Джуди Кей
Магията на Ариана (10)

Десета глава

— Днес отиваме в школата — обяви Лия. — Ще празнуват петата й годишнина. Ариана не иска да пропусне тържеството.

— Там много й харесва. Никога не е била толкова щастлива — чак се просълзи госпожа Брайт.

Лия кимна и погледна часовника си.

— Ще трябва да побързаме. Искам да поговорим…

Премълча, че я интересуваха специализираните групи. Засега разузнаваше, за да е готова, когато му дойдеше времето.

При все че беше победила в последния им спор за Ариана, още не бе наясно за отношението на Марк към нея. Виждаше се, че я харесва, но харесваше и Мелани Дийн. Така леко приемаше факта, че тя се намесва в личния му живот! Това значеше много. Мелани беше съперница, срещу която нямаше особени шансове.

— Лия? — надникна госпожа Брайт. — Не спиш ли?

— Влез. — Лия се протегна. — Обмислям обзавеждането на офиса ми.

— Готов ли е вече?

Жената приседна до краката й и сплете пръсти в скута си.

— Малко остава. Няма да го открия, докато не въведа идеален ред. Толкова дълго чаках, ще изтърпя още няколко седмици.

— А Ариана? Какво ще прави без теб?

— Ще се справи, и то чудесно. Вече може толкова неща.

Светът на Ариана вече се простираше далеч извън нейния дом. Беше ходила с Лия до мемориалите на Вашингтон и на Линкълн. Видя отблизо Белия дом и животните в зоопарка. Марк започна да я води да обядват навън. С всяка подобна стъпка увереността й растеше. Вече можеше да прекарва по цял ден в школата, стига да позволи Марк. Повече не се нуждаеше от гувернантка. Лия сама се беше потрудила да стане излишна.

Работата й в дома на семейство Адамс бе приключила. Бе почти готова да се хвърли в бизнеса. Ариана можеше и без нея, а Марк и Мелани изглежда се бяха открили един за друг.

Когато госпожа Брайт си тръгна, Лия въздъхна. Тя и Марк! Единственото, което не бе успяла да постигне.

Цяла нощ се мята в леглото. Събуди се по-изтощена, отколкото преди да заспи. Докато се обличаше, погледна навън. Отново сив, дъждовен ден. По стълбите си спомни неприятните неща, които трябваше да свърши днес, включително и прегледа на Ариана. Изчака, докато Марк си сипа втора чашка кафе.

— Необходима ми е твоята помощ.

— Ти? Искаш помощ? — Трапчинката му весело заигра — Не очаквах да го доживея.

— Ариана има час при зъболекаря. Аз ли да я закарам, или…

— Остави на мен. Няма да е лесно. Пък и времето е лошо.

Ариана реагира точно по начина, по който предполагаха.

— Не искам да отида! Не! — Момичето се разплака, докато Лия и Марк го увещаваха да тръгне. — Боли!

— Няма да боли, миличката ми! — галеше я Лия. — Само ще те прегледат.

— Ще боли! — Ариана се вкопчи в кашмиреното палто на Марк. — Марк, не ме води там! Моля те!

Накрая Марк я вдигна и я понесе навън. Плачът на Ариана се чуваше и през затворените врати на колата.

За да не мисли за Ариана, Лия се зае да съчинява реклами за своята агенция. Времето сякаш бе спряло.

— Няма ли да си дойдат? — Лия скочи и за кой ли път погледна часовника. Минали бяха два часа. — Цял ден ли ще стоят там?

— Дано не са чакали много — въздъхна госпожа Брайт. — Веднъж Ариана така се задъха, че едва не припадна. И защо ли…

Звънецът ги накара да се спуснат към вратата. Първа стигна Лия. Прималя й, когато видя полицай в униформа.

— Госпожа Адамс?

— Аз съм Лия Брок, работя при господин Адамс. Какво… има?

Прониза я вледеняващ страх, ръцете й затрепериха.

— Станало е автопроизшествие с господин Адамс и… млада дама — безстрастно прочете в бележника си той.

— Марк! — Лия се опря на вратата. — Ариана!

— Според колегите влажната настилка е станала причина друга кола да блъсне отстрани колата на господин Адамс.

