Джуди Кей
Магията на Ариана (9)

Девета глава

Очарованието от почивката, прекарана с Марк, трая още три чудесни дни. Даже съобщението на Мелани Дийн в неделя следобед за „спешен случай“, налагащ Марк незабавно да отиде до кантората, не я ядоса. Същата причина наложи той да закъснее и в понеделник, и във вторник. Към сряда магията започна да се разсейва. Вечерта Лия влезе в кухнята.

— Господин Марк се обади да не го чакаме за вечеря. Ох, много работи! — Госпожа Брайт поклати глава. — Трябва му малко почивка, но тази жена не го оставя на мира! Звъни по всяко време и — все задава въпроси, въпроси… А след като бяхте с Ариана в Уисконсин, направо не се издържа!

Мелани Дийн наистина се обаждаше прекалено често. Какво от това, упрекна се Лия, нали Мелани работи за Марк.

— Искаш ли утре да ползваш свободен ден, Лия?

— Да. Имам доста неща за оправяне. Първо ще трябва да видя докъде са стигнали с преустройството на помещенията ми.

— Прави каквото трябва. За нас не се безпокой. Ние с Ариана сме свикнали да бъдем и сами. Всичко ще бъде наред.

На другия ден Лия неведнъж си припомняше тези думи. Минаваше пет, когато тръгна да се прибира. Днес й се искаше Марк да се е върнал у дома по-рано. Липсваха й разговорите им, удоволствието да седи срещу него и да го гледа.

Долови тътена на рокмузика още докато сваляше пакетите от колата. Когато отвори вратата откъм гаража, вече усещаше, че нещо не е наред. Кухнята не бе почистена след обяда. В трапезарията лежеше катурната вазата с цветя.

— Госпожа Брайт? Ариана? — Лия надникна в дневната, откъдето гърмеше музиката. Ариана бе сама и танцуваше, затворила очи.

— Ариана! Какво става тук? — Лия спря уредбата и се обърна.

— Лия! Ти се върна! — Ариана я погледна зарадвана, после внезапно посърна. — Госпожа Брайт е лоша. Аз не я обичам.

Преди Лия да се противопостави на обвинението, се чу развълнуваният глас на госпожа Брайт:

— Лия, ти ли си? Вече мислех, че няма да си дойдеш. Днес това дете ми скъса нервите…

— Ти си лоша! Аз не те обичам!

Смаяна от ненадейното избухване, Лия я хвана за ръка.

— Много е неучтиво да говориш така. Искам да се извиниш на госпожа Брайт.

— Тя е лоша! — Ариана упорито стисна зъби.

— Какво се е случило?

— Само исках Ариана да прави обичайните неща. — Тя избърса очи. — Може да не са забавни, но аз съм вече стара и…

— Ариана, ти си отказала да слушаш госпожа Брайт?

— Не искам да я слушам! Не можеш да ме накараш! Мразя детски игри! Аз съм голяма.

— Опитах да ти се обадя в квартирата. — Жената вече открито хлипаше. — Но нямах номера, затова повиках господин Марк.

— Позвънила си на Марк? — Лия изпита желание да се скрие някъде поне до Коледа.

— Не искаше да яде, не искаше да си играе… Накрая събори вазата с цветята! Да я видеше майка й, щеше да се ужаси.

— Не исках цветята да ги заболи. Не казвай на Марк!

Ариана избухна в сълзи, като видя влизащия Марк.

— Какво, по дяволите, става тук? Казаха ми, че Ариана буйства! — Той спря на вратата, разгневен и страшен.

— Госпожа Брайт е лоша! — Разтрепераната Ариана се хвърли в ръцете му, сочейки възрастната жена. — Кажи й да не ме кара да играя детски игри!

Марк вдигна поглед. Ядът му явно бе насочен към Лия.

— Ариана — повика я строго Лия, стремяща се да овладее положението. — Успокой се. Сега ще се качим горе и ще ти помогна да се изкъпеш. След това ще се приготвиш за вечеря. Трябва да се държиш прилично, щом искаш да те смятат за голяма. Разбра ли ме? — Видът на обляното в сълзи момиче бе покъртителен. — Като дойдеш за вечеря, ще се извиниш на госпожа Брайт. Аз ще й помогна да подреди кухнята и веднага ще дойда при теб. Ще ме почакаш ли в твоята стая?

