Роз Дени
Магазин „Романтика“ (9)

Девета глава

Брин кръстосваше неспокойно болничната чакалня. Бе си донесла книга, но не можеше да се съсредоточи и романът заедно със скицника лежеше недокоснат на дивана.

На съседния стол Съни Евънс пиеше газирана вода и разсеяно преглеждаше измачкано списание, вероятно оставено от семейството на друг пациент.

— Защо според теб в тези чакални свири такава мрачна музика?

— Това е Шопен — вдигна поглед от списанието Съни. — Просто си много нервна и не можеш да го познаеш. Според доктор Лоу по-рано от шест часа няма да се знае нищо. Няма да помогнеш на Кевин, като изтъркваш килима.

— Знам, но…

— Жалко, че Пол не може да дойде. Той отиде на летището да посреща майка си. Още по-жалко е, че тази операция трябваше да стане точно когато решихме да заминаваме.

Брин се отпусна на дивана срещу нея и притисна парещите си от безсънието очи.

— Вие с Пол вече толкова ни помогнахте. Само за един ден, при това неделя, ти намери кой да работи в магазина, уреди госпожа Флеминг да готви и да стои до по-късно, когато Кевин се върне. Вчера сутринта Пол и приятелите му преместиха спалнята на Кевин на първия етаж. — Тя въздъхна. — Освен това ти обеща да водиш моя курс. После се обади Мидж и предложи да поеме лекциите за косата… В което подозирам, че също имаш пръст.

— Защо тогава не се отпуснеш? Стейси и Холи предложиха да пазаруват. Освен това знаеш къде ще бъдем. Виждаш ли, всичко ще бъде обсипано с рози.

Като чу за Холи и за рози, мислите й се насочиха към Сам. Брин се намръщи. Той се беше обаждал три пъти в събота и отново в неделя и бе оставял съобщения на телефонния й секретар. През цялото време тя не беше вкъщи, Кевин също. Слава Богу. По-нататъшните отношения със Сам Корт бяха безсмислени, особено след като бившата му жена се бе върнала в живота му. В неделния вестник отново имаше трогателна статия за Сам и Джоани и още снимки.

— Продължавай да ми говориш — помоли тя. — Имам чувството, че за тези няколко дни съм остаряла с двайсет години.

— Е, нали знаеш, като навършиш трийсет, вече си превалила половината живот — усмихна се приятелката й дяволито.

— Така ли? Да не би случайно да си говорила с учителя на Кевин по здравно образование? Според него тази възраст означава край на развитието. — Тя вдигна вежди: — Между другото, какво имаше предвид, като ми подари онази нощница? Тя не е в моя стил. Прекалено е дръзка за мен.

Съни затвори списанието и сбърчи луничавото си носле.

— Когато я купувах, мила моя, имах предвид Сам Корт. Един ден, когато те замествах в магазина, го видях да се върти около тази нощница. Стори ми се, че той си я представяше на теб. Бях сигурна, че докато дойде рожденият ти ден, вие двамата…

— Стига, Съни! — Брин скочи и отново закрачи из чакалнята. След онези целувки тя самата си бе представяла тази картина. Сега от самата мисъл страните й пламнаха. Въпреки това се чувстваше виновна, че се нахвърли така върху приятелката си и добави по-меко: — Моите нощници са създадени за романтици като теб. За влюбени.

— А защо не и за теб? Не е ли крайно време да се пъхнеш под завивките с нещо друго, освен безполова пижама? Може би с някой, който ще те научи какво е романтика.

— Аз ли да търся романтика? Огледай се — посочи тя стерилната стая. — Не говоря само за Кевин и здравословните му проблеми. Той сигурно пръв ще се съгласи с теб. Но помисли колко часа прекарвам в магазина, после над бюрото. Не ми остава никакво време. — Въздъхна уморено: — А и не доказа ли Антъни, че когато нещата станат сериозни, мъжете отиват да търсят романтика другаде? Помисли колко години го слушах. Знаеш ли, че той нямаше никакво намерение да ми разреши да моделирам за „Люминер“? Той самият призна, че е флиртувал с мен само за да осигури фотомодел за компанията.

— Защо мислиш, че това ме изненадва? Още когато се запознахме с Антъни на абсолвентския бал, разбрах, че е само наперен прекупвач с блуждаещ поглед. Но мислех, че това е страхотна възможност за теб да отидеш в Ню Йорк и в големите модни къщи. Пък и работата ти като фотомодел не беше толкова лоша, нали? За тези години направи добри пари. Освен това не всички мъже са егоисти като него. Сам Корт не е такъв. Имаш един неуспешен опит, забрави и продължавай нататък. Какво се случи, та отношенията ви със Сам охладняха?

