Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- House of Many Rooms, 1998 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Елена Кодинова, 2000 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,1 (× 18 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване, корекция и форматиране
- Elinor (2021)
Издание:
Автор: Мариус Гейбриъл
Заглавие: Белязани с грях
Преводач: Елена Кодинова
Година на превод: 2000
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2000
Тип: роман
Националност: английска
Печатница: „Полиграфюг“ — Хасково
Коректор: Невена Райчева
ISBN: 954-459-730-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10826
История
- — Добавяне
Урбино
През нощта Ребека се събуди и й се стори, че чува плач. Тя седна в леглото и се опита да избистри мозъка си от обърканите сънища, които сънуваше. Някакво слабо скимтене се носеше през дебелите каменни стени. Тя заопипва по нощното шкафче за кибрит и запали свещта. Жълтата й светлина разпръсна хиляди бягащи сенки из тъмнината. Тя стана от леглото и тръгна боса по ледения под към коридора.
През нощта тази къща ставаше по-тъмна от всички, които беше виждала. След като всички свещи и лампи бяха угасени, мракът ставаше пълен. Нямаше указателни светлини и фосфоресциращи устройства. Това беше също и най-тихата през нощта къща, в която бе живяла, тишината й не се нарушаваше дори от бръмченето на хладилник. Тя се спря пред стаята на Терез и се заслуша. Изглежда, никой в къщата не се бе размърдал. Тогава чу гласа на Терез, която шепнеше нещо нечленоразделно. Тя бутна внимателно вратата и влезе вътре.
Терез се бе проснала на пода до леглото. Отначало Ребека си помисли, че има припадък, но видя, че ръцете й се движат отпуснато, и разбра, че сигурно е паднала от леглото в съня си. Коленичи тихо до нея и я погали по челото.
— Добре ли си, миличка?
Терез отвори очи.
— Мамо? — промълви тя ядосана и уплашена.
— Всичко е наред — прошепна Ребека. — Това е само лош сън. Аз съм тук.
Чу зад себе си звук и се обърна. Високата фигура на Майкъл Флорио се бе надвесила над нея. Тя затаи дъх.
— Ох — прошепна тя, — уплаши ме!
Лицето на Майкъл бе в сянка.
— Какво става?
— Чух я да плаче. Трябва да е паднала от леглото. Имаше кошмари, но сега се успокои.
Той коленичи до нея и нежно погали Терез.
— Добре ли си, скъпа? — промълви той.
Терез кимна. Майкъл я вдигна на ръце с лекота и я сложи обратно на леглото. Сърцето на Ребека още биеше силно от шока.
— Може ли да получа чаша мляко? — попита Терез.
— Разбира се — каза Майкъл. — Ще ида да донеса. Ребека ще остане с теб.
Ребека седна до момичето, докато той отиде за мляко. Терез бе потна и кожата й бе лепкава. Под меката светлина на свещта лицето на детето изглеждаше ангелско. То затвори очи. Сънят бе изгладил всичките й обичайни гримаси и мръщения. Сега лицето й беше като разбунена водна повърхност, която най-накрая се е успокоила. През прозрачните пластове можеше да се видят най-скритите дълбини. Ребека се наведе и попи образа с очи. Сега, когато беше спокойна, по лицето на Терез тя можа да различи собствените си черти и чертите на Райън. Приликата я имаше, по-силна, отколкото бе предполагала. Но генетиката бе удължила някои линии, други бе загладила, бе създала нещо, което и приличаше, и не приличаше на нея. Чудеше се дали Майкъл или Девън щяха изобщо да забележат тази прилика и да се досетят коя е. Ребека се наведе и докосна с устни лицето на Терез. Аз съм я родила, но не е мое дете, помисли си тя.
Майкъл се върна с чаша топло мляко в ръка. Тя помогна на Терез да седне и да го изпие. След това момичето се претърколи на една страна и приближи юмруците си към устата, движение, останало от детското смучене на палците. Клепачите на Терез потрепнаха, когато през мозъка й премина нов кошмар, тя се размърда неспокойно й отново потъна в спокоен сън.
За момент Ребека и Майкъл постояха един до друг, гледайки огряното от свещта лице на възглавницата. Почти като истински родители, помисли си тя. Както би трябвало да бъде.
Майкъл се обърна към нея.
— Приготвих топло мляко и за нас. Ела долу да го вземеш.
— Благодаря, но не обичам топло мляко.
Светлината на свещта трептеше в тъмните му очи.
— Това ще ти хареса. Всичко е готово.
Предложението не беше добре дошло и тя би предпочела да откаже. Накрая въздъхна.
