Йордан Милев
Бял облак в синия вир (7) (Приказна повест)

Шеста глава
Край двореца неочаквано се явява индийският факир По Икиндия с двамата сиамски близнаци Чан и Чун

Господин Червените ботуши успя да се подсуши набързо и дотича при цар Фе.

— Да се удавят! — викаше той. — Да се удавят!

Царските слуги го хванаха за перата и го повлякоха към блатото. Единият от тях се осмели да попита:

— Кой друг?

Царят не преставаше да крещи:

— Да се заловят двамата с тайнствените далекогледи… И да се удавят!

Щяха да направят ужасна грешка. Без малко да потопят на дъното господин Първия съветник. А това беше най-страшното наказание тогава.

— Ваше височество — каза съветникът, — вие сте прав!

— Да не искаш да управлявам седнал? — прекъсна го царят.

— Не, царю — продължи господин Червените ботуши, — вашата заповед е права. Забранено е да се наблюдава царя отдалеч. Още повече с далекоглед. Така може да се добие грешна представа за него.

— Ето защо аз казвам: четиридесет пъти режи, един път мери! — чу се гласът на Мар.

Дойдоха Башдиригента, Лалугера и тъмничарят Джав.

Приближи се и Мар.

— Сеньор Мар — обърна се царят към него, — веднага да се разбере кой е пристигнал без покана на бала. Какви са тези чуждестранни разузнавачи? Да не съм започнал война? С Този Дето Духа?

Всички се втурнаха да търсят тайнствените посетители. И какви бяха тези странни далекогледи!

— Цял метър — шепнеше Башдиригента, — ех, да имах такъв, нямаше да дирижирам с тази малка пръчица. Само щях да гледам кой пее и кой се преструва на певец.

До него тичаше Лалугера.

— Да беше попаднал в моите ръце, нито една грешна присъда нямаше да издам. Щях да оглеждам престъпниците до последната запетайка.

Обади се и Джав:

— На мен не ми трябва. Можеш ли да гледаш в тъмница с далекоглед! И два да ми дадат — не ми трябват.

Пристигна и царската гвардия — един взвод верни войници на Фе. Със саби и ботуши. Те се пръснаха да заобиколят блатото, защото посетителките вече примираха от страх. Някои от тях се бяха сгушили под трона.

Първият арестуван беше индийският факир По Икиндия. По същото време той обикаляше на кокили покрай двореца и викаше с всичка сила:

— Насам, насам, господа… В шатрата на По Икиндия ще видите невиждано нещо. Сиамски близнаци… Две глави… едната ако каже „а“, и другата казва „а“. Две глави — лика прилика като два стръка иглика. Чан Так и Чун Инак от Сиам, където хората се раждат двойни, но са съвсем спокойни.

Цар Фе наостри уши.

— Насам, насам, господа… Ще видите невиждано нещо… Който вижда ясно, ще гледа прекрасно, а който е късоглед, ще му дам далекоглед.

Гвардейците се спуснаха и го събориха на земята. Захвърлиха кокилите му. И го поведоха към царя. Това „далекоглед“ ги караше да го подозират, че той е един от тези, които търсят.

— Чакайте, чакайте — молеше По Икиндия, — позволете ми да си взема магическия бастун!

— Кой вярва сега в магии — сряза го първият гвардеец, — още повече — индийски. Стига си плашил децата с измишльотини и бабини деветини.

— Те не се страхуват от магии… Вас ви е страх… да не ви превърна в маймуни.

Той каза нещо на староиндийски.

Гвардейците се огледаха смутени.

— Ти какво виждаш? — попита първият гвардеец.

— Маймуна! — отговори стоящият до него мундир, който се водеше като втори гвардеец.

Той от своя страна попита третия:

— А ти какво виждаш?

— Маймуна! — отговори оня.

— Маймуна… Маймуна… — взе да се чува наоколо.

По Икиндия се наведе, взе бастуна си и каза на своя древен език:

— Морибилан, стиривиджан…

И след това го преведе, за да го чуят всички:

— Не бъди глупав като глиган!

Гвардейците ахнаха от изненада, като видяха, че пак са си същите щъркове, каквито се бяха родили и каквито щяха да си останат.

— Господин Икиндия — каза цар Фе, който беше успял да се приближи, смаян от чудото, което, видя…

— По Икиндия — поправи го факирът.

— Господин По Икиндия — започна пак Фе, — какъв е този далекоглед, за който споменавате. Аз не обичам да ме наблюдават отдалече.

— Това е далекоглед за този, който е късоглед, а за този, който вижда прекрасно, всичко е ясно!

Нищо не стана ясно на царя от тази древноиндийска мъдрост. Но той заповяда да оставят факира на мира.

След малко далече край двореца отново се чу:

— Насам, насам, господа… Ще ви-ди-те невиждано нещо… Там хората се раждат двойни, но са съвсем спокойни.