Тѣ гледаха, отъ върха на едно голо възвишение, снѣжното владѣние на Снасъ. Отъ три страни то бѣше заградено отъ остритѣ върхове на безразборно натрупани планини. Къмъ северъ обаче равнината изглеждаше да се простира до безкрай, но тѣ знаеха, че дори въ тая посока, цѣла редица непристѫпни планински вериги запрѣчватъ пѫтя.

— По това време на годината, — каза Снасъ на Димъ сѫщата вечерь, — мога да ви пусна три дена напредъ. Невъзможно е да заличите следитѣ си. Антонъ избѣга, следъ като снѣгътъ се стопи. Моитѣ младежи могатъ да надминатъ по бързина кой и да е бѣлъ, освѣнъ това тѣ ще използуватъ пѫтеката направена отъ него. Когато снѣгътъ се стопи, ще бдя да не ви обзема сѫщото изкушение. Тука животътъ е добъръ. Скоро човѣкъ престава да мисли за външния свѣтъ. Още се чудя на леснотата, съ която човѣкъ забравя.

— Тоя Даниелъ Манъ Канъ ми задава грижи, — каза Кѫсиятъ на Димъ. — Той е лошъ пешоходецъ, но твърди, че знае единъ пѫть къмъ западъ; значи трѣбва да тръгнемъ съ него, иначе ще видимъ зоръ.

— Ний се печемъ на сѫщия ръженъ, — отвърна Димъ.

— Заблуда! Само за тебе се отнася и пропадането ти е неизбѣжно.

— Защо пъкъ?

— Значи не знаешъ новината?

Димъ поклати глава.

— Младежитѣ ми я казаха. Предупредили ги, че ще бѫде тая вечерь, нѣколко месеца по-рано отъ обичайната дата.

Димъ вдигна рамена.

— Не те ли интересува това?

— Искамъ само да зная за какво се отнася.

— Слушай тогава! Жената на Даниелъ е казала на младежитѣ… — Кѫсиятъ направи пауза, за да усили впечатлението — и тѣ, разбира се, ми го предадоха, че момитѣ трѣбва тая вечерь да запалятъ огньоветѣ си. Това е всичкото. Доволенъ ли си?

— Не разбирамъ какво искашъ да кажешъ!

— Така ли?… А то е просто и ясно. Една фуста е лапнала вѫдицата по тебе и тая фуста се готви за пръвъ пѫть да запали факела си. И тя е Лабискви. А пъкъ азъ забелѣзахъ какъ те гледа тя, когато не я виждашъ. И е казала, че не ще се омѫжи за индиецъ. Тогава разбрахъ, че моятъ клетъ приятель Димъ ще си изпати.

— Такова логическо заключение може да се направи! — каза Димъ съ свито сърдце. Неотдавнашното държане на Лабискви му се яви подъ друго освѣтление.

— Това си е съвсемъ сигурно, — каза Кѫсиятъ. — И все така става: тъкмо се готвимъ да офейкаме и една фуста се намѣсва и всичко усложнява. Ама че късметъ… Слушай, Димъ!…

Три стари индийки се бѣха спрѣли на срѣдата между лагера на ергенитѣ и тоя на Макъ Канъ и най-грохналата започна да приказва съ пронизителенъ гласъ. Димъ долавяше нѣкои собствени имена, но много не можеше да схване и Кѫсиятъ тѫжно му ги превеждаше.

— Лабискви, дъщеря на Снасъ, великиятъ главатаръ, по чиято повеля вали дъждъ, тая вечерь запалва първия си факелъ на девица; Мака, дъщеря на Орвицъ, ловецъ на вълци…

Следъ като изброиха имената на цѣла дузина момичета, Евменидитѣ извѣстителки се помъкнаха съ мѫка по-нататъкъ да изпълнятъ длъжностьта си.

Ергенитѣ, които бѣха дали клетва да не говорятъ на никоя мома, се преструваха, че не се интересуватъ отъ неизбѣжната церемония и за да покажатъ презрѣнието си, започнаха да правятъ приготовления за нѣкаква експедиция, която щѣха да предприематъ на другия день.

Като смѣташе, че стадото елени, което преследваха не е много голѣмо, Снасъ рѣши да раздѣли силитѣ си.

Цѣльта на младежитѣ щѣше да бѫде да търсятъ на северозападъ другата часть на стадото.

Димъ, смутенъ отъ постѫпката на Лабискви, изказа желание да ги придружи, но най-напредъ се посъвѣтва съ Кѫсиятъ и Макъ Канъ.

— Гледай да бѫдешъ еди кѫде си на третия день! — му каза Кѫсиятъ. — Ний ще набавиме провизии и кучета.

— Но не забравяй, — каза Димъ, — че ако нѣщо попречи на нашата срѣща, ти просто ще продължишъ пѫтя си къмъ Юконъ. Ясно ли е?… Ако успѣешъ, ще ми дойдешъ на помощь напролѣть. Въ противенъ случай, азъ тебе ще освободя.

Макъ Канъ, правъ до огнището, посочи съ погледъ една стръмна планина, която се спущаше къмъ равнината отъ високата планинска верига на западъ.

