Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Romantic Notions, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
in82qh (2011)
Разпознаване и корекция
plqsak (2021)
Форматиране
in82qh (2021)

Издание:

Автор: Роз Дени

Заглавие: Магазин „Романтика“

Преводач: Катя Георгиева

Година на превод: 1994

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо (не е указано)

Издател: „Арлекин България“ ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1994

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска (не е указано)

Печатница: „Образование и наука“ ЕАД

Редактор: Ирина Димитрова

ISBN: 954-11-0219-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14636

История

  1. — Добавяне

Седма глава

Холи сигурно се лъжеше. Можеше ли една жена да не обърне внимание на собствената си дъщеря? Високоговорителят призова всички да станат за националния химн. Играчите свалиха шлемовете си. Брин се огледа с надеждата, че червенокосата е изчезнала. Може би това бе част от представлението. Но не, тя и нейният спътник говореха с треньора като стари приятели.

— Не се безпокой, Холи. Ако майка ти е дошла, баща ти сигурно щеше да ти каже.

Но не бе сигурна, че казва истината. Треньорът се държеше с новодошлите като с кралски особи. А жената галеше цветето, без да сваля очи от Сам.

Холи стисна здраво ръката й, сякаш търсеше опора. Към края на последния куплет Брин улови погледа на Сам, но странно несигурното му изражение не я убеди, че той се е погрижил за спокойствието на дъщеря си. Тя сведе очи и не погледна към игрището, преди съдията да пусне шайбата.

Тревогата за разстроената Холи й пречеше да се поддаде на заразната лудост. Чак когато Сам се озова в едно меле, момичето прояви някакъв интерес към играта.

До почивката резултатът бе равен. Жената, вероятно бившата съпруга на Сам, тръгна заедно с надутия мъж към съблекалните. Какво означаваше нейното пристигане за Сам? За Холи? А за самата Брин? Достатъчно, за да се свие сърцето й.

— Някой да иска лимонада? — попита Кевин.

— Ще дойда с теб — скочи Стейси. — Холи, а ти?

— Холи не се чувства добре — отговори вместо нея Брин. — Донесете й една лимонада.

Кевин и Стейси дружно закимаха и тръгнаха към барчето.

— Може и да не си права, Холи. Снимката на майка ти сигурно е стара. Може само да си приличат. — Но дълбоко в себе си Брин знаеше, че не е така. Трудно можеше да се забрави такава жена. Пък и защо й беше това изпълнение със Сам?

Холи не отговори. Брин бе толкова ядосана на Сам, че й се искаше да го раздруса. Той определено играеше не само хокей.

Към края на мача получи бележка от него, в която накратко й съобщаваше, че е имал намерение да ги заведе някъде да хапнат след мача, но плановете му са се променили и я моли да обясни на Холи и да я закара у семейство Евънс. В безсилен гняв Брин смачка листчето и го пъхна в джоба си.

— Тревожа се за татко — каза Холи след малко. — Тази вечер той не играе много добре. Нещо не е наред. Мислите ли, че ребрата го болят повече, отколкото казва?

Брин я погледна изненадано. Холи изобщо не спомена, че иска да се срещне с жената, която може би беше нейна майка. Сякаш напълно бе забравила за дамата в леопардовото палто.

— Той е силен човек, Холи — бе единственото, което тя успя да каже. Усети, как все повече се ядосва на Сам. Как можеше да е толкова безчувствен?

Отгоре на всичко „Метрополитън“ губеха с гръм и трясък. По пътя към колата Брин и момичетата бяха оклюмали. Кевин обаче не можеше да млъкне.

— Мачът беше страхотен — оповести той на висок глас. — В края на краищата те за първи път играят заедно като отбор.

— Татко през половината време седя на наказателната скамейка — оплака се Холи и се сви на задната седалка. — Пише ли той в тази бележка защо не може да тръгне с нас?

— Всъщност не. — Брин поклати глава и запали.

— Баща ти този път май наистина го удариха — намеси се Стейси. — Знаеш ли, когато този ужасен номер двайсет стовари стика си върху рамото му, мислех, че Сам ще го размаже. Винаги ли са толкова груби?

— Винаги ли си такава лигава? — изсумтя Кевин възмутено. — Нали не си видяла кръв на игрището? Сам е върхът. Той е техничен и няма нужда да се ръга. Обаче знаеш ли на колко хокеисти са им избити всички зъби?

