Роз Дени
Магазин „Романтика“ (4)

Четвърта глава

В магазина нямаше никой, освен младежа, когото Сам зърна в колата с Брин. Той бе с гръб, но не се обърна при звука на звънчето, заслушан в откъслечния разговор, който се дочуваше откъм задната стая. Сам затвори вратата и приближи.

— Какъв е проблемът, синко?

Кевин го погледна.

— Боже мой! — възкликна той. — Самурая! От плът и кръв! — Прокара ръка през русата си коса. — Нищо не съм направил на Холи, кълна се! Само влязох и казах: „Здравей, Холи“, а тя изпищя, изпусна ябълката, избяга в банята и се заключи вътре.

За Сам това бе нелогично, но сигурно имаше нещо общо с начина, по който се чувстват тринайсетгодишните момичета. Той потупа успокоително момчето по рамото и тръгна към заключената врата, пред която Брин и Съни се вслушваха в приглушените ридания.

— Какво се е случило?

— Сам! — нахвърли се върху него Съни. — Холи е голям инат!

Брин вдигна очи. Погледът й спря на подпухналото му око.

— Надявам се, не сте катастрофирали снощи заради тъмнината.

— Нищо ми няма. — Отдавна никой не бе обръщал внимание на раните му. — Холи никога не се е държала така. — Опита се да отвори вратата: — Холи! Излез да поговорим.

— Той отиде ли си? — чу се треперещият й глас.

— За мен става дума, нали? — обади се Кевин. — Нищо не съм й направил. Исках да я питам за домашното по алгебра.

— Не е заради теб, синко — обясни Сам. — Заради косата й е.

— Какво й е на косата? Не съм забелязал.

— Брин, бях започнала да ти казвам — намеси се Съни. — Стейси е накарала Холи да се подстриже. Изглежда ужасно — призна тя шепнешком. — Мислиш ли, че ще можеш да я оправиш?

— Аз не съм фризьорка. Защо не се обадим на Мидж? — Прехапа устни. — Да не би всичко да е, защото й казах… Нали споменах, че косата й ще изглежда добре по-къса… Наистина много съжалявам, господин Корт. Но аз не мога да подстригвам. В моя курс се занимавам само с хигиенни грижи за косата. Снощи исках да кажа на Холи нещо приятно, защото й беше мъчно, че трябва да върне нещата, които е купила.

Като гледаше бледото й изпито лице, Сам мислеше, че всъщност той трябва да й се извини, задето й създава допълнителни тревоги. Устните й бяха горчиво стиснати и ако не се лъжеше, скоро бе плакала. Сигурно новините не бяха добри, а той знаеше какво значи в такъв момент човек да е сам.

— Извинете за безпокойството, госпожице Пауъл. Ще отведа Холи и ще измислим нещо. — Ако тя искаше отношенията им да останат официални, той нямаше нищо против. Във всеки случай бе по-безопасно.

Съни хвърли слушалката и се втурна усмихната към тях.

— Ама вие двамата няма ли да престанете? Както казах на Сам, ние тук всички сме на „ти“. Стига с това „госпожице“ и „господине“. Сам, запознай се с Брин. Брин, това е Сам. Ето, вече сте представени. — Тя намигна на Кевин.

— Може би ти трябва да водиш моя курс по добри обноски — въздъхна Брин. — Е, ще може ли Мидж да подстриже Холи?

— Ами да, не ти ли казах? Защо не направиш на Сам кафе? — Тя я смушка в ребрата. — Аз ще заведа Холи до фризьорския салон. В края на краищата цялата тази каша е заради Стейси.

— Не ми ли каза, че Пол те чака днес по-рано? По пътя можеш да оставиш Кевин вкъщи, а той ще ти помогне да занесеш до колата половината магазин, който си изкупила. Нали, Кевин?

— Разбира се, но Холи добре ли е? — Макар хлипането да бе спряло, той гледаше към вратата с подозрение.

— Ще бъде добре, ако всички ни оставите на мира — заяви Брин твърдо.

— Добре — съгласи се брат й. — Ще ти се обадя по-късно.

Сам изпита уважение към него. За пръв път успя да го огледа добре. Очакваше да е дребен и хилав, но пред него стоеше съвсем нормално на вид момче, също като почитателите, с които се срещаше по училищата. Само че беше по-възпитан. Дали Брин не преувеличаваше сериозността на състоянието му?

