Бохумил Ржиха
Сватба в езерото (5)

4

Площадът на рибешкото село. Седи там на камък водният дух Сребърни и пуска от време на време дим от лулата си. Целият блести, както подобава на воден дух от езеро Сребърно, но той е всъщност и още по-хубав: шапката му краси дървесна жаба и китка водни цветя, около врата му шал на цветчета, а на десния крачол три копчета. Какво чака? Да му изгасне лулата? Не, не, неговите омагьосващи очи следят нещо друго: как се събират рибите от цялото село пред него, за да чуят какво ще им каже.

Кръглият площад между заоблените фасади на къщите бързо се пълни: посред охранени шарани — шаранките си играят зад гърба им с празни черупки — вляво от тях няколко неподвижни лъскави като сребро платики и извит като свод гръбнак, зад тях до златно изпотени и замъглени линчета, от уличката надзъртат две недоверчиви снажни щуки, вдясно от блъсканицата на шараните се трупат на едно място няколко костура, а зад тях се мержелее рибешки ситнеж. Между тях лесно могат да се различат щипок, змиорка, михалица, кротушка. Зад камъка на водния дух се крие мръсна черна кобилка, за която всички знаят, че е много дръзка. Шаранът Вена и неговата Йоханка са си в къщи, но са оставили прозореца към площада отворен, за да чуват всичко. Нека не се учудваме, че Вена се срамува: такъв стар пън, а трябва да се жени пред очите на цялото езеро като младо момче. Не е ли за смях това? Йоханка разбираше добре Вена и като него и тя се срамуваше.

Водният дух Сребърни най-после изтърсва лулата си, поема си дъх и започва да говори:

— Ние се чувстваме в езерото добре, защото поддържаме в него такъв ред, който се харесва на природата и природата няма да забрави това. Слънцето изгрява тук всяка сутрин и звездите си почиват на нашето дъно през целия ден.

Рибите се раздвижват в знак на съгласие с това, което говори водният дух Сребърни: шараните преглъщат възпитано, платиките мърдат с опашки, линчетата изпулват очи, щуките размахват перки под себе си, черните кобилки кривят лицата си, дребните риби завъртяват лудо хоро. Водният дух Сребърни продължава малко по-строго.

— Не бива да нарушаваме реда в природата и при това не можем да пренебрегваме и добрите обичаи. Това се отнася и за шарана Вена и за Йоханка. Съобщавам ви, че други ден ще бъде тяхната сватба и ви моля да участвувате всички в тържеството.

В очите на рибите сякаш някой палва огън, обажда се ликуващ вик, завъртяват се рибешки перки по изметения до последното забравено зрънце пясък площад.

— Ще сварим чудни кнедлики — викат шараните. Между тях много деца на Вена и Йоханка.

— Ще лъснем площада, да може да се танцува на него — обаждат се линчетата.

— Ще подновим фасадите на къщите — обещават платиките.

— Ще изрепетираме рибешки фойерверк — пиука рибешкият ситнеж.

Само щуките си мълчат, докато черните кобилки се чуват доста силно и присмехулно:

— Дядо и баба ще правят сватба! Ха-ха-ха, хи-хи-хи! Ще им донеса пюре! Ха-ха-ха, хи-хи-хи!

Може би никой не забеляза това, но в близкия дом шаранът Вена се обърна към Йоханка и тихо я попита:

— Чу ли?

— Да — въздъхва Йоханка, — може би наистина сме стари за такава тържествена сватба.

— Трябва да предприемем нещо — смръщва вежди шаранът Вена.