Роз Дени
Магазин „Романтика“ (3)

Трета глава

Брин познаваше добре пътя през стерилните коридори. Заради добрия си характер Кевин бе всеобщ любимец, а тя обичаше целия персонал. Те бяха нейното спасение. Преди година, когато майка й и баща й загинаха при катастрофа, тя без никакъв опит се оказа в ролята на единствен родител на хронично болно дете и трябваше да се справи не само със скръбта си, но и с болестта на брат си.

Днешното посещение бе почти обичайно за Кевин и когато най-после, доста след полунощ, едно такси ги докара вкъщи, Брин бе по-измъчената от двамата. За нея денят бе започнал в пет часа и сега едва се държеше на краката си, но първо трябваше да сложи брат си да легне. Добре поне, че повредата бе поправена и вече имаше ток.

Оказа се, че е трудно да се открие леглото на Кевин. Когато бе в добро настроение, Брин казваше, че стаята е „обитаема“. Сега обаче бе изморена и му даде да разбере, че този хаос не й харесва.

— Как можеш да живееш в такава кочина? — посочи тя към неоправеното легло, затрупано с книги, касети и мръсни дрехи. — Да не си успял да предумаш госпожа Флеминг да не чисти днес? — Погледът й падна върху огромен лъскав плакат, закачен на стената. Сам Корт. — Какво е това?

— Портретът на Самурая с автограф. Той е защитник на новия ни хокеен отбор. Представяш ли си какъв късмет? Ще живее съвсем близо до нас. Дъщеря му, Холи Корт, е приятелка на Стейси. Те ми донесоха днес плаката.

Брин приближи. Портретът не беше добър — със свален шлем, паднала на челото коса и поглед, забит в шайбата, Сам изглеждаше по-едър, но липсваше грубата сила. Въпреки това снимката явно целеше да подчертае мъжествеността му и да впечатли жените. Всъщност… Той така и не отговори на никакви въпроси за жена си. А може би беше човек с много лица. Можеше ли някой да предположи, че той е съпруг и баща? Брин изведнъж осъзна, че зад гърба й Кевин говори нещо.

— И така, какво ще кажеш?

— За кое?

— Питах те дали имаш нещо против да отида в къщата на Холи, може би следващата събота. Не ме ли слушаш?

Брин се вгледа в лицето му. Подпухването и болезненият жълтеникав цвят бяха изчезнали. Очевидно хемодиализата помагаше. Но за пръв път от месеци насам очите му светеха по момчешки развълнувано.

— Ако баща й е съгласен — каза тя накрая и приглади меката му руса коса. Мина й през ум, че прави грешка. Но имаше ли значение какво мисли тя за Сам Корт? — Как се случи така, че Холи те покани?

Той се дръпна, раздразнен от покровителствената ласка.

— Холи е отскоро в града и се чувства самотна. Но е много умна, истински гений по алгебра. Знаеш ли, че я прехвърлиха в по-горен клас? Харесва ми. Не се лигави и не мисли само за външността си. Сигурен съм, че щеше да направи впечатление на татко.

— Да, професорите харесват умни деца. Но татко не беше безчувствен учен. Пол ми е казвал, че той никога не е пропускал твоя игра.

— Знаеш ли, Брин… — Кевин изведнъж стана сериозен. — Дори ако си представим, че имам късмет да си намеря резервни части и ми присадят бъбрек, никога няма да бъда нещо повече от зрител. Доктор Лоу казва, че трябва да съм реалист. Опасността от нараняване в контактните спортове е много голяма, а това е самоубийство за човек само с един бъбрек.

Очите на Брин се напълниха със сълзи. Тя бързо ги изтри. Кевин не искаше да го съжаляват.

Той я прегърна през кръста.

— Опитвам се да не мисля за това, но понякога не мога. Нали разбираш какво искам да кажа?

— Стига сме говорили за това. Ние, семейство Пауъл, сме силни хора. — Тя го потупа по рамото и погледна към плаката. Сигурно би било лесно да намери утеха при толкова силен мъж. Но някои мъже предпочитаха да получават, вместо да дават, а тя нямаше сили за още едно подобно разочарование. — А за да е силен, дори един Пауъл трябва да спи — продължи тя. — И да не четеш с фенерче под одеялото, чу ли?

— Чух — отговори Кевин и посегна към пижамата си.