— И аз ще помогна за кутиите — предложи той учтиво.

— Благодаря, сър, ще се справя и сам.

— „Сър“ се казва на рицари и благородници. Аз обаче съм решил да ставам светец. Дотогава ме наричай Сам.

Брин се усмихна. Хареса й, че Сам не се държи с Кевин като с дете или, още по-лошо — като с прокажен, както навремето Антъни.

— Отидоха си, Холи — каза тя, когато камбанката иззвъня. — Излез, моля те. Една моя приятелка в съседната къща е гениална фризьорка.

Вратата на банята леко се открехна.

— А Кевин тук ли е?

— Няма го. Но той никога не би ти се присмял. За него приятелството е много по-важно от външния вид.

Вратата се отвори по-широко и Холи излезе с червени и подпухнали очи. Чак сега Брин видя косата й и разбра защо всички са толкова разтревожени. Но тя разбра още нещо. Какво би казал Сам Корт, ако знаеше, че дъщеря му е влюбена в Кевин? Не смееше дори да си го представи.

— Да не караме Мидж да ни чака. — Прегърна момичето и го изведе през задната врата.

Малко по-късно, след като се уговори с Мидж, тя се върна в магазина. Поколеба се за миг, затвори очи и разтърка слепоочията си. Вратата безшумно се притвори зад нея.

— Мога ли да те поканя на вечеря, за да изкупя вината си за неприятностите, които ти причиних?

Брин отпусна ръце. Сам изглеждаше спокоен — състояние, което тя не бе изпитвала отдавна. Изглеждаше добре. Прекалено добре.

— Мислех, че си тръгнал.

— Ще почакам Холи — отговори той. Брин мина покрай него, грациозна като балерина, и Сам едва се сдържа да не целуне белеещата се под разпилените кичури шия. Остана неподвижен като статуя. — Можем да хапнем в близката закусвалня. Става ли?

Тя се обърна към него. Преди миг бе усетила внезапно желание. Дали и той го бе почувствал? Не можеше да разбере. Лицето му бе спокойно и непроницаемо.

— Там храната е добра — отговори тя тихо и отмести очи. — Ако си гладен, иди. Мидж ще ме извика, когато Холи е готова и ще я изпратя там. Аз трябва да подредя магазина. — Сякаш за да подкрепи думите си, Брин взе един розов комплект от рафта и го притисна до гърдите си.

— Все някога трябва да ядеш. Защо не сега?

Тя се замисли. Откога не бе вечеряла навън? От шест месеца? От година? Но за него явно бе нещо обикновено. Нали Съни спомена, че снощи го срещнала в пицарията?

— Не мога да дойда с теб — отговори тя неохотно, обърна се и се запъти към другия край на магазина.

— Не можеш или не искаш? — настоя Сам и препречи пътя й.

Розовият комбинезон падна на пода между тях. И двамата се наведоха, но Сам бе по-бърз. Пръстите им се срещнаха. Брин замръзна от допира на топлите му ръце и студената коприна. Вдигна очи. Устните му бяха само на няколко сантиметра от нейните. Нямаше сили да помръдне.

Сам плъзна поглед от бясно пулсиращата вена на шията й към устните. Въздухът между тях сякаш натежа.

— Брин? — За пръв път произнесе името й. Хареса му как звучи. Беше различно. Тя беше различна от жените, които познаваше в Калифорния — потънали в кожи и пари, в грижи за собственото си здраве. Изведнъж му се прииска да разбере каква е била преди години, например на възрастта на Холи…

Брин се изправи и се отдръпна. Не можеше да приеме тази връзка, която й предлагаха очите на Сам. Пред нея бе агонизиращото чакане за бъбрек за Кевин, особено след като днес й обясниха какво ще стане, ако не се намери донор, докато най-голямата трагедия в уютния живот на Сам Корт бе зле подстриганата коса на Холи.

Сам пръв се овладя. Поне не той бе изпуснал комбинезона, помисли с удоволствие, докато между пръстите на Брин се изплъзнаха бикините и паднаха до него. Устните му се изкривиха в усмивка. Доставяше му някакво перверзно удоволствие да я кара да се чувства неудобно. Стана и с шеговит поклон й подаде комбинезона.

— Благодаря — отговори тя сдържано, взе го и вдигна от пода бикините. Объркването й отстъпи място на възмущение. Снощи той бе демонстрирал скромност, а днес никак не се смущаваше от прелъстителната си усмивка.