Лия сграбчи полицая за ръкава.

— Те… — Не й стигнаха сили да зададе страшния въпрос.

— Живи са. — Полицаят я потупа по ръката. — Голям късмет, при това състояние на пътя и интензивно движение… Да ви откарам ли до болницата?

— Ще позвъня веднага, щом науча нещо — обърна се Лия към готвачката. — Ако ги изпишат, ще ги доведа с такси. Иначе ще остана при тях.

— Как ли ще издържа вкъщи, без да знам какво им е…

Лия пристъпи и прегърна госпожа Брайт.

— Веднага ще ти се обадя — обеща й тя. — Не се притеснявай!

 

 

— Господин Адамс е в триста и четвърта. — Сестрата посочи към дългия осветен коридор. — Идете, но само за пет минути. Не повече. Лекарят каза да е готов за изследвания.

— А сестра му… — попита Лия. Сърцето й така се блъскаше в гърдите, че едва чуваше какво й говорят.

— Долу е, в спешното. Сигурно ще може да си отиде.

По коридора Лия с мъка се сдържаше да не се затича.

В стаята беше тихо. Тя пристъпи на пръсти, изпълнена от мрачни предположения. Марк я плашеше с неподвижността си. Беше завит със зелено електрическо одеяло, а главата му бе омотана в бинтове. Когато Лия застана до него, той отвори очи.

— Лия?

— Марк, да знаеш как ни изплаши!

— Как е…

— Ариана е добре. На преглед е в спешно отделение. Сестрата каза, че няма нужда да остава тук.

Марк затвори очи и облекчено въздъхна.

— О, Господи! Боях се… Пази я, Лия!

— Разбира се. И госпожа Брайт чака вкъщи. — Тя опита да се усмихне. — Няма начин да не е приготвила любимите лакомства на Ариана. Сигурно ще ядем лазаня и масленки цяла неделя.

Марк помръдна глава и направи болезнена гримаса.

Лия оправи кичура, паднал на очите му, и импулсивно докосна с устни челото му, като повтори:

— Да знаеш как ни изплаши!

— Извинявай. Стана случайно. Някой налетя отстрани.

Устните му трепнаха. Изглеждаше уязвим, мил и много мъжествен в същото време.

— И полицаят каза така. Като го видях, сърцето ми спря!

— Не мисли повече за това, Лия. Всичко мина. — Погледът му отново стана загрижен. — Видя ли Ариана?

— Още не. Сега отивам. Исках да се убедя, че ти си добре.

Усещаше, че ще се разплаче от изпълващата я нежност и любов към него. Почти бе благодарна на сестрата, влязла с термометър и лекарства на малък поднос.

— Трябва да си тръгвате. Ще му сложа инжекция и ще го унесе. Обадиха се, че сестрата на господин Адамс може да си тръгва.

Лия се сбогува и забърза към асансьора. Ариана седеше на хирургическото легло, бяла като тебешир. Като я видя, Ариана се разхълца.

— Лия, Лия…

— Няма нищо, мила. Сега ще се приберем вкъщи.

— А Марк? Аз му говорех в колата, но той не се събуждаше!

— Вече се събуди, но докторът каза да остане тази нощ. Още го боли главата. Утре ще го доведа вкъщи. Нали ще ми помагаш да се грижим за него?

Тя закима и се остави на сестрата да я сложи в инвалидна количка. Лия позвъни на госпожа Брайт и тръгнаха.

Докато слушаше накъсания разказ на Ариана, тя осъзна колко малко е оставало да загуби хората, които й бяха най-скъпи на този свят. Вече не се съмняваше, че обича Марк, независимо от различията си с него. И въпреки факта, че заради тях нямаше да бъде неин.

 

 

Кога ще започне това свиждане? Лия почти не беше мигнала нощес. Мислите й не се откъсваха от Марк и катастрофата. На сутринта я чакаше ново вълнение. Обадиха се, че офисът й ще е готов след две седмици, а това значеше, че скоро напуска дома на Адамс.

— Заповядайте — обади се сестрата.

