Лорън Донър
Муун (6)

Глава пета

Джъстис седеше зад бюрото си, а Тайгър и Фюри бяха заели местата от двете страни на масивната мебел. Джой преглътна, очаквайки и последния поканен. Най-накрая на срещата, поискана от нея, се появи и доктор Трейдмонд и затвори вратата след себе си.

— За какво искаше да говорим?

— Муун мисли, че е в Обект 4.

Изявлението й беше посрещнато от абсолютна тишина, докато доктор Трейдмонд не се обади.

— Какво, по дяволите, е това?

— Отдалечени от цивилизацията територии, където бяхме преместени след освобождаването ни от Мерикъл — отговори Фюри. — Бяхме скрити от медиите и ни се даде възможност да се адаптираме към живота извън съоръженията.

— Някакви мотели — добави Тайгър. — В средата на нищото, към които правителството лесно си откупи достъп, тъй като бяха изоставени. Изпратиха екипи да почистят и ремонтират и ни настаниха там. Поставиха охранители в района, за да ни предпазят, ако се появи някой обикновен човечец.

— Именно там Муун се е запознал с доктор Ярдс — проговори Джъстис. — Била е негов психиатър. Онези, които поеха отговорност за нас, искаха не само да се адаптираме, но и да се научим как да си служим със съвременните технологии, като в същото време ни осигуряваха психологично лечение.

— Бях психологът на Муун — поправи го Джой, въпреки че знаеше, че за Видовете винаги ще си остане психиатър. — Доколкото мога да преценя от разговора ни, той вярва, че все още живее в Обект 4. Но има голям напредък — спомня си за мен. — Както и че го напуснах. Тя реши да премълчи тази подробност. — Проведохме адекватен разговор. Голямо подобрение спрямо изговарянето на една или две думи. Мисля, че бавно се възстановява. Надявам се да си припомни повече неща и да няма големи пропуски в спомените му.

— Мамка му! — изръмжа Харли.

— Това е добре. — Но Джъстис не изглеждаше убеден. — Нали?

— Така мисля. Надявам се да си възвърне паметта напълно. Трябва да му позволим да се справи сам. Не искам да рискувам да се върне към предишното си състояние, ако го затрупам с твърде много информация. Възможно е. Веригите в клетката го стресират. Помолих за тази среща, за да обсъдим условията му на живот.

— Ще ми е необходим достъп до него — заяви доктор Трейдмонд, мръщейки се на младата жена. — Не я познаваме достатъчно, за да се доверим на преценката й. Искам доктор Крегор да поговори с него.

— Не и този задник! — изръмжа Харли.

— Съгласен съм — кимна Фюри. — Той е последният човек, който трябва да приближава Муун. Аз съм напълно стабилен, а искам да го нокаутирам почти всеки път, когато говоря с него.

— Кой е доктор Крегор? — На Джой не й хареса описанието му.

— Той е психиатърът, назначен ни от правителството на Щатите — отговори Джъстис, не особено доволен от факта. — Забранили сме му да доближава Муун. Затова се обадихме на теб.

— Четох, че НСО е изцяло под контрола на Новите видове. — Лекарката беше объркана. — Не е ли вярно?

— Вярно е — Джъстис се облегна назад в стола си. — Това е споразумение, на което се съгласих. Беше по-лесно, отколкото да споря. Той няма власт тук, въпреки че напоследък дразни доста от хората ми. Добре е за имиджа ни, ако хората знаят, че сред персонала ни има и психиатър. В противен случай отдавна лично аз щях да съм го придружил извън портите и да съм му забранил завинаги да идва тук.

— Защо някой ще го интересува? — не разбираше тя.

— Доста хора се чувстват в безопасност, когато си мислят, че се подлагаме на терапия. — Лидерът въздъхна. — Правим каквото можем, за да намалим негативното отношение към Видовете и екипът по връзки с обществеността реши, че някой, назначен от правителството, ще намали страха от нас.

— Все едно по някакъв начин сме под контрол — изсумтя Фюри.

— Крегор е дразнещ, но управляем. В договора му има клауза за поверителност. — Джъстис се загледа в Джой. — Не го искахме около Муун след начина, по който постъпи с Обсидиан.

— С кого?

— Още един мъж от Видовете с проблеми — информира я Тайгър. — Психиатърът щеше да предложи да отстраним Муун.

