Джуди Кей
Магията на Ариана (7)

Седма глава

На другия ден Ариана спа до късно, изтощена от танците.

— Детето не затвори очи цяла нощ — загрижено съобщи госпожа Брайт сутринта. — Всеки път, когато я завивах, тананикаше и риташе под завивките.

— Танцувала е — обясни Лия, като си наливаше кафе. — Вчера беше на седмото небе.

— Майка й би казала, че е прекалено впечатляващо за нея.

Лия си спести отговора. И тя бе прекарала безсънна нощ, разтревожена от мрачното настроение на Марк.

— Кога тръгна на работа Марк? Не чух колата тази сутрин.

— Още нямаше шест. Даже не си изпи кафето. Имал среща.

Телефонът я прекъсна. Лия вдигна слушалката:

— Дом Адамс?

— Лия? Марк се обажда. — Представяше се излишно, не би сбъркала гласа му сред хиляди други. — Забравил съм една папка, която ми трябва. На бюрото ми е. Можеш ли да я донесеш в кантората?

Лия съобщи на госпожа Брайт за молбата на Марк и хукна като дете, прескачайки по две стъпалата към стаята си. Избра от гардероба небесносин костюм. Спомни си за онази вечер, когато дойде Мелани Дийн. Днес нямаше да се остави да изглежда като загубената прислужница. Бързо се облече, оправи косата си и си сложи червило. След пет минути вече беше в колата. Толкова й се искаше да отиде при Марк! Дори си тананикаше валса, който бяха танцували в школата.

Дълго търси място за паркиране. Притеснена и задъхана, тя се втурна към кабинета му. На вратата се сблъска с Мелани Дийн, прегърнала куп папки. Изгледа я като ужилена:

— Ти?

Лия би предпочела да срещне лавина от ледени кубчета. Мелани беше в строг черен костюм. Тоалета допълваха елегантни златни бижута и безупречен маникюр. В сравнение с нея Лия изглеждаше направо жалка.

— Марк… Аз… Той позвъни.

Мелани се усмихна ехидно, но Лия бързо се промъкна край нея и хлопна вратата пред носа на Мелани.

Марк я посрещна много по-топло.

— Благодаря, Лия! Наистина съм ти признателен, че дойде. Седни, ще ти поръчам кафе.

Докато той се ровеше в папката, тя огледа стаята. На едната стена бяха наредени почетни грамоти и награди, а на другата — дипломи. Третата бе украсена с картини, всяка от които очевидно струваше повече от нейната годишна заплата.

Самочувствието й се разколеба. Как бе могла да помисли, че знае по-добре от него какво е необходимо за сестра му? С неговото образование, престиж, способности?! Как бе имала смелостта или глупостта да го тормози със съображения какво е добро за неговото семейство? Устата й пресъхна.

— Марк, би ли прегледал тези документи? — Мелани се втурна и спря в средата на стаята, отметнала тъмната си коса. — Сигурно това е… О-о! — Тя не скри недоволството си. — Вие още сте тук?

Лия инстинктивно почувства, че папките бяха само предлог, за да провери какво става. Какво ли беше очаквала?

— Това ще почака, Мелани! — Марк посочи с молив папките. — Госпожица Брок и аз трябва да обсъдим нещо преди срещата с господин Бартолд.

По лицето на Мелани се изписа несъгласие, но тя отстъпи, явно извън кожата си.

Лия още по-остро почувства неравенството между тях двамата. Марк беше нейната противоположност. Той беше богат, тя едва връзваше двата края. Той беше чернокос и мургав, тя — русокоса и бледа. Той поддържаше ред и точност, тя предпочиташе импровизациите и изненадите… А противоположностите се привличат!

Телефонът на Марк иззвъня и от вградения високоговорител се чу гласът на секретарката:

— Току-що се обади господин Бартолд. Повредила се е колата му. Удобно ли ще е да го приемете след час-два?