Лия тръгна, без да чака нова покана. Леглото бе преместено до прозореца. Марк седеше, подпрян с възглавници, блед, с горящи черни очи.

— Здравей! — Изглежда не му бе лесно да говори.

— Здравей, скъпи! — Тя пристъпи нерешително.

— Трябваше да ти кажа да ми донесеш дрехи. — Той измъчено се усмихна.

— Според мен и така си хубав.

„И не само хубав. Ти си най-красивият мъж на света!“

— Ще ме изписват. След визитацията.

— Как се чувстваш? Не си ли много отпаднал? — Тя седна на стола до него, чудейки се с какво да му помогне.

— Вкъщи ще съм по-спокоен. Тук ме безпокоят постоянно.

По устните му отново пробяга усмивка и Лия едва се сдържа да не ги докосне. Стана й неловко и се зае да подрежда цветята във вазата и да сгъва халата му. Когато стаята бе в пълен ред, го погледна.

— Чувствам се толкова безпомощна… Не знам какво да правя.

Той я огледа, явно развеселен.

— Съмнявам се, че не знаеш, Лия Брок!

— Искаш ли да ми разкажеш за катастрофата? — запита тя направо, въпреки намерението му да отклони разговора от себе си. — За това, как се чувстваш? За Ариана? За…

— На връщане от зъболекаря, преди да катастрофираме, с Ариана си говорехме. Разказваше ми за школата. Колко обича да ходи там. — Той пое дъх. — Каза ми, че нейните приятелки живеят заедно и работят.

Лия разбра, че се опитва да й каже нещо много важно.

— Продължавай — окуражи го тя.

— Тогава я попитах дали и тя не иска да опита да прави нещо. — Погледът му стана замислен. В тишината ясно се чуваше как часовникът отброява секундите. — Каза, че иска да мие чинии заедно с приятелката си Кристи. Щяла да внимава, за да не счупи някоя. — Той се сви, сякаш се предаваше. — Срам ме е от мен самия, Лия!

— Защо? Няма причина да се срамуваш.

— Мислиш ли? — Той погали ръката й. — Сега виждам, че ти си знаела какъв съм, преди сам да го разбера!

— И какъв си?

— Един сноб!

— Не разбирам? — Изобщо не бе очаквала това!

— Докато сестра ми разпалено приказваше как може да работи, аз се питах какво биха казали за това родителите ми. — Той взе ръката на Лия и се изненада колко малка изглежда тя в неговата. — Те биха счели, че е под достойнството на една Адамс да върши обикновена работа. И аз мислех така!

— А сега какво мислиш?

— В мига, преди другата кола да се блъсне в нас, помислих за Ариана — какво ще стане с нея, ако аз загина, а тя остане сама. Тогава прозрях, Лия. Ариана трябва да може да се справя сама в живота. Нейният свят не бива да свършва с мен. — Ръката му несъзнателно се стягаше около нейната. — Разбрах колко лесно е човек да умре.

— Не, Марк! Не говори така!

— Така е! В оня миг за мен бе ясно, че нищо не мога да направя. Не можех да защитя нито нея, нито себе си.

— Стига! Нали всичко мина? Живи сте! И ти, и тя.

— Това не променя нищо. Ариана заслужава да живее пълноценно. Ти си от край до край права. Сега съжалявам за дяволското си упорство. Просто се разкъсвах между обещаното пред родителите ми и чувството, че винаги си права, щом стане дума за Ариана! — Гласът му пресипна от вълнение.

— Успокой се, нищо не е загубено! За Ариана съвсем не е късно. Тя е чудесно момиче и е щастлива, че я обичат. Това я прави по-силна. — Лия приглади косата му. — В школата ще й се зарадват, когато и да отиде там. Няма защо да се измъчваш. Вече си преживял достатъчно.

Той така напрегнато се вгледа в нея, че Лия замря. Накрая протегна ръка и я погали по лицето.

— Знаеш ли, от това произтича още нещо. — Очите му трепнаха и тя настръхна. — Щом сестра ми е свободна да промени живота си, значи и аз съм свободен да го направя.

Лия не сваляше поглед от него. Изглеждаше съвсем добре. Ободрен и дяволски красив. Без да каже и дума повече, Марк нежно я привлече към себе си и я зашемети с целувката си. Когато вдигна глава, очите му искряха от щастие.