— Само да отида да си взема халата.
Отиде до стаята си и си сложи халата и чехлите. Мярна отражението си в огледалото, овалното й лице бе обградено от тъмен облак коса. Сърцето й още биеше силно.
Майкъл беше в кухнята и наливаше някакво питие, което миришеше на алкохол. Бе облечен в тъмночервен халат, който му придаваше величествен вид под светлината на керосиновата лампа.
— Какво е това? — попита тя.
— Ром и мляко.
— Страхотно питие за преди лягане.
— Пия го, когато ми се струва, че няма да мога да заспя.
— Още ли не си си лягал? — попита тя.
Той поклати глава.
— Работех по едни изчисления. Искам да пробвам турбината след два дни. Трудно е да се пресметне силата на напора на тези стари мелници. Водната струя е много променлива.
— Аз не бих се сетила дори откъде да започна.
— Трябват ми двайсет конски сили, за да получа десет киловата. Конската сила се изчислява, като умножиш височината на водната струя във футове по дебита във футове в секунда. След това умножаваш резултата по 62.4 и разделяш на 550. Това ти дава в груби линии очакваната мощност в конски сили. За да получиш конските сили на киловат електроенергия, трябва да разделиш числото на 0.746. Кажи ми, когато очите ти изхвръкнат от орбитите.
— Вече изхвърчаха — призна си тя. — Ще стане ли?
— Скоро ще разберем — каза той веднага. Подаде й чашата. — Внимавай. Топло е.
Тя я взе развеселена, чукна чашата си в неговата и отпи.
Охо.
Харесва ли ти?
— Придава изцяло нови измерения на безсънието.
Пренесоха лампата във всекидневната и плуващите сенки се втурнаха след тях. Както бе казал Майкъл, в камината още тлееше топъл пламък. Тя се сви с чашата ром в едно кресло, а той хвърли още едно дърво в жарта.
— От колко време проектираш тази турбина? — попита тя.
— От години — отвърна той. — Една от причините тази къща да се руши, е, че е прекалено далеч от далекопроводите. Свързването би струвало цяло състояние. Изглежда, никой не се е сетил, че тук има идеални условия за генериране на безплатна екологично чиста енергия.
— Значи си го взел на безценица?
— Направо без пари. Веднъж да получим електричеството, всичко останало ще последва. Нормални комуникации, светлина, топлина, енергия, западна цивилизация.
— Електрифицирани огради? — предложи тя.
Той я погледна.
— Ти си убедена, че съм някаква откачалка, нали?
— Не съм казала такова нещо. Просто говориш така, сякаш това ще стане постоянното ти убежище. И се чудя дали това е най-подходящото място за отглеждане на две момичета.
— Не смятаме да оставаме тук завинаги, Ребека.
— Тогава докога? Кога ще стане безопасно да се върнете? Какво трябва да се случи, за да сте в безопасност?
— Ти си разговаряла с децата. Знаеш защо сме тук. Знаеш колко сложно е всичко.
— Знам, че има един въпрос, който отчаяно се нуждае от отговор — каза тя. — И той е дали Терез е причинила пожара, или не.
Той я погледна пронизващо.
— Разбира се, че не е причинила пожара — каза той и гласът му ставаше все по-дълбок.
— Тогава трябва да си ти. — Ребека чувстваше как ромът я прави заядлива, въпреки че осъзнаваше, че това е безсмислено.
Но Майкъл изглеждаше развеселен.
— Така ли мислиш?
— Мисля, че си способен — каза тя.
— Грешиш — отвърна той.
— Тогава защо бягаш?
— Защото полицаите и техните дресирани психиатри искат да разкъсат Терез на парчета като някакъв евтин предмет.
— „Искат да ти бръкнат в мозъка и да извадят оттам всичките ти малки тъмни тайни“ — цитира тя.
— Какво?
— Терез така го определи. Малко грубо описание на психиатричната помощ.
— Може би опитът ти е различен от нашия — каза той сухо. — Психоаналитикът, на когото плащаш, е утеха. Психоаналитикът, когото полицаите водят да разпитва детето ти, е съвсем друго нещо.
— Предполагам, че си прав — каза тя неутрално.
Той не откъсваше очи от нея.
— Все още не си ми простила, че ти се разкрещях онзи ден — каза той, — нали?
— Каза доста гадни неща — отвърна тя с равен тон.
— Поех голям риск с теб — каза той. — След всичките лъжи, които наговори, само луд човек би те взел. Но аз съм луд. Отнесох се с теб различно от начина, по който се отнасям с останалите хора. Аз съм подозрителен и предпазлив. Но с теб… От първия миг реших, че си по-специална. А когато изчезна с Терез, се уплаших, че съм направил най-голямата грешка в живота си. Бях много ядосан и уплашен.