— Кевин има нужда от мен — тръсна глава Брин и се загледа през прозореца. Дори времето бе против нея. Градът бе потънал в мъгла. Съни и Пол със сигурност знаеха за продажбата на отбора и за пристигането на Джоани Корт. Но все едно този разговор беше безпредметен.

— Ако това е възпитан начин да ми кажеш да си гледам работата, няма да мине — усмихна се Съни. — Холи казва, че когато баща й се обажда вечер в магазина, говори повече с теб, отколкото с нея. Пол учи четири години в университета в Минесота и знам колко е трудно да се поддържа любов от разстояние. Но… ние успяхме. А Кевин ще е много по-добре, докато се върнем от екскурзията. Тогава ще е празненството — удобен повод да си оправите отношенията, каквото и да се е случило. Освен това разбрах, че Сам ще се върне в деня преди тържеството.

— Сам вече се е върнал, мили дами. Има ли нещо специално, което може да направи?

И двете подскочиха. Сам стоеше на вратата на малката чакалня с букет рози в ръце. Изглеждаше уморен, въпреки че се усмихваше. Съни първа се опомни.

— Сам! Какво правиш тук? Снощи Холи ми каза, че току-що си пристигнал в Бъфало. Нямаш ли утре мач в Ню Йорк?

— Дълга история. — Той потърка небръснатата си буза. — Как върви операцията на Кевин?

Брин не искаше да си признае, че само един поглед към него прави смешно всичко, което бе говорила на Съни. Не можеше да каже и колко й е приятно, че първият му въпрос е за Кевин.

— Това е дълга операция — започна да обяснява тя, но бе прекъсната от сестра в зелени хирургически дрехи, която се появи от страничната врата.

— Госпожица Пауъл?

Брин се напрегна и стисна ръката на Съни. Сам се приближи и сложи длан на рамото й.

— Доктор Лоу ме помоли да ви предам, че новият бъбрек на Кевин е вече на мястото си. Каза още, че е много красив.

— Ура! — прегърна я Съни.

Щастливи сълзи изпълниха очите й. Сестрата я потупа по ръката и продължи:

— Доктор Лоу иска да види как вървят нещата, преди да затвори, така че операцията още не е завършила. Опитайте да се успокоите. След това докторът ще поговори с вас. — Пристъпи към Сам: — Ако цветята са за нашия пациент, ще ги взема, макар че той цяла нощ ще бъде в реанимацията. Слагаме ги зад стъклото, откъдето могат да ги гледат. — И преди някой да успее да каже нещо, грабна букета и изчезна.

— Те не са… — опита се да възрази Сам, но никой не му обърна внимание. Брин и Съни се смееха прегърнати.

В чакалнята влезе санитарка и предложи кафе. Сам отказа, а двете жени приеха с благодарност. Известно време тримата бъбриха весело, после Съни погледна часовника си.

— Трябва да бягам, за да изпреваря Пол и майка му вкъщи. Радвам се, че си тук, Сам, макар да не разбирам защо. Не ми се искаше да оставям Брин сама.

— Като знам колко работа имаш преди заминаването, много съм ти благодарна, че беше днес с мен. Ще се опитам да те видя след курса. Ако не, остави ми бележка. Надявам се да прекарате добре.

— Е… Ако има нещо, обади се. Обичам мама Евънс, но… до сряда сигурно ще се радвам, че за няколко часа трябва да водя курса и да избягам от нея. Тя наистина не спира да говори. Ако не се срещнем по-рано, ще те чакам на празненството. — Тя я прегърна и се обърна към Сам: — Натоварвам те с много сериозна задача. Отговаряш не само тя да дойде, но и да не е с ужасния костюм от миналата година.

— Довиждане, Съни — избута я до вратата Брин. — Закъсняваш. Сам също си тръгва, нали, Сам?

— Аз току-що дойдох — усмихна се той. — Не ме гони. Какво му беше лошото на костюма, Съни?

— Питай Брин — отговори Съни вече от асансьора. — Не мога дори да го опиша, но нито един мъж не я покани да танцува.

— Което напълно ме устройваше — заяви Брин, когато приятелката й загуби битката с вратата на асансьора, която бавно се затвори зад нея.

— За същия костюм ли говорехте с Холи, когато вечеряхме у вас?

Той бе опрял ръка на вратата. Напомнянето за вечерта, когато си размениха целувки, опъна докрай и без това обтегнатите й нерви. Тя се провря под ръката му и попита по-остро, отколкото искаше:

— Какво правиш тук, щом отборът има още две седмици турне?