— Виждам, че е време да се прибера вкъщи. Имам… да свърша доста неща, за които отдавна се каня. Няма какво да отлагам.

Странно, но тя никак не се смути, когато Марк се надигна и отметна завивката, усмихнат.

Притегли я към себе си и потърси устните й. Лия се отпусна, пръстите й погалиха топлото му тяло. Светът изчезна около тях. Към реалността ги върна далечен, остър глас.

— Господи, толкова бързах, че… Марк?

Усети как устните му я парят и в същия миг видя Мелани Дийн, замръзнала на вратата. Марк пое дълбоко дъх.

Мелани се вторачи в тях и лицето й пламна.

— Какво става тук?

Отговори й ясният и насмешлив глас на Марк.

— Нищо, което може да те засяга.

— Но… Марк… — Мелани не можа да се доизкаже. Видяха как затваря вратата и я чуха възмутено да мърмори в коридора:

— Този мъж си е загубил ума! Ранен, и да прави такива неща!

— Какво може да е по-хубаво за ранения мъж! — изсмя се Марк.

Лия смело му поднесе устните си:

— Само това! Нали?

 

 

Многоцветни балони плуваха из въздуха в трапезарията покрай Лия, заета с празничната маса. Тя украсяваше навсякъде със серпантини и ярки книжни фенерчета. Пред всеки стол блестеше лъскава островърха шапчица.

Марк се появи с огромен куп пакети в ръце. Изсипа ги на масата, прегърна Лия и зарови лице в бухналата й коса.

— Готов ли си? Горе Ариана сто пъти се преоблича. Не може да реши как е най-красива. На върха на щастието е пред рождения си ден.

— Честно казано, бих предпочел да го отпразнуваме насаме. С малко сирене, малко вино, малко…

Ласките му не оставяха съмнение у Лия какво още имаше предвид.

— Само че вече сме се заели с друго. Госпожа Брайт слага свещите на тортата. Готви невиждана илюминация. Приятелките на Ариана ще бъдат смаяни.

Марк неохотно я пусна.

— Ариана става на осемнадесет години. Да не повярва човек! — Той замислено се загледа в масата. — Сега ясно си представям какъв живот я чакаше. И тогава се появи ти!

— Аз? — с невинен вид възкликна тя.

— Да, ти! Вместо кротко и тихо дете, от сестра ми излезе някаква… много контактна личност!

Той отново я прегърна и нежно я целуна.

— Не смятах, че самостоятелността е такова страхотно нещо.

— За този дом е повече от революция.

Устните му спряха във вдлъбнатината над ключицата й.

— Ариана празнува рожден ден и се премества при групата, а не е тръгнала на демонстрация пред Белия дом.

С устните си почувства как той леко се усмихва.

— Има ли разлика? Друг вид чудо.

— Няма ли да започва тържеството? — раздаде се глас зад тях.

На вратата стоеше Ариана в прекрасна рокля. Очите й се смееха, когато предупреди:

— На моето тържество целувките са забранени!

Марк пусна Лия и пристъпи към нея.

— Даже и за сладката рожденица ли?

Ариана се засмя и му позволи да я целуне по челото.

Звънецът иззвъня и момичето скочи с писък.

— Те са!

„Те“ бяха няколко момичета от школата, които на екскурзиите седяха винаги заедно в микробуса. За наставник на групата и в помощ на празненството бе поканена госпожа Макати. Лили, Бренда, Кристи и Лин, празнично облечени, поздравиха Ариана с възторжени викове.

— Ама че децибели! — поклати глава Марк.

— Тийнейджърки! — обясни госпожа Макати. — Най-шумните същества на света. А фиестата е още в самото начало.

Предсказанието й се оказа вярно. Петте момичета шумно коментираха филмчетата, подбрани от Лия, смееха се на шегите си, охкаха и ахкаха при отварянето на подаръците.

Марк търпеливо и малко смутено наблюдаваше живописната картина. При отварянето на подаръците Лия застана зад него и обви ръце около кръста му. Той сложи ръце върху нейните и заедно продължиха да гледат как на всички страни хвърчат хартии и панделки.