Бунтът бе тутакси прекратен. Ариана покорно кимна и излезе. Под изгарящия поглед на Марк Лия се обърна към готвачката:

— Извинявам се за днешното й поведение. Ариана само пробва докъде може да стигне. Вече разбира, че не е дете, и иска да се отнасят с нея като с голям човек.

— Но тя не е толкова голяма! Тя е… — Госпожа Брайт спря.

— Бавноразвиваща се? Да, така е. И все пак опитва докъде може да стигне. Трябваше да го предвидя. — Лия я прегърна. Тонът й бе успокояващ. — Ще почистим, а след това ще вечеряме. Може да направиш супа. Или нещо по-лесно.

— Лия! — Гласът на Марк беше леден. — Трябва да поговорим. След вечеря.

Вечерята беше мъчение, което Лия не би искала да се повтори. Ариана мълчеше, а Марк седеше намръщен, едва сдържащ гнева си. Госпожа Брайт сервираше, преглъщайки сълзите си.

Когато жената започна да прибира масата, Ариана, по знак на Лия, стана и посегна към нея:

— Моля за извинение. Днес бях лоша. Не исках да те обидя… Ще ми помогнеш ли да си легна?

— Разбира се, миличката ми. — Госпожа Брайт я прегърна трогната. — Това беше само един лош ден, нали?

Тя поведе момичето, забравяйки и чиниите, и Марк, и Лия.

Лия мълчаливо се зае да прибира приборите.

— Марк, аз… — започна Лия с треперещ глас.

— Не тук, моля. В кабинета! Хайде!

Той скочи. Столът зад него падна с трясък. Лия смирено го вдигна и тръгна към кабинета, който бе започнала да мрази. Щом станеше нещо, Марк я викаше там. Вътре цареше полумрак. Марк не вдигна завесите. Седна зад бюрото и подпря чело с ръце. Лия се настани срещу него. Онзи вълнуващ спомен за минутите, прекарани заедно тук, бе избледнял. Той вдигна глава и я погледна с присвити очи.

— Ти си отговорна за станалото днес — започна той с леден глас. — Възмутително е! В този дом не се е случвало нищо подобно. И повече няма да се случи.

— Съжалявам, че излязох днес. Имах свои въпроси за решаване, а госпожа Брайт беше сигурна, че ще се справи, и…

— Тя беше в състояние да се справя, преди да се появиш ти! Госпожа Брайт бе като майка за Ариана цели четири години. А сега, само за няколко седмици се стигна до най-позорната сцена в този дом! — Очите му гневно блеснаха. — Какво си направи със сестра ми?

— Само я научих на неща, които са й необходими — отвърна Лия, без да свежда очи. Марк трябваше да разбере!

— Като неподчинение, например? Неуважение? Грубост? — ядно хвърляше той срещу нея всяка дума.

— Тя не е нито груба, нито непочтителна. Само се интересува какво ще й поднесе този свят. Харесала е вкуса на свободата и пробва докъде може да стигне, това е! Като всяко дете.

— Ти си я научила да се държи така!

— Научих я понякога да прави избора си сама — отвърна Лия. — Ариана надрасна разписанието си, Марк! Но госпожа Брайт не може да разбере това.

Писалището се разтърси от юмрука му. Лия уплашено се отдръпна.

— Не можеш ли да разбереш какво направи в този дом! Хаос!

Тя го разбираше, и я болеше. Беше рухнала кристалната стена, издигната около сестра му, и познатия му от детинство свят.

— Виждам, че аз съм причина за гнева ти. Мислиш, че съм дала прекалено голяма свобода на Ариана. Според теб би трябвало да се възпитава така, както би го направила майка ти. — Лия докосна ръката му. — Ти живееш в измислен свят, Марк, и насилваш сестра си също да живее в него!

— И смееш да кажеш това, след като си видяла какво се случи днес? Милата ми сестра, да се опълчи срещу жената, грижила се за нея цял живот! И ти заявяваш, че не съм прав?