— Чудесно. Предайте му, че ще се срещнем в един часа. — Марк прекъсна за момент връзката и се обърна към Лия. — Май че следващите два часа съм свободен.

— Прибирам се и те оставям да работиш.

— А не може ли да дойдеш с мен да обядваме? Има едно тихо кътче, на две крачки е.

Ако беше поискал, би хрускала и сухари на поляната пред Белия дом! Замислена, Лия го последва в сенчестото бистро. Все по-трудно й беше да отделя влечението си към Марк от положението си на гувернантка в дома му. Във всичко това имаше нещо нередно. Ако се разтълкува, влюбена в работодателя си гувернантка означаваше жена, която я чакат неприятности. Но тя нямаше представа как да ги избегне.

Келнерката взе поръчките, преди Лия да се осмели да попита:

— Сигурен ли си, че имаш време? Изглеждаш прекалено зает!

— Не мога да пропусна да обядвам с красива жена! — Погледът му, изразяващ нескрито възхищение, я накара да потръпне.

— Престани! — Тя неволно притисна с ръка устните си.

— Какво да престана?

— Нищо, нищо! — Лия се изчерви. — Ти ме гледаше и аз…

— Не обичаш да те гледат? — Явно се забавляваше, това личеше и от тона, и от трапчинката, появила се на бузата му. — Обичам да те гледам!

— Марк, ти не трябва… Тоест, ние не трябваше… Ако не…

— Има ли нещо общо с това, че си при мен на работа?

— Никога не съм си представяла подобни отношения. Не съм очаквала да обядвам с теб, да танцуваме, да… — Лия стисна устни, а вътрешният й глас продължи: „Да се влюбя в теб!“

— Ние сме големи хора, Лия — произнесе той сериозно като адвокат, представящ неопровержимо доказателство. — Можем да правим това, което желаем. Ти знаеш и аз го оценявам, че договорът с теб ми донесе много повече, отколкото бях предполагал. — Марк погали пръстите й, впити в изпотената чаша. — Ти не изпълняваш просто задълженията си, а си направо като стихия. От първия момент започна да…

— Съжалявам. Имам навика да казвам това, което мисля.

— И то доста смущаващо. Но в думите ти винаги има нещо рационално, не мога да го отрека.

— Извинявай за неприятностите, Марк, но аз наистина мисля доброто на сестра ти.

— Знам. Доказваш ми го всеки ден. — Той прекара език по устните си. Лия го проследи с унесен поглед. — Колкото и да си неудържима, Лия, ти си… необикновено очарователна. — Последните му думи прозвучаха като милувка. Тя болезнено усещаше допира на ръцете им. — Не ми се иска, но трябва да призная, че преди да дойдеш ти, вкъщи… Бяхме изпаднали в летаргия. Ти ни върна към живота.

— Боя се, че по-скоро те разгневявах.

— Да, така е, и сигурно пак ще го правиш. — Той потърси погледа й. — Хубавото е обаче, че ти ме пробуди от тъжния ми сън. Нищо не би могло да върне родителите ми, да ме освободи от грижите за сестра ми, да направи живота ми по-нормален… Напълно го осъзнавам.

Думите му събудиха у Лия достатъчно смелост, за да се върне към опасната тема.

— Марк, мислех си за делото срещу школата…

— Да, ако положението е такова, както ти го описа, наистина е опасно. Надявам се, че ще намерят добър адвокат.

— Точно това е проблемът — те нямат адвокат! Нямат възможност да наемат. Лутат се и не знаят какво да правят.

— Трябва да намерят кой да им помогне, и то незабавно.

Лия му отправи най-трогателния си поглед.

— Можеш ли да им помогнеш, Марк? Да се заемеш с делото?

Той я изгледа изумено.

— Кога бих имал толкова време, за да им окажа безплатна помощ? А и не знам, дали Ариана ще продължи да ходи там!

— Почакай, не може да не си забелязал колко по-самоуверена е тя още след първото посещение! Колко по-весела… Ще бъде ужасно да загуби възможността да намери нови приятели.

