Бохумил Ржиха
Сватба в езерото (14)

13

Слънцето се дига над крайбрежния лес и осветява шумния площад в рибешкото село. Домашните риби се смесват с гостите там от други краища на езеро Сребърно и от близкия лес. Всички са в празнични облекла, с шапки, килнати настрани, и с весели песни на уста. Не им липсва и апетит за ядене и пиене. На четириъгълните маси са подредени чинии с огромни кнедлики, чаши, пълни с глисти и какавиди, точи се медовина и утринна роса, която птиците са сбрали в дървени бъчви. Децата на рибите получават от старите бабки захарен памук и поповите лъжички жадно гледат към тях от отдалечената основа на брега. На децата е забранено да шляпат из водата или да ронят пръстта и ако не слушат, най-близката бабка ще ги напляска. Това е, което най-много се харесва на поповите лъжички.

Концерти се изнасят в четирите ъгъла на площада: в единия ъгъл пее разкошни птичи арии тръстиков дрозд, в другия свири на чело скокливата жаба, в третия тръби нощни мелодии кукумявката, в четвъртия водният дух Пищец и водният дух Цигулар свирят така вълнуващо и весело, сякаш самите те ще се женят. Младек им носи медовина така често, че пяната не успява да изсъхне по пръстите му.

Ето и водния дух Старек. Върви колкото е възможно по-бавно, както подхожда на стар воден дух. Припавква слабо с лулата, за да не задими чистата вода, опира се на бастуна и следва своето сомче, което му показва най-удобния път. При влизането в площада го приветствува водният дух Сребърни:

— Бъди добре дошъл в нашето рибе село, Старек. Когато се появиш у нас, винаги става нещо хубаво и весело. Днес идваш на сватбата на шаран Вена и неговата вярна Йоханка. Да ги извикам ли?

— Не — отговаря Старек и запавква така хубаво с лулата, че димът се дига на малки облачета. — Искам най-напред да се обърна към сватбарите.

— Слушат те — кимва водният дух Сребърни и с дигната ръка моли за тишина. Музикантите престават да свирят, затихват рибешкият говор, пиукането на птиците и крякането на жабите. И рибият ситнеж престава да се оглежда в огледалото, а птичата гмеж се сгушва в пъстроцветни те си шалчета. Тази ненадейна тишина долавя в своята стая и невеста Йоханка, загърната в сватбен воал и подготвена вече да изплува пред очите на сватбените гости. Долавя я и шаран Вена, който от яд забравя да пуши и само гризе върха на лулата. През отворения прозорец стига дотука всяка произнесена дума.

— Отдавна не са живели в нашето езеро такива добри и порядъчни шарани, каквито са днешният жених Вена и неговата невеста Йоханка. Те са вежливи към слънцето, почтени към водата, искат да задоволят и моето желание да отпразнуваме днес тяхната сватба, въпреки че нямат желание, понеже не се чувствал млади.

В знак на съгласие рибите размърдват опашки, и птиците изчуруликват, децата изсвирват, водните духове ръкопляскат на своя началник. Всеки признава, че това е съвършено мъдър старец. Слушаше го и шаран Вена, слушаше го и невеста Йоханка. И на двамата очите им бяха отворени под клепачите, а сърцата им свити на юмрук. Какво ще стане? Трябва ли да изплуват сега от дома пред очите на всички? Какво да направят, за да се превърнат на невидими?

— Цяла нощ мислих как би било най-добре — продължи с повишен глас водният дух Старек. — Ще правим сватба, но никъде не е написано, че трябва да бъдат с нас и женихът и невестата. Ако искат, могат да отидат на разходка вън от селото, нека да се лутат сами из тръстиките, нека надзъртат по повърхността на водата, ако там не палува някоя змия. Искам да бъдат днес така радостни, както сме ние. Направих грешка, като ги принуждавах да се натресат пред нас като сватбари. Нека нищо в техния живот да не се промени, нека живеят в бъдещите дни за радост на всички ни и за радост на красивата природа около нас.

В този миг избухна истинско сватбено веселие. Къщичките на площада се отдръпнаха крачка назад, музикантите засвириха с пълна сила сватбени песни, масите престанаха да се съпротивяват под ястията, защото кнедликите се пренесоха в гладните стомаси — шараните имат туткави муцунки и перки, — хвърленият дребен риби хайвер се превръща в живи фойерверки, щъркелът трака с клюн, горските птици устройват модно ревю, совата-ловец стреля няколко пъти със своята пушка. От нейните куршуми трепва само мръсната врана, защото й е нечиста съвестта. Беше си приготвила за сватбарите няколко отвратителни присмехулници, но й излезе крива сметката. Дори щуката и костурите не можаха да се развеселят, защото от памтивека всички шарани са в стомаха им, но след няколко изгълтани глисти-дъждовници и порядъчни глътки медовина захлупиха наежените си перки и весело замигаха. Нека шаран Вена и невеста Йоханка да си правят, каквото си искат, това тях не ги засяга. Нека да ги срещнат, може дори да ги поздравят, по ще трябва да си помислят малко.

Водният дух Старек се присъедини към рояка водни духове в десния ъгъл на селото и запавка с лулата си сладко-сладко.

— Старек, ти си най-мъдрият воден дух на света — каза водният дух Сребърни с възхищение в гласа си.

— Дълго мислих — отговори спокойно Старек, — кое всъщност е по-добре. Сега вече зная: шаран Вена и невеста Йоханка трябва да бъдат доволни от своята сватба.

— Този стар шаран е наистина добър и порядъчен, но има и свои слабости — напомня водният дух Младек, защото не може да забрави грижите и терзанията, които шаран Вена му причини.

— Младек, нека бъдем снизходителни: нека шаран Вена си пуши лулата, нека си носи коронка, нека дори да си сложи очила, но да си остане порядъчен гражданин на нашето езеро.

— Хубаво се живее с тебе в езерото, Старек — подчерта водният дух Сребърни, а Пищец и Цигулар засвириха тържествен марш.

— Днес ще спя спокойно не само аз, а и моят бастун — засмя се водният дух Старек.

Шаран Вена и жена му Йоханка се срещнаха зад хармана. Шапката на шарана е килната настрана, от муцуната му виси лула. Йоханка доплува в сватбен воал, който бабките й навлякоха рано сутринта преди изгрев слънце. Страхуваха се да не се забави сватбата.

— Смъкни воала — измърмори шаран Вена през върха на лулата. — Ще го закачим да виси на плета. За разходката не ни е нужен.

— Нека който си го хареса, да си го вземе — засмя се Йоханка и смъкна бързо воала. — Къде възнамеряваш да се разходим?

— Към нашата бърлога в тръстиките — отговори Вена и очите му заблестяха. — Там ще бъдем сами.

— Там ще бъдем сами — повтори блажено Йоханка.