, детектив Бианки.

— Тогава защо сме тук?

— Да го наречем опознавателно посещение.

— И какво опознаваме? — попита Рейгън.

— Условията, при които Майкъл Флорио може да обмисли да се върне в Сан Франциско.

Настъпи мълчание. Навън бе излязъл вятър. Бели облаци се спускаха по синевата на калифорнийското небе. Сенките им ту помрачаваха, ту осветяваха стъкления кабинет.

— Добре — каза Бианки накрая. — Да чуем условията му.