— Не бива да продължава! — Упорито вирнатата брада и присвити очи говореха, че няма намерение да отстъпи.

— Мисля, че си несправедлив.

— Аз? — Гледаше я в недоумение. — Какво имаш предвид?

— Дори и да смяташ, че школата не е най-доброто място за Ариана, помисли за всички други, които намират там радост.

— Никому не отричам правото да…

— Помисли за родителите на тези нещастни деца! Не всички могат да си позволят да имат гувернантка, Марк. За много родители е проблем на кого да поверят децата си. Школата ще бъде спасение за десетки такива семейства.

— Стига, Лия, не драматизирай нещата. Ще намерят адвокат…

— Но не и способен като теб!

— Откъде знаеш какъв адвокат съм? Ами ако съм некадърник?

— Да не би да се надяваш да повярвам?

Личеше, че е поласкан и загрижен едновременно.

— Така да бъде — добър адвокат съм. Но това не означава, че имам време да им предложа услугите си.

— Само се поинтересувай! Провери какво може да се направи. И пак те моля, помисли за Ариана и за други като нея.

— Ще опитам да проуча положението и да помогна със съвет.

— Това ще е чудесно, Марк! Благодаря, благодаря, благодаря! — Лия стисна ръцете му и се усмихна. — Знаех колко си добър!

— Това не е така просто, Лия.

Лия не се разтревожи от скептицизма му. Щеше поне да провери какъв е проблемът, а това не беше малко.

До края на обяда бъбриха за книги и за филми. Когато дойде сметката, бяха удивени колко бързо е минало времето.

— Ако не тръгна веднага, срещата ми пак ще пропадне.

— А пък аз прекалявам с добротата на госпожа Брайт.

— Другия път никой няма да ме чака в кантората — обеща той. Стори й се, че не е разбрала. „Друг път“? — Някой път ще вечеряш с мен, нали, Лия?

— Да — отвърна тя с мек и унесен глас.

Станаха едновременно. Лия се наведе да вземе чантата си от стола и загуби равновесие. Марк я задържа, но след това не пусна ръцете й. Чу как поема въздух и усети близостта му.

— Марк, аз…

Целувката му я прекъсна. Устните й покорно се разтвориха под неговите. Задъха се и сърцето й ускори ритъма си. Господи!

Пламъкът угасна така бързо, както бе пламнал. Опомниха се едновременно. Лия се отдръпна с оправданието колко трябва да бърза за вкъщи. С цялото си тяло усещаше погледите на келнерката и на любопитните посетители.

Заговориха едновременно:

— Не трябваше да правя това…

— Обикновено аз не…

— Прости ми, Лия, нямах право да правя това — нито сега, нито тогава, когато Ариана избяга. — Марк пусна банкнота в линийката със сметката. — С теб понякога… се забравям.

— Забравяш?

— Забравям отношенията ни, обстоятелството, че си у нас заради Ариана. Не заради мен! — Лицето му стана непроницаемо. — Извини ме. Няма да се повтори.

Лия усети как отчаянието я завладява. Нима всичко свършваше дотук?

 

 

— Тази вечер ли? Да, забравил съм. Доста ми се струпа напоследък… Знаеш, че не си падам по тези неща, но такава покана… Имам, не — благодаря… В девет… Да, да, знам, разбира се. Дотогава — довиждане!

Лия чу телефонния разговор. Марк беше в кухнята и гласът му я задържа в антрето. Тъкмо тръгна към стълбите, когато той я хвана за ръката.

— Чакай, Лия. Трябва да ми помогнеш. И този път…

— Да? Само кажи. Нещо спешно ли има?

— Може и така да се каже. — Изглежда тази мисъл го развесели. — Тед Форестър устройва парти.

— Това се казва спешен случай!

— Не се подигравай. Не знаеш какъв е Тед!

— Разбира се, не го познавам! Какво е станало, Марк?

— Тед Форестър е единият от партньорите във фирмата. Кани гости довечера и настоява да отида и аз. Обикновено му отказвам, но вече може да се обиди.