 

 

Брин откъсна листа от скицника си, разгледа го критично, смачка го и го хвърли в кошчето. Ренесансовата нощница, която обмисляше от няколко седмици, не се получаваше. Тя остави молива, стана, протегна се и тръгна към врящия в ъгъла стар кафеник. Наля си една чаша и се вгледа в тъмната течност, сякаш търсеше отговор. Тази сутрин нервите й бяха опънати и кофеинът нямаше да й подейства добре, но едва ли би останала будна без него.

Намръщи се от раздразнение и отпи от горещото кафе, без да изпита обичайното удоволствие от първата чаша. Сам Корт бе виновен за всичко с неговото идване снощи. Знаеше, че е глупаво да го обвинява, но не можеше да отрече, че появяването му наруши съня й, а безсънието й пречеше да работи. А може би истинската причина бе телефонният разговор с доктор Лоу сутринта? Преди да реши на какво се дължи раздразнението й, звънчето на вратата извести за пристигането на първия клиент за деня. Тя допи набързо кафето. Мина й през ума, че след като рекламата й се е появила в сутрешния вестник, това може да е последната й почивка през деня.

— Брин! Там ли си? — Съни Евънс надникна през вратата.

— Съни! Каква изненада — прегърна я Брин. — Вече мислех да ти изпратя официална покана. Идваш точно навреме за кафето.

— Кафе! Радост за душата ми! Както винаги, у дома сутринта беше лудница. Налях си три чаши, но и трите изстинаха, докато изгоня цялата банда. — Съни пое димящата чашка и вдъхна със затворени очи аромата.

— Нали знаеш, че за нищо не би сменила тази лудница? — засмя се Брин. — Но не си ли днес на аеробика?

— Готова съм. — Съни разтвори шлифера си и показа яркия екип. — Минах само да поклюкарстваме.

Брин заби поглед в пода. Страхуваше се, че знае точно за какво ще говори старата й приятелка.

— Хайде, хайде, няма ли да ми кажеш какво мислиш за състудента на Пол? Разбрах, че снощи си се запознала с него. Трябва да си му направила добро впечатление, защото когато го срещнахме в пицарията, след като те беше закарал до болницата, Сам се съгласи да запише Холи в твоя курс. Преди това не даваше и дума да се каже!

Брин се задави с кафето си.

— Не ми беше казала, че имаме нови съседи. Когато ми се обади да запиша още едно момиче в курса, реших, че е някоя приятелка на Стейси от групата по музика.

— Мислех, че няма значение коя е. Освен това предполагах, че рано или късно ще се запознаеш със Сам, щом двамата с дъщеря му вече живеят наблизо. Но не е ли страхотен? Известен, богат, красив, свободен…

— Съни! — Брин си наля още една чаша. Но Съни само потвърждаваше това, което тя подозираше — че няма никаква госпожа Корт. Кафето се разля, но този път не можеше да обвинява кофеина. — Не ме интересуват нито прелестите на Сам Корт, нито семейното му положение. — Това може и да не беше съвсем вярно, но ако проявеше интерес, само би дала повод на Съни да продължи с опитите си да ги сватосва. Реши да й обясни спокойно: — Нямам време да мисля за мъже. И без това се чувствам виновна, че Кевин е загубил толкова много. Той има нужда от цялото ми свободно време.

— Глупости! Ти се съсипваш. Откак се върна, се товариш все повече и повече. Погледни се — отслабнала си, имаш сенки под очите. Трябва от време на време да прекарваш по някоя приятна вечер с привлекателен мъж. Искам на тържеството да вземеш ума на Самурая. Давам ти повече от месец да се подготвиш. Само да не се появиш пак в онзи отвратителен костюм, който взе миналата година от Луиз Кавано!

— Съни! — въздъхна Брин. Знаеше мнението й за костюма, но предложението й да прекарва по някоя вечер с привлекателен мъж бе твърде смело дори за Съни. Кафето се разплиска в ръцете й. Съни сватосваше от ранна детска възраст и бе убедена, че приятелките й ще бъдат щастливи само ако си намерят съпрузи.

— Права съм и ти го знаеш. Сега тръгвам, че ще закъснея за аеробиката. Но ще се върна, не бой се. Трябва да си направиш прическа, маникюр, масаж. Бог ми е свидетел, че съм се мъчила да оженя кого ли не в града. Защо не и теб?

