Лорън Донър
Муун (13)

Глава дванадесета

Джой изстена от удоволствие, когато внезапно Муун се наведе и топлите му пълни устни обхванаха едното й зърно. Устата му беше гореща и влажна, и той засмука силно, сякаш умираше от глад за вкуса й. Всеки път, когато той придръпваше зърното й в устата си, през тялото на Джой се изстрелваха импулси, разтърсващи цялото й същество.

Ръката й сграбчи косата му, за да го задържи на място и разтвори широко бедра, предлагайки му възможност да си поиграе с кадифената й мекота. Повдигна хълбоци и изви гръб в знак на протест, когато той пусна гърдата й, но бе за кратко, колкото да завърти леко глава и да се съсредоточи върху другата.

— Муун… Не спирай! — Ако го направеше, трябваше да го убие. Щеше да е твърде жестоко да я възбуди силно и след това да спре. Не че щеше да го обвини, че иска да я накаже за миналото. — Моля те!

Да, ще се моля, призна си мълчаливо Джой. Ще направя почти всичко за него. Всяка цена бе приемлива, за да има така близо мъжа, когото обича, да се наслаждава на докосването му и да вплита пръсти в копринената му коса.

Тя се отпусна назад и не свали ръце от тялото му, докато той я последва на леглото. Все още трескаво галеше члена му с една ръка. Той бе едновременно стоманено твърд и копринено мек. Големият му палец, галещ клитора й, натисна малко по-силно, спря да описва кръгове и започна да го поглажда нагоре-надолу. Коремът й се сви, когато почти стигна върха.

— Моля те! — Искаше го в себе си повече, отколкото искаше да диша. Оргазмът нямаше да е пълен, ако телата им не бяха свързани. Празнината се бе превърнала в мъчение, което само той можеше да излекува. — Имам нужда да си в мен!

Муун гризна гърдата й и тя извика от острата болка, но езикът му я успокои, преди да се отдръпне. Вдигна брадичка и онези негови секси очи я погледнаха. Те се присвиха, както и ноздрите му, когато той си пое дълбоко дъх. От гърлото му се разнесе ръмжене, преди да я дръпне надолу, докато дупето й достигна ръба на леглото. Видът погледна надолу и размърда бедра. За Джой беше лесно да намести върха на мъжествеността му там, където го искаше.

Членът му се хлъзна по влагата на нейното желание, потривайки се в тялото й, докато не се озова там, където трябваше да бъде. Муун затвори очи и тя наблюдаваше красивото му лице, докато той се колебаеше. Джой обгърна крака около хълбоците му, леко подръпна основата на ствола му, насърчавайки го да я обладае.

— Проклета да си! — изръмжа Муун. Тъмнокафявите му очи се отвориха и се впиха в нейните, когато тласна напред. — Проклети да сме и двамата, сладка моя!

Думите му й подействаха като емоционален шамар, но преди да успее да реагира, мъжът вече се бе заровил дълбоко в нея. Изпълни я толкова плътно, че от устните й се изтръгна силен стон. Той сграбчи китките й и вдигна ръцете й над главата. Тежестта му се притисна върху нея и почти я смачка в мекия матрак.

Муун повдигна тяло, подпря се на лакти, за да не затруднява дишането й и устата му завладя нейната. Гърдите му завибрираха от ръмженето и това я накара много осезателно да почувства, че са кожа до кожа.

Дивата страст на целувките му и свирепите звуци, които издаваше, засилиха желанието й. Той тласкаше все по-дълбоко в нея, изпълвайки я със себе си, докато тя бе сигурна, че не може да поеме повече и те бяха свързани толкова плътно, колкото могат да бъдат свързани двама души. Премести краката си по-високо, обвивайки ги около кръста му, за да се държи за него, тъй като той отказа да освободи китките й, въпреки че тя неистово ги дърпаше.

Той малко се оттегли и вагиналните й мускули се свиха, опитвайки се да му попречат да я напусне. Мъжът замря, езикът му, изучаващ устата й, забави движението си, преди той да влезе в нея с един силен, плавен тласък. Тя извика в екстаз и извърна глава, прекъсвайки целувката им, за да не го ухапе.

Муун потри нос в шията й и меко изръмжа.

— Добре ли си?

— Да. Чувствам се прекрасно.

— Толкова си тясна и гореща. Влажна. — Дъхът му я гъделичкаше, а върхът на езика му проследи очертанията на ухото й. — Ще бъда по-нежен.