— Не виждам нищо ужасно. — Тя се освободи от ръката му. — И аз не съм била на такова събиране от доста време. Защо да не отидеш за половин час?

— При Тед не става така. Освен това, пропуснал съм доста събирания на неговия кръг напоследък. — Той се загледа в Лия с присвити очи. — Но ако ти дойдеш с мен… и изведнъж те заболи глава?

— А, не, не, остави това! — замаха с ръка тя. — Не искам да ти служа за прикритие. Нали съм само гувернантка, забрави ли това? И то гувернантка на Ариана, а не на теб.

— Само си помислих, че ако дойдеш с мен, ще можем да си тръгнем по-рано. Освен това вече му казах, че ще отида с приятелката си!

Лия усети капана, но към подозрението й се прибави интерес.

— Май ти става навик.

— Значи — тръгваме след час — триумфално се засмя той. — Тед каза да си вземем и бански костюми!

Лия още се чудеше как се остави на Марк да я убеди, когато застанаха пред аристократична къща в готически стил.

— Ето ви и вас! — гръмна откъм вратата приветлив глас. — Охо, кой е дошъл? Твоята дама? Много е хубава! Крайно време беше, Марк!

Домакинът беше висок като върлина мъж над тридесетте. Изглеждаше грозен, докато не се усмихна. С блестящи очи и уста, пълна с криви зъби, й заприлича на смешен таласъм от илюстрациите за деца, но й харесваше непосредствеността му.

— Здрасти! Аз съм Тед Форестър — партньор на Марк. Един от капацитетите. Нали разбираш, никой няма да ме вземе заради красотата ми.

— Не го оставяй да те омотае, Лия — предупреди я Марк.

Засмян, Тед ги поведе към другия край на къщата. В стаите, през които минаха, Лия мярна удобни мебели, много книги и мъжка бъркотия. От кухнята миришеше на нещо вкусно.

— Сготвих котлети, пилешки бутчета, гъби — показа Тед отрупаната маса. — Не се церемонете, вземайте си!

Над масата се бяха навели три двойки, опитваха специалитетите на Тед и на висок глас ги хвалеха. Спряха за момент, за да погледнат влезлите. Марк веднага я запозна и с другия си партньор Франк Грант, с управителя Джери Вебер и със счетоводителя Хари Морган, както и с жената на Хари — Линда. Приятелките на Франк и Джери се представиха сами.

— А сега — хапнете, настанете се удобно, потопете се, водата в басейните е гореща и има агрегат за мехурчета — покани ги Тед. Красивата му червенокоса приятелка се казваше Нита.

След малко учтивите реплики стихнаха и двойките започнаха да се уединяват. Дори и домакинът забрави своите задължения.

— А сега? — прошепна Лия. Чувстваше се неловко.

— Да отидем при Франк и Джери. Сигурно ще им е приятно да поговорим. Рядко се появявам с приятелка на такива места, а ако не е свързано с работата, въобще не ходя. Колкото по-бързо задоволим любопитството им, по-рано ще може да си тръгнем.

Зад къщата имаше просторна градина с басейн с топла вода и подводен масаж. Меко светеха японски фенери. Докато Марк наливаше чашите, Джери Вебер разведе Лия наоколо.

— Тед е страхотен по партитата, харесва ти, нали? Жалко, че Марк почти не се появява… Да вземеш да промениш малко навиците му. Напоследък съвсем е отвикнал да се забавлява…

Лия се чудеше какво да каже. Беше си представяла приятелите на Марк съвсем другояче — издокарани като пингвини, надуто обсъждащи юридически казуси, а не тази непринудена компания. Марк се върна и я поведе към дневната. Потънаха в меките кожени кресла. Той огледа полутъмната стая:

— Тед сигурно харчи луди пари за свещи.

— Приятелите ти са много… интересни.

— Много различни от мен, искаш да кажеш? — засмя се Марк.

— Да, и това.