— Млъкни, Кевин — прекъсна го Брин. — Не всички сме във възторг от насилието като теб. „Метрополитън“ загубиха. Няма смисъл сега да говорим колко са били силни.

— Добре, добре. — Той отпусна колана си, за да се обърне към момичетата на задната седалка. — Холи, защо не ми каза, че отборът има нов собственик? В почивката всички говореха само за това. Мислиш ли, че е онзи плешивият с красивата мадама? Чух някой да казва, че бил голяма клечка в Лас Вегас.

Брин погледна назад в огледалото. Не искаше Холи отново да се замисли за майка си.

— Холи, тази нощ при Стейси ли ще спиш? — попита тя бързо.

— Не знам — отговори Холи сънливо. — Обикновено не ходя на гости, ако утре съм на училище. Но татко каза на майката на Стейси, че ще се прибере много късно, защото това е първият им мач.

— Предполагам, че той наистина ще се прибере късно — промърмори Брин, спомняйки си за дръзката жена, която открадна от Сам розата и целувката. Но сигурно никой няма да го задържи насила, добави тя наум и спря пред вратата на Евънс малко по-рязко, отколкото бе нужно.

— Благодаря, Брин — наведе се Стейси през седалката да я прегърне.

— Аз също ви благодаря, госпожице Пауъл — повтори Холи и се измъкна след приятелката си.

— Няма защо — усмихна им се Брин. — Холи, и ти можеш да ми викаш Брин.

— С удоволствие. Но мога ли да те помоля да кажеш на татко, че нямаш нищо против? Той настоява да те наричам „госпожица Пауъл“.

Вратата се отвори и Съни се появи в светлото петно.

— Много ще ми бъде приятно да съобщя на баща ти за моето решение, но се съмнявам, че скоро ще го видя. Той няма ли да ти повярва?

— Нали ще трябва да се срещнете утре? — попита Холи колебливо. — Отборът му заминава и той каза, че е забравил да ти даде декларацията за моя курс. Може би тогава ще му кажеш. — Тя се обърна срамежливо към Кевин: — Довиждане, ще се видим утре в часа по алгебра. — И без да дочака отговор, се втурна след Стейси.

— Холи, почакай! Кажи на баща си да остави декларацията на Съни… — Но вратата вече се бе затворила зад момичето.

— Уморен съм — обади се Кевин. — Хайде да се прибираме. Май съм отвикнал от толкова вълнения.

— О, извинявай, наистина е късно за теб. Утре ще се обадя на Съни да вземе декларацията от Сам. Той сигурно ще е доволен да си спести разкарването. — Тя включи на заден ход и потегли.

— Колко ли време ще отсъства Самурая?

Брин не отговори. Стигнаха до къщата в мълчание.

— Знаеш ли, че Сам има в къщата си сауна? Той каза, че ако доктор Лоу разреши, може да я пробвам. — Кевин бе толкова въодушевен, че сърце не й даде да му каже, че ако жената на игрището е бившата съпруга на Сам, може много неща да се променят. — Гледай по-весело, Брин. Може би Сам ще се съгласи и ти да ползваш сауната му. — Вече по стълбите, той се обърна и подхвърли през рамо: — Виждам, че си послушала съвета ми да си облечеш гащеризона. Но май ще е по-добре пак да го прибереш. През почивката чух едни типове да говорят, че си много секси.

Брин се засмя — Кевин в ролята на закрилник! Това я накара да забрави и Сам, и червенокосата му приятелка.

— Помисли само, вече можеш да успокоиш учителя си по здравно образование. Само с един експеримент доказа, че напредналата възраст не е пречка за психосексуалното ми развитие. — Тя избухна в смях, избяга от стаята и бързо дръпна вратата, за да се скрие от блузата, която Кевин хвърли подире й.

Сутринта обаче от доброто й настроение не бе останала и следа. Успа се, а когато отиде да буди Кевин, той имаше температура. Едва ли причината бе снощният мач, но Брин се обвиняваше, че го е преуморила, защото е искала да види Сам. Да, ако трябваше да бъде честна, точно затова не възрази да отидат на мача. И ето сега, температурата на Кевин бе над трийсет и осем градуса.