— Тя е като всяко друго дете на рождения си ден с приятелите си, нали?

— Разбира се — тихо отвърна Лия. — Нима не е дете? И защо да не обича празниците като другите?

— Била си права, а ние с майка ми сме грешили. За какво е трябвало да крием света от нея? Приятели, преживявания — ето какво е било нужно, за да се развива!

— И да, и не. — Лия застана до него й той я прегърна около раменете й. — Нужен й е и покровител.

— Лия, Марк, вижте!

Шумно посрещната, влезе госпожа Брайт с огромна торта в ръце. Ариана плесна смаяно и хукна към мястото си на масата.

— Сядайте! Ще ядем торта.

Едва привечер Марк и Лия успяха да се уединят в дневната.

— Къде е тя? — подозрително се огледа Марк. — Не искам втори път да ни хване, че се целуваме. Но няма как, ще рискувам.

— Преди малко проверих. Ариана спи непробудно в стаята си, с всички подаръци около себе си.

— Не смяташ ли, че прекалих с подаръците? Само че ще ми липсва…

— Нали ще я виждаш всеки ден, Марк! Работата й е под офиса ми. Ще я вземам сутрин от групата и ще отиваме заедно.

По щастлива случайност Лия първа бе научила за подходящата работа, която се състоеше в подреждане на хартия. Ариана бе доволна, че ще върши „истинска“ работа, а Марк — че Лия ще бъде близо до нея. На обяд щяха да обядват заедно и да връща Ариана в групата.

Той доволно въздъхна и седна в голямото кожено кресло, като придърпа Лия на коленете си. Тя го прегърна и склони глава на гърдите му.

— От първия ти ден тук съм надхитряван. Признаваш ли?

Лия вдъхна аромата на парфюма му.

— Глупости. Беше толкова хладен, официален и заплашителен. Всеки ден се борех за оцеляването си.

— Оцеляват най-съвършените. — Марк се засмя. — Като теб! — Пръстите му погалиха челото, проследиха фината права линия на носа и се разходиха по устните й. — Ако тук си се чувствала толкова зле, защо искаш да останеш?

— Защото ме помоли да се омъжа за теб — тихо прошепна тя. — Как бих могла да кажа „не“? Нали обещах да не те разстройвам?

— Значи, най-накрая си решила да ме слушаш? И да правиш каквото искам?

— О, съвсем не! Прекалено лесно би било и… безинтересно. Според мен, бракът не трябва никога да престане да те… изненадва. Ако стана лесно предсказуема, може да престана да те интересувам.

— Това не важи за теб — запротестира Марк. — След толкова месеци на смайващи сюрпризи изобщо не бих се наел да предсказвам реакциите ти.

Лия докосна слепоочията му и затвори очи.

— Предсказвам, че в този дом ще има сватба — зашепна тя. — Предсказвам, че госпожа Брайт ще ни затрупа с петифури и масленки и ще направи най-голямата сватбена торта на света. — Лия отвори очи, целуна го по носа и се засмя щастливо. — Какво ще кажеш за тези предсказания? — Тя измъкна едно листче от джоба си и му го подаде. — Щях да забравя. Ариана ме помоли да ти го дам.

Той го разгъна. На листчето неумело беше нарисувано сърце с думите „МАРК ОБИЧА ЛИЯ“.

— Сестра ми се оказа неподозирано прозорлива! — промърмори Марк, докато разкопчаваше най-горното копче на блузата на Лия. След него — второто, третото, после се наведе да целуне нежната й кожа. Когато отново вдигна поглед, очите му бяха замъглени от копнеж. — Какво става с мен, Лия? Ти ме омагьоса още с появяването си. — Предизвикателно я ухапа и блажено въздъхна. — Сигурно си магьосница!

— Не, не съм аз! — засмяна, завъртя глава Лия. — За всичко е виновна магията на Ариана.

— Само че — промърмори пресипнало той, като я целуваше страстно, — защо ли магията става все по-силна?!

На магията за щастие никой не може да устои, проблесна в съзнанието на Лия. Беше сигурна, че подобни магии траят сто години.