— Да го убиете? — Част от разума й изобщо не можеше да приеме такова медицинско заключение. Не беше тайна, че Новите видове не харесваха и не се доверяваха на голяма част от колегите й. Никой професионален терапевт не би пренебрегнал правото на живот на пациента си и не би отказал да се бори за спасяването му. Въпросният лекар вероятно бе надут и арогантен, съдейки по мнението на събеседниците й.

— Да. Човекът е трън в задника — заяви Харли. — Според теб какво трябва да направим, Джой?

Тя реши да бъде откровена.

— Има твърде много неизвестни. Видовете и хората си приличат в основни линии, но промененото ДНК добавя много възможности.

— Не съм съгласен — ядосано каза Харли. — Нямам нищо общо с човеците.

— Имаш и човешки гени — припомни му младата жена, захвърляйки предпазливостта. — След онова, което ви е сторено, може да не искаш да го признаеш, но е истина. Едно огледало ще потвърди това. — Тя се изправи, твърде развълнувана, за да седи, и съсредоточи вниманието си върху Джъстис. Той беше главният тук. — Искаш ли да знаеш какво мисля? Нали за това сме тук?

— Да.

— Добре. Не съм сигурна как да постъпим. Може да му кажем истината и да се надяваме, че ще отключим спомените му. А може и да спре напредъка му, ако шокът е твърде голям. Муун, когото познавах, нямаше да го понесе добре и щеше да изпадне в ярост, но мъжът, когото видях във видеото, не е същият от миналото. Изглеждаше по-добре приспособен. Иска ми се да вярвам, че ще се справи, но не съм сигурна.

— Какво видео? — изправи се разтревожен Тайгър. — Да не би да сме пропуснали нещо по новините?

— Показах й клипче на телефона си — призна Харли. — Исках тя да види какъв беше Муун преди нападението. Заснех го преди последното му заминаване в Резервата.

Тайгър зае отново мястото си.

— Добре.

— Можем и да го оставим постепенно да си възвърне спомените — Джой обгърна талията си с ръце. — По мое мнение, това е по-безопасното решение.

— Как предлагаш да го направим?

Джой имаше време да помисли по въпроса, докато чакаше за срещата.

— Махнете веригите и отключете клетката, но го задръжте в мазето. — Тя се обърна към Тайгър. — Имате ли жени-охранители в Хоумленд? Бих сложила тях да го охраняват, щом вярва, че е в Обект 4.

— Не — поклати глава Тайгър.

Джъстис тихо изруга.

— Джеси може да се справи — каза ядосано.

— Кой? — обърна се към него Джой.

— Половинката ми. Тя работеше в човешката оперативна група. Все още пази униформата и отказва да я изхвърли. Не е същата като онези, които помни Муун, но ще му кажем, че е охранител в медицинския център.

— Няма да въвличаш в това моята Ели — изръмжа Фюри.

— Слейд също няма да се съгласи Триша да се преструва на охранител — предупреди Тайгър. — За моята Зенди дори не си и помисляй. Обсидиан също няма да позволи на Алисън да го направи. Когато тя се върна на половин ден в Медицинския център, трябваше да изпратим Дестини в Резервата, за да избегнем проблемите. Обсидиан не му вярваше, че няма да опита да я съблазнява, имайки предвид чувствата на другия мъж към половинката му.

— Да не мислите, че аз искам да изложа половинката си на риск? — изръмжа Джъстис и показа острите си кучешки зъби, излизайки от образа на цивилизования кротък мъж. — Но познавам половинката си и знам, че ще иска да помогне. Настроен съм закрилнически, но не съм глупав. Джеси не обича да я глезя, освен това споделям всичко с нея. Единствената причина, поради която не присъства на тази среща, е, защото провежда конферентен разговор с брат си и екипа му за военната операция в Афганистан.

Джой отвори уста, но бързо я затвори, без желание да разбере за какво всъщност говорят мъжете. Израженията им бяха ледени и си разменяха гневни погледи. Младата жена лесно улавяше подводните течения. Беше любопитно защо НСО има интерес към събития в другия край на света, но лекарката реши, че отговорите не я касаят. Най-важен беше Муун.

— Освен това — усмихна се Джъстис — мислите ли, че ще позволя на половинката си да отиде сама? — Той се обърна към Джой. — Ще се преоблека в дънки и тениска и ще му се представя като 152. Той ще помисли, че съм просто друг Вид, когото държат на същото място. Графиците ни винаги се различаваха, така че Муун няма да се учуди, че не ме е виждал преди. Докато бях в пустинята, имаше много Видове и хора от персонала, които така и не срещнах. Аз ще бъда подкрепление на Джеси.

