Клифърд Саймък
Омагьосано странство (29)

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА

Куун и Оливър бяха седнали на ръба на ведрото.

— Казвам ти — каза Оливър — нека да се откажем. Тия от замъка знаеха много добре какво ще им се случи, ако самите те отидат в гробницата. Те знаеха, че онова нещо там още не е умряло.

— Не, то е умряло — каза Снивли. — То изгнива пред очите ни. Това е магия. Точно така. Гробницата е омагьосана.

— Но ти не можеш да омагьосаш гробница! — възрази Оливър. — Ти не можеш да омагьосаш нещо. Виж, човек или живо същество със сигурност можеш, но не и нещо, направено от камък.

— Трябва да измислим някакъв друг начин — каза Гиб. — Разгледах стоманения тиган, който имаме. Може да използваме дръжката му, за да я сгорещим, да я извием като кука.

— Отиди да се пробваш с куката — каза Хол — и всичко ще се случи пак по същия начин. Звярът — мъртъв или не — не иска да ни позволи да измъкнем онзи предмет от там.

— Да сте мяркали Големият Корем, Лисицата или някой друг от тях? — попита Корнуол.

— Не — каза Хол. — Претърсихме целия замък, но не ги открихме никъде. Явно са в някакво скривалище.

— Ако се наложи — каза Корнуол — ще трябва да претърсим мястото камък по камък. Ние имаме уговорка с обитаващите замъка. Равнината наоколо е пълна с Адски Хрътки. Ще се наложи сами да се оправяме.

— Какво ви кара да мислите, че те изобщо възнамеряваха да спазят уговорката? — попита Снивли. — Те се опитаха да ни използват. По някаква причина, те искаха това нещо да бъде извадено от гробницата и биха направили всичко, за да…

— Можем да разрушим гробницата — каза Гиб. — Вярно, ще ни отнеме малко време, но…

— Мисля, че вече съм напълно чист — каза Корнуол. — Май е време да излизам оттук. — Би ли ми подала панталоните?

Мери направи недоволна физиономия, оглеждайки импровизираните проснати панталони.

— Те не са сухи — каза тя.

— Тогава ще ги нося мокри — каза Корнуол. — Трябва най-после да започнем да правим нещо. Може би Гиб е прав. Нека да разрушим гробницата.

— Защо трябва да продължаваме да се занимаваме с това? — попита Хол. — Можем да си пробием път през Адските Хрътки. След като гигантът им умря, те много се уплашиха. Вече няма да са толкова смели.

— Ти имаш само две дузини стрели — каза Гиб. — След като ги свършиш, няма откъде да вземеш други. Тогава ще останат само мечът на Марк и моята брадва.

— И мечът и брадвата са много добри — каза Снивли. — Никога не можете да намерите нещо по-добро.

Куун падна във ведрото. Корнуол го извади за козината на врата му, прехвърли го над ръба и го пусна на земята. Куун се отърси и изпръска всички с миризливата, сапунена вода.

— Ето ти панталоните — каза Мери и ги подаде на Корнуол. — Вече ти казах, че не са сухи. Ще вземеш да умреш от студ.

— Благодаря ти — каза той. — След малко вече ще бъдат сухи.

— Добрата, вярна вълна — каза Хол. — Никой досега не е пострадал, че я е носил мокра.

Корнуол се измъкна от ведрото и намъкна панталоните си.

— Мисля, че трябва да поговорим за това — каза той. — В тази гробница има нещо, което тия от замъка искат. Ако наистина това е толкова важно за тях, то е почти сигурно, че ще е важно и за нас. Затова ми се струва, че трябва да го извадим от там и да видим какво представлява. След това ще намерим Големия Корем, а също и другите където и да се намират и ще си поговорим с тях. Но преди да сме извадили това, което се намира в гробницата, няма да можем да разговаряме както трябва с тях. Може, разбира се, това да не ни донесе нищо добро, защото ще бъде малко гадничка работа, но…

— Може да има и друг начин — каза Оливър. — Рогът от еднорог — този, който Мери има. Магия ще се изправи срещу магия.

Снивли поклата глава.

— Не съм сигурен, че ще свърши работа. Магията се проявява по специфичен начин…

— Просто се колебаех дали да го спомена — извини се Оливър. — Това, разбира се, не е място, където трябва да се изпрати такава прекрасна дама…

— За нищо на света не и тя — изсумтя Корнуол. — Ако си мислите, че наистина има някакъв шанс, дайте ми рога и аз пак ще опитам.

— Но той няма да проработи с теб — каза Оливър, — а само с Мери. Тя трябва да бъде.

— В такъв случай, ще се наложи да разрушим гробницата — каза Корнуол. — Поне докато някой друг не измисли нещо по-добро. Казвам ви, Мери няма да слезе там долу в гробницата.

— Я сега ме чуй — каза Мери. — Нямаш право да казваш това. Не можеш да ми казваш какво да правя. Аз съм част от тази група и претендирам за правото си да направя от своя страна всичко, което е по силите ми. Нося този рог от мили насам, а той определено не е от нещата, които са удобни при пътуване. Ако наистина той може да помогне…

— Но от къде можеш да знаеш, че той ще свърши някаква работа? — извика Корнуол. — Какво ще се случи, ако не проработи? Какво ще стане, ако ти отидеш там, долу и…

— Ще поема риска — каза Мери. — След като Оливър мисли, че ще проработи, ще се опитам да го направя.

— Нека аз първо да се опитам — каза Корнуол.

— Марк — каза Хол, — нямаш основания да правиш това. И Мери има правото да се опита. Можем да я пуснем долу и ако долу има някакво движение или каквото и да е, можем да я извадим моментално.

— Но долу е толкова лошо! — каза Корнуол. — Просто е ужасно. Вонята е всепоглъщаща.

— Ако работи — каза Оливър, — това ще се разбере веднага. Можем само да я пуснем вътре и веднага след това да я извадим…

— Но тя никога не може да го изтегли сама — каза Корнуол. — Може да е прекалено тежко. Може да не успее да го хване, както трябва. Може да не успее да го задържи, дори и отначало да го е хванала.

Корнуол погледна към Мери.

— Наистина ли искаш да опиташ? — попита я той.

— Не, разбира се, че никак не ми се иска — каза тя. — И ти самият не искаше, но го направи. Както и да е, аз съм готова да го направя. Моля те Марк, нека да опитам.

— Надявам се да проработи — каза Снивли. — Но не ми се иска да ви казвам какви са изгледите.