— И аз бях като тях, преди да… — Той млъкна и впери невиждащ поглед пред себе си.

— Не е необходимо да страниш от приятелите си заради Ариана.

— Знам. Само че сега чувствам много по-голяма отговорност…

Висок кикот откъм басейна привлече вниманието им.

— Искаш ли да поплуваме? — предложи Марк. — След това ще можем да се измъкнем с чиста съвест.

На закачалката в банята Лия забеляза цял куп бели пухкави хавлии. Бързо си сложи бикините. В тях изглеждаше доста сексапилна и това малко я притесняваше. Марк я чакаше в коридора, също по хавлия, свободно развяваща се, откривайки мускулест гръден кош. Тръгнаха към градината, но на изхода Марк изненадано възкликна и дръпна назад.

— Сигурно няма да ти хареса…

Тед и Нита се прегръщаха на една от плажните скари, а останалите бяха в басейна. Лия се огледа смутено.

— Какво толкова може да… О-хо!

Край басейна се валяха бански костюми.

— Може и да работя с тези приятели, но по никой начин няма да се изкъпя тук с тях — решително заяви Марк. — Ела с мен.

Сърцето на Лия спря, като видя, че влизат в спалня. Марк обаче отмина леглото и отвори вратата отсреща. Озоваха се в нещо като оранжерия. От градината я отделяше стъклена стена. Две свещи горяха върху малка масичка на пода. В полумрака Лия едва не падна в басейнчето пред нея. Докато си възвърне самообладанието, Марк бе свалил хавлията и опитваше водата:

— Идваш ли?

Беше доволна, че тъмнината скрива пламналото й лице, а и онова, което откриваха бикините. Пусна в ъгъла хавлията и стъпи във водата. Беше топла, погъделичкаха я мехурчета и аромата на жасмин. През зъби пое въздух и се потопи.

— Господи! Какво блаженство!

Стъпалото й бе докоснало крака на Марк. Но усетила стегнатите мускули, тя се дръпна назад.

— Не се бой, не хапя! — дочу тя приглушения му от бълбукането на водата глас.

— Май не трябваше да идваме, Марк. Все пак, аз съм само…

— Тихо-о-о, успокой се! — чу го тя зад себе си и усети как пръстите му нежно масажират основата на врата й. Отпусна се.

— О-о-о, много е приятно!

— Видя ли? Защо трябваше да се притесняваш?

Той се засмя и Лия се отпусна в ухаещата на жасмин вода. Усети, че се разтапя под ръцете му.

— Марк, аз… — обърна се тя, но устните му я прекъснаха. Усети влажното им, топло докосване и се притисна към него, без да мисли за последствията. Точно тогава прозвуча звън. И двамата трепнаха и извърнаха глави, очаквайки да видят смеещия се Тед.

— Аз… ох!

— Като че е време…

— Наистина, отивам да се облека…

Лия припряно изскочи от водата, подгонена от мисълта какво щеше да се случи, ако не беше се опомнила. Преди Марк да успее да каже нещо, тя хукна към банята да се скрие и да изтрие сълзите, внезапно насъбрали се в очите й.

 

 

— Р-А-К. Рак. Не мога да го напиша! — Ариана хвърли молива.

— Разбира се, че можеш! Нали пишеш името си? Опитай пак.

Лия отново сложи молива в ръката й.

— Не обичам да пиша тази дума! — възпротиви се момичето.

Учителят бе определил кои думи да пише за упражнение, но бе невъзможно да я заставят.

— Какво обичаш тогава? — попита Лия спокойно. Беше настинала и я болеше глава.

— Искам да науча нови думи.

— О-о-о! — Дали не бе настъпило дългоочакваното пробуждане? — Кои, например?

— Знам „Марк“: М-А-Р-К. Но не знам „Лия“.

— Искаш да напишеш моето име?

Много по-лесно бе да учиш дете, което проявява интерес, зарадва се Лия. Ариана старателно се трудеше над трите букви. След това започна да преписва името на брат си. Лия се готвеше да й даде почивка, когато момичето заяви:

— Искам да науча друга дума!