— Ето това е мъжът, когото познавам — засмя се Фюри.

— Мога да се възползвам от малко почивка, а и знам, че офицерите са отегчени да охраняват Муун. Двамата с Джеси ще намерим начин да се забавляваме, докато стоим достатъчно близо, за да се притечем на помощ.

Тайгър се засмя.

— Ако използвате някоя от стаите в Медицинския център, уверете се, че този път камерите не работят. Всички знаем, че понякога се подчиняваш на половинката си в леглото, но ми писна да обяснявам на мъжете, които никога не са го правили по този начин, защо го позволяваш.

Джой зяпна, но бързо затвори уста. Няма да питам.

Харли се засмя и когато младата жена се обърна към него, видя, че я гледа.

— Мъжете, които не са споделяли секс с човешки жени, не разбират защо някой би позволил жената да е отгоре. Преди време Джъстис беше ранен и половинката му, ами… реши да повдигне духа му. — Той отново се засмя и намигна. — Камерата в стаята работеше и направиха доста добро представление на охраната, докато Тайгър не я изтръгна от стената.

— Нямаше да питам — усмихна се лекарката. — Но все пак имам някаква представа за доминирането в леглото. Докато работех с Видовете, не бяха много сеансите, на които сме обсъждали темата за секса, но се е случвало. — Тя се изчерви. — Темата. Не… По дяволите! — Реши да смени предмета на разговора. — Както казвах, мисля, че е по-добре да свалим веригите на Муун и да му позволим да се разхожда из мазето.

Веселото настроение на Харли се изпари, докато я наблюдаваше.

— Няма да има решетки, които да го спрат, ако иска да те докосва. Готова ли си за това? Сигурна ли си, че предложението ти е за негово добро, а не за твое?

Всички погледи в стаята се насочиха към нея и притеснението й се увеличи. Както и гневът й.

— Не ме обиждай! За мен най-важен е Муун. Вече ти казах, че ще направя всичко необходимо, за да си върне живота обратно. — Тя изправи гръб, задържа брадичката си вдигната и впери поглед във Вида. — Веригите и решетките го разстройват. Той говори и не ми е сторил нищо лошо. Аз съм тази, която се съгласява да остане насаме с него там долу. Не бих го направила, ако вярвах че има вероятност да ме нарани.

— Ще бъдеш изчукана — не се отказваше Харли. — Щом мисли, че живее в миналото, значи все още е обсебен от теб. Ти беше всичко за него.

Младата жена не посмя да отклони поглед, за да види реакциите на присъстващите. Бузите й горяха и цялата се изпоти, защото стана център на внимание. Не намираше думи, за да му отговори.

— Секс? — Доктор Трейдмонд скочи на крака. — За това ли говорите?

— Седни! — Джъстис също се изправи.

Гласът на лидера беше силен и заплашителен и Джой го изгледа изумена. Той изръмжа, без да й обърне внимание, съсредоточен в белокосия лекар.

— Аз съм против, Джъстис — изломоти Трейдмонд. — Не съм глупав. Харли беше пределно ясен какъв е нейният метод на лечение. Тук имаме работа с медицински проблем. Муун има нужда от истинска помощ, а не от проститутка. Сексът няма да му помогне.

— Проститутка? — Джой се обърна към колегата си и го изгледа.

— Ако високите токчета ти подхождат — отсече възрастният мъж. — Не вярвам в секс-терапевтите. Това просто е благозвучно наименование, за да се легализира проституцията. Няма да практикувате занаята си тук, млада госпожице.

— Тед! — Джъстис заобиколи бюрото и застана между нея и свадливия стар доктор. — Напусни кабинета ми и ме изчакай в приемната. Реагираш твърде рязко на ситуация, за която не знаеш нищо. Ще обсъдим въпроса насаме.

— Сексът не е решение — повтори ядосано Трейдмонд, но напусна стаята и затръшна вратата след себе си.

Джъстис се обърна, изражението му все още бе плашещо. Беше ядосан.

— Извинявам се!

От адреналина в тялото й сърцето й блъскаше като обезумяло. Джой кимна отсечено, неуверена, че ако каже нещо, то можеше да прозвучи непрофесионално. След вербалната атака и обидите, темпераментът й не можеше да бъде овладян.

— Ще опитаме да дадем шанс на Муун да се възстанови постепенно по начина, който предложи. Не е позволено да напуска мазето, докато не се уверим, че не е заплаха за околните. Ще говоря с половинката си. Засега ще накарам офицерите да се преоблекат в ежедневни дрехи и да обяснят на Муун, че го охраняваме ние, защото сме по-силни. Ще кажат, че плаши човеците в Обект 4. Звучи правдоподобно.

— Добре.

Той се поколеба.

— Харли има право. Липсата на ограничения означава, че Муун ще опита да те съблазни, ако все още е привлечен от теб, както и предполагам, че е.

— Разбирам.

— Подписа формулярите, така че може да се върнеш при него. Ще се обадя на охранителя, за да му кажа да ти предаде ключовете за веригите и за вратата на клетката. Ще се справиш ли с освобождаването му? Ако имаш нужда от помощ, още сега ще дойда с теб.

— Мога да се справя.

Лидерът я огледа изпитателно.

— Добре. Въпреки това, ще удвоя охраната пред Медицинския център, за да сме сигурни, че няма да опита да напусне сградата. — Той отиде до бюрото, вдигна телефона, но не набра номер. — Може да тръгваш, Джой. — Огледа присъстващите. — Всички други да останат.

Лекарката излезе, но се сблъска с Трейдмонд в приемната. Той седеше в един стол и клатеше неодобрително глава, а устните му бяха стиснати до побеляване. Тя се поколеба дали да поспори с него, но просто излезе от сградата, защото не искаше скандали. Мъжът беше бесен и тя разбираше защо, въпреки че не беше съгласна с него. Нямаше нищо стандартно в онова, което щеше да предприеме.

Но Муун не беше някой непознат. Той беше 466, Видът, в който се влюби и от когото избяга, когато се нуждаеше от нея. Този път нямаше да го подведе, независимо от мнението на другите. Ще застане на челна стойка, ще спи с него, ще направи всичко, което е необходимо.

Един от униформените служители на НСО чакаше отвън, в джип.

— Моля ви, върнете ме в Медицинския център!

— Чух какво се случи там — посочи й да влезе в автомобила.

Джой го погледна въпросително.

— Бях пред кабинета на Джъстис, преди Трейдмонд да излезе. Той не е толкова лош, само е старомоден. Също така е и разочарован. Грижа го е за Муун, но не можа да му помогне. Това го гневи и си го изкара на теб.

— Той е нещо различно — измърмори младата жена, докато заемаше пасажерското място. — Между другото, аз съм Джой.

— Флейм. — Завъртя ключа и стартира двигателя. — Муун е мой приятел и понякога ми е говорил за теб.

— Какво е казал? — попита тя, изпълнена с любопитство.

— Една нощ говорихме за нещата, за които съжаляваме. Той сподели как те е загубил. Аз му разказах как срещнах една човешка жена, която много харесвах, но я пуснах да си отиде. Понякога мисля за Аманда и ми се иска да я поканя на гости.

— Защо не го направиш?

Флейм гледаше пътя, а не в нея.

— Ще трябва да зареже живота си, за да бъде с мен. Направих проверка на миналото й — животът й никак не е бил лесен. Някакъв мъж е опитал да я убие. Били са сгодени. Тя заслужава повече, отколкото мога да й предложа.

Лекарката не можа да сдържи любопитството си.

— Да разбирам ли, че тя също е била привлечена от теб?

— Така изглеждаше. Дори ми се обади няколко пъти, но не й отговорих.

— Защо ще трябва да изостави живота си?

— Ние не можем да живеем извън териториите на НСО. Твърде опасно е заради враждебно настроените групи и враговете ни. Тя ще бъде затворена тук с мен и ще се превърне в мишена, ако я взема за своя половинка. Всъщност ще бъде смятана за Нов вид. Половинките са част от нас.

Половинка. Намеренията му към жената са сериозни.

Флейм спря джипа пред Медицинския център и изгаси двигателя.

— Пристигнахме.

Джой се обърна към него.

— Ако толкова харесваш тази жена, трябва да й се обадиш. Не познавам нея или миналото й, но понякога срещаме някой, който променя целият ни живот. Идва ми един израз на ум — „Животът е кратък“. Опитай, Флейм! Най-лошото, което може да се случи, е да ти откаже.

— Мога да се влюбя в нея, ако прекараме известно време заедно, и после тя да ме напусне. — Гласът му се задълбочи и красивите му котешки очи се вгледаха в нейните. — Това ще бъде най-лошото.