— Днес няма да ходиш на училище. Ще се обадя на доктор Лоу да го попитам какъв антибиотик да започнем. Вкъщи нямаме нищо, но в обедната почивка ще взема каквото трябва. — В такива моменти най-остро чувстваше колко е тежко да се справя сама.

— Би ли се обадила на Холи да я помолиш да вземе домашното ми? — изграчи Кевин.

— Досега винаги съм се обаждала на Стейси.

— Да, но Холи е по-сериозна. Тя води хубави записки и не се кикоти, докато ги разчита.

— Добре, ще се опитам да се свържа, преди Съни да ги е закарала със Стейси на училище. Но днес баща й заминава. Може да имат други планове за следобеда.

— Ами! Тя ми е казвала, че не правят нищо особено преди заминаване.

Брин стисна устни. Нямаше желание приятелството между Кевин и Холи да се задълбочава.

— Добре, ще й се обадя, след като говоря с доктор Лоу. — Но още не бе посегнала към слушалката и телефонът иззвъня. — О, не! Дано не се обажда госпожа Флеминг да каже, че днес не може да дойде. Ало?

— Здравей Брин. Сам се обажда. Нали не те събудих?

— Не, аз ставам рано. — Тя започна нервно да мачка яката на халата си. — Но съм изненадана, че ти си станал, особено след снощния мач. Какво има?

Сам не знаеше как да отговори. Ребрата го боляха ужасно и цяла нощ не бе спал заради нея. Дали тя бе толкова разстроена, че не получи розата на игрището, колкото той, че не можа да й я даде? Наистина ли гласът й звучеше студено, или само си въобразяваше? Реши да й каже половината истина.

— Имах намерение след мача всички да отидем някъде да хапнем. Но след като Дъг Лъвъл ме удари със стика си, лекарят трябваше отново да ме превърже и реших, че ще стане много късно за децата. А по-късно… имахме друга работа с отбора и трябваше да остана.

— Да, те днес са на училище. — Брин не искаше да слуша за другата работа.

— Е, и аз така си помислих. Затова предлагам днес да обядваме заедно. Искам да се реванширам за снощи.

— Не мога. Кевин е болен.

Кевин се надигна в леглото:

— Самурая ли е? Кажи му, че съм много благодарен за страхотните места. Жалко, че не мога да отида на училище да се изфукам.

— Какво казва той? — попита Сам. — Нали не се е разболял заради мача? Ако искаш, мога да донеса обеда у вас.

— Тихо, Кевин. Не мога да говоря сега, Сам. Госпожа Флеминг идва, а аз вече закъснявам за работа. Трябва да се обадя и на Холи да видя дали може да вземе домашното му.

— Аз ще й кажа — предложи той. — Тя сега закусва. Но ще пита какво точно му е на Кевин.

— Не знаех, че се обаждаш от къщата на Евънс.

— Не съм там — отговори той спокойно. — Към дванайсет часа взех Холи и се прибрахме. Сега, за обеда…

— Много мило от твоя страна — прекъсна го тя. — Кевин има температура. При бъбречно болни пациенти в такива случаи има опасност от инфекция. Това значи, че трябва да занеса урина за изследвания и понеже сигурно ще се окаже, че изхвърля белтък, трябва да отида до аптеката за антибиотик.

— Ако мога да ти помогна с нещо, кажи.

Брин замълча и започна да навива шнура на телефона около пръста си, но срещна откровено любопитния поглед на Кевин.

— Много ти благодаря, но знам, че днес заминаваш и не мога да ти губя времето. А сега наистина трябва да тръгвам. Още веднъж благодаря за билетите. Моля те, напомни на Холи за домашното. Дочуване.

Сам погледна глупаво слушалката. Брин определено се сърдеше заради розата. Но, по дяволите, той бе поне два пъти по-разочарован. Как можа Джоани така да се втурне в живота му! Цяла година не бе чувал за нея, и сега здрасти, новият й приятел решил, че иска да си има хокеен отбор, при това точно неговия.

Сам погледна към Холи в кухнята. Цял час бяха говорили, той се бе опитал да бъде колкото може по-честен, а тя не прие обясненията му. Може би нещо изпускаше. По дяволите!

 

 

Бе единайсет часа, а Брин още не бе намерила кой да я замести в магазина. Затвори телефона и отново погледна часовника си. Звънчето на входната врата издрънча.

