Джек Лондон
Чудото на жената (10)

X.

Дим тихо се събуди, без да се помръдне. Малки топли пръсти докоснаха бузата му, плъзнаха се до устните му и нежно ги притиснаха. После една кожа, пропита с външния студ го помилва и ухото му долови шепота на една само дума: „Елате!“

Той седна предпазливо и се вслуша. Нощният концерт на кучетата — вълци в лагера беше започнал, но въпреки шума, той чу близо до себе си лекото равномерно дишане на Снас.

Лабискви го дръпна изведнъж за ръката и той разбра, че тя го канеше да я последва. Той взе обувките и чорапите си и излезе на снега по мокасини. Като излязоха вън от светлината на гаснещия огън, тя му направи знак да се облече и докато той вършеше това, тя се върна в палатката, дето спеше Снас.

Напипвайки с пръсти стрелките на часовника, Дим разбра, че беше един часа сутринта. Температурата беше сравнително мека — около десет градуса под нулата. Лабискви скоро се върна и го поведе през тъмните пътеки на заспалия лагер. При все че се мъчеха да заглушат стъпките си, замръзналият сняг скърцаше под краката им, но шумът се губеше в кучешките виения.

— Сега можем да приказваме — каза тя, когато и последното огнище остана на половин миля зад тях.

Тя стоеше срещу него, осветлена от звездите. Едва тогава той забеляза, че тя държи в ръцете си товар и с пипане позна ските, една пушка, две кутии с патрони и покривките за спане.

— Всичко приготвих — каза тя, като се засмя доволна. — Трябваха ми два дена да напълня скривалището. Има месо, брашно и кибрит. Взех и ски. Те са практични за замръзналия сняг. О! Аз знам да вървя по снеговете и бързо ще напредваме, любов моя!

Дим мълчеше. Изненадан беше от това, че тя бе подготвила бягството му, но решението й да върви с него надминаваше всичките му очаквания. В тоя момент беше неспособен да изработи план за действие и се ограничи да я освободи полекичка от товара. После я прегърна и я притисна силно до гърдите си; но още не знаеше на какво да се реши.

— Бог е добър — пошепна младото момиче, — той ми изпрати любим.

Обаче Дим нямаше смелост да й каже, че иска да тръгне сам. Преди да й отговори, той видя мислено да се клатушкат и рухват всичките му спомени за блестящия свят и слънчевите местности.

— Да се върнем назад, Лабискви — каза той. — Вий ще ми станете жена и ще живеем завинаги с племето на Елените.

— Не! Не!

Тя поклати глава и цялото й тяло в прегръдките на младия човек сякаш протестираше против това предложение.

— Аз зная какво правя. Много мислих. Съжалението за света ще ви обземе и ще разкъсва сърцето ви през дългите нощи. Четири Очи от това умря. И вий ще умрете. Хората, които са познали света, искат пак да го видят. А аз не искам да умрете. Ний ще преминем снежните планини през южния проход.

— Слушайте ме, мила — настоя той — трябва да се върнем в лагера.

Тя закри устните му с ръка, за да му попречи да каже нещо повече.

— Обичате ли ме? Кажете, че ме обичате!

— Да, обичам ви, Лабискви, моя чудна приятелко.

Ръкавицата на младото момиче отново се сложи полека на устните му, като преграда на всяка друга дума.

— Ще отидем в скривалището — каза тя решително. — То е на три мили оттука. Вървете след мене!

Но той не мърдаше и тя напразно го дърпаше за ръката — не можеше да го поклати. Обзе го желание да й разкрие всичко за жената, която обичаше от другата страна на южния проход.

— Ще сгрешите много, ако се върнете назад! — каза тя най-после. — Аз… аз съм само една дивачка и светът ме плаши; но още повече ме е страх за вас, отколкото за мене. Нали виждате, това, което ми казахте се сбъдна. Аз ви обичам повече от всичко на света, повече от самата мене. Сърцето ми е пълно с мисли за вас, блестящи и безбройни като звездите, не съществуват думи, с които да ги изразя. Какво да ви кажа? Те са тука… вижте!

Както говореше, тя извади едната си ръкавица, хвана ръката му, пъхна я под топлата си горна дреха, сложи я на сърцето си и силно я притисна. В заобикалящото ги мълчание той чу бързите удари на сърцето й и знаеше, че любовта оживява всяко от тия туптения. Тогава нежно, с едва забележимо движение, все още стискайки ръката на Дим върху сърцето си, тя почна да пристъпва по посока на скривалището. Той не можа да противостои повече. Почувствува се увлечен от сърцето, което биеше в шепата му.