Тя стоеше напрегната и стискаше чашата си, без да знае какво да мисли.
— Момичетата също те смятат за специална. Виждаш, че Терез е трудно дете. Но и аз, и Девън от години не сме я виждали толкова спокойна с някой друг. Разходката ти с нея до Урбино би била нещо прекрасно, но не по начина, по който я предприе и който изкара акъла на всички.
— Майкъл — каза Ребека, — съжалявам за глупавите лъжи, които ти наговорих. И наистина искам да ми имаш доверие.
— А ти имаш ли ми доверие? — контрира я той.
Думите заседнаха в гърлото й.
— Ти ме плашиш — каза тя накрая.
— И как?
Усети, че главата й се замая, и искрено искаше да не бе пила горещото мляко с алкохола, който развързва езика.
— Не мога да реша какъв си. Дали си добър, или си лош.
Огънят леко припукваше в тишината.
— У всички нас има и добро, и зло — каза той накрая. — Две страни на личността, които се борят, докато сме живи. Понякога надделява тъмната ни страна, понякога не. Няма прост отговор.
— При повечето хора има. Повечето хора са добри.
— Само защото никога не са се изправяли пред истинска необходимост или истинско изкушение да станат зли — отвърна той.
— И коя от двете ти страни надделява в момента? — попита тя.
Улови по лицето му сянка от усмивка.
— Да кажем, че моят характер е къща с много стаи — отвърна той. — И ти си имаш твоите малки тайни, нали? Нещо, което искаш да скриеш?
— Не е нищо незаконно или опасно.
— Защо не ми кажеш какво е?
— Защото засяга… други хора.
— Аз си изкарвам прехраната, като се грижа за проблемите на другите хора. Знам много начини за решаването им. Може би ще мога да ти помогна.
— Съмнявам се.
Той я гледаше изпод спуснатите си клепачи.
— В деня, в който те срещнах, ми се стори, че те познавам отпреди. Точно сега, докато седим тук, чувството е по-силно от всякога. Усещала ли си подобно нещо някога?
— Не знам — отвърна тя неспокойно. — Много се привързах към момичетата.
— И към мен ли?
Нямаше отговор на този въпрос.
— Целият ми живот е изтъкан от недоверие към хората, Ребека. Но това не може да продължава вечно. Един ден срещаш някого, на когото просто трябва да се довериш. — Той леко се усмихна. — Обикновено тогава ударът те изненадва неподготвен. — Майкъл се обърна към огъня, който весело гореше зад решетката. Взе един ръжен и бутна горящото дърво навътре. — От дълго време не съм се любил с жена — каза той като насън. — Не и откакто нещата започнаха да се объркват. — Пламъците галеха лицето му, като оставяха едната му половина в тъмнината. — Но сега искам да се любя с теб, Ребека.
Втрещена, Ребека облиза пресъхналите си устни.
— Това би било лудост и за двамата, Майкъл.
— Това „да“ ли значи?
Ребека усети, че сърцето й подскочи. Кръвта се блъскаше във вените й. Не бе спала с мъж от дълго време. Гласът й едва се чу.
— Не. Това е „не“.
Той я погледна, а пламъците се отразяваха в очите му.
— „Не“ завинаги? Или „не“ засега?
— Не знам — каза тя с хладен тон. — Предполагам, че е „не“ завинаги.
— Защото мислиш, че съм убил жена си? Така ли?
— Няма защо да обяснявам причините си, Майкъл.
— Ако мислиш, че аз съм изгорил жива Барбара, ти си луда, Ребека. Не съм способен на това.
— Господи, имаш огромно его — каза тя мрачно. — Не ти ли хрумва, че може да не те намирам за привлекателен?
— Не — каза той с усмивка. — Не ми е хрумвало. Защото знам, че ме намираш за привлекателен. Бедата е, че в твоето въображение аз съм чудовището. — Майкъл се пресегна и я докосна по ръката. Тя усети как по нея пробягнаха тръпки. — Би ни било хубаво заедно — каза той нежно.
Тя стана, защото знаеше, че ако сега не избяга, никога няма да го направи.
— Благодаря за предложението, но не. Ще си лягам, Майкъл. Ще се видим сутринта.
Докато се отдалечаваше от него, бе почти уплашена, че той ще посегне да я спре. Но не го направи. Просто я гледаше как си тръгва, лицето му бе наполовина огряно от пламъка, наполовина потънало в тъмнина.