— Аз не съм перспективна. Пък и след Антъни нямам желание да опитам отново. — Отскубна се от прегръдката на приятелката си. — Бих те помолила да дойдеш следобед в магазина. Доктор Лоу се обади. Викат ме за резултатите. Много съм разтревожена.

— Разбира се, че ще ти помогна — Усмивката на Съни угасна. — Знаеш, че не омаловажавам проблемите ти. Толкова грижи полагаш за Кевин… Но мисля, че трябва да имаш и личен живот. Никога не съм харесвала онзи зализан Карерас, но се надявах, че той ще ти помогне да се впуснеш в живота… Добре, щом децата се върнат от училище, веднага идвам.

Брин кимна, преглъщайки буцата в гърлото си. Влязоха две клиентки. Съни спря до вратата и смени загрижения си поглед с весела усмивка.

— Ще се видим в три часа. Сигурно ще изкупя целия магазин, докато те няма. Опасно е да ме оставяш насаме с толкова прекрасни неща. — Тя се засмя, намигна и изхвръкна навън.

Брин поклати глава и почувства, че и тя е започнала да се усмихва. Със Съни човек не можеше да остане мрачен. Въпреки признанието й, че не харесвала Антъни, тя бе първата, която й помогна да повярва на обещанието му за работа мечта в „Люминер“. Но тогава никоя от тях не знаеше, че той е толкова изпечен лъжец. Съни й желаеше доброто, но в случая не можеше да си представи какво би означавала една вечер с мъж като Самурая. Два остри камъка брашно не мелят, заключи Брин.

 

 

Сам Корт прочете формуляра, който Холи му даде след училище — какво ще се изучава в курса на госпожица… Не, сигурно госпожа Брин Пауъл. Не можеше да повярва, че снощи се е съгласил да запише дъщеря си. Сигурно Пол го е напил с бира. Пък и трябваше да се досети, че Съни може да е близка приятелка на госпожа Пауъл. Сега от него се искаше само подпис и чек. Нямаше нужда отново да се среща с тази жена.

Облегна се на стола, вдигна крака на бюрото и се загледа безцелно в тавана. Напоследък го бе обзела странна меланхолия. Имаше достатъчно работа, за да се отдава на мечти. Но днес на тренировката върху него се стовариха четирима играчи и нечия кънка попадна под маската на шлема и го поряза. Коляното го болеше, ребрата му бяха така пристегнати в превръзка, че едва дишаше, дясното му бедро бе посиняло. В такива моменти му идеше да се откаже от хокея. В Калифорния почти бе решил да прекрати кариерата си. Но тогава получи това предложение за новия отбор, а то означаваше, че може да осигури на Холи живот в по-спокойно общество, запазило добросъседските чувства и традиционните ценности. Пол винаги му бе представял Сиатъл като истинска идилия. Но за Сам да пусне корени означаваше да се ожени. Беше ли излекувал вече раните си? Може би не всички жени бяха обзети от манията, че са красиви.

Все пак не живееха толкова зле сами с Холи. Персоналът, който бе наел за къщата, си вършеше добре работата. Чувстваше се женска ръка, топлина и светлина. Да, новата къща започваше да му харесва, Фронтидж Бей също. Но днес на тренировката бе чул слух, че отборът ще бъде продаден, преди още да е стъпил на крака. Новият собственик можеше да сметне, че на трийсет и три години вече е стар за хокея. Така беше казал един спортен журналист в Лос Анджелис. Когато цялото тяло го болеше така, Сам бе склонен да се съгласи с него. Дали не трябваше да се замисли за треньорска работа? Той обичаше децата и се надяваше, че ще може да ги научи на професионализъм и спортсменство — качества, които напоследък май липсваха в хокея.

Формулярът на бюрото трепна от вятъра и привлече вниманието му. Сам спусна крака на пода и се намръщи от болка. Курсът на госпожа Пауъл обещаваше да изгради у дъщеря му самочувствие, самоувереност и собствено достойнство, умение да води смислен разговор, грижи за кожата, косата и ноктите. За месец и половина не беше никак малко. Не бяха ли това неща, които момичетата научават от майките си? Може би, но той нямаше никаква представа за тях. Холи си му харесваше и така, но когато се съгласи да я пусне на този проклет курс, тя се усмихна както някога. Какво лошо можеше да се случи? Преди да е размислил, Сам подписа формуляра и посегна към чековата си книжка.

А не би ли пожелала Брин Пауъл да научи и него как да поддържа дома си без целодневна домашна помощничка? От обявлението излизаше, че е супержена. Тази мисъл го развесели.