— Не мога да вечерям с теб — повтори тя. — Довечера Кевин пак е на хемодиализа. Пък и нищо не ми дължиш. Тук си помагаме. — Закачи бикините, благодарна, че пръстите й вече не треперят и уморено добави: — Не мога да го оставя сам.

— Не искам това от теб — каза Сам рязко. — Кажи ми къде живееш, аз ще взема нещо за ядене и ще дойда. С Холи ще ме чакате у вас. Видях едно китайско ресторантче, в което дават храна за вкъщи. Ако Кевин не може да яде китайски ястия, кажи какво е добро за него. — Подаде й лист и молив: — Ето. Обясни ми как да стигна.

Брин написа адреса и начерта карта. Досега не бе осъзнавала колко й е нужно да се разсее след днешния разговор с доктор Лоу. Тя не можеше да стане донор на Кевин. Не й се мислеше за дългия списък, в който днес бяха записали името му. Ако имаха късмет, щяха да намерят подходящ бъбрек до няколко месеца. Можеше обаче да минат и години.

Върна листа на Сам.

— Благодаря, че попита за храната. Кевин е на диета, бедна на белтъчини, но повечето хора не се замислят за това. Днес той ще вечеря рано. Много е дисциплиниран за възрастта си.

Сам кимна, сгъна листчето и го пъхна в портфейла си.

— Едва не забравих. Колко ще струва подстригването на Холи?

— Не зная. Защо не минеш покрай Мидж да й платиш лично? Тъкмо ще кажеш на Холи какви са плановете ти. Сигурен ли си, че тя няма нищо против да види Кевин на хемодиализа?

— Веднага ще отида. А ти не се безпокой за Холи, тя е смело момиче. Днешните сълзи не бяха в стила й.

Брин се усмихна.

— Стейси не би припарила у дома, докато Кевин е на апарата си, а и много възрастни се чувстват така. Би трябвало да й дадеш право на избор, Сам. Понякога човек крие страхове, за които другите и не подозират.

Само като чу името си, произнесено от нея, сърцето му се разтуптя. Но той бе свикнал да се контролира.

— Дъщеря ми е от желязо, нищо че има меко сърце. Между другото, снощи ме попита дали може да помага след училище в магазина, защото Кевин й казал, че работата е много за сам човек.

— Ах, тези деца! — Брин се поколеба. — Ако Холи бе с няколко години по-голяма и ако имах повече пари, можех да я наема. Но сега…

— Може би аз трябва да ти плащам, за да й разрешиш да помага? — попита той сериозно.

— А тя наистина ли иска да дойде?

— Трябва да призная, че моите съображения са повече егоистични — усмихна се той дяволито. — Холи не иска домашна помощничка, която да живее вкъщи, а аз не желая да я оставям сама, когато пътувам с отбора. Това може да е разрешение.

— Още ли не си разбрал, че децата искат това, което не им се разрешава? — засмя се тя. — Ако я оставиш за малко сама, няма да й хареса.

— Може би. Но засега мисля да я оставя у Евънс, докато уредя нещо друго. Както и да е, това е мой проблем. Ако искаме да ядем скоро, трябва да тръгвам.

Брин видя как той бързо прекоси краткото разстояние до салона на Мидж. Движеше се леко и пъргаво като спортист. Какво ли се бе случило с брака му? Дали бе разведен, или вдовец? Не че я интересуваше, това бе просто любопитство към нов съсед. Намръщи се и седна зад бюрото си. Извади счетоводната книга и пресметна дневния оборот. Защо се съгласи да вечеря с него? Господи! Съни Евънс днес бе изхарчила за бельо цяло състояние.

Между страниците откри плик с нейното име, надписан с почерка на Съни. Сигурно това беше бележка с молба да не споменава екстравагантните й покупки… Макар че, доколкото знаеше, Пол не отказваше нищо на тази лудетина. Оказа се подранило поздравление за рождения й ден. Брин вдигна вежди. Рожденият й ден бе след по-малко от две седмици и тя почти бе забравила за него. Или може би искаше да забрави? Бе почти на трийсет години, а какво имаше зад гърба си? Няколко снимки в стари модни списания. Съни мислеше, че й е било трудно да се откаже от кариерата на фотомодел, но тя не знаеше, че Брин никога не се бе занимавала с това по собствено желание. Какво тогава я задържа толкова дълго в Ню Йорк, освен парите, от които семейството й имаше нужда? Намръщи се. Антъни Карерас. Антъни, за когото съвършеното лице и тяло бяха всичко. Антъни, чиито лъжи и хитрини я държаха далеч от това, което наистина желаеше — моделиерството. Той я убеждаваше, че се грижи за нейните интереси и я караше да се снима, докато вече бе много късно да се заеме с нещо друго. Заради неговото лицемерие ли не искаше да погледне друг мъж? Вероятно.

