Джек Лондон
Чудото на жената (6)

VI.

— Ако сполучимъ да избѣгаме отъ тука, не значи, че скитането е свършено, — каза тѫжно Кѫсиятъ.

— Наистина, — съгласи се Димъ, — тая страна е просторенъ затворъ.

Тѣ гледаха, отъ върха на едно голо възвишение, снѣжното владѣние на Снасъ. Отъ три страни то бѣше заградено отъ остритѣ върхове на безразборно натрупани планини. Къмъ северъ обаче равнината изглеждаше да се простира до безкрай, но тѣ знаеха, че дори въ тая посока, цѣла редица непристѫпни планински вериги запрѣчватъ пѫтя.

— По това време на годината, — каза Снасъ на Димъ сѫщата вечерь, — мога да ви пусна три дена напредъ. Невъзможно е да заличите следитѣ си. Антонъ избѣга, следъ като снѣгътъ се стопи. Моитѣ младежи могатъ да надминатъ по бързина кой и да е бѣлъ, освѣнъ това тѣ ще използуватъ пѫтеката направена отъ него. Когато снѣгътъ се стопи, ще бдя да не ви обзема сѫщото изкушение. Тука животътъ е добъръ. Скоро човѣкъ престава да мисли за външния свѣтъ. Още се чудя на леснотата, съ която човѣкъ забравя.

— Тоя Даниелъ Манъ Канъ ми задава грижи, — каза Кѫсиятъ на Димъ. — Той е лошъ пешоходецъ, но твърди, че знае единъ пѫть къмъ западъ; значи трѣбва да тръгнемъ съ него, иначе ще видимъ зоръ.

— Ний се печемъ на сѫщия ръженъ, — отвърна Димъ.

— Заблуда! Само за тебе се отнася и пропадането ти е неизбѣжно.

— Защо пъкъ?

— Значи не знаешъ новината?

Димъ поклати глава.

— Младежитѣ ми я казаха. Предупредили ги, че ще бѫде тая вечерь, нѣколко месеца по-рано отъ обичайната дата.

Димъ вдигна рамена.

— Не те ли интересува това?

— Искамъ само да зная за какво се отнася.

— Слушай тогава! Жената на Даниелъ е казала на младежитѣ… — Кѫсиятъ направи пауза, за да усили впечатлението — и тѣ, разбира се, ми го предадоха, че момитѣ трѣбва тая вечерь да запалятъ огньоветѣ си. Това е всичкото. Доволенъ ли си?

— Не разбирамъ какво искашъ да кажешъ!

— Така ли?… А то е просто и ясно. Една фуста е лапнала вѫдицата по тебе и тая фуста се готви за пръвъ пѫть да запали факела си. И тя е Лабискви. А пъкъ азъ забелѣзахъ какъ те гледа тя, когато не я виждашъ. И е казала, че не ще се омѫжи за индиецъ. Тогава разбрахъ, че моятъ клетъ приятель Димъ ще си изпати.

— Такова логическо заключение може да се направи! — каза Димъ съ свито сърдце. Неотдавнашното държане на Лабискви му се яви подъ друго освѣтление.

— Това си е съвсемъ сигурно, — каза Кѫсиятъ. — И все така става: тъкмо се готвимъ да офейкаме и една фуста се намѣсва и всичко усложнява. Ама че късметъ… Слушай, Димъ!…

Три стари индийки се бѣха спрѣли на срѣдата между лагера на ергенитѣ и тоя на Макъ Канъ и най-грохналата започна да приказва съ пронизителенъ гласъ. Димъ долавяше нѣкои собствени имена, но много не можеше да схване и Кѫсиятъ тѫжно му ги превеждаше.

— Лабискви, дъщеря на Снасъ, великиятъ главатаръ, по чиято повеля вали дъждъ, тая вечерь запалва първия си факелъ на девица; Мака, дъщеря на Орвицъ, ловецъ на вълци…

Следъ като изброиха имената на цѣла дузина момичета, Евменидитѣ извѣстителки се помъкнаха съ мѫка по-нататъкъ да изпълнятъ длъжностьта си.

Ергенитѣ, които бѣха дали клетва да не говорятъ на никоя мома, се преструваха, че не се интересуватъ отъ неизбѣжната церемония и за да покажатъ презрѣнието си, започнаха да правятъ приготовления за нѣкаква експедиция, която щѣха да предприематъ на другия день.

Като смѣташе, че стадото елени, което преследваха не е много голѣмо, Снасъ рѣши да раздѣли силитѣ си.

Цѣльта на младежитѣ щѣше да бѫде да търсятъ на северозападъ другата часть на стадото.

Димъ, смутенъ отъ постѫпката на Лабискви, изказа желание да ги придружи, но най-напредъ се посъвѣтва съ Кѫсиятъ и Макъ Канъ.

— Гледай да бѫдешъ еди кѫде си на третия день! — му каза Кѫсиятъ. — Ний ще набавиме провизии и кучета.

— Но не забравяй, — каза Димъ, — че ако нѣщо попречи на нашата срѣща, ти просто ще продължишъ пѫтя си къмъ Юконъ. Ясно ли е?… Ако успѣешъ, ще ми дойдешъ на помощь напролѣть. Въ противенъ случай, азъ тебе ще освободя.

Макъ Канъ, правъ до огнището, посочи съ погледъ една стръмна планина, която се спущаше къмъ равнината отъ високата планинска верига на западъ.

— Тамъ е, — каза той. — Отъ южната страна има една рѣкичка. Ще се изкачимъ по течението й. На третия день ще ни срещнешъ тамъ. Ще продължимъ заедно пѫтя. Кѫдето и да стигнешъ при рѣкичката, ще намѣришъ следитѣ ни, или пъкъ насъ самитѣ.