— По дяволите! — изохка тя. Клиент, и то точно когато трябваше да затвори и да хукне. Доктор Лоу настояваше да направи изследванията преди обед.

— Това май вече сме го чували. — Сам надникна през вратата и се усмихна. — Кой нещастник пращаш по дяволите този път?

— Сам! — Брин бързо затвори телефонния указател и усети, че бузите й пламват.

— Надявам се, че не е Кевин, особено както е болен.

— Какво? — примигна тя. — А, не. Не можах да намеря кой да остане в магазина, докато изляза за малко.

— Аз бих се съгласил, но всичко, което зная за дамското бельо, може да се обобщи с една дума: нищо.

Тя го измери с поглед.

— Обзалагам се, че е така.

— Да го кажем по друг начин — засмя се Сам. — Всичко, което знам за продаването на дамско бельо, е… — Той разпери безпомощно ръце.

— Разбрах. — Брин стана и взе палтото си. — Много закъснях. Ще затворя за колкото време се наложи. Освен, разбира се, ако си дошъл да купиш нещо.

— Имаш ли нещо бархетно с дълги ръкави? — намигна той. — Майка ми скоро има рожден ден.

— Доколкото те познавам, ти би искал и дъщеря ти, и жена ти да носят бархет.

— Хайде! — хвана я той за лакътя и я избута през вратата. — Казах ти, че играя само една игра и тя е друга. И аз като всеки друг обичам усещането за коприна до женската кожа. И никога не съм казвал, че съм се обрекъл на безбрачие. Сега ще те закарам, където трябва да отидеш. Искам по пътя да поговорим за Холи.

Ако не бе споменал Холи, щеше да му откаже. Брин си спомни за жената в копринената рокля. Разбира се, че той обича коприна. Джоани умееше да я носи. А мъж, който целува като него, не би могъл за дълго да се обрече на безбрачие.

— Добре. Но първо трябва да се отбия вкъщи. И да те предупредя отсега — нямам време за обед.

— Да, госпожо. Разбирам кога ме поставят на мястото ми.

Утринният дъждец се бе превърнал в порой. Те се втурнаха към колата.

— По-добре започвай направо, Сам. Нямаме много време.

— Добре… Три седмици ще отсъствам и Холи ще живее у Евънс. Бих искал да й разрешиш всяка вечер след училище да идва да ти помага в магазина. Може да подрежда, да чисти — каквото трябва. Аз ще ти дам парите, които трябва да й плащаш плюс още толкова за теб. Съгласна ли си?

Брин зяпна.

— Не мога да я наема — каза тя накрая. — Трябва да е поне на петнайсет години, за да има право да работи.

— Не те карам да нарушаваш закона. За нея ще са джобни пари, а на теб ще плащам като на бавачка. Нали каза, че Холи има интерес към рисуването? А веднъж спомена, че имаш нужда от помощ.

Вече бе спрял пред къщата. Брин откопча колана и изскочи от колата.

— Да, и бих наела някого, ако магазинът печелеше достатъчно. Нямах предвид, че това непременно трябва да е Холи. Връщам се веднага и ще поговорим.

— Кажи на Кевин, че Холи обеща да вземе всичките му домашни и да му помага по алгебра — извика той през прозореца.

— Ако не е много зле, ще се зарадва. — Брин се поколеба и се върна. — Сам… Нали ти казах, че тя е влюбена в него. Как ще се справя с това цели три седмици?

— Аз говорих с Кевин. Той не е влюбен в Холи. Според мен за това трябват двама… Бягай, че се измокри.

Брин кимна и влезе в къщата. Ето значи колко било лесно — трябва само да попиташ. Тя обаче искаше да знае дали Леопардовата дама е наистина майката на Холи. Ако е така, къде е прекарала нощта. Но нищо не й даваше право да задава такива въпроси. Когато се върна, вече си бе внушила, че личният живот на Сам не е нейна работа. Защо тогава, още щом тръгнаха, тя изстреля:

— Красивата червенокоса, на която снощи даде розата, бившата ти жена ли беше?

Сам натисна рязко спирачките и се вторачи в нея. Шофьорът зад него възмутено изсвири. Той бързо се овладя, потегли и се включи в движението.