— Не! — Тя искаше Муун, всичко, което можеше да й предложи, такъв, какъвто беше. — Не се въздържай!

Пръстите му освободиха ръцете й и тя веднага се възползва от възможността да обгърне лицето му. Харесваше й да може да го гали, докато гледа красивите му очи. Можеше да се взира в тях винаги.

— Аз съм доста силен.

— Мога да се справя. — Джой раздвижи бедрата си и двамата изстенаха от удоволствието, което предизвика триенето на телата им в мястото, където бяха съединени. — Желая те!

В погледа му проблесна несигурност.

— Ти си Нов вид и аз не искам да се преструваш на нещо по-различно.

Едното ъгълче на устните му се повдигна в знак на веселие.

— Искаш да те чукам като животно?

Тя облиза устни, защото й липсваше целувката му.

— Искам теб — повтори отчетливо младата жена. — Не ме измъчвай! — В нея отново се появи онова вътрешно колебание, че може би той просто си играе с нея.

Непозната емоция изкриви чертите му, преди да сведе лице към шията й.

— Дръж се за мен, сладка моя!

Ръцете й се плъзнаха от лицето към раменете му. Вкопчи се в него, когато той започна да се движи. Бавното движение на дебелия му член, плъзгащ се навътре и навън, разпали отново желанието й за Муун. Всеки тласък я издигаше все по-високо. От гърлото й излизаха стонове, докато ноктите й се забиваха в гърба му.

— Да — насърчи го тя.

Муун леко хапеше чувствителната кожа под ухото й. Всяко ухапване беше истинско удоволствие и тялото й все повече се напрягаше. Той тласкаше все по-силно, а таблата на леглото се удряше в стената с всеки мощен тласък.

Джой отметна глава назад и изхлипа името му. Екстазът отнемаше способността й да мисли. Муун не беше тих, когато достигна своя връх. Той отметна глава и изръмжа.

— Мамка му!

Харесваше й усещането, когато свършваше в нея, всяко потрепване на тялото му, което я изпълваше със семето му. Дори подуването в основата на члена му беше приятно, заключвайки ги заедно по начин, който й се струваше правилен. Двамата лежаха задъхани и изтощени. Муун се съвзе пръв и повдигна глава.

Джой отвори очи и се загледа в зачервеното му лице. Имаше нещо наистина секси в погледа му, в начина, по който косата падаше върху челото му. Той прочисти гърло и облиза устни. Изведнъж извърна глава към вратата на спалнята.

— Да не си посмял да влезеш! — извика. — Махай се!

Младата жена погледна към затворената врата. Изостреният слух на Видовете обясняваше как Муун е разбрал, че някой е влязъл в къщата. Той се обърна към нея намръщено.

— Двамата с теб ще поговорим по-късно. Трябва да тръгвам. Харли ме чака, а няма да ми е приятно да набия Флейм, защото е загрижен, че съм с теб толкова скоро.

Той си тръгваше. Не беше изненадана, защото го чу как обсъжда плановете си с Харли, но все пак я заболя. Искаше да останат още в леглото. Имаха много неща за обсъждане и тя наистина искаше да разбере дали това, което споделят, е само секс за него… или повече.

— Ще се върна ли утре, само за да намеря, че отново си заминала? — Гневът присви очите му и прозвуча от дълбокия му глас.

— Никъде няма да ходя. — В главата й се появиха стотици неща, които искаше да му каже. — Ще се върнеш да ме видиш?

— Утре — потвърди той. — Искат да се върна в Медицинския център за още една проверка довечера, но ще ми позволят да прекарам нощта вкъщи, ако имам охрана. Освен охранителя, само на Харли е разрешено да бъде там с мен. Лекарите искат да са сигурни, че медикаментите са напуснали тялото ми и е безопасно да съм сред хора. Знаеш как са лекарите.

— Те се тревожат. — Можеше да ги разбере.

Тишината се проточи, докато се гледаха. Муун първи наруши зрителния контакт, като се повдигна и се отдръпна от тялото й. Подуването бе спаднало и вече не бяха заключени заедно. Той се изправи до ръба на леглото, а тя грабна завивките и покри голото си тяло. Изведнъж й стана леко неудобно да е толкова открита.