Неочаквано чу риданията на дъщеря си и скочи. Първата му мисъл бе, че се е ударила. Втурна се към вратата въпреки собствената си болка и я срещна на стълбите. Стейси Евънс точно излизаше. Дали не се бяха скарали?

— Татко! — изхлипа Холи и се хвърли в прегръдките му. — Съсипах си косата. Ужасна е! Какво ще правя сега?

Сам я огледа. Когато сърцето му се върна на мястото си, прииска му се да я удуши. Тя бе остригала дългата си кестенява коса и това, което бе останало, стърчеше на неравни кичури. Само сълзите й го спряха да иска обяснение.

— Ами… Какво очакваше да се получи, когато реши да се подстрижеш?

— Казах на Стейси какво ме посъветва снощи госпожица Пауъл и тя се съгласи. Само каза, че ще изглеждам много по-добре, ако я направя наистина къса. Намерихме такава снимка в едно списание. Но сега изобщо не приличам на снимката.

Сам усети, че се ядосва. Малко ли му беше бельото, че трябваше да изтърпи и това?

— Облечи се — каза той. — Твоята госпожица Пауъл пише, че може да те научи да се грижиш за косата си. Ще започнем обучението още днес.

— Добре, татко. — Холи изтри сълзите си. — Мислиш ли, че тя ще може да ме оправи?

Понечи да отговори, че не би искал да е на мястото на Брин, ако не може, но дъщеря му бе толкова нещастна, че се въздържа.

След няколко минути, вече пред входа на магазина, се чудеше защо е дошъл. Брин Пауъл не бе виновна за прическата на Холи, а и в обявлението й не пишеше, че може да подстригва. Не можеше да я нарече и приятелка на семейството. За какво идваше тогава? Трябваше да признае, че тази жена го интересува — дотолкова, че да използва косата на дъщеря си като повод да я види отново.

Бе истински разочарован, когато влезе в магазина и вместо Брин го посрещна Съни Евънс.

— Какво ви се е случило на вас двамата? — възкликна тя.

— На мен ли? — изненада се Сам.

— Да, на теб. — Съни посочи обляното в сълзи лице на Холи и неговата разкъсана буза. — Холи изглежда като остригана с машинка за овце, а теб сякаш те е блъснал камион. Какво правите тук?

Уместен въпрос. Сам също би искал да знае отговора. Ала нямаше желание да обсъжда противоречивите си чувства с приказливата жена на Пол. Без да се замисли, извади формуляра за курса на Брин и разказа накратко за случилото се с Холи. Спомена съвсем бегло за ролята на Стейси, но Съни веднага се хвана за това.

— Милинка, никога не вземай присърце предложенията на Стейси, преди да се посъветваш с някой възрастен. Аз си я обичам, но тя е много припряна. Това е една от причините да я запиша в курса на Брин — надявам се да насоча тази излишна енергия в правилна посока. — Усмихна се на Сам: — Стейси прилича на баща си. Веднъж накара Джой Паркс да скочи от втория етаж с чадър. Имахме късмет, че падна в храстите и не се преби.

Холи отново започна да подсмърча Сам се размърда неспокойно.

— Значи госпожица Пауъл я няма?

— Не, тя отиде с Кевин в болницата. Ще се върне всеки момент.

— Какво му е на Кевин? — намеси се Холи. — Днес не дойде на училище.

— Ами… Отиде с Брин да вземат някакви резултата. Знаеш ли какво, защо не отидеш в стаята отзад? Донесла съм домашни ябълки. Хапни, докато дойде Брин, а аз после ще те закарам до вас, за да не се налага баща ти да те чака.

— Мога и да почакам — обади се Сам. Не искаше да остави дъщеря си, преди да е сигурен, че може да се направи нещо. А като и без друго бе тук, имаше желание да види Брин Пауъл. След това можеше спокойно да я забрави.

Двете излязоха и той остана сам сред коприненото бельо. Отново му стана неудобно и започна да разглежда, за да се разсее. Спря пред златен манекен с лилава дантелена нощница, която не оставяше почти нищо за въображението. Представи си собственичката на магазина, облечена в тази нощница.

— Прекрасно! — прошепна той.

— Хареса ли си нещо? — чу се закачливият глас на Съни зад гърба му.

Сам едва не събори манекена.

— Гледах как е ушита.