— Аз не й дадох розата, тя си я взе! Не знам откъде си разбрала, че това е Джоани, но нейното пристигане не променя нашата уговорка. Тя се интересува от мен, не от дъщеря ни. Холи те харесва, непрекъснато говори за теб. Тя трябва да подражава на някоя жена, която се ръководи от твърди принципи. Не искам да мисли, че успехът означава лицето или тялото й да се появяват в разни блудкави списанийца.

Той замълча. Брин, затаила дъх, чак след няколко минути осъзна, че отново са спрели. Напрежението от внезапното му избухване още витаеше между тях. Сам приличаше на човек, дълбоко наранен от някого, на когото е вярвал. Какво значеше, че Джоани се интересува от него, а не от Холи?

Но тя знаеше какво значи да се чувстваш обиден. Тя бе вярвала в Антъни, а той я изостави. Хвана ръката на Сам.

— Добре, нека Холи да идва след училище. Ще уточним подробностите по пътя към аптеката.

Когато се върна с рецептата, той я посрещна с широка усмивка и кутия с пържено пиле с гарнитура. В колата миришеше както навремето у дома в неделя. Усети, че е трогната почти до сълзи. Това очевидно не можеше да продължава.

— Сам…

— Преди да започнеш да ми се караш, искам да ти кажа, че всъщност не сме отишли никъде да обядваме. Но беше истинско мъчение да те чакам в колата, докато наоколо така ухае на пиле.

— Наистина мирише добре, но не може да се каже, че е много здравословно — засмя се тя.

— Значи утре сутринта ще направя два пъти повече коремни преси. — Той я огледа критично и запали колата. — А ти трябва да понапълнееш. Ако си на диета, откажи се.

Как трябваше да отвърне? Като не можа да измисли подходящ отговор, отвори кутията, разстла салфетките, даде първо на Сам и се зае с бутчето.

— Знаех си, че няма да устоиш — подразни я той, докато паркираше. — Дай ми рецептата. Ще изтичам да видя кога могат да я изпълнят. Като се върна, ще довършим обяда.

Бе почти невъзможно да му откаже. Трябваше да внимава да не свикне да я глезят. Всъщност още по-лесно би могла да свикне да се опира на мъж като Сам.

— Аптекарят пита за теб — съобщи той, когато се върна и започна отново да яде. — Изненада се, че аз нося рецептата. Често ли боледува Кевин?

— И да, и не. През последната година беше доста добре за състоянието си. Но простудите и вирусните заболявания при бъбречно болните протичат тежко, затова често купуваме антибиотици… Ние тук всички се познаваме. Надявам се да си му обяснил, че сме само приятели. Нали не искаш господин Харис да пусне слух, че имаме романтична връзка?

— Защо да не искам? — Той спря да яде. — Може би трябваше да те питам по-рано. Имаш ли романтична връзка с някой друг?

— Не. Аз… — изчерви се Брин.

— „Не“ е достатъчно. Но не разбирам какво им има на всички мъже от Фронтидж Бей. — Той погледна часовника си. — Време е да взема лекарството.

— Аз ще отида. Трябва да напиша чек.

— Ще се разберем после. Остани да си доядеш. Мен ще ме нахранят в самолета.

— Но ще ти платя! В нашето семейство не приемаме подаяния.

— Ще приспаднеш от парите, които ще ти дължа за Холи. — Тонът му не търпеше възражение.

— Непременно.

Последната дума бе нейна, но от това не получи удовлетворението, което очакваше. За сметка на това й се развали апетитът. Тя хвърли кутията в плика за боклук. Сам я приемаше само като бавачка на Холи.

След повече от час Сам спря пред магазина.

— Ако нямаш нищо против, всяка вечер около пет часа ще се обаждам на Холи в магазина. Понякога мачовете свършват късно и тя вече ще си е легнала, докато намеря телефон. Така ще можеш да ми казваш как вървят нещата.

— Нямам нищо против. — Брин му подаде визитна картичка. — Много се радвам, че тя ще ми помага. Следобед често има много хора. Ако не друго, може да пише етикетите.

— „Романтика“ — произнесе той. — Ако някой разбере, няма да се отърва от подигравки в съблекалнята. Казвал ли ти е някой, че името на магазина не е подходящо?

— Така ли? Ти си бил голям специалист.