Муун се обличаше с гръб към леглото. Част от нея негодуваше, че няма да остане. Това й напомняше на горчивата история с последния й приятел. Джеф имаше способността да я кара да се чувства употребена след секс. Той никога не прекарваше нощта с нея или пък не оставаше поне да се погушкат. Беше й невъзможно да не сравнява миналото с настоящето, докато Муун прекосяваше стаята.

Гордостта й я караше да мълчи, когато Видът отвори вратата. Разумната й страна осъзнаваше, че не бяха планирали да скочат в леглото за бърз секс и че Харли го очакваше да се прибере. Той трябваше да си върви. Но друга част от нея искаше да се разплаче, защото той можеше да се обади и да предупреди, че ще закъснее, за да може да си изяснят някои неща.

Муун пристъпи в коридора и спря. Не погледна назад, но езикът на тялото му говореше, че е раздвоен дали да тръгне, или да остане. Тя се надяваше да се обърне и да остане.

— Не си отивай! — Той не помръдваше, сякаш чакаше отговор.

— Няма — каза му тя.

Тогава той бавно се обърна към нея и погледите им се срещнаха.

— Ще се видим утре. И, Джой?

Сърцето й препускаше от настоятелния му поглед.

— Какво?

— Бъди тук!

Беше заповед. Чисто и просто.

— Обещавам, Муун — кимна тя.

Когато излезе, мъжът затвори вратата. Раменете й се отпуснаха, щом юмруците й се разтвориха и пуснаха завивките. Те паднаха от гърдите й. Младата жена погледна надолу и с треперещи пръсти проследи следата от ухапване, която й бе оставил. Кожата не бе пробита, но определено я бе маркирал по още един начин.

— По дяволите! — прошепна.

Беше лудо влюбена в някой, който можеше да не й прости за миналото. Само защото бе правил секс с нея веднага, след като се бе осъзнал, не означаваше, че ще иска да имат общо бъдеще. Тя не беше толкова наивна. Понякога сексът бе просто секс. Пламъчето надежда идваше от това, че иска да я види отново. Можеше да е, за да й каже да върви по дяволите, но щеше да разбере, след като той се върне.

Лепкавото усещане между бедрата й започваше да става все по осезаемо. Имаше нужда от душ, а и някаква храна нямаше да навреди. Имаше чувството, че й предстои много дълга нощ. Нямаше как да спре да се тревожи за следващия им разговор, докато не го проведат.

Когато се изправи, уви одеялото около тялото си, несигурна дали Муун се е сетил да заключи външната врата. Последното, което искаше, бе да излезе в коридора гола и да се натъкне на охраната, която проверява дали е добре.

Никой не я спря, докато мина краткото разстояние до голямата спалня и се заключи вътре. Пусна завивката в краката си и се запъти към банята, колебаейки се дали да не си вземе вана.

Дочу тихо жужене и се огледа. Идваше от чантата й върху нощното шкафче. Отиде до нея, бръкна в страничния джоб и извади телефона си, за да провери кой се обажда.

— Страхотно! Точно от каквото имам нужда. — Плъзна палец по екрана и вдигна апарата до ухото си. — Здравей, Ерик! — Шефът й вече бе оставил шест съобщения и вероятно беше бесен от внезапното й отсъствие, въпреки спокойния тон, с който говореше. Той беше доста добър, но все пак имаше бизнес да управлява. — Съжалявам, че не върнах обажданията ти! Казах ти, че възникна нещо спешно и нямах никакво свободно време. — Тя си спомни последно му съобщение. — Нещата се подобряват, но имам нужда от още няколко дни.

— Радвам се да го чуя. — Той се поколеба. — Ние, ами, имаме сериозен проблем.

Обхвана я страх. Ще я уволни ли? Беше възможно. Колкото и да се надяваше нещата с Муун да се оправят, уволнението й не беше вариант. Не искаше нещо такова в трудовото си досие.

— Преди няколко часа някой е проникнал в офисите ни.

Това бе последното, което очакваше да чуе.

— Някой пострадал ли е?

— Не. Сюзън имаше рожден ден и й бяхме организирали празненство в кафенето надолу по улицата. Цялото ни крило беше затворено и затова никой не е бил там, когато се е случило.

Тя се сви. Рецепционистката беше мила. Отбеляза си мислено да й прати подаръчна кошница веднага щом приключи разговора. Имаше адреса на жената в телефона си.