Задната врата се отвори с трясък и прекъсна мрачната й равносметка. В магазина влетя Холи Корт и Брин затвори книгата, готова да измисли някакъв комплимент. Погледна я и ахна. Нямаше го вече сивото мишле. Холи се бе превърнала в очарователна девойка. Как ли щеше да реагира Сам Корт?

— Харесва ли ви? — завъртя се Холи нетърпеливо.

— Чудесно е! Ти си чудесна! Късата коса открива лицето и подчертава очите ти. Изглеждаш много екзотично.

— Толкова се радвам, че според вас ми отива! Как мислите, дали Кевин ще ме хареса?

Брин си помисли за своя уравновесен брат и си спомни какво според него отличаваше Холи от другите момичета. Той не се интересуваше от външната красота. Но знаеше колко е важен за Холи отговорът и се опита внимателно да подбере думите си.

— За Кевин най-голямо значение имат умът, верността и чувството за хумор.

— Разбирам — кимна Холи. — И баща ми е същият. Когато майките на приятелките ми се тълпят около него, си мисля, че той е най-красивият татко на света и дори не го знае и си казвам, че имам голям късмет с него и сигурно затова ми е толкова добре у дома — завърши тя в скороговорка.

Брин си представи пълна стая с жени, майки или не, запленени от мъжествеността на Сам. Съмняваше се обаче дали той не съзнава обаянието си.

— Не е съвсем същото, Холи. Ти говориш за външната красота, а аз имах предвид по-дълбоки неща.

— Мислите ли, че баща ми е красив, госпожице Пауъл?

— Не съм казала такова нещо. Имах предвид…

— Да не би тогава да мислите, че е смотаняк? — разтревожи се момичето.

— Холи! Престани! — Сега бе ред на Брин да се смути. — Не говорим нито за мен, нито за баща ти, нито дали го мисля за смотаняк. Говорим по принцип.

— Да, госпожице.

Тя забеляза, че Холи едва прикри доволната си усмивка. Едно на нула. Нищо чудно, че Сам искаше дъщеря му да е заета след училище. Сигурно разгонваше приятелките му с двусмислените си забележки.

— Като стана дума за баща ти, той ще донесе у нас вечеря. Ако се забавиш още малко тук, няма да може да влезе.

— Къде е госпожа Флеминг?

— Тя работи на половин ден. — Двете загасиха лампите, Брин затвори и включи алармената инсталация. — Знаеш ли, наистина съм благодарна на баща ти за вечерята. Май съм по-уморена, отколкото мислех.

— Много работите — съгласи се Холи, влезе в колата и се пресегна да отвори вратата на Брин. — И Кевин, и госпожа Евънс мислят така.

— Виж ти! И какво казва Съни? — Спомни си съвета на Съни да прекарва от време на време по някоя вечер с привлекателен мъж.

— Не знам точно. Чух я да казва на господин Евънс, че се надява да не сте много уморена, за да си направите нов костюм за празненството. Той се засмя и отговори, че ако дойдете с миналогодишния, ще си починете на спокойствие, защото никой няма да посмее да ви покани на танц.

— Не ги е срам! — Брин паркира зад ягуара. — Баща ти въпреки всичко ни е изпреварил. Но сигурно е пристигнал, преди Кевин да е включил апарата, защото не го виждам да чака отвън. Дано Кевин приеме спокойно това посещение. Той боготвори всички спортисти.

— Всичко ще е наред. Татко е чудесен… А не бихте ли ми казали с какво бяхте миналата година? — попита тя, докато се качваха по стълбите.

— Обещаваш ли, че няма да кажеш на никого? Може да не успея да измисля нищо друго.

Холи сериозно вдигна дясната си ръка в знак, че се заклева да мълчи. Брин се наведе и прошепна нещо в ухото й.

— Боже мой! — Момичето отвори вратата и поклати глава. — Не разбирам защо никой не ви е поканил да танцувате. Звучи малко странно, но нали в края на краищата това е само костюм.