— Госпожа Брайт няма да е вечно тук, Марк. — Лия с усилие отговаряше спокойно и логично на гневните нападки. — А ти си зает човек. Не трябва ли Ариана да развие способностите си, за да се справи, когато няма да сте до нея?

— Аз ще съм винаги с нея. — Лия почувства отчаянието и страданието му. — Трябва. Обещал съм!

Тя молитвено сключи ръце. Обичаше го — този предан, сърдечен, грижлив мъж. Оставаше да каже последното, преди да я изхвърли от този дом, и, без съмнение, от своя живот.

— Марк, трябва да ти предложа още нещо за Ариана.

— Не стигат ли досегашните ти инициативи? Макар че вече не мога да си представя нищо по-лошо… — Той махна безнадеждно с ръка. — Казвай! Какво още ти е хрумнало?

— Ариана е седемнадесетгодишна. Когато стане на осемнадесет, смятам, че трябва да поживее с други като нея и да работи.

— Какво? — Той скочи и се опита да я прекъсне. — Не, как да ти отговоря? Чух го веднъж, но не искам повече да се повтаря! Най-нелепото нещо, което някога… Ти си луда!

— Помисли все пак, Марк. Не бъди толкова емоционален, когато става дума за Ариана. И доктор Кармайкъл каза, че…

Не успя да разкаже как семейният лекар бе одобрил напълно тази идея при последния им разговор. Смръщен, Марк бе тръгнал към нея:

— Как можеш да казваш, че обичаш сестра ми, и да предлагаш нещо подобно? Знаеш ли колко болезнено ще бъде за Ариана това? Колко ще е нещастна? Просто не знам — махна с ръка той, — как съм се заблуждавал, че си загрижена за нея!

— Аз я обичам! — възкликна Лия, възмутена от обвинението. — Много добре знаеш това! Тя е прекрасно, очарователно момиче, и не си мисли, че можеш да я скриеш от живота, от нуждата да намери приятели. Но ако не си съгласен… — Тя сведе очи и изрече думите, от които се страхуваше. — Аз си отивам!

Той нямаше никакво намерение да отстъпи.

— Щом не разбираш колко нелепо е предложението ти, то…

— Съвсем не е нелепо! — Тя впи поглед в него. — Обичам сестра ти и й желая само доброто! А сега извинявай — трябва да си приготвя багажа!

„Спри ме, Марк! Спри ме!“, крещеше цялото й същество. „Кажи ми да се върна!“ Изпрати я тишина. Съумя да измине разстоянието до вратата с вдигната глава, но когато се скри от погледа му, клюмна като повехнало цвете.

Докато пълнеше куфара, Лия си припомняше спора. Колкото и да го премисляше обаче, стигаше до същия извод. Направила бе най-доброто за Ариана. А сега й се отплащаха с…

Тя трепна, напипала лист хартия в джоба на блузата, която сгъваше. Измъкна го — и подозренията й се потвърдиха! Беше сантиментална бележка от Ариана. „ЛИЯ ОБИЧА МАРК.“

Едва когато по блузата се появиха мокри петна, разбра, че плаче. Изтри сълзите си, само за да бликнат нови. Обърна се за кърпичка… В коридора стоеше Марк с плик в ръка.

Бледа, със зачервени очи, тя не сваляше поглед от него, докато пъхаше листчето под дрехите. Нищо повече нямаше значение, щом Марк Адамс нямаше да я вижда. С последно усилие на волята тя отметна коса и вирна брадичка.

— Да?

— Изглеждаш ужасно, когато плачеш. — Думите му бяха така неочаквани, че сълзите й секнаха. Марк седна на леглото и й подаде плика.

— Прочети го!

— Какво е това?

Усещаше, че не може да мисли нормално, когато седи до нея.

— Писмо от майка ми. Две години преди злополуката не беше добре със здравето. Още тогава е решила да запише всичко за Ариана. За всеки случай, ме успокои тя. Имаше предвид, ако си замине от този свят, да знам как да се грижа за Ариана.

— Не мога да го прочета. Това е лично писмо.

— Не, трябва! Иначе никога няма да разбереш какво чувствам. — Той сложи плика в ръката й. — Моля те!