— Това е ужасно. Откраднали ли са компютрите? — В приемната имаше телевизор, но нищо друго не й идваше на ум, което би могло да бъде желано от един крадец. — Как са минали покрай охраната на болницата? Или са използвали асансьора, без никой да ги види?

— Не са взели никаква техника.

— Нека позная. Някой наркоман е мислил, че имаме на склад лекарства?

Ерик отново се поколеба.

— Трябва да дойдеш тук незабавно!

— Не мога!

Гласът му се сниши.

— Трябва да дойдеш, Джой! Които и да са, са ровили в картотеките ни. Всички преглеждаме за липсващи документи или за нещо объркано, но ти единствена можеш да провериш своите файлове. Ти можеш да кажеш дали нещо липсва, или е разбъркано.

— Там държим записките от сеансите.

— Точно така! Важна, поверителна и изключително лична информация.

— Мислиш, че са търсили файлове? Може би просто са мислили, че там държим лекарствата. Някой под влиянието на наркотици може да е помислил, че шкафовете са заключени, защото там има лекарства.

— Аз консултирам трима пациенти, които имат преследвачи. Единият от тях има сексуална пристрастеност, която може да му коства работата. — Гласът му се снижи още повече и тя трябваше да се напрегне, за да го чуе. — Няколко имат извънбрачни връзки. Носим отговорност да ги предупредим, ако някаква секретна информация изчезне. Ами ако е нечий преследвач? Ами ако са търсели информация, за да изнудват някого? Разбираш ли какво имам предвид?

За нещастие, разбираше.

— Да.

— Добре. — Заговори с по-нормален глас. — Полицията е тук. Кога ще можеш да дойдеш? Чакат ни да разберем дали наш клиент е бил набелязан. Имаш ли някакви високорискови случаи?

— Четири. — Джени, която живееше с гадже-насилник и ревността му достигаше екстремни нива. Тя окуражаваше горката жена да го напусне, но процесът беше бавен. Нещастникът вероятно щеше да я убие, ако в ръцете му попаднат записките от сеансите им. Пол беше гей, но не беше готов да се разкрие от страх, че това ще навреди на кариерата му. Той беше професионален спортист с много почитатели. Медиите щяха да го разкъсат на парчета, ако разберат тайната му. Маги беше нова и все още бе трудно да се каже дали някой наистина я следи, както тя твърди. Можеше да е преследвач или пък случай на параноя. Лесли бе жертва на изнасилване, която бе започнала да идва, след като похитителят й бе освободен от затвора. Той й беше отправил заплахи и постоянният страх я бе принудил да потърси помощ.

— Джой?

— Тук съм. Мислех си. — Тя погледна часовника на нощното шкафче и пресметна. — Мога да съм там след около два часа.

— Искам те тук сега.

— Не съм в града. — Не спомена, че преди да тръгне ще има нужда от душ. — Пътят до там ще ми отнеме приблизително толкова и въпреки това вероятно ще получа няколко глоби за шофиране с превишена скорост.

— Ела тук възможно най-скоро.

— Тръгвам. — Тя затвори и се втурна към банята. Нямаше избор. Носеше отговорност за пациентите си. Трябваше да отиде.

Муун нямаше да се върне преди сутринта. Можеше лесно да отиде до болницата, да се справи с кризата и да се върне в Хоумленд, преди той да дойде. Нямаше как да се свърже с него, затова щеше да остави бележка на вратата и съобщение при портите. Нямаше да рискува повече недоразумения между тях. Ако по някаква причина се забавеше и той видеше, че я няма… Ами, не искаше и да си помисля какво би станало. Не изчака водата да се стопли, преди да стъпи под душа. Трябваше да побърза.

* * *

— Това беше страхотно. Благодаря! — Муун се усмихна и се оттласна от плота, за да се облегне назад в стола си. — Някак си твоите пържоли са по-вкусни от моите.

Харли се засмя.

— Всичко е в подправките. Все ти повтарям да слагаш сол и малко черен пипер, преди да ги готвиш.

— Можеш да спреш да работиш като охрана и да отидеш в кафетерията.

— Няма начин. — Харли отпи от содата си. — Няма да понеса да съм затворен цял ден, дори и ако беше, за да готвя.

Това бе често срещан проблем при Видовете и причината да имат човешки персонал в Хоумленд. Хората нямаха против да работят в сгради.

— Чистият въздух е страхотен.

Размениха си разбиращи погледи, припомняйки си годините, прекарани в клетки и оставени на милостта на Мерикъл.

— Е… — Харли повдигна вежда. — Ще продължаваме ли да избягваме темата? Нахранихме се и те информирах за ситуацията с жената-подарък и Шадоу. Те са щастливи и влюбени. Брийз се възстановява в Резервата. Аз говорих. Ти не си.

Муун въздъхна.

— Прибра се, миришещ на споделен секс. Тя все още е върху теб, тъй като не се изкъпа преди вечеря. Какво правиш?

— Прекарвам времето с най-добрия си приятел.

Харли изръмжа, за да покаже недоволството си.

— Не знам. — Беше трудно да си признае. — Джой винаги е била усложнение.

— Ще си замине ли?

— Не веднага — започна да увърта Муун.

— По дяволите! Спри това! Какво ще стане между вас?

— Не знам. — Това го дразнеше. Погледна надолу към краката си, устоявайки на нуждата да срита кухненския остров, около който седяха. Може би щеше да се почувства добре, ако пробие дупка някъде.

— Трябва да й отдадеш дължимото, че дойде да ти помогне, когато не беше на себе си.

Той погледна нагоре и задържа погледа на Харли.

— Което не трябваше да й бъде позволявано. Можеше да я убия.

— Това казвах и аз в началото, но бях малцинство. Когато осъзнах, че само тя може да постигне някаква връзка с теб, си промених мнението. Тя е зряла жена, която знаеше рисковете.

Муун избухна.

— Бях опасен!

— Наистина — сви рамене Харли. — Но повече от всичко искаше да я изчукаш. Тя може да те накара да лаеш и да правиш кучешки номера, само като ти покаже циците си.

Трябваше му много самоконтрол да не се протегне и удари приятеля си. Щеше да е приятно да го събори от стола право на задника му.

— Спри да ме ръчкаш! — Познаваше го твърде добре. — Надяваш се, че ако направим няколко рунда и се успокоя, ще призная, че все още имам чувства към нея.

Бързата усмивка на Харли го накара да съжалява, че не го удари.

— Няма нужда да ме ръчкаш, за да говоря. Тя ме обърква. Отидох до човешките жилища, защото не можех да стоя далеч от нея. Твоето присъствие там беше само извинение да я видя.

— Ох! И ти ми липсваше!

— Недей! — Муун не беше в настроение за игрички. — Знаеш, че си ми брат. Тя е тази, за която мисля, когато съм сам.

— Извор на фантазии, а? Нея ли си представяш, докато…

Муун изръмжа, показвайки кучешките си зъби.

— Или наистина ти липсват нашите спаринг срещи, или си оглупял, докато бях под въздействието на лекарствата. Имах предвид, че споменът за нея ме измъчва, когато се чувствам самотен. Не е само сексуално.

Лицето на Харли изгуби насмешливото си изражение и той присви очи.

— Ще й позволиш ли да напусне Хоумленд, или не? Това искам да знам.

— Не зависи от мен. Ще говорим утре.

— Тя е дребничка и ще ти е лесно да я задържиш тук, ако искаш. Не й позволявай да си тръгне. Иска ми се да я видя как ще мине покрай теб, за да стигне до вратата, ако решиш да я спреш. Вече не си мъж, освободен наскоро и опитващ да намери мястото си в живота. Вече ти контролираш нещата, а не тя. Джой няма власт тук.

— Не мога да я принудя да остане, ако иска да се върне в своя свят.

— Ако някога пожелая така една жена, аз бих го направил — изсумтя Харли.

— Все още съм й ядосан заради миналото и защото не дойде да ме види в Хоумленд, докато това не се случи.

— Аха.

— Какво означава това?

Харли се наведе напред и го погледна намръщено.

— Жената е твоя. Признай си! Прибирал си се за вечеря след дълга смяна на работа, целият вонящ на пот. Винаги първо се къпеш, за да махнеш миризмата, независимо какво съм сложил на масата или колко си гладен. Помирисвам я, защото преживяваш една от онези странни реакции, които имаме, когато някоя жена ни е хванала за топките. Вероятно имаш нужда от аромата й, за да можеш да продължиш да стоиш тук, вместо да изтичаш да я вдъхнеш отново. — Устните му се изкривиха в усмивка. — Отричай го пред себе си, но аз те познавам твърде добре. Имаш онова отнесено изражение, което и двамата сме виждали на лицата на нашите мъже, когато си вземат половинка. — Засмя се. — Тя е единствената. Това е онзи поглед „О, мамка му!“, който се появява, когато осъзнаеш, че е истина.