Сам свали якето си, хвърли го на дивана до книгите на Брин, пъхна ръце в джобовете на панталоните си и сведе очи. На бузата му трепна мускулче.

— Напуснах — отсече накрая и неохотно срещна погледа й. — Но адвокатът ми още не е уредил подробностите, така че засега не го разпространявай.

— Напуснал си?! Но защо? Холи каза, че обичаш хокея.

Той се извърна.

— Извинявай, Сам, това не е моя работа. — Може би Джоани Корт не харесваше хокея, който наистина понякога беше груб. Може би това беше причината за техния конфликт. — Холи ще се радва, че ще бъдеш с нея. Казвала ми е колко самотна се чувства, когато пътуваш. — Неочакваното му решение сигурно бе свързано с бившата му съпруга. Дали искаха да започнат отначало? Може би Джоани се бе съгласила да се откаже от кариерата си на фотомодел. Това би го зарадвало. Но в края на краищата Брин си имаше други грижи — Кевин и новия му бъбрек. Не я засягаше какво прави Сам.

— Това пътуване бе много тежко и за мен — съгласи се той. Брин изглеждаше толкова изтощена. Вероятно нямаше право да й каже, че тя е причината да хване първия самолет от Бъфало. Не искаше да се чувства виновна за това. Смени рязко темата: — Е, какво ще носиш на празненството на Евънс?

— Изобщо не зная дали ще отида.

— Къде да отидете? — Доктор Лоу влезе в чакалнята и в движение свали марлената маска и бялата шапка.

— На празненството на Съни и Пол Евънс — отговори Брин машинално и го погледна недоумяващо. След миг осъзна кой е и скочи от дивана: — Как е Кевин, доктор Лоу? Щом сте тук, значи ли това, че той е в реанимацията?

— Да, в реанимацията е и състоянието му е стабилно. Всичко мина много добре. Но тази вечер не бих ви препоръчал никакво празненство. Трябва хубаво да се наспите. — Погледна с любопитство Сам: — Мисля, че не ви познавам, но ми се струва, че някъде съм ви виждал.

— Извинете, не ви запознах. Това е Сам Корт от… — Тя млъкна. Как трябваше да го представи?

— От хокейния отбор — усмихна се лекарят и му подаде ръка. — Напоследък много се говори за вас. — Той премести поглед от Сам към Брин и обратно, сякаш претегляше отношенията им. После се отдръпна и вратът му почервеня, като че ли се сети какво точно е чувал за Сам. — Е, аз трябва да отида да видя моя пациент. — Кимна към Брин: — Изведете я оттук, господин Корт. Тя всеки момент ще падне… Като си помисля, май и вие не изглеждате много добре.

— Ще остана. Искам да видя Кевин веднага щом излезе от реанимацията. Но Сам тъкмо си тръгваше. Кевин и неговата дъщеря, Холи, са добри приятели. Той само се отби да разбере как е брат ми.

— Както решите, но Кевин ще спи почти цялата нощ. Ще го събудим чак за визитацията. — Обърна се към Сам: — Радвам се, че се запознахме, господин Корт. Тук рядко се отбиват знаменитости… Особено когато са в Ню Йорк. — Той допря два пръста до челото си, излезе и остави зад себе си напрегната тишина.

— Защо си тук, Сам? — въздъхна Брин и се отпусна на дивана. — Разбираш какво си помисли доктор Лоу, а в момента на никой от нас не му трябват още усложнения.

Сам седна на отсрещния стол, затвори очи и уморено разтри слепоочията си. Тя изглеждаше толкова крехка, толкова уязвима, че всяка непредпазлива дума можеше да я подплаши.

— Защо не искаш да признаеш нашето приятелство, Брин? Дойдох тук направо от летището, защото знам какво е да седиш сам цяла нощ в чакалнята, да се молиш да дойде изгрева и да не знаеш дали лекарите и сестрите не са те забравили и легнали да спят. Това не е ли достатъчна причина?

— Вестниците са пълни със снимки на теб и Джоани. Журналистите следят отблизо развитието на вашата любовна история — всеки ден по половин страница.

— Точно това иска приятелят на Джоани, новият собственик на клуба. Обещал й е, че ако отборът играе добре и печели, ще я спонсорира да участва във филм. — Той въздъхна. — Между теб и нея има огромна разлика. Ти не би разбрала как тя е готова абсолютно на всичко, за да получи този договор. Може би защото като дете е била много бедна, затова и досега няма самочувствие да спре да се продава. А може и да разбереш… Нали учиш как да се изгради самочувствие.