Брин се засмя — бе забелязала как Холи потрепери, също както Съни миналата година. Изведнъж усети примамливия аромат на китайска кухня и загуби интерес към по-нататъшни обяснения.

— Кой кого да покани на танц? — посрещна ги Сам пред кухнята.

— Кевин вече на апарата ли е? — попита Брин. Опитваше се да не мисли колко е приятно някой да те посрещне с готова вечеря. Особено привлекателен мъж като Сам Корт.

— Да, и вече се нахрани. Какъв танц? — настоя Сам.

— Холи?

Холи погледна колебливо към Брин, но тя допря пръст до устните си.

— Хей, зайо, косата ти изглежда по-добре — подсвирна баща й.

— О, татко, нали обеща да не ме наричаш така? Отивам горе да се покажа на Кевин.

Брин проследи погледа на Сам.

— Не ти ли харесва прическата й?

— Изглежда някак… изведнъж пораснала. — Изчерви се леко и погледна към тавана — А разясняваш ли в твоя курс как щъркелите носят бебетата? — попита той с надежда.

Тя поклати глава и прехапа устни, за да не се усмихне.

— Да не искаш да кажеш, че не говориш с нея по полови въпроси?

— Шшшт! — Избута я в кухнята и затвори вратата.

— По-тихо. Не съм готов за такива разговори. Тя е още дете.

— Ако се смущаваш, и тя ще се чувства неудобно. — Забеляза, че той вече е подредил три табли с чинии, сребърни прибори и чаши за вино и вдигна учудено вежди: — Всичко си приготвил!

— Надявам се, нямаш нищо против таблите. Кевин предложи да занесем вечерята на Холи горе. Като тръгвах, ти ми се стори много уморена и реших, че може да ти е приятно да седнеш до камината.

— Каза ли на Холи, че Кевин е на апарата? — Имаше нужда да върне разговора към децата.

— С нея ми е трудно да разговарям само за женски неща.

Брин реши, че той заслужава поздравления поне за две неща — че е дал на Холи право на избор и че е намерил в бюфета ленени салфетки. Отдавна не бе имала сили да подреди красиво масата. Обикновено ядеше сандвича си в картонена чиния, за да не трябва после да мие съдове.

— Ако мислиш, че е трудно да говориш за нещата от живота с дъщеря си, помисли какво ми е на мен, когато трябва да ги обсъждам с брат си. — Наведе се и извади ястията от фурната.

Сам приближи с черпака и започна да сипва соса.

— Само си мислех… Дали този разговор не може да почака една година?

Тя подреди в чиниите яйчните рулца и поклати глава:

— При подходящ случай може Съни или аз да поговорим с нея. Аз пък ще те помоля да обсъдиш тези неща с Кевин. Пол каза, че ще има грижата, но вечно е зает.

— Може би първо двамата с теб трябва да обсъдим проблема.

Сам протегна лъжицата със свинско в сладко-кисел сос. Брин срещна закачливия му поглед и се отдръпна. Сцената й се стори някак твърде интимна. Сигурно щеше да й е по-лесно да говори с дъщерята, ако бащата не подхвърляше такива двусмислени намеци. Познаваха се твърде отскоро.

Сам се засмя, остави лъжицата и взе едната табла.

— А може би Съни Евънс трябва да образова и Холи, и теб? Днес като й помагах да носи кутиите, тя без никакво стеснение ми обясни как ще прелъсти Пол с твоето копринено бельо. Не се безпокой, Кевин беше далече.

Брин прокле бялата си кожа, която толкова лесно пламваше. Но Сам, подсвирквайки си, вече носеше таблата по стълбата и не се обърна, за което му беше благодарна. Тя наля две чаши вино и занесе другите табли в хола, след това поднесе клечка кибрит към дървата в камината. Откога не бе имала време да се наслаждава на огъня?

Дали той смяташе вечерята до камината за интимно преживяване? И дали тя дълбоко в себе си се надяваше, че Сам Корт би могъл да бъде мъжът, който да споделя нейните радости и скърби? Не си бе представяла, че търси мъж. А какво търсеше той? Мисълта, че може да се интересува от нея, бе и плашеща, и ободряваща, караше я да се чувства отново желана. До този момент Брин не бе осъзнала, че е забравила нуждата да се чувства жена… за правото да се чувства жена. Странно, помисли тя, загледана в пламъците. Преди да срещна Сам Корт, това ми се струваше без значение.