— Така ли? За кого мислеше да я купиш?

— За майка ми. — Той се опита да не обръща внимание на учудено вдигнатите й вежди, макар че се почувства малко виновен при мисълта за пълничката си белокоса майка.

— Ами… да… — започна Съни колебливо и, вече в свой стил, рязко смени темата: — Ще дойдеш ли на нашето тържество следващия месец?

— Не съм решил още — отвърна той с облекчение. — Пол ми спомена, но аз не съм много по маскарадите. Освен това отборът заминава на турне.

— Пол ми каза, че точно тази седмица си тук.

— Може би. — Сам тръгна към вратата. — Още не съм намерил домашна помощничка и засега не правя никакви планове. Не мога да оставя Холи сама.

— Холи е винаги добре дошла у нас.

— Знам. Тя обича да идва у вас. Но не искам да злоупотребявам с гостоприемството ви.

— И да искаш, няма да можеш. Пол те обича като роден брат. А аз вече съм решила да поканя Холи да спи у нас на празника. Всички съседи ще дойдат. Това ще е добър повод да те представя. — Тя се засмя. — Ако нямаш нищо против да се запознаеш с тълпа безделници, скелети и вещици.

— Всички ли ще дойдат? — Сам погледна към лилавата нощница.

— Всички — увери го тя, проследявайки погледа му. — Дори ако се наложи да ги доведа вързани.

— Добре… — Сам се изчерви и погледна часовника си. Звънчето оповести влизането на шумна група жени и той се почувства съвсем не на място. — Сигурна ли си, че мога да оставя Холи? Госпожица Пауъл изглежда ще се забави.

Съни се усмихна на клиентките, поздрави всички по име и го изпрати до вратата.

— Трябва да я наричаш Брин. Тук всички си говорим на малки имена. И не се безпокой за Холи. — Тя отвори вратата. — Присъствието й ще разсее Брин, ако доктор Лоу й е съобщил лоши новини.

— Какви лоши новини?

— Тя се надява да даде единия си бъбрек на Кевин. Резултатите трябваше да са готови днес. Но като не й казаха по телефона, а я извикаха в болницата, тя се страхува, че отговорът ще е отрицателен.

— Тя предлага бъбрека си?! Та това не е дребна работа. Ами ако някой ден и нейният заболее?

— Такъв въпрос може да разбие семейство. Аз работя като доброволец в Центъра за бъбречно болни и съм виждала такива неща. Но Кевин си няма никой друг.

Сам хвърли поглед към витрината.

— Изглежда съм я подценил… Явно е твърде решителна и…

— Нямам навика да обсъждам личния живот на приятелите си. Но в случая с Брин не можеш да си представиш и половината от това, което е преживяла. Тя се отказа от блестяща кариера в Ню Йорк, за да се грижи за Кевин, след като родителите им починаха. А дотогава семейството преживяваше от нейните пари. — Съни се облегна на вратата и разтърка ръце.

— Сигурно ти е студено. Влизай в магазина. Може би трябва да взема Холи. Не искам да създавам допълнителни проблеми.

— Не се безпокой, ще я докарам, когато се прибирам. Почакай да видиш какво ще направи вълшебната Брин с косата й. И чакай само Стейси да ми падне в ръцете. Ще я обръсна гола глава!

Сам се засмя, а тя го изблъска и затвори вратата зад себе си, преди да е успял да възрази. Горкият Пол. Тази жена бе фурия. А на Пол това му харесваше. Усмивката му угасна. Бе си позволил да съди прибързано за Брин Пауъл.

Спря на червен светофар и зърна Брин зад волана на един фолксваген. Стори му се бледа. Сърцето му се сви. Изписаното на лицето й отчаяние, разсеяният й поглед му напомниха за ужаса, който бе преживял преди няколко години, когато Холи се разболя от пневмония.

Русият младеж до нея сигурно беше брат й Кевин.

Клаксонът на колата отзад изсвири нервно и Сам се сепна. Едва не бе пропуснал зеления сигнал. Прииска му се да обърне и да се върне в магазина. И какво ще правиш там? Ще й предложиш своя бъбрек? Ела на себе си! Напомни си, че дори не познава Брин Пауъл. Напомни си, че и без нея си има достатъчно проблеми. Мина още две улици, обърна и натисна докрай педала на газта. Дори острата болка в бедрото, също спомен от сутрешната тренировка, не го накара да размисли и да си отиде вкъщи.