— Много от стоките съвсем не са… толкова романтични.

Брин събра остатъците от обеда и отвори вратата. Този път нямаше да обръща внимание на намеците му.

— Приятно пътуване, Сам — усмихна се тя. — Ако спреш да спиш на наказателната скамейка, може би отборът ще започне да побеждава. Може дори да получиш някоя и друга синина. — Успя да не се разсмее и се обърна през рамо да го погледне. Сам протегна ръка и я прегърна през врата.

— Когато спя, сънувам как ще те целуна отново.

Брин не бе подготвена за това и не можа да направи нищо, за да избегне устните му. Едва сега разбра, че очакването за тази целувка я държа будна снощи. Опита се да измисли защо Джоани Корт е изоставила такъв мъж… докато напълно престана да разсъждава и се отдаде на удоволствието.

Пликът се изплъзна от пръстите й. Тя зарови ръце във влажната му от дъжда коса. Понякога не си струваше да мисли.

Някъде в края на улицата изсвири клаксон. Двамата отскочиха един от друг с виновно изражение.

— Сам, аз… — започна Брин и прехапа устни, както винаги в моменти на объркване.

— Господи, не прави така. — Той докосна брадичката й, обърна се напред и хвана здраво кормилото. Чу я как вдига плика от пода и разбра, че след миг ще слезе от колата. — Повярвай ми… Нямах намерение да се нахвърля така върху теб.

— Аз… не искам да се обвързвам с теб — заекна тя, изненадана от треперещия си глас. — За човек като теб… който прелита от град на град, е естествено да мисли, че е достатъчно само да се появи и първата местна жена, която погледне, е негова. Е, аз не съм жена за една нощ и не благоговея пред теб, защитник Корт. И не съм заместител за отдавна изгубената ти любов.

— Така ли? — Сам едва сдържаше гнева си. — Да съм искал да споделя леглото ти? За твое сведение аз приемам ролята си на пример за подражание за младите играчи много сериозно и това е общото между нас, защото и ти правиш същото за момичетата. И ако ми позволиш да отбележа, аз не прелитам от град на град. Купих тук къща и това ме прави местен жител. — Той я загледа настойчиво в очите, докато пред магазина спря кола, пълна със смеещи се жени.

— Трябва да тръгвам — въздъхна Брин и се измъкна от колата. — Вече не знам какво да мисля. Не исках да кажа нищо лошо за репутацията ти. Сигурно имах предвид твоя двоен стандарт — правилата, по които искаш Холи да живее, са много различни от тези, които приемаш за себе си.

— Преди да замина, ще й обясня правилата — намръщи се той. — Но това обвинение ме смущава. Трябва да призная, че имам някои мисли, свързани с теб, които съвсем не са детски. Но аз наричам това не двоен стандарт, а закономерна разлика — ти си възрастен човек, а тя не е.

— Аз имам работа, а Кевин е болен. Това е моментно привличане. Да не продължаваме.

— Слушай… Ще се върна след три седмици. Тогава ще отидем в истински ресторант, където ще можем да поговорим на спокойствие. Аз съм изненадан от това… привличане не по-малко от теб. — Той се наведе и докосна нежно устните й, за да спре възражението. — Иди да обърнеш внимание на клиентките ти. Ще ти се обаждам.

Шумната групичка, все приятелки от квартала, изгаряше от любопитство кой е този непознат красавец.

— Той е стар приятел на Пол Евънс и отскоро живее тук — каза Брин бързо и отвори магазина. — Сигурно ще го видите на тържеството. Но преди да сте започнали да клюкарствате из града, ще ви кажа това, което казах на Съни. Аз нямам време за никакви мъже. Дъщерята на Сам Корт е добра приятелка на Кевин и това е всичко. Ясно ли е?

— Разбира се, Брин — отговориха те в хор, разменяйки си многозначителни усмивки.

Брин стисна зъби. Сам бе своеволен, надменен и много самоуверен. Тя познаваше този тип мъже. За тях броят на спечелените женски сърца бе мерило за мъжкото им самочувствие. Не видя ли целувката снощи? Само глупачка би мислила за мъж, който целува така бившата си съпруга. Той не би се отказал нито от бивша, нито от бъдеща любовница.

Но по дяволите! Когато я докоснеше, тя бе готова да се разтопи. Добре че заминаваше.