— Коя дума? „Коса“? „Очи“?

— Не, не! — завъртя глава Ариана. — Искам да напиша „обича“.

Лия не се изненада много от нейния избор. Това бе най-често употребяваната дума, когато ставаше въпрос за предпочитанията на момичето.

— Добре, нека бъде „обича“. О-Б-И-Ч-А. Ето така: първата буква е „О“, втората — „Б“, така…

След малко трябваше да се откъсне от урока — госпожа Брайт дойде да й каже, че Кристина я търси по телефона. Когато се върна, удивена видя, че редовете са изпълнени с новите думи.

„ЛИЯ ОБИЧА МАРК“, се виждаше на един ред. „МАРК ОБИЧА ЛИЯ“, гласеше друго изречение.

„ОБИЧА, ОБИЧА, ОБИЧА“

— Можеш ли да прочетеш моите думи? — гордо попита Ариана.

— Разбира се! — Лия усети, че пламва. — Хубаво пишеш.

— Прочети ги на глас? — Лия неохотно се подчини.

Като чу това, което бе написала, Ариана доволно се усмихна.

— Хубаво е — съгласи се тя и гордо поклати глава.

 

 

— Не прекаляваш ли с тези танци? — изръмжа недоволен Марк, като обличаше сакото, което току-що беше свалил. — Тази седмица Ариана три пъти вече ходи в школата.

— Не бих те молила да ни закараш — обясни Лия, — но взимам някакъв сироп против настинка, който ме унася.

Пъхна пакетче книжни кърпички в чантичката си. И двамата избягваха да споменават за партито на Тед.

— Никак не ми тежи да ви закарам. Имам предвид, че Ариана прекалено много излиза от къщи.

Курсът по танци бе станал център на противоречията между тях. Вече започваше петата седмица, откакто Ариана ходеше там. Марк не се решаваше да се противопостави, виждайки колко е ентусиазирана. Лия не бе научила и нищо ново за делото срещу школата.

— Аз съм готова, Марк! — Ариана се спусна по стълбите. Беше подобрила забележимо координацията на движенията си. Марк я погледна, примири се с неизбежното и отвори вратата.

— Какво има днес в школата? — учуди се той, като наближиха. — Обикновено няма проблеми с местата за паркиране.

— Май че са открили още групи. — Лия посочи напред. — Остави ни там. Ще те изчакаме вътре.

— Кои са тези? — посочи Ариана трите жестикулиращи момчета, застанали пред входа.

— Тук са започнали да се навъртат някакви, които ми изглеждат доста… нахални — отбеляза Лия.

— По-добре е да не идвате повече сами. — Марк спря до тротоара. — Ще паркирам там и идвам.

Лия и Ариана не бяха направили повече от пет крачки, когато едно от момчетата завика:

— Ето още една! Тук е пълно с кретени! Видяхте ли онзи преди малко как ходеше? — Момчето направи гримаса и започна да имитира походката на някой от посещаващите школата.

— Какво ти има, малката? — озъби се друго на Ариана. — Май ти е празна кратуната?

— Смахнати! Смахнати! Смахнати кретени!

Ариана, озадачена от непознатите й изрази, попита Лия:

— Какво значи „смахнати“?

— Ти си смахната! — Третото момче, с провиснали мазни коси, високо се изсмя. — Толкова е тъпа, че не знае каква е!

Лия повлече Ариана след себе си.

— Не им обръщай внимание, мила! Това се едни невъзпитани момчета. Няма да ги гледаме. Ние отиваме в школата…

— Защо ме наричат така?

В гласа на Ариана прозвуча страх. Едно от момчетата опъваше краищата на очите си, за да наподоби очите на Ариана и правеше грозни гримаси. Другите две се кривяха и се хилеха край него.

Представлението им не продължи дълго. Тримата бяха така заети да се подиграват и да плашат отдалечаващата се Ариана, че не забелязаха връхлитащия Марк. Той грабна две от тях за яките и блъсна главите им една в друга.