Лия бавно го отвори. Листата бяха протрити по ръбовете, явно разгъвани и четени не един път. Беше пълно указание за Марк относно живота на Ариана. Гледайки изящните равни букви, на Лия й се стори, че отгатва характера на госпожа Адамс. Зачете, усещайки пронизващия поглед на Марк.

Писмото не оставяше съмнение какво желае майката за своята дъщеря: удобства, спокойствие, и, преди всичко — закрила. Когато стигна края, очите на Лия отново бяха пълни със сълзи, а сърцето — с мъка.

— Следвал си указанията й неотстъпно.

— До деня, когато дойде ти. — Марк се премести по-близо.

Притеснението й изчезна и тя изпита спонтанното желание да хване ръката му и да му каже, че го разбира. Но той бе хладен и сдържан. Между тях зееше пропаст.

Лия се обърна и продължи да подрежда куфара.

— Тръгвам още сега — без да го гледа, прошепна тя. — Няма да ти преча да се грижиш за сестра си, както смяташ за добре.

Изненадана усети как я дръпна за дънките. Тупна върху него, а гърбът й се блъсна в гърдите му.

— Не си отивай…

— Нали това искаше от мен?

— Да… Не… Не знам. — Той я обърна и я сложи на коленете си. Почувства топлия му дъх по лицето си и долови лека въздишка на облекчение. Пропастта внезапно бе изчезнала. — Ти ме подлудяваш, Лия. Би трябвало да те уволня отдавна.

— Защо не го направиш?

— Защото беше добра към Ариана и тя толкова те обича… — Той я погледна в очите. — И защото искам да те виждам на вечеря, да говоря, да се смея с теб. Ти ми даде да разбера колко пуст е този дом… Всяка промяна къса сърцето ми, Лия. Никой от нас няма да понесе нов бунт точно сега…

— Ще се погрижа — тихо предложи Лия — Ариана да възприема новите граници на независимостта си с необходимата отговорност. Трябва да се приспособява постепенно.

— Ако изобщо го допуснем! — възпротиви се Марк, но за нея бе ясно, че отстъпва. Тялото му се отпускаше от напрежението.

— Така да е — ако допуснем! Но ти знаеш отлично, че Ариана е способна на много повече, отколкото и е позволявано досега?

— Не прекалявай, Лия!

Тя вдигна ръка, като че се закълне, и произнесе тържествено:

— Оттук нататък — всичко с мярка. Обещавам!

— Сега можеш да останеш. Ако все още искаш, разбира се.

Странно, но й изглеждаше неуверен и обнадежден едновременно.

— Искам. Тук някои хора са ми скъпи. Биха ми липсвали.

Марк я вдигна и я остави на леглото. Тръгна рязко към вратата, но на прага се обърна и строго я изгледа.

— Не искам повече никакви неприятности! Ни-как-ви!

И излезе.

В главата й като заклинание се въртяха думите на Марк. „Повече никакви неприятности!“ Тя въздъхна.

Изглеждаше трудно изпълнимо.

След бунта Ариана стана отново тиха и покорна. Марк бе мълчалив, разсеян и непроницаем. Лия бе уверена, че малко по малко Ариана ще се съвземе, както и готвачката. Безпокоеше я Марк. Беше я помолил да остане на работа, но между тях нещо се бе променило. Поне ако се съди по това, че повече не се връщаше за обяд.

— Просто не мога да разбера — изохка госпожа Брайт няколко седмици след бурния ден. — Господин Марк никога не е отсъствал толкова от къщи. Ето, снощи станах в два часа, а него още го нямаше. Ще си съсипе здравето!

Лия обаче не бе сигурна, че навън го задържа работата. Напоследък телефонните обаждания на Мелани Дийн рязко бяха намалели. Вероятно двамата прекарваха заедно. Лия не бе допускала, че подобно предположение, ще я разстрои. Нали нямаше претенции към Марк Адамс. Не беше и обещавал нищо.

Намеренията им за Ариана толкова се различаваха! А това бе основният въпрос и за двамата. Ариана ги бе събрала и ги бе отдалечила един от друг.

— На вратата ли се звъни? — обади се госпожа Брайт.

— Аз ще проверя — отвърна Лия. — С какво мога да ви бъда… — прехапа език тя, като видя на прага Мелани Дийн. Без поздрав или обяснение Мелани влезе вътре.