Муун знаеше, че лицето му е изгубило цвят. Най-добрият му приятел беше прав. Не можеше да излъже Харли.

— Отиди в човешката къща и се отъркай в твоята жена. Кажи й, че все пак очаквам да прекарвам известно време с теб. Тя е направила грешка. Преживей го! Отказвам да те гледам унил и как пребиваш членовете на специалния отряд, докато тренираме, защото си изкарваш гнева върху тях. Те не са сладки и сексапилни. Тя е. Не й позволявай да напусне, защото си злопаметен.

— Понякога си мисля, че твърде много си заприличал на човек. — Това го забавляваше, а и Харли беше прав. Може да мразеше стореното от нея, но важното бе, че се върна. Имаха много неща за разясняване, но Муун бе склонен да опита. Това означаваше, че ще трябва да я убеди да остане по-дълго. Не искаше да потъва в миналото, когато Джой можеше да стане част от бъдещето му.

— Прекарал съм твърде много време с Трей и момчетата. Те ми влияят лошо по най-добрия начин. — Той посочи с палец към вратата. — Върви при нея!

Когато Муун се изправи от стола, на вратата се позвъни. Той погледна към Харли, който сви рамене.

— Не очаквам никого. — Муун бързо прекоси стаята. Нямаше как да е Джой. Придружителят й щеше да се обади предварително, за да поиска разрешението му да я доведе в дома му.

— Всички се притесняваха за теб. Новините се разпространяват бързо. Вероятно е някой, който иска да се увери, че наистина си добре, след като е разбрал че си си вкъщи. — Харли го последва. — Да се надяваме, че не е някоя женска, която ти предлага секс от съчувствие. Няма да знаят, че вече си зает, докато не я помиришат върху теб.

Муун отвори вратата и оголи зъби, когато видя човека на верандата му. Не беше някого, когото иска да види.

— Ти!

— Здравей, Муун! Ще ме поканиш ли вътре?

Той застана в средата на вратата, разпери ръце и хвана рамката, за да блокира напълно входа с тялото си.

— Не!

— Държиш се много грубо.

— Махай се, Крегор!

— Дойдох, за да оценя състоянието ти.

— Ти не си моят психиатър. Нямам нужда от такъв.

Дразнещият човек му отправи хладна усмивка.

— Преживял си травма и може все още да усещаш странични ефекти. Моля те, покани ме да вляза! Ще обсъдим всичко, което ти се е случило и как се чувстваш от това.

— Той смята, че е кофти, че някакъв задник го простреля. — Харли спря зад него. — Сега е добре, след като всички наркотични вещества са напуснали организма му. Оценката приключи.

Муун се въздържа да не се засмее. Джъстис им бе казал да толерират психиатъра. Това не означаваше, че ще го покани в дома си или ще губи време да отговаря на глупави въпроси. Отговорите на приятеля му не харесваха на човека. Лицето му бе намръщено.

— Дойдох да говоря с Муун. Ако искаш да говорим за чувствата ти, трябва да си запишеш час при мен, Харли. Утре имам няколко свободни. Знам, че имаш доста сериозни проблеми, с които трябва да се справим. Това ще ми спести усилията да се обърна към Фюри или Джъстис, за да те накарат да дойдеш.

Харли опря гърди в ръката на Муун и той хвана здраво рамката на вратата, за да попречи на приятеля си да посегне към човека. Муун отправи на Харли предупредителен поглед, който се надяваше да го убеди, че трябва да остане спокоен. Крегор имаше навика да изнервя Видовете с вярата си, че всички те имаха нужда от помощта му. Колкото и да заслужаваше да го нокаутират, не им бе позволено да го докосват. Харли изръмжа, но отстъпи назад.

— Имам работа. — По-важна от това да си губя времето, уточни мълчаливо и се насили да се усмихне. — Беше много съобразително от твоя страна да дойдеш до къщата ми, но аз излизам.

— С други думи, пречиш ни. — Изръмжа Харли. — Нямаш ли си половинка вкъщи, при която да се прибереш? Сигурен съм, че й липсваш. Толкова е приятно с теб.

Муун почти потръпна от явния сарказъм. Психиатърът също не го пропусна, ако се съди по зачервеното му лице и потрепващите му ръце. Муун трябваше да изглади нещата.

— Трябва да се върна в Медицинския център тази вечер, за да ме прегледат отново. Сигурен съм, че не искаш да закъснея. — Не беше съвсем лъжа. Щеше да отиде, след като се отбие при Джой.

— Това е част от последващите прегледи. — Малките като мъниста очи на Крегор светеха от доволство. — Задължително е да получиш оценка на здравословното си състояние. Това означава, че трябва да говориш с обучен професионалист относно емоционалните последици от преживяната травма. Джъстис се съгласи.

Муун преглътна проклятие. Никой не му беше казал това.

— Той няма да говори с теб. — Харли се наведе и изръмжа на човека. — Просто така се случи, че ти не си единствения психиатър в Хоумленд. Той ще отиде да говори с доктор Ярдс.

Това беше гениално. Муун се засмя.

— Добра идея! Веднага ще отида я видя.

— Онази жена? — Крегор поклати глава. — Тя не е квалифицирана.

— Тя се грижеше за мен веднага след освобождаването ми от Мерикъл. — Муун пусна рамката на вратата, без да го е грижа дали Харли иска да сплаши човека. На никого не беше позволено да подценява Джой. — Тя знае повече за Видовете, отколкото ти някога ще разбереш.

— Тя не иска да ни убие и е достатъчно умна, че да не напада вербално половинка.

Лицето на Крегор почервеня, когато отправи ядосан поглед към Харли.

— Не знаеш всичко. Това беше специална ситуация.

— Не те харесвам! — Харли отново изръмжа, но по-дълбоко и заплашително.

Човекът леко пребледня и отстъпи назад. Той се обърна към Муун.

— Осъзнавам, че не съм популярен, но трябва да бъдеш прегледан.

— Джой ще го направи.

— Доктор Джойс Ярдс си тръгна — каза той самодоволно. — Когато ме проверяваха при влизането през главната порта, нейният автомобил беше проверяван за напускане.

Сърцето на Муун пропусна удар.

— Грешиш! Тя е в едно от човешките жилища.

— Има дълга кафява коса и кара син седан с четири врати. Те казаха, че това е доктор Джойс Ярдс. — Той извади мобилния си и го размаха. — Искаш ли да се обадиш на главната порта и да провериш? Беше необичайно да видя непознат да напуска Хоумленд в този час. Повечето от дневния персонал напуска в пет.

Гняв изпълни Муун, докато се обръщаше, блъсна се в Харли и отиде бързо до домашния си телефон. В офиса на охраната отговориха на второто позвъняване.

— Къде е жената психиатър? — Предположи, че който и да е на смяна ще я идентифицира по-лесно с това описание.

— Тя си тръгна, Муун. Колата й беше претърсена, за да се уверят, че няма да вземе със себе си нищо, което принадлежи на НСО. Искаш ли да намеря онзи, който е говорил с нея.

— Не. — Видът хвърли телефона и той се разби в стената.

— По дяволите! — въздъхна Харли.

Муун се обърна към приятеля си, а той задържа погледа му със същото твърдо изражение. Докато и двамата бяха разсеяни, Крегор бе влязъл през вратата. Това го правеше мишена по възможно най-лошият начин. Муун се хвърли, без дори да осъзнава какво се кани да направи. Харли го хвана, преди да е стигнал до мъжа и да го е изхвърлил. Щеше да метне човека направо в двора.

— Дишай! — нареди му Харли. — Точно така! Нека се справя първо с него и след това ще решим какво да направим за твоята жена.

Той кимна, а контролът му висеше на косъм. Силни емоции го завладяваха. Джой бе обещала да остане. Миналото се повтаряше. Воят, който заплашваше да излезе, почти го задуши.

Харли го пусна и се приближи до психиатъра.

— Ще ти дам преднина от пет секунди. Ако след това все още си тук, няма да го спра да те превърне в пищяща боксова круша. Урок номер едно относно Видовете е да не се забъркваш с някого, когато е готов да откачи. Виж го! — Той посочи с палец към Муун. — Виждаш ли убийствения блясък в очите му? Спомни си какво сме. Бягай, човеко!

Крегор подви опашка и хукна. Харли затръшна вратата зад него и заключи.

— Спокойно, човече! — Той бавно се обърна и присви тъмните си очи. — Не си изкарвай яда върху дома си. Или върху лицето ми. Харесваш ни и двамата. Ще се справим със ситуацията веднага щом се успокоиш.