Какво можеше да му каже? Но той продължи и й спести отговора:

— Калифорния е пълна с жени, които търсят себеизява. Тук не са толкова амбициозни. Иска ми се да се оправя с цялата тази каша, за да започна нов живот. — Той посегна към непокорен кичур, изплъзнал се от небрежно прибраната й коса. — Имаш си достатъчно проблеми, няма да те отегчавам с историята на моя живот.

Брин се отдръпна. Думите му я нараниха повече, отколкото той можеше да предположи. Какво би казал, ако знаеше, че и нейното лице се е появявало на първа страница? Не че това имаше значение за него. Единствената му грижа бе да започне отново с Джоани. Изглежда, бе готов да чака търпеливо вкъщи, докато манията й да бъде звезда премине. Брин би могла да му каже, че при някои жени това никога не става.

За щастие имаше повод да спре да се занимава със семейство Корт. Дойде дежурната сестра да й каже, че може за десет минути да види Кевин. През това време Сам отиде да се обади на Холи. Той настоя да остане, докато се получат всички резултати — в името на приятелството. Брин нямаше сили да му откаже.

 

 

По-късно, в ранните утринни часове тя откри, че е благодарна за успокояващото му присъствие. В един момент дишането на Кевин се промени — реакция от упойката. Дежурният екип я изгони от стаята, докато мине кризата. Брин потърси утеха на широките гърди на Сам, макар хиляди пъти по-рано да си бе повтаряла, че не бива да разчита на него. Чак към два часа й съобщиха, че Кевин е по-добре и тя намери сили да се откъсне от прегръдката му. Опита се да направи възглавница от якето му, но Сам отново я привлече и я настани удобно на рамото си.

— Съни е права — прозя се тя. — Ти нямаш нищо общо с Антъни. Честно казано, не знам как бих издържала тази нощ без теб. Благодаря.

— Кой е Антъни?

— И аз не знам защо го споменах. Той беше мой шеф, когато работех в Ню Йорк. В един момент си мислех, че за него съм нещо повече от подчинена, а после открих, че е обещавал рози на безброй жени. Просто Антъни никога не изпълняваше обещанията си. Когато разбра, че Кевин е болен и че сама трябва да се грижа за него, реши да не си прави повече труда да се преструва. Но по това време отдавна вече не исках нищо от него.

— Горката Брин — погали я Сам по косата. — Розите никога не стигат до теб. Поне видя ли тези, които днес донесох?

Тя бавно кимна.

— Кевин още не ги е видял. Трябваше да почакаш.

— Тези рози бяха за теб… отново. Холи смята да изпрати цветя на Кевин, когато го преместят в стаята му. Може би трябва да избереш други цветя… Освен ако измислиш как да открадна последния букет от Бялото торнадо.

— Бялото торнадо?

— Сестрата, която избяга с тях — обясни той.

Брин се разсмя. Това я разсъни. Тя се изправи и се протегна. Вече се чувстваше по-добре.

— Ще те науча да не харчиш повече пари за мен — закани се тя. — Между другото, обичам и маргаритки. Поне няма да те разорят.

Продължиха да се шегуват и да говорят за несъществени неща. На Брин й се стори, че Сам старателно избягва всякакви лични разговори. Но не правеше ли и тя същото?

Той задяваше и сестрите, които редовно съобщаваха за състоянието на Кевин и успяваше да поддържа настроението на всички. Въпреки неудобния диван Брин няколко пъти успя да подремне. Винаги, когато се събуждаше, Сам бе до нея, за да я успокои, че всичко е наред и че не е сама.

В небето на изток вече се бяха появили първите лъчи, когато той се унесе в сън. Загледана в спокойното му лице, Брин усети остра болка. Осъзна, че е много лесно човек да се влюби в мъж като Сам. Но откри и нещо друго — че е вече влюбена в него. Как бе позволила да се случи това? Задълженията й към Кевин не свършваха с тази операция. Доктор Лоу бе споменал предпазливо, че някои пациенти отхвърлят присадения бъбрек дори цяла година след операцията. Без съмнение я чакаха много години двойно по-напрегната работа, за да посрещне разходите. Болестта на Кевин, медицинските разноски бяха неща, които не би било честно да стовари и на най-издръжливия мъж. Дори ако Сам беше свободен… Но той не беше. Освен това тя не можеше да си представи, че той наистина ще се откаже от хокея. Месец-два и щеше да започне отново. Мъж като Сам, който пътува от град на град, днес се появява в живота на жената и утре изчезва. Това би станало дори ако не бе все още влюбен в красивата Джоани. А сега вече бе сигурна, че е влюбен. Заради Кевин, заради самата себе си не можеше да се поддаде на тази несподелена любов, дори в най-съкровените си мечти. Но окончателността на това решение бе също толкова безрадостна, колкото всичко, с което се сблъскваше.