Лия поведе Ариана във входа на школата и се втурна обратно.

— Марк, недей! — задърпа го тя с всичка сила.

— Ще размажа тези малки…

Точно от това се боеше Лия.

Той докопа третото момче отзад за якето. Ужасеният хлапак така се замята, че се отскубна и побягна, без да се оглежда.

Лия се вкопчи в Марк. Държа го така, докато тримата се скриха от погледа му. Той още дълго свиваше и разпускаше юмруци, като се мъчеше да се успокои.

— Защо ме спря, Лия? Щях да разпъртушиня тази сган…

— Точно затова! Какво би помогнало това на Ариана?

— Ариана! — сепна се той. — Тя къде е?

— Там, вътре. — Лия не се безпокоеше, защото бе видяла, че на входа я пое Алф Оренсон. — Нищо й няма!

— Да — нищо й няма! Тя в никакъв случай не биваше да преживява това, Лия. Много добре си знаех докъде ще доведат тези дрънканици за курсове и срещи с приятели! Не знам как те послушах. Родителите ми бяха прави. Това повече няма да се повтори!

Значи, кръст на всичко постигнато! Лия изтри сълзите от очите си. И то заради трима безсърдечни хлапака!

— Всичко ли е наред при вас? — Алф Оренсон бе се приближил. — Ариана ми каза какво е станало. Повиках полиция. Искат да говорят с вас. Обещаха да изпратят още един полицай в квартала, докато тази напаст не се махне оттук.

— Ариана повече няма да стъпи тук.

Лия не бързаше да се предава:

— А какво ще стане с курса по танци?

— Още отначало беше лоша идея. Няма да го посещава.

— Само че какво ще каже самата Ариана?

— Дали изобщо ще поиска след днешния случай?

— Тя обича да танцува!

— Може да танцува и вкъщи.

— Приятно й е с новите приятели!

— Ние също сме й приятели.

— Марк, не смятам, че ще е добре да…

Погледът, който й отправи, я смрази.

— За мен ти си отговорна за случилото се! Би трябвало да… Но ще си нужна на Ариана повече отпреди. Само не прави повече нищо, което отново може да я застраши.

— Лия е една от най-добрите специалисти, които съм виждал да работят с обременени деца. Господин Адамс, радвам се, че разбирате колко се нуждае сестра ви от нея. И е жалко, че ограничавате талантлива и ентусиазирана личност като нея.

— Къде е Ариана?

Марк тръгна към входа, пропускайки край ушите си думите на директора. Лия хвана ръката на възрастния човек и двамата тръгнаха след Марк.

— Благодаря за ласкавата оценка, Алф. Марк е разстроен, и то с право. С него невинаги сме на едно мнение относно грижите за сестра му. А сега се сбъдна и едно от най-лошите му опасения. Ще поговоря с него по-късно, когато се успокои.

Разпоредителят във фоайето позна Марк и Лия и посочи салона:

— Ариана е в групата за танци.

— След всичко, което се случи? На танци?

— Ариана не те видя с хлапаците, Марк. Тя беше вътре. Тя…

Марк отблъсна ръката й и закрачи към салона.

— Сменете партньора! А сега — и-и-и…

В салона звучеше музика. Ариана беше сред танцуващите. Смееше се и се опитваше да следва указанията.

— Но тя танцува! — Поразен, Марк стоеше на вратата и не сваляше очи от нея. — Мислех, че е крайно разстроена?

— Тя наистина не разбра какво стана навън — тихо отговори Лия. — Беше разтревожена, но чувстваше, че е защитена от любовта, с която я обграждаш. Знаеше, че и аз ще се погрижа за нея, както и Алф. Изобщо не е повлияна от тази случка.

Марк се опря на стената и продължи да следи как сестра му щастливо кръжи из залата.

Ариана не бе травматизирана от инцидента, но Лия не бе сигурна как ще го понесе Марк.