— Или може и тя да се влюби в теб и да остане. Ако не опиташ, никога няма да разбереш. Гадно е да живееш със съжаления. Вярвай ми! Ако наистина харесваш тази жена, бори се за нея. Много по-лошо е да лежиш буден нощем, да си спомняш и да се измъчваш с куп „какво би станало“, ако бе дал на себе си шанс да видиш докъде ще доведе вашата връзка.

— Муун? — погледна я той с интерес.

Джой кимна.

— Тогава защо си напуснала работа? Можеше да го посетиш по всяко време, щом толкова много ти е липсвал.

— По онова време нямах друг избор, освен да напусна. Предполагам, че страхът ме държеше далеч след откриването на Хоумленд. Дълбоко в себе си съм една страхливка. Бях сигурна, че ме мрази или е продължил напред, щом е имал възможност. На Обект 4 нямаше кой знае какъв избор от достъпни жени. Вашите въобще не желаеха такива отношения, а всички от охраната бяха или бременни, или родили наскоро. Само аз и още две жени бяхме необвързани. Те бяха много по-възрастни.

— Той никога не те забрави. Дори те потърси в интернет.

Това я изненада.

— Наистина ли?

Флейм слезе от джипа.

— Да.

— Опита ли да се свърже с мен? — Ако е така, не й бяха казали.

— Доколкото знам — не. Беше ядосан.

— Защото съм го изоставила?

— Каза, че се справяш и без него. Беше намерил твоя снимка с някакви мъже.

Джой се намръщи в опит да си спомни защо нейна снимка с мъже може да бъде в интернет. Тогава си спомни събирането на средства за клиниката. Бяха направили няколко снимки за вестника.

— Тези мъже бяха мои колеги.

— Муун мислеше, че излизаш с тях.

— Не е така. — Беше отишла на няколко срещи, но нищо сериозно и определено не и с някой от службата.

Флейм застана от нейната страна на автомобила и махна към сградата.

— Той чака.

— Вярно.

Тя слезе и тръгна към Центъра. Когато влезе, на пост беше нов офицер. Носеше ежедневни дрехи.

— Ето — подаде й два ключа. — За вратата на клетката и за веригите му. Искаш ли да дойда с теб?

— Не. Страхувам се, че това може да го разстрои. — Джой огледа дрехите му. — Бързо си се преоблякъл. Напуснах срещата само преди няколко минути.

— Бях наблизо, когато дойде заповедта. Освободих офицера на пост, защото нямаше подходящо облекло.

Тя стисна ключовете в юмрук и изпита едновременно страх и въодушевление. Нямаше представа какво ще се случи, когато освободи 466. Можеше много бързо нещата да се влошат. Охранителят пристъпи към асансьора и извади връзка ключове.

— Асансьорът работи само с ключ. Така Муун няма да може да напусне мазето. Активирахме камерите долу.

— Добре. — Перспективата да бъде наблюдавана не й се понрави.

Изглежда Видът четеше мислите й, защото изражението му омекна, докато завърташе ключа, за да отвори вратата.

— Само звук. Джъстис нареди да изключат картината. — Той замълча за момент. — Само жени-офицери имат позволение да слушат. Надяваме се, че така ще се чувстваш по-спокойна. Извикай, ако имаш нужда от помощ, и аз веднага ще разбера. Ще дойда да ти помогна.

— Благодаря!

Видът влезе в асансьора и пръстът му се поколеба над бутона, когато младата жена го последва.

— Ще те заведа долу и след това ще се кача на горния етаж. Ако изпаднеш в беда, ще са ми нужни около 40 секунди да те достигна. Не се бори, в случай, че те нападне. Свий се на кълбо и стой неподвижно. Дори полудял, това би трябвало да го спре да те нарани, докато дойда. Подкреплението ще бъде на няколко секунди след мен. Ако това стане — стой настрана. При положение, че се наложи да се бием, не се намесвай. Ще пострадаш. Аз мога да се справя с Муун.

— Не мисля, че ще ме нападне.

Погледът му се плъзна по нея.

— Уточни какво имаш предвид под „нападне“.

— Да ме нарани.

Видът повдигна вежди.

— Наясно ли си с рисковете?

— Знам, че може да бъде изключително опасен.

Вратите ги затвориха в малкото пространство, щом мъжът натисна бутона. Той беше едър. Джой го хареса.

— Може да поиска секс. Предупредиха ли те за това?

— Да — бузите й отново се обагриха в червено.

— Подготвена ли си? — Той се намръщи и огледа тялото й. — Не си много силна.

— Ъм, как се казваш?

— Даркнес.

— Аз съм Джой. — Не му протегна ръка, тъй като това беше човешки обичай, а тя не беше забелязала дали Видовете са го усвоили. — Аз и Муун имаме общо минало.

— Казаха ми за това, но никога не сте споделяли секс.

— Така е.

— Гледала ли си предавания за животни по телевизията?

— Няколко.

Очите му изглеждаха много тъмни, когато ги присви.

— За чифтосване на вълци?

— Не.

— Ще бъде нещо подобно, ако се добере до теб. Очаквай ръмжене, перчене и душене. Когато се съвкупяваме, инстинктите ни вземат превес. Той ще бъде агресивен и доминиращ. Сведи поглед, не прави резки движения и не се бори. Може да бъде груб, без да го желае.

— Ти си от котешкия Вид. Откъде знаеш толкова много за вълците?

Мъжът се поколеба.

— Докато бях в Мерикъл, прекарах много време с настоящите обитатели на Резервата.

— Какво означава това?

— Нашите по-нецивилизовани събратя живеят там. Онези, смятани от Мерикъл за провал. Живях с тях известно време, преди да бъдем освободени. Животинските им черти преобладават над човешките. Не очаквай човешко държание.

— Мисля, че разбрах.

— Сигурна ли си, че искаш да го направиш? — Даркнес я изгледа внимателно. — Никой няма да те упрекне, ако откажеш.

Джой реши да бъде откровена.

— Обичам го.

Той не изглеждаше изненадан от признанието й.

— Четиридесет секунди. Само толкова трябва да издържиш, ако попаднеш в беда.

— Ще го запомня.

Видът натисна друг бутон и асансьорът слезе в мазето. Даркнес се притисна до стената, за да не го вижда Муун.

— Бъди внимателна! — прошепна й. — Убеди се, че поведението му е добро, преди да го освободиш.

— Благодаря! — отговори тя шепнейки и пристъпи навън веднага щом вратата се отвори.

Муун крачеше из клетката си, влачейки веригите по пода, когато го приближи. Вратата зад нея се затвори и тя знаеше, че вече е заключена сама с него в мазето. Нямаше ключ за асансьора.

— Здравей! Върнах се.

Той спря и изръмжа, обърнал глава към лекарката.

— 466?

Той отново изръмжа и показа острите си зъби. Джой спря на около три метра от клетката.

— Говори ми!

Муун приближи решетките и изръмжа тихо. Младата жена погледна в очите му и сърцето й натежа. В погледа му нямаше следа от разпознаване. Да не би да е имал криза? Да я е забравил?

— Говори ми! — повтори тя уплашено.

— Ела! — настоя грубо Видът.

— Коя съм аз?

Той премигна, а по лицето му проблесна объркване. Болка прониза гърдите й, щом времето се проточи. Той отново изръмжа, разклати решетките и показа острите си зъби. Не знаеше. Каквато и яснота да бе имал, си беше отишла.

— 466? Аз съм Джой. — Умът й работеше, опитваше се да разбере какво се е случило. Когато тръгна, си говореха и той изглеждаше почти нормален. Сега, като че ли за първи път се изправяше срещу него. — Познаваш ме. Опитай се да си спомниш!

Мъжът се завъртя и отново закрачи, влачейки веригите си. От него се чуваше меко ръмжене, докато Джой опитваше да преодолее мъката. Той не се подобряваше. Имаше моменти на яснота, но после ги губеше. Сърцето й се късаше.

Костваше й много да се приближи до стола и да остави двата ключа там, където той нямаше да ги види. В никакъв случай не можеше да го освободи сега. Беше прибързала, защото много искаше да повярва, че Муун се възстановява.

— Ела! — изръмжа Вида.

Младата жена се обърна към клетката и го погледна.

— Коя съм аз?

Той посочи пред себе си и сведе поглед към гърдите й.

— Сега!

Тя бавно се приближи, но остана извън обсега му. Коленичи и се взря в очите му.

— Кой си ти?

Лицето му помръкна от объркване.

Джой опита да приведе под контрол бушуващите си емоции. Болеше я, че е изгубил и малката връзка, която имаше с реалността. Гневът й също се надигна към онези, които му бяха причинили това. Искаше й се да хване човека, който го бе уцелил със стреличката, и лично да му извие врата.

— Ела! — настоя отново той, но по-грубо от преди.

— Не мога! — Ще трябва ли да започват от начало всеки път, щом се видят? Тя запази гласа си тих, сведе глава и затвори очи. Болеше твърде много да го гледа такъв.