Бохумил Ржиха
Сватба в езерото (2)

1

Неслучайно това езеро се нарича Сребърно. Изгрее слънце и най-напред там задържи погледа си: навсякъде пълно с блясък, с багри, с тихо немирство на сияйни вълни и с шумолене на листи в крайбрежния лес, където не липсват дори снежнобелите дънери на брези.

Водният дух Старек се настани на своето кресло, разположено на верандата на неговия замък, опре си двете ръце на бастуна и си мисли какво всъщност трябва да направи днес. Неговият малък сом алчно ежи мустаци и чака заповед от своя господар.

— Ясно — изсумтя Старек и облачето изчезна от челото му.

— Да бъде волята ви, господарю — мърда учтиво опашката си малкият сом.

— Благодарен съм на природата за пролетта, за топлината, за чистата вода, за веселите дървета край нашето езеро и за чудната тишина — започва тържествено водният дух Старек.

— Нашето езеро е като диамант — съгласява се малкият сом. — Нищо тук не бива да се мени, нищо не бива да се разваля, всичко трябва да блести.

— Прав си — кима водният дух. — Всеки знае къде му е мястото, всеки знае какво трябва да прави. А ние, водните духове, сме затова, да поддържаме реда в природата и добрите отношения между животните. Само един шаран си прави каквото си иска.

Върху челото на водния дух отново се появява облаче и мустаците му настръхват.

— Зная го — смее се малкият сом. Носи сламена шапка и пуши тайно с лула. — Виждал съм го и с коронка върху главата му. Какво си въобразява?

— Да, това е шаранът Вена — намръщва се Старек. — Намери го в селото и ми го доведи. Трябва да поговоря с него.

— Слушам, господарю — мята се отривисто малкият сом и препуска към рибешкото село, разположено в рибната долина, където плиска вода от потока. Малкият сом лети така бързо, че искри изскачат от перките му. Знае, че водният дух Старек е способен на всичко, ако не се прави точно това, което той иска.