— Тамъ е, — каза той. — Отъ южната страна има една рѣкичка. Ще се изкачимъ по течението й. На третия день ще ни срещнешъ тамъ. Ще продължимъ заедно пѫтя. Кѫдето и да стигнешъ при рѣкичката, ще намѣришъ следитѣ ни, или пъкъ насъ самитѣ.

Към следващата част или към съдържанието

VI.

— Ако сполучим да избягаме оттука, не значи, че скитането е свършено — каза тъжно Късия.

— Наистина — съгласи се Дим — тая страна е просторен затвор.

Те гледаха от върха на едно голо възвишение снежното владение на Снас. От три страни то беше заградено от острите върхове на безразборно натрупани планини. Към север обаче равнината изглеждаше да се простира до безкрай, но те знаеха, че дори в тая посока цяла редица непристъпни планински вериги запречват пътя.

— По това време на годината — каза Снас на Дим същата вечер — мога да ви пусна три дена напред. Невъзможно е да заличите следите си. Антон избяга, след като снегът се стопи. Моите младежи могат да надминат по бързина който и да е бял, освен това те ще използуват пътеката направена от него. Когато снегът се стопи, ще бдя да не ви обзема същото изкушение. Тука животът е добър. Скоро човек престава да мисли за външния свят. Още се чудя на леснотата, с която човек забравя.

— Тоя Даниел Ман Кан ми задава грижи — каза Късия на Дим. — Той е лош пешеходец, но твърди, че знае един път към запад; значи трябва да тръгнем с него, иначе ще видим зор.

— Ний се печем на същия ръжен — отвърна Дим.

— Заблуда! Само за тебе се отнася и пропадането ти е неизбежно.

— Защо пък?

— Значи не знаеш новината?

Дим поклати глава.

— Младежите ми я казаха. Предупредили ги, че ще бъде тая вечер, няколко месеца по-рано от обичайната дата.

Дим вдигна рамена.

— Не те ли интересува това?

— Искам само да зная за какво се отнася.

— Слушай тогава! Жената на Даниел е казала на младежите… — Късия направи пауза, за да усили впечатлението — и те, разбира се, ми го предадоха, че момите трябва тая вечер да запалят огньовете си. Това е всичкото. Доволен ли си?

— Не разбирам какво искаш да кажеш!

— Така ли?… А то е просто и ясно. Една фуста е лапнала въдицата по тебе и тая фуста се готви за пръв път да запали факела си. И тя е Лабискви. А пък аз забелязах как те гледа тя, когато не я виждаш. И е казала, че не ще се омъжи за индиец. Тогава разбрах, че моят клет приятел Дим ще си изпати.

— Такова логическо заключение може да се направи! — каза Дим със свито сърце. Неотдавнашното държане на Лабискви му се яви под друго осветление.

— Това си е съвсем сигурно — каза Късия. — И все така става: тъкмо се готвим да офейкаме и една фуста се намесва и всичко усложнява. Ама че късмет… Слушай, Дим!…

Три стари индийки се бяха спрели на средата между лагера на ергените и тоя на Мак Кан и най-грохналата започна да приказва с пронизителен глас. Дим долавяше някои собствени имена, но много не можеше да схване и Късия тъжно му ги превеждаше.

— Лабискви, дъщеря на Снас, великият главатар, по чиято повеля вали дъжд, тая вечер запалва първия си факел на девица; Мака, дъщеря на Орвиц, ловец на вълци…

След като изброиха имената на цяла дузина момичета, Евменидите известителки се помъкнаха с мъка по-нататък да изпълнят длъжността си.

Ергените, които бяха дали клетва да не говорят на никоя мома, се преструваха, че не се интересуват от неизбежната церемония и за да покажат презрението си, започнаха да правят приготовления за някаква експедиция, която щяха да предприемат на другия ден.

Като смяташе, че стадото елени, което преследваха, не е много голямо, Снас реши да раздели силите си.

Целта на младежите щеше да бъде да търсят на северозапад другата част на стадото.

Дим, смутен от постъпката на Лабискви, изказа желание да ги придружи, но най-напред се посъветва с Късия и Мак Кан.

— Гледай да бъдеш еди-къде си на третия ден! — му каза Късия. — Ний ще набавим провизии и кучета.

— Но не забравяй — каза Дим — че ако нещо попречи на нашата среща, ти просто ще продължиш пътя си към Юкон. Ясно ли е?… Ако успееш, ще ми дойдеш на помощ напролет. В противен случай, аз тебе ще освободя.

Мак Кан, прав до огнището, посочи с поглед една стръмна планина, която се спущаше към равнината от високата планинска верига на запад.

— Там е — каза той. — От южната страна има една рекичка. Ще се изкачим по течението й. На третия ден ще ни срещнеш там. Ще продължим заедно пътя. Където и да стигнеш при рекичката, ще намериш следите ни или пък нас самите.

Към следващата част или към съдържанието

Джек Лондон Чудото на жената (6) Джек Лондон Чудото на жената (6)

Метаданни

Данни

Чудото на жената

Информация

История

Сваляне / Връзки