— Какво обичате? Марк ли е забравил нещо?

— Той не знае, че съм тук.

— Тогава с какво можем да ви помогнем?

Мелани седна на канапето и кръстоса стройните си крака.

— Дойдох да поговоря с теб.

— С мен? — Гласът на Лия предателски изтъня. — Защо?

— Защото късаш нервите на Марк, а точно сега трябва да се пази от неприятности. Сега, а и винаги, ако ме разбираш.

— Не разбирам за какво говориш и не смятам за подходящо да дойдеш тук и да…

— О, не ми прави фасони! Ти си само една от прислугата. Май забравяш това? Чудя се ти защо още си на работа тук!

Лия бе така изумена, че забрави да седне.

— Честно казано, тази порядъчност на Марк го прави толкова уязвим! Има страхотно чувство за чест, иначе отдавна щеше да си уволнена. — Тя унищожително изгледа Лия. — Не е ли по-добре да спреш с глупостите си и да се махнеш сама?

— Съжалявам, ако изглеждам недосетлива — спокойно отвърна Лия, — но ще обясниш ли какво имаш предвид под „глупости“?

— Смешните ти идеи за сестра му, какво друго? Марк е извън себе си от твоите хрумвания за школи, фризури, свобода…

— Той ти разказва? За Ариана и за мен?

— Естествено! — Погледът на Мелани беше ехиден.

— Марк никога не е казвал…

— На теб? Гувернантката? Защо трябва да споделя с теб?

— Тогава от къде на къде ще споделя със служителка като теб?

— Марк и аз… напоследък работим много заедно. Не трябва да съм психолог, за да видя колко се измъчва заради сестра си. Освен това доста… се сближихме. — Лия мълчеше и Мелани продължи. — Ужасно бе разстроен от историята между сестра му и готвачката. Доколкото разбрах, преди да се заемеш с нея, Ариана е била кротко мило дете.

За Лия бе ясно — Марк не се е сдържал и е разказал за бунта на Ариана.

— Марк и без това е преуморен, а ти само засилваш мъката му. Не съм срещала по-добър адвокат от него — прецизен, интелигентен и всеотдаен. С нищо не заслужава тревогите по обременената си сестра и безотговорната й гувернантка!

— Ако той мислеше така, щеше да ми го каже сам!

Мелани съвсем неделикатно изръмжа. Лицето й бе на петна.

— Смяташ ли, че Марк може да е толкова груб? А аз защо съм тук? Потиснат е и нищо не му върви, откакто се появи ти. Някой трябваше да ти каже да се махаш! — Пое дъх и продължи. — Той е от най-уважаваните адвокати, а това значи много. Поеме ли задължение, не се отказва, каквото и да му струва.

Колкото и да бе странно, Мелани беше права. Лия знаеше, че причинява страдания на Марк. Но не можеше да отстъпи и да изостави Ариана в глухотата на безметежното й съществуване.

Затова му се противопоставяше. Несъмнено, това го отвличаше от работата и го изнервяше.

— Ако продължаваш така — не спираше Мелани, — Марк няма да може да се съсредоточи върху делото, по което работим. А то е свързано с много пари! Не искам да пропаднат, само защото една безочлива прислужница създава проблеми в този дом.

— Аз съм професионалистка, Мелани — не издържа Лия. Погледът й изгаряше жената срещу нея. — Защитила съм научен труд за включване на наследствено обременените в нормален учебен процес. Гордея се, че имам подход към децата и се грижа добре за тях! Честно казано, според мен Марк е наел най-добрата гувернантка. И всичко е за доброто на Ариана.

Мелани подскочи и възмутено извика:

— Но Марк също заслужава внимание в края на краищата!

— Не съм го забравила…

— Толкова е понесъл! Първо, нещастие с родителите му, после — този воденичен камък, малоумната му сестра на шията…

— Воденичен камък? Така ли смяташ?

— Никой няма да избере доброволно подобно нещо! Ти не разбираш — пренебрежително махна Мелани. — Как бих искала сестрата на Марк да е болна! Желая й всичко хубаво, но не и да спъва кариерата на Марк.

— Обичаш го, нали? — от упор я запита Лия.

