Бохумил Ржиха
Сватба в езерото (8)

7

Водният дух Пищец броди рано сутринта между елхите, брезите, дъбчетата и буковите храсти и поглежда от време на време към гладката повърхност на езеро Сребърно, която свети между дънерите, сякаш някой я е излъскал. Навремени нещо остро го бодне по босите нозе, но водният дух не чувствува това. Голяма е грижата му: как да убеди птиците да участвуват в целия блясък на сватбата на шаран Вена. Знае, че езерото им е необходимо само за да могат да пият вода от него, а на рибите гледат отвисоко. Моля ви се, та нали рибата е завряна в езерото като в затвор, от който не може да излезе никога, докато птицата има на свое разположение целия океан на въздуха, в който лети където поиска. Крилата са нещо много по-хубаво и по-свободно от жалките перки.

Водният дух Пищец познава непостоянния характер на птиците и премисля какво трябва да направи, за да ги накара да вземат участие в сватбата. Носи дълъг тъмнозелен фрак с един ред копчета, а на главата — шапка, накичена с виолетова китчица. С обувки все още не е привикнал, понеже му пречат във водата, но мустаците и ръжените си коси грижливо сресва, за да не стане за смях на зализаните птици.

Най-после на водния дух му хрумва, че ще бъде най-добре, ако може да трогне птиците. Да им дава заповеди не върви, защото ще се разлетят ядосани на всички страни. Затова водният дух най-напред ще похвали птичия живот, а после ще им посочи тъжния и труден подводен живот на рибите. По тази тънка пътечка ще стигне до шаран Вена и неговата Йоханка.

Не остава нищо друго, освен да изписка на пискудана призоваващата мелодия, а водният дух Пищец, знае не само една. Той умее да писка така красиво, както всичките птици заедно и всяка поотделно. Затова и птиците го уважават и го слушат. Дори са горди, че воден дух им заповядва. Съжаляват само, че няма крила, иначе би бил чудесна птица.

След красивото засвирване на водния дух птиците започнаха да се спускат на най-близките храсти и на най-ниските вейки. А пискуданът продължаваше да издава своите нежни, мелодично подканващи мелодии. Птиците кацаха от близо и далече, защото са страшно любопитни. Какво става? Защо водният дух така красиво свири?

Каква новина им е приготвил?

Най-напред се появиха един щъркел, две диви патици и няколко гмуреца, после долетяха косове и дроздове, след тях последваха зелен кълвач, обикновен кълвач и пъстър кълвач, а след тях се спусна над храсталака облак птичи дребосък: синигери, зеленики, червеношийки, чучулиги, червеноопашки, сипки, стърчиопашки, появи се и случайна качулата чучулига, ливадарче, скромно коноплянче, омърляна от комините червеноопашка и хубаво оцветено синьо славейче, съвсем до главата на водния дух току изпиука учудено мушитрънче. Пищец веднага го изпрати за тръстиковия дрозд, понеже това е един роден музикант и би могъл да изпълни на сватбата едно великолепно соло, после за самотното птиче глухарче, което обича да се преструва, че не чува, а и за местния гарван, който се тули някъде из житата, по все иска да бъде на всяко гърне мерудия.

Водният дух Пищец прави преглед на птичето население на побрежието и близкия лес. Вижда, че по-голямата част от птиците е с шалчета на цветчета, с връзчици, панделки и гиздави шапчици. Някои носят и пълни кошници с подаръци. И не е чудно: това е времето на пролетните годявки и всяка от птиците прави, каквото може, да се хареса на своето другарче.

Такъв блясък подхожда на една шаранова сватба, си мисли водният дух Пищец и малко се развеселява.

— Мили мои птици — тържествено започва водният дух Пищец, — на вас всички трябва да ви завиждат. Живеете евтино тук, почти безплатно, и какви грижи имате? Коя от двете песнички е по-хубава, за да си я изберете.

— Прав е водният дух — изсвирва косът.

— Аз другаде не желая да живея — обажда се червеношийката.

— Някои от вас си построиха гнезда, ожениха се и снасят в тях яйца. Не е ли истинска радост да чакаш да се излюпят от тях птичи дечица? — продължава водният дух и обхожда с подвижните си очи събранието на птиците.

— Аз гнездо не строя — обажда се кукувицата.

— Знаем, знаем, мерзавке — нахвърля се на нея синигерката на синигера.

— Моето гнездо е в кухото дърво — измърморва кълвачът.

— Най-хубаво е моето гнездо — изкисква се зелениката.

— Зная, че имате чудни гнезда и весело си живеете — продължава непоколебимо водният дух Пищец, — но би трябвало да си спомните за животните, които не могат да си строят гнезда, слънцето им свети по-малко, отколкото на вас, и сватбите им са така тъжни, че не им се ще да се женят.

— Кой е виновен за това? — граква гарванът.

— Това са сигурно рибите — отгатва щъркелът.

— Ние не можем да им помогнем — подхвърля зеленият кълвач.

— Можете, можете — засмива се водният дух и засвирва на пищялката си най-веселата песничка. — Утре е сватбата на шаран Вена. Ще ви хареса, и невестата Йоханка също. Водният дух Старек иска това да бъде най-веселата сватба в езерото. Каня ви всички. Елате там в най-хубавите си дрехи и в най-хубаво настроение. Рибите са ваши приятели и принадлежат към този хубав кът на природата точно така, както и вие.

— Ще дойдем — отговаря, без да се замисли, големият пъстър кълвач. — Защо да не дойдем?

— Не мога да си намеря мястото от радост — изписква синята синигерка.

— Само на рибешка сватба не съм била — измърморва сврачката, — защо да не отида?

— Да живее шаран Вена! — извиква окуражено мушитрънчето.

— Да живее шаран Вена и неговата невеста Йоханка — повтаря флейтовият хор на птичето събрание.

— Утре по това време ще дойда за вас и ще ви отведа на сватба в езерото — съобщава водният дух Пищец и въздъхва с облекчение. — Птиците винаги са давали добър пример на всички.