Бохумил Ржиха
Сватба в езерото (4)

3

Времето в езерото минава бавно. Няма часовници там, които да го предвиждат. Навсякъде е хубаво, защото през нощта е валяло: листата на дърветата са измити, вълните на повърхността са чисти, сякаш езерото обича своите риби повече от всеки друг път.

Старек търси с очи водния дух Младек, за когото е пратил своя малък сом. Всеки момент трябва да дойде, защото Младек е ловко и сръчно момче. Старек работи повече с главата, докато Младек предпочита да дава работа и на ръцете и нозете.

— Как си, Старек? — обажда се Младек от съвсем друга посока и изтръгва изведнъж Старек от размислите за подготвяната сватба. Това е един много по-малък воден дух, с овално лице, с пръсти като сопи. С виолетова шапка върху главата, с работна престилка, запъната към кръста.

— Добре съм, Младек — усмихва се Старек.

— Щом ти си добре, сигурно е добре на цялото езеро.

— Шаранът Вена други ден се жени — съобщава му с весело примигване старият воден дух. — Трябва да го разгласим, за да се съберат всички навреме. Водният дух Сребърни ще съобщи на всички риби, водният дух Кратош на всички жаби и раци, водният дух Пищец на дневните птици, а водният дух Цигулар на птиците нощни.

— Трябва ли да ги обиколя всичките? — отбелязва Младек.

— Да — кимва Старек. — Ето ти воала за невестата. Скрий го добре и на Йоханка го дай чак други ден сутринта. Погрижи се също площадът да бъде в пълен блясък.

— Мислено се учудвам — признава водният дух Младек. Сгъва воала на невестата в изящно квадратче и го пъха под горния край на престилката си.

— Не трябва да допускаш шаранът Вена да избяга в последния момент. Не му се иска много-много да се жени.

— Само да се опита — дига глава водният дух Младек и по лицето му личи, че няма да остави шарана Вена да избяга.