Тя премигна и лицето й се покри с плътна червенина.

— Аз…

— А той обича ли те?

Мелани присви очи и гласът й стана леден.

— И това ще стане! Не се съмнявай! — Тя взе чантичката си и стана. — Приятно ми бе да поговоря с вас, госпожице Брок. Няма нужда да ме изпращате. Довиждане.

Няколко минути Лия остана като вкаменена. Повтаряше си думите на Мелани. Марк не я обичаше, засега. Пречеше й Лия.

Седна на леглото и обхвана главата си с треперещи ръце. Не бе очаквала защитата на Ариана да я доведе дотам. И през ум не й бе минавало да се бори за благоразположението на Марк с жена, красива и изискана като Мелани.

В цялата тази бъркотия я успокояваше само едно. Разбираше това, което Мелани не беше способна да проумее. Марк обичаше Ариана несравнимо повече от работата си. И не би погледнал жена, която не мислеше като него.

Следващите дни й беше по-леко. Взела бе решение да остане с Ариана, но без повече да усложнява живота на Марк. Задачата й се облекчаваше от неговите чести отсъствия. Почти всяка вечер се обаждаше вкъщи, че ще закъснее и ще хапне в кантората. А когато се събудеше сутрин, него вече го нямаше.

С напразната надежда да отклони мислите си от Марк насочи цялата си енергия към Ариана. Едно по едно я научи на повечето елементарни умения вкъщи, като например да сресва косите си. Момичето бе като попивателна.

— Какво ще правите днес? — поинтересува се госпожа Брайт в четвъртък сутринта. — Има ли още на какво да учиш момичето?

— Може би ще се позанимаваме с пари. Ариана, можеш ли да отделиш пет от десет и двадесет и пет центовите монети?

Докато Ариана се ровеше в тях, жената дръпна Лия.

— Говорила ли си с Марк скоро? Къде се губи този човек?

— Каза, че с Мелани Дийн работят по много важен случай.

— Не ми харесва тази жена! — измърмори госпожа Брайт. — Една такава мазна… Какво толкова и намира господин Марк?

— Тя му е сътрудник.

— Дано това е да е всичко. Да ме простиш, Лия, ама тя го преследва, ако ме разбираш. По мое време жените не правеха така. Харесва ми как се държиш ти. Не си нахакана като…

Следобед госпожа Брайт и Ариана си легнаха. Лия унило седна в кухнята и взе ябълка. Самотата я гнетеше. Мъжът, когото обичаше, бе постоянно зает с ослепителната Мелани Дийн.

— Обувай ботушите! — На вратата стоеше Марк, в костюм за езда и накривена каубойска шапка. — Давай, давай, по-бързо! — Той влезе с комична кавалерийска походка.

— Да, само че… — стреснато прошепна Лия.

— Отивай!

— Ама… за какво? — Лия стана подозрителна.

— За езда. Имам нов клиент, собственик на конезавод. Покани ме да видя конете. Идваш ли?

Лия го гледаше изумено. Не само че беше вкъщи по това време, но и явно нещо му имаше.

— Да не си извънземен, вселил се в тялото на Марк Адамс? — Тя го хвана за реверите. — Какво си направил с него? Взел си му разсъдъка? Не съм го виждала такъв!

Марк прихна. Вдигна я за кръста и я завъртя из кухнята.

— Мелани и аз приключихме с този дяволски случай! Изгледите са чудесни. Днес излязоха две съдебни решения, човек направо може да си загуби ума! Слънцето грее. Хайде да празнуваме!

— На коне?

— Защо не? Да не би да имаш нещо по-добро?

— И смееш да питаш! — Лия щастливо се разсмя. — Умирам да пояздя! Само да сложа джинсите!

След няколко минути бяха на път. Лия се радваше като малко момиченце, когато наближиха. Конезаводът „Капитол“ нямаше нищо общо с тесните конюшни на село. Халетата му бяха просторни и светли, построени около широк хиподрум.

— Тези коне имат по-добри условия от някои хора! — прошепна Лия, когато излизаха от една конюшня.

— Да видиш състезателните коне. Там има дори полилеи!

— Май не ми е мястото тук — притеснено се усмихна тя.

Марк внезапно спря и я обърна към себе си:

— Почакай! И това ако не ти харесва…

— Не се шегувай. Това чувство ме преследва вече няколко дни.

Не посмя да му каже, че той беше истинската причина. За щастие притеснението й изчезна, щом се озова на седлото.

— Кротко, Нел, хубавицата ми. — Лия потупа кобилата по златистата шия. — Сега ще попрепускаме на воля.

— Като че уговаряш дете — отбеляза Марк, докато яхваше едър черен жребец.

— Коне, деца, мъже — с всички разговарям еднакво. Извинявай…

— Знам какво имаше предвид — поклати глава Марк. — Отдавна подозирам, че не ме приемаш сериозно. Вече не се съмнявам.

Беше невероятно красив, яхнал коня. Силните му бедра здраво притискаха седлото. Стойката му бе уверена. С леко побутване на петите насочи коня между огрените от слънце дървета. Когато се отдалечиха от конюшните, Лия изравни Нел с него.

— Тук е чудесно. Благодаря ти, че ме взе.

— Моля. Да си призная, когато Боб ме покани, не знаех кого да взема, но се сетих за теб.

Значи не е помислил за нея веднага. А за кого? За Мелани?

Продължиха нататък мълчаливо, само подрънкването на юздите и тропотът по меката трева нарушаваше покоя около тях.

— Много си унесена… или тъжна — подхвърли Марк.

— Не, нищо ми няма. Толкова е приятно! — В очите й грееше благодарност. След седмиците, прекарани на закрито, опияняващият простор притъпяваше задръжките й. — И на Ариана сигурно също ще й хареса.

— Не вярвам. — Устните му се свиха строго.

— И то как! Има чудесни школи за езда.

— Не! — Гласът му напълно подхождаше на каменното му лице.

— Отпусни се, Марк. Само си говорим. Още не съм метнала Ариана на седлото!

— Прощавай, аз само… — Част от напрежението му се стопи.

— Ти изпълняваш желанието на майка си, но един ден ще разбереш грешката си.

— Правя това, което е най-добро.

— Има и още по-добро! Само ме изслушай.

— И да видя сестра си пред школата? Или танцуваща в сапунена пяна? Или вдигаща скандали?

— Учи се и да се грижи за себе си. Вече може да шие и да си оправя леглото. Може да си приготви нещо просто и да измие чиниите, щом се нахрани. Може да се обади и по телефона…

Марк спря коня и отпусна юзди, преди да я погледне.

— Не съм особено зарадван. Всичко това е излишно за Ариана.

Лия спря Нел и я остави да пасе до жребеца.

— Наскоро си мислих какво е необходимо за Ариана и трябва да призная, че донякъде съм грешила.

— Най-накрая и ти да разбереш!

— Прекалено лесно съм се отказвала да я защитавам.

— Какво-о-о?

— Аз съм не само гувернантка. Ти знаеше това още в откачалото. Имам много знания и опит в работата с хора като Ариана. Като професионалист чувствам, че не изпълнявам всичките си задължения.

— Накъде биеш?

— Мисля за теб, а не за нея! Точно така — стремя се да угодя преди всичко на теб. Но това не може да продължава, ако желая доброто на сестра ти.

— Много ти благодаря. — Тонът му бе саркастичен.

— Безброй пъти — продължи Лия — се подчинявам на желанията ти, дори да знам, че за Ариана е по-добро друго решение. Съжалявам. Прекалих с грижите за спокойствието ти.

— Нима трябва да съм ти благодарен? Животът ми не е станал по-добър, откакто ти приведе в действие новия си подход!

— Разбрах това. Мелани каза… — Лия прехапа език.

— Говорила си с Мелани по тези въпроси?

— Не аз, по-скоро — ти!

— Блъскахме си заедно главите върху един случай и не е чудно, ако съм споменал нещо за домашните си проблеми. — Марк я погледна предизвикателно. — Но ти нямаш подобно извинение!

— Какво извинение, когато тя самата дойде да ме вразумява?

— Дошла е в моя дом? Да говори за мен и сестра ми? Колко… интересно.

Значи приемаше намесата на Мелани в живота си, а на нея не разрешаваше да направи това, което трябваше! Недоволна, тя подкара кобилата.

— Който е последен до онези дървета, е победен!

Сниши се и пусна Нел в галоп. Един път и тя да води играта!

Между дърветата се гушеше викторианска беседка. Лия вече връзваше Нел, когато Марк долетя на жребеца.

— Не беше честно, ти тръгна по-рано!

— Извинявай. Прииска ми се да подишам малко въздух.

Лия влезе в беседката и седна на дървената пейка.

— Мога ли да разчитам винаги на твоята искреност?

— Това ми е основният недостатък — съгласи се Лия.

— Не мисля така.

Странно, не изглеждаше ядосан, нито се преструваше на такъв, когато седна до нея и сложи ръка на облегалката. Пръстите му докосваха непокорните й къдрици.

— Като че си долетяла дотук, яхнала метла.

— Нямам гребен. Иначе веднага щях да я оправя…

— Така повече ми харесва. Много е… секси.

— Секси? — Лия го изгледа, учудена. — Слушай, Марк Адамс, какви ги приказваш? И на кого — на гувернантката!

Той се засмя и я прегърна през раменете.

— Намеренията ми не свършват дотук. Ела!

Марк докосна с устни нейните и усети колко нежни са те. После, като покриваше с целувки лицето й, се насочи към ухото. Проследи извивката му и погали с устни възглавничката с диамантена обеца. Лия потръпна от удоволствие.

— Наистина ли мислиш за мен, когато…

Тя се отдръпна само за да види колко са хубави устните му.

— За какво говориш?

— Преди няколко минути каза, че често се стремиш да се съобразяваш с мен, вместо да следваш това, което ти повелява съвестта. Вярно ли е?

— Да, но…

— Защо? — Той нежно ухапа крайчето на ухото й. Лия се притисна леко към него.

— Защото искам да те зарадвам.

— Но защо?

— Защото вече не мога да бъда разумна, когато нещо се отнася до теб. Много съм емоционална.

Ако това терзание не престанеше, нямаше да издържи и щеше да му каже какво точно изпитва — възхищение, уважение, любов!

Пръстите му се плъзнаха под яката на блузата, за да погалят рамото й, и дъхът на Лия секна.

— Доста мислих за Ариана. Навярно и аз съм прекалявал в противопоставянето си. Може би няма да е зле за нея да посещава школата от време на време.

— Значи, не си против тя да се върне там?

— При определени условия. Ще я откарваш до входа и ще я придружаваш вътре, преди да паркираш. Ще се обаждаш на Алф Оренсон предварително, за да ви чака. И не е необходимо да ходи всеки ден.

— Е, да, стига още да има школа — замислено каза Лия. — Представям си как издържат на разходите по делото.

— А според мен са много добре.

— Много лесно решаваш въпроса. Нали не те засяга! Почакай, откъде… — Тя го загледа с разширени очи. — Откъде знаеш какво става в школата?

— Чух някои колеги да говорят. Но в момента това не ни интересува…

— Ти знаеш нещо за школата! Марк Адамс, какво се опитваш да скриеш от мен?

— Да допуснем, че съм направил някои проучвания за тях.

— Ти си работил за школата?

— Не беше много трудно. Трябваше само да проверя някои стари решения. Оказа се, че този район е определен за училища. Ако на нейния адрес бе открито обикновено училище, никой не би могъл да протестира. Но жителите на квартала не искали школа за инвалиди в техния район. — По лицето му се разля доволна усмивка. — Едва когато протестиращите разбраха, че се забъркват в нещо деликатно, като дискриминация срещу инвалиди, нещата потръгнаха.

— О, благодаря ти! Благодаря! Благодаря! Толкова се радвам за сестра ти. Наистина, Марк, чудесна новина! Толкова съм щастлива!

Лия изскочи от беседката и затанцува наоколо. Когато Нел вдигна глава да види откъде идва шумът, тя обви ръце около врата на кобилата и се притисна към нея.

— Хайде да отидем да кажем на Ариана!

— Хубава благодарност! — Марк ги изгледа недоволно. — Аз направих всичко, което иска дамата, а тя скочи да прегръща коня! — Той закрачи около беседката. — Когато пак имам хубави новини за нея